Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Fires, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 122 гласа)

Информация

Сканиране
?
Разпознаване, корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Сандра Браун. Скрити огньове

ИК „Хермес“, Пловдив, 1995

ISBN: 954–459–439–6

История

  1. — Добавяне

Деветнадесета глава

Още като видя Джаред и Лорийн на обяд, Оливия моментално разбра, че най-лошите й страхове са станали действителност. Прислугата оживено бърбореше за нещо, но тя никога не си бе дала труда да научи испански. Така че възбуденият им шепот не я вълнуваше.

По време на храненето обаче тайните усмивки, неспособността им да се съсредоточат върху нещо друго, освен върху себе си, както и тъмните кръгове около очите им подсказаха на Оливия как двамата са прекарали нощта.

По дяволите! Как е могъл синът й да се поддаде на чара на това парниково цвете? Винаги бе предпочитал дръзки, с богати пазви и скандално поведение жени. Какво толкова е намерил в тоя образец на женска добродетел? Е, няма значение дали е спал с нея или не, само да не се привърже трайно към момичето. Или пък, не дай си боже, да вземе да забременее. Надяваше се, че Джаред е достатъчно разумен, за да не го допусне.

Замислено ги наблюдаваше, докато те станаха и се извиниха, че отивали да „дремнат“.

— Джаред, може ли да поговорим малко? — попита го тя бързо, сгъна салфетката и поставяйки я на масата до себе си, се изправи. — Вчера двамата с Паркър, след цялата тази дандания с първата копка, обсъдихме някои положения и мисля, че трябва да те запозная.

Джаред отправи пълен с копнеж поглед към Лорийн, но неохотно се съгласи.

— Добре, мамо. Лорийн, ще се видим по-късно.

След като снаха й излезе от трапезарията, Оливия предложи на Джаред да я последва в кабинета. Когато той се отпусна в коженото кресло и запали неизменната си пура, тя сподели с него новия си план.

 

 

— Наистина, Джаред, мисля, че днес следобед ти преигра. — Бяха седнали да вечерят и Оливия говореше с добре модулиран глас, рязко контрастиращ с напрегнатата атмосфера в стаята.

— Бих желал да не говорим за работа, мамо.

Гласът на Джаред бе рязък и напрегнат. Лорийн с неудоволствие бе видяла, че цялата еуфория от щастливо прекараните мигове бе напуснала Джаред след срещата му с Оливия. Останаха затворени в кабинета повече от час и когато Джаред най-сетне се бе върнал горе, не пожела да я види. Влязъл бе направо в своята стая, а не след дълго излезе от къщата. Беше се върнал малко преди вечеря. Не бе го виждала от обяд насам.

— Но ние нямаме никакви тайни от Лорийн, нали? — попита Оливия със сладък глас, поглеждайки към снаха си. — В края на краищата тя ти е жена, Джаред.

Лорийн се изчерви и сведе невиждащ поглед в чинията си. Дали Оливия не се досеща за снощи? Как ли ще реагира на консумацията на брака им?

— Да не мислиш, че плановете ни биха могли да я шокират? — попита хладно Оливия сина си.

— По дяволите, мамо! — Бръчките около устата на Джаред сякаш бяха издялани от гранит.

— Виждаш ли, Лорийн — продължи Оливия, без да се смущава от избухването му, — ние с Вандайвърови решихме да променим мястото на електростанцията. Новото място ще наложи преграждането на реката над Пуебло, а не под него, както беше по стария план. Естествено това ще засегне населението. Страхуваме се от изблици на обществено недоволство, тъй като подаването на вода към селището ще бъде спряно. Ето защо предприехме мерки, които биха накарали хората да приемат разрушаването на селото като Божия благословия.

Лорийн бе подпряла вилицата на чинията си и сега местеше неразбиращ поглед от майката към сина и обратно. Оливия отвърна на погледа й с безразличие, а Джаред го избегна.

— Не съм сигурна дали ви разбирам — облиза устни Лорийн. — Какви мерки предприемате?

Не искаше да знае. Но трябваше.

— Лорийн, не се меси в неща, които не те засягат — изръмжа Джаред.

— Разбира се, че я засягат, Джаред. Скъпа — обърна се Оливия към Лорийн с приятелски тон, — решихме да съберем една група десперадоси, наемници, както щеш ги наречи. Мисля, че схващаш идеята. Те ще отидат в Пуебло и преструвайки се на обикновени граждани, ще започнат да предизвикват смутове, ще бъдат инструктирани да бият, палят, плячкосват и изобщо всичко, което би могло да предизвика брожение сред населението. По този начин гетото ще се разруши само. Нашите наемници ще му помогнат, като предизвикат няколко пожара на предварително подбрани места. Аз го измислих, разбира се. Паркър каза, че това е блестяща идея. Именно той помоли Джаред да отиде до Остин и да събере хората. Джаред често посещава места, където могат да се намерят подобни хора.

Лицето на Лорийн бе изгубило цвета си. Не можеше да повярва на ушите си. Когато най-сетне проговори, гласът й не бе нещо повече от хриплив грак:

— Но така ще загинат хора! Помисли и за къщите, които ще бъдат разрушени.

Оливия вдигна рамене.

— Сигурно, но загубата няма да е кой знае каква, нали?

— Но това не е необходимо! Защо електростанцията да не се построи там, където е било планирано от самото начало?

— Би могло. Просто аз не искам да е там.

— В такъв случай не е необходимо. Цял град ще бъде разрушен само заради някаква си прищявка. Защо?

Тя се сгърби на стола, вперила невярващ поглед в жената от другата страна на масата. Лицето на Оливия бе станало грозно, изпълнено с омраза. Изведнъж Лорийн разбра.

— Отмъщение — изпъшка тя. — Омразата ти към една жена се пренася върху цял един народ.

Оливия впери гневен поглед в нея.

— Не знам за какво дрънкаш, Лорийн — каза тя.

— Разбира се, че знаеш. Мария Мендес. Не можеш да понесеш факта, че Бен я е обичал…

— Млъкни! — изкрещя Оливия и удари с юмрук по масата. Раздрънча се стъкло и порцелан.

— Не, няма да млъкна. Ти по-скоро би оставила Елена и Изабела да умрат, отколкото да се погрижиш за тях. Тогава това ми се стори като връх на безсърдечие и жестокост, но сега надминаваш дори и това. Може би съм склонна да разбера чувствата ти към Мария, но е безполезно да…

— Щом аз казвам, че е полезно, значи е полезно — прекъсна я Оливия. Гърдите й развълнувано се повдигаха и спадаха. — Никой на този свят не може да държи сметка за действията ми.

Лорийн бе удивена от страстта, с която бяха изречени тези думи. Ръководеха я само омразата и разрушението. Нямаше смисъл да се опитва да вразуми човек, обзет от такава мания.

— Наистина никой на този свят не може да ти държи сметка за действията — натърти Лорийн на думата.

Стана й ясно, че никога повече няма да се страхува от Оливия. Нямаше да й има доверие, нямаше да й е приятна, но и нямаше да се страхува от нея. Оливия бе изгубена кауза, но за Джаред все още имаше надежда.

Докато жена му и майка му разгорещено спореха, той през цялото време се бе взирал в пламъка на свещите, осветяващи масата.

Лорийн се обърна към него.

— Джаред? Джаред, ти не би могъл да одобриш такъв чудовищен план? — Въпросът бе зададен със силна интонация на недоверие.

— Казах ти да стоиш настрана от тези работи, Лорийн — изръмжа отново той. — Нещата не са ти ясни.

— Напротив, всичко ми е ясно! — извика тя. — Ясно ми е, че това, което предлагаш, е гнусно, престъпно и…

Джаред скочи рязко от стола си, прекатурвайки го с трясък назад, и разлюля виното по чашите на масата.

— По дяволите, няма да ми се месиш!

Той закрачи към вратата, водеща към коридора, но Лорийн моментално го последва. Застана пред него, спря го, опирайки длани на широките гърди, и умолително затърси погледа му.

— Кажи ми, че нямаш нищо общо с тази работа. Моля те, кажи ми го! — Тъй като той не помръдна, тя продължи: — Джаред, помисли! Цели семейства ще пострадат. Елена, Роза и Глория имат роднини и приятели, които живеят там. Сигурна съм, че не би извинил никакви действия, които биха могли да им навредят.

Не само че се тормозеше, задето майка му го принуждава да върши такива работи, ами сега и това. Не искаше Лорийн да го гледа с такива умоляващи, но и обвиняващи очи.

Снощи я бе пожелал със страст, надминаваща всичко, преживяно от него през целия му живот, и кулминацията бе разтърсваща. Споменът от часовете, прекарани заедно, още вълнуваха съзнанието му.

Но и от това нямаше нужда. Не искаше да изпитва към нея толкова обвързващи със силата си чувства. Да усеща към нея това, което вече започваше да го обзема, бе опасно с всяка жена, но с нея си бе направо лудост. Та тя бе дошла в Тексас заради Бен Локет, а не заради сина му! И се бе омъжила за него само заради двайсетте хиляди — изобщо не оставаше място за съмнение, че ще си тръгне веднага щом ги получи. Лицето му се превърна в злобно озъбена маска, той перна ръцете й встрани и Лорийн залитна назад.

— Коя, по дяволите, си ти да ми казваш кое какво е? Живяла ли си цял живот тука? Някога изобщо ходила ли си там да видиш начина, по който тия хора живеят? Това е една помийна яма, Лорийн! Утайката на обществото. Проститутки, комарджии и крадци. Нямаш представа за какво говориш, щом ме увещаваш да ги спасявам.

— Сигурна съм, че има и такива. Но там също има и невинни хора, които ще пострадат ненужно. — За да придаде необходимата убедителност на думите си, тя отново го бе хванала за лактите.

— Не се опитвай да се месиш в живота ми — изсъска Джаред и нетърпеливо отметна ръцете й.

Движението обаче се получи по-силно, отколкото искаше, и с горчиво съжаление той видя как едната й ръка се удря в нежната плът на устната и от мястото бликва кръв.

И двамата останаха като заковани от изненада, зашеметени от случилото се.

Пръв се съвзе Джаред. Бръкна в джобчето на сакото си, извади кърпичка и я подаде на Лорийн.

— Съжалявам, Лорийн. Ето… — Посегна да попие кръвта от устната.

— Не ме докосвай! — Тя се отдръпна рязко от него, отхвърляйки ръката му. Кърпичката падна на пода. — Не искам нищо от теб! Ти си като всички останали. Остави ме на мира.

Враждебност легна между тях като огромна канара. Сивите очи, гневни и неприязнени, срещнаха твърдия му и нетрепващ взор.

— Така да бъде — каза той след дълго мълчание. — Повече никога няма да те безпокоя с докосването си.

Тя избяга от стаята и се спусна нагоре по стълбите. Бе стигнала до половината, когато гласът на Джаред я спря:

— Утре тръгвам за Остин. Не знам кога ще се върна.

Лорийн се обърна и погледна към него от височината на стълбите. Въпреки разочарованието си, тя го обичаше. По време на свадата им косата му се бе разбъркала и сега падаше над челото му, засенчвайки очите и изражението им. Обутият му в ботуш крак почиваше на първото стъпало, а ръката му бе небрежно прехвърлена през перилата. Безразличието му само подсилваше мъжката му хубост. Сърцето й изплака: „Джаред, обичам те!“

Но тя не каза нищо. Дори довиждане.

 

 

— Утре тръгвам за Кийпойнт и вземам Елена със себе си. — Лорийн гледаше Оливия през огромното пространство на бюрото между тях в кабинета на Бен. Бе взела решение и сега проявяваше дързостта да го представи на неодобрението на Оливия. — Мисля, че предвид предстоящото раждане на Глория всяка помощ за нея ще бъде добре дошла. Елена и Карлос трябва да живеят заедно като семейство, каквото всъщност са. Ще помоля Руди да им предостави едно от бунгалата в ранчото.

— Не искам да знам, кой взема решенията в Кийпойнт, Лорийн — кипна Оливия.

Как смее да споменава за това копеле и неговата пачавра пред нея? Лорийн нарочно я провокираше, както вече бе започнала да го прави от няколко дни насам.

Още същата сутрин, когато Джаред бе тръгнал, тя започна кампанията си. Преди още Оливия да разбере какви са намеренията й, Лорийн организира в църквата комитет със строго определена дейност — подпомагане и съдействие на населението в Пуебло.

Лорийн не се самозалъгваше. Ясно си даваше сметка, че ако гражданството в Коронадо бе наистина загрижено за съдбата на своите мексикански съотечественици, то отдавна да е направило нещо по въпроса. Навсякъде с чиста съвест използваше новото си фамилно име. Със сладък глас молеше за помощ за проект, който двамата с Джаред Локет били създали. Жертвите й бяха безсилни да й откажат.

Бе убедила неохотно съгласилия се Пепе да я прекара с двуколката из всички улици на градчето и гледката я ужаси. На дневна светлина цялата грозота и нищета на Пуебло зееха като отворени рани. Лорийн бе потресена от липсата на елементарна хигиена, от бедността, болестите, скръбта.

Под ръководството на Лорийн дамите от комитета се свързаха с други социални институции и ги помолиха да започнат свои собствени планове за подпомагане. Бяха събрани и разпределени стари дрехи. Бе дарен дървен материал — макар и втора употреба — за строителство на нови обекти. Лорийн писа писмо и до Университета в Остин със запитване дали не биха могли да убедят някои студенти медици да дойдат тук и да основат клиники за лечение на болни, както и да ги научат на елементарна хигиена.

Когато Оливия научи за дейността на Лорийн от един простодушен клиент в банката, едва успя да се добере до вкъщи, където гневът й избухна със силата на вулкан. Започна разговора в кабинета с думите:

— Веднага ще изоставиш тоя смешен план!

Лорийн не се направи на изненадана. Бе дошла в кабинета, добре подготвена за предстоящата битка.

— Няма да разговарям с теб за нищо, ако не спуснеш завесите на прозореца.

Дали Оливия бе твърде смаяна от храбростта на Лорийн, или твърде разгневена, за да отговори, но остана мълчаливо на мястото си, докато Лорийн спокойно отиде до прозореца и спусна завесите. Когато се върна и седна в креслото срещу нея, тя каза:

— Е, Оливия, доколкото разбирам, искаш да говорим за дейността ми в Пуебло.

— Твоята намеса в живота на градчето е чиста проба лунатизъм — кресна Оливия невъздържано. — Каквито и „комитети“ да организираш, ще ги застигне скоропостижна смърт и това ще стане веднага! Ясно ли се изразих?

— Да, съвсем ясно. Но нито един от проектите няма да бъде спрян.

— Аз ще се погрижа да ги спрат — заплаши тя с глас, който би накарал много мъже да се разтреперят от страх.

Но Лорийн отвърна, без да й мигне окото:

— Не мисля, че ще го направиш. Какво ще си помислят хората, ако разберат, че на „благородните“ ми замисли пречи собствената ми свекърва?

— Никой няма да разбере — каза Оливия, леко развеселена. Толкова ли е глупаво това момиче?

— О, ще разберат. Аз ще им кажа.

— А, да, разбирам. Намерението ти е да ме компрометираш.

— Откога да помогнеш на ближния си означава да го компрометираш?

С тия думи Лорийн бе сметнала срещата за завършена и бе оставила Оливия сама с омразата й.

Ако Оливия бе имала намерение да осуети плановете на Лорийн, тя разбра, че е лошо подготвена да го стори. Това бе работа, която Лорийн бе вършила цял живот. Беше добър администратор. Да убедиш някого да свърши някаква неприятна работа и след това да го оставиш да си мисли, че поначало това е било негова идея… е, за това се иска рядък талант.

Всички бяха очаровани от решителната мисис Лорийн Локет. Тънките и колебливи забележки от страна на Оливия, че снаха й е малко по-амбициозна, отколкото трябва, се посрещаха само с високи оценки и суперлативи относно плановете на Лорийн.

Когато всичките й комитети завъртяха дейността си на пълни обороти и Пуебло започна да проявява признаци на подобрение, Лорийн реши да замине за Кийпойнт. За момента бе направила всичко, което бе по силите й. Студената враждебност в къщата в Коронадо бе станала непоносима.

Сега, втренчила решителен поглед в Оливия и без да се плаши от злобата й, тя каза:

— Говорих с Джаред за Елена и Карлос и той е съгласен с мен. — За първи път в живота си Лорийн Холбрук Локет изричаше лъжа, но чувстваше, че тя ще й бъде простена. — Освен това сега, когато и Джаред, и аз отсъстваме, тя няма да ти трябва особено. Пепе ще ни откара до Кийпойнт и след това ще върне фургона. Сигурна съм, че до вдругиден ще се върне.

— Всичко си планирала, виждам. И какво смяташ да постигнеш с това малко бягство? Дали не смяташ да информираш някои хора за нашите планове с надеждата да ни накараш да ги изоставим?

— Ако кажа на Руди — натърти тя на името и замълча малко, — може да изложа на опасност него и семейството му. Не бих направила нищо, застрашаващо сигурността им.

— Колко добре обмислено.

Лорийн пропусна сарказма покрай ушите си и продължи:

— Не мисля, че варварските ти планове ще дадат плодове, Оливия. И не мисля, че Джаред ще вземе участие в тях. Започнах да го опознавам и вече знам, че не е в природата му да върши такива отвратителни неща. За твоята душа се страхувам, Оливия, а не за тази на Джаред.

Оливия се засмя с неподправено удоволствие.

— Каква глупачка си само! Ти си мислиш, че си променила сина ми. Мога да ти гарантирам, че дори и цяла мисия свещеници да се съберат, пак не биха могли да спасят душата му. — След това изявление хуморът напусна студеното й красиво лице. — Не разчитай на Джаред. Той е мой и винаги ще прави това, което аз му наредя.

 

 

Следващата сутрин се оказа студена, дъждовна и мрачна, в пълна хармония с настроението на Лорийн. Разчувствана, Роза си взе довиждане с Елена, но по-младата жена бе весела. Когато Лорийн й съобщи, че я взема със себе си в Кийпойнт, за да може да живее заедно с Карлос, тя се просълзи от благодарност. Не можеше да повярва, че това наистина ще стане. Въпреки отвратителното време, тя бърбореше оживено и весело, докато тръгваха.

Пътуването трая повече от обикновено поради дъжда и разкаляните пътища. Лорийн седеше отпред при Пепе, докато Елена се бе сгушила отзад под чергилото.

Когато късно следобед пристигнаха в ранчото, бяха уморени, гладни и премръзнали. От къщата изхвърча да ги посрещне Глория и притисна Лорийн в прегръдките си като родна сестра.

— Толкова ни липсваше! Радвам се да те видя отново. Къде е Джаред? По-късно ли ще дойде?

При споменаването на името му в гърлото на Лорийн се събра буца, но все пак успя да отговори сравнително спокойно:

— Мисля, че този път няма да дойде. Има работа в Остин.

Глория се накани да каже още нещо, но очевидната неохота на Лорийн да говори за съпруга си я накара да преглътне евентуалните си въпроси. Тези двамата никога ли няма да се оправят?

— Глория, това е Елена, жена на Карлос Ривас и моя приятелка. Доведох я със себе си да ти помага в къщната работа. Надявам се, че Руди би могъл да ги устрои в едно от бунгалата. Мислиш ли, че е възможно?

— Ще го направим възможно. Добре дошла, Елена — каза Глория, хващайки я за ръцете. — Всички ние сме добри приятели на Карлос и се радвам, че най-сетне се запознахме и с теб. Много съжаляваме за бебето. Ще ми помагаш ли да се грижа за децата? Множко са и ми е трудно да се оправям с тях.

Глория се държеше точно така, както Лорийн очакваше. Елена щеше да бъде щастлива тук. Лорийн въздъхна и влезе в къщата да поздрави децата и Мария. Докато притискаше всяко дете поотделно в обятията си, то шепнеше в ухото й някакви си свои неща, предназначени само за леля Лорийн. Тя ги изслушваше с внимание, завиждайки на безгрижната детска невинност. Зададоха й много въпроси за техния идол — чичо Джаред — и тя им разказа как той победи в състезанието по стрелба. С широко отворени очи и жив интерес те изслушаха подробния разказ на Лорийн за случката с автомобила.

Глория ги напъди по стаите им и Мария пристъпи напред да прегърне Лорийн, която с удоволствие потърси утехата, предлагана от тези деликатни ръце. Мария се отдръпна назад и впи изпитателен поглед в сивите печални очи.

— Струва ми се, че не си щастлива, Лорийн, нали? — Лорийн наведе глава и кимна сломено. — По-късно ще поговорим за това — каза тя и се обърна да поздрави Елена.

Когато вечерта Руди се прибра, целуна я братски и от сърце. По знак на Глория той се въздържа да задава много въпроси за Джаред и за положението в Коронадо.

Извинила се с умората от пътуването, Лорийн се оттегли рано в стаята си. Тук всичко й навяваше болезнени спомени за Джаред — нещата му, дрехите му, ароматът му, мрачно напомняше за раздялата им.

Знаеше, че не е искал да я удари. Стана случайно. Това, което тя смяташе за предателство, бяха хвърлените в лицето й груби и гневни думи. Възможно ли е същите тези устни, целували я с такава нежност, да изричат такива думи? Да я даряват с такива целувки, споменът, от които караше цялото й тяло дори сега да трепери от желание.

Нямаше смисъл да отрича трепета, който я обземаше при спомена за любовта му. Спомняше си как тялото й ставаше меко и податливо като восък при всяко докосване на ръцете и устните му, как те я пленяваха и възбуждаха. Потайностите на неговото и нейното тяло й бяха разкрити от умението на Джаред и все пак тя копнееше да разбере още повече. Отново искаше да изпита онзи върховен екстаз, когато мъжката му сила я изпълни цялата и придаде смисъл на съществуването й.

Изпълнените с нежност думи, които бе нашепвал в ухото й, се върнаха с мъчителна яснота, зазвучаха подигравателно в съзнанието й, без да й дават спокойствие, докато накрая възглавницата подгизна от сълзите й.

Руди даде на Елена и Карлос едно бунгало, което се намираше на около километър и половина от къщата. Даже разреши на Карлос да отсъства един ден от работа, за да успеят да се нанесат. Много малко бе постигнато, но Елена сияеше от радост, когато на другата сутрин Карлос я докара в къщата, преди да се яви на работа. Чувстваше се съвсем на място с рутинната работа в кухнята и се справяше с децата с търпението на опитна училищна възпитателка. Децата я обожаваха и я слушаха много повече и от майка си, и от отстъпчивата леля Лорийн, и особено пък от баба си, която те безмилостно разиграваха както си искат.

Лорийн изобщо не бе настроена на коледна вълна, но така или иначе празникът наближаваше. В коледната утрин Джеймс и Джон бяха приятно изненадани с нов чифт тиранти, както и револвери-играчки с кобури. Момичетата писнаха от възторг, като отвориха кутиите и намериха в тях нови фусти и панделки за коса — подарък от леля Лорийн.

Около пакетите и подаръците, оставени от Дядо Коледа, се вдигна такава врява и суматоха, че никой не усети как Лорийн тихо се измъкна, отиде в стаята си и затвори вратата.

Импулсивно, без да може да назове причината, тя отиде до гардероба и бавно отвори вратата. Загледа се в дрехите на Джаред — старите му ботуши, небрежно захвърлени, кожено яке, закачено на гвоздей, забит от вътрешната страна на вратата.

— Джаред! — изстена тя и притисна лице в една от ризите му, която въпреки че бе изпрана, все още излъчваше едва доловим аромат на тютюн и кожа. Поплака си така няколко минути, докато не усети лекото докосване на ръце по раменете си.

— Лорийн, искаш ли да поговорим за това сега? Ако искаш, аз съм готова да те изслушам.

— О, Мария, не искам да занимавам никого с проблемите си, особено теб, чието съзнание все още е обременено от смъртта на Бен.

Мария я отведе до леглото и двете седнаха. От съседната стая долитаха веселите смехове на децата. Мария потупа ръката на Лорийн, давайки й време да събере мислите си.

— Аз… това… бракът ми е фарс — изплю най-сетне камъчето тя.

С пресеклив и сломен глас разказа цялата история, започвайки от времето, когато срещна Бен, до опита на Уилям Келър да я изнасили и готовността на Пратърови, с която те приеха лъжите му. Досрамя я да каже за условията на сделката с Оливия, но все пак сподели всичко това с Мария, пропускайки да спомене само за двамата Вандайвър.

— Сигурно ме мислиш за ужасен човек, щом съм могла да се продам по такъв начин.

— Аз не мога да съдя никого, Лорийн. Но при тези обстоятелства бих постъпила по същия начин. В живота понякога се налага от две злини да изберем по-малката. Направила си това, което според теб е правилен избор. Никой не може да те съди. Обаче мисля, че освен желанието на Бен и парите, ти имаш и още някакъв мотив, нали?

Това бе въпросът, който Лорийн непрекъснато си задаваше. Била ли е влюбена в Джаред още тогава? Не е ли именно това причината, която я бе накарала да се съгласи с целия този фарс? Нищо вече не й бе ясно.

— Ти се влюби в Джаред, нали? — попита я Мария и когато Лорийн кимна, продължи: — И този брак по сметка се превърна в нещо друго, нали? Ти си… била с Джаред?

Лорийн покри лицето си с длани и изплака:

— Да, о, да! Само преди няколко дни и… о, не знам, Мария. През целия си живот съм била възпитавана, че мъжете вършат „лоши“ неща с жените и че истинските дами трябва да се пазят от подобно падение. Въпреки че сме женени, знам, че Джаред не ме обича. Чувството, което изпитвам, грешно ли е? Да намирам удоволствие в…

— За „лошо“ ли го намираш?

— Не, — твърдо отговори Лорийн и Мария едва удържа усмивката си.

— Когато за първи път дойдох при Бен, бях млада и наивна. Опитах се да отрека радостта, която той ми даваше. Но когато видях, че по този начин го дарявам с огромно щастие, започнах просто да го споделям с него без капка срам или чувство за вина. Аз също бях възпитана от любовта на мъжете да очаквам само болка и чувство за падение. Но не човек, а Бог е създал любенето, Лорийн. И въпреки че човек го е извратил и изопачил, това все още си остава Божи дар за двама души, които се обичат.

— Но Джаред не ме обича. Страхувам се, че този фарсов брак ще го отегчи и той ще ме отпрати.

— Мисля, че Джаред се бори със собствените си чувства, Лорийн. Според мен той не може да свикне с мисълта, че са го принудили да се ожени за която и да било, независимо каква е подбудата, след като тя не го привлича. Много е твърдоглав. Но съм сигурна, че да те отпрати е последното нещо, което иска.

Тя погледна в обляното от сълзи младо лице и сърцето й се сви от жалост. Бен бе пожелал да са щастливи. Надеждата му е била отношенията им да разцъфнат в любов.

— Лорийн — каза Мария тихо, — не се страхувай от любовта си към Джаред. Ако аз не бях обикнала Бен, помисли си за безполезния живот, който бих водила. Помисли си за мъката, която той би изпитал, ако живееше в самота. Убедена съм, че няма да съжаляваш, че си обичала твоя Локет, както аз не съжалявам, че съм обичала моя. Единственото съжаление, което изпитвам, е, че не можах да даря Бен с повече деца.

Подсмърчайки, Лорийн избърса очите си с кърпичката, подадена й от Мария.

— Благодаря ти, Мария. Моля те, иди при твоето… при нашето семейство. След малко и аз ще дойда — усмихна се тя колебливо.

Мария погали мократа й от сълзите буза и остави Лорийн сама да се пита къде ли прекарва Коледа Джаред.