Сандра Браун
Скрити огньове (21)

Двадесет и първа глава

Внушителната фигура влезе вътре и бързо затвори вратата след себе си. После бавно се обърна и Лорийн ахна, познала мъжа си под тежкото наметало. Той се обърна по посока на този звук и замалко да го повтори, като я видя седнала до огъня, с играещи в очите отблясъци от пламъците, с разпиляна по раменете и гърба коса, притиснала бебето към гърдите си.

— Боже всемогъщи, Джаред, пълен си с изненади! — тупна Руди брат си по рамото. — Малко остана да те застрелям, глупав кучи син такъв. Защо си решил да дойдеш тъкмо сега, когато сезонът не предлага нищо друго, освен виелици?

Джаред разтърси глава, сякаш за да проясни мислите си.

— Ами, не предполагах, че времето ще стане толкова лошо. Като разбрах, че се лъжа, вече бях преполовил пътя.

— Радваме се, че успя да дойдеш, Джаред. — Мария го гледаше с любов и той отвърна на нежната й усмивка.

— Лудост е да се тръгва в такова време, но се радвам да те видя — тръгна към него Глория с протегнати ръце.

Още не беше й минало, задето той бе изоставил Лорийн по такъв начин, но вродената й доброта временно бе надделяла.

— О-о, я се виж, сестро! Фигурата ти отново се е върнала. Чакай да те прегърна, преди Руди да те е напомпал отново. — Въпреки протестите й, той я сграби в мечешката си прегръдка.

— Ела да видиш какво си имаме — каза тя, измъквайки се от обятията му.

Глория бе сложила Бенджамин в една от двете люлки до камината, където бебетата спяха през деня, ако, разбира се, братята и сестрите им ги оставеха да спят. Джаред се наведе над люлката и колебливо погали малката бузка.

— Кой е това? — прошепна той.

— Това е Бенджамин — гордо отвърна Мария.

— А това е Лорийн — каза Глория и обърна Джаред към другото бебе, все още лежащо в ръцете на жена му.

Лорийн не можеше да помръдне или проговори — присъствието му в стаята я бе приковало на едно място и тя просто седеше в креслото смълчана. Не можа да го възприеме отведнъж и бе доволна, че с поздравите си другите й бяха дали време да го разгледа на спокойствие. Той развърза кърпата от врата си, отметна шапката назад и прокара пръсти през дългата си, мокра от снега коса, преди да свали наметалото си и да се приближи до люлката на Бенджамин. Изглеждаше измъчени уморен. Наболата по лицето му брада беше на няколко дни.

Но това бе Джаред. И беше тук.

Той клекна пред креслото й. После вдигна поглед и срещна замъглените от сълзи очи, вперени в него над главата на бебето. Между двамата се установи връзка, много по-здрава от всякакви думи.

— Лорийн помогна да се роди, затова я кръстихме на нейно име — каза Мария.

— Ти си помогнала да се роди? — попита тихо Джаред с недоверие в гласа.

Лорийн кимна, обръщайки малкия вързоп към него. Той пое миниатюрното юмруче в ръка и се усмихна, когато бебето премлясна с уста.

Преди да се изправи на крака, Джаред още веднъж погледна Лорийн. Отправи лукав поглед към брат си, разпери ръце и каза с умолителен глас, вперил поглед в тавана:

— Няма ли край, боже мили? Близнаци! — После се усмихна широко и тупна брат си по рамото. — Означава ли това, че ще ме почерпиш едно питие?

— Има си хас! Аз даже още не съм го отпразнувал както трябва. Чаках и ти да дойдеш.

— Гладен ли си, Джаред? — попита го Мария.

— Да, но нека първо малко се постопля. В тоя студ навън могат да ти замръзнат… Много е студено — промени той фразата си смутено и всички се засмяха.

Двамата с Руди изпиха по няколко чаши уиски, разговаряйки по общи въпроси, свързани с работата в ранчото.

Глория и Лорийн занесоха близнаците в стаята на родителите им, където те временно спяха. Мария целуна Руди и Джаред, след което се извини и се оттегли.

След малко Глория каза:

— Джаред, моля те, прости ми, но нямаш представа колко ме изморяват тия близнаци. Утре сутринта ще се видим и тогава ще ми разправиш какво става из Остин. — Наведе се и го целуна по бузата, а той звучно я плесна по дупето с отворена длан. — Джаред Локет, мъжът ми е седнал точно срещу теб!

— Така ли? Ами тогава дай да направим нещо, което наистина да го накара да ревнува.

— Ти… Ти си непоправим!

— Да, ама ме обичаш — усмихна се той победоносно.

— Малко — призна тя, потискайки усмивката си. — Хайде, Руди, идваш ли?

— Минутка само — отвърна Руди, без да обръща внимание на недоволното изражение, с което тя излезе от стаята.

— Гладен съм, Лорийн. Би ли ми донесла нещо да хапна.

Гласът на Джаред бе рязък и Лорийн усети, че най-общо казано, просто я отпращат. Вместо да прави сцени пред Руди, тя кимна също тъй рязко с глава и отиде в кухнята.

Притопли супата, която все още бе на печката, наряза дебели филии хляб, печен същия следобед, наля чаша димящо кафе и подреди всичко това в един поднос, добавяйки в последния момент и голямо парче ябълков пай, приготвен от нея.

Когато се върна, завари двамата мъже да разговарят полугласно, доближили глави. При появата й разговорът им секна. Братята си размениха съучастнически погледи. Според Лорийн тези погледи означаваха, че ще продължат разговора по-късно.

— Руди? — Жалният зов се бе разнесъл откъм тяхната спалня. — Моля те, идвай да си лягаш! Студено ми е.

Руди се изправи и метна пурата си в огъня. Протегна с удоволствие дългото си тяло и престорено се прозя.

— Близнаците едва са навършили три седмици, а тая жена вече не може да сдържа ръцете си. — Сви рамене в престорено безсилие и въздъхна: — Какво да я прави човек?

Руди намигна на Джаред и с провлачена стъпка се отправи към спалнята с очакващата го в нея жена.

Джаред се засмя и насочи вниманието си към подноса. Лорийн фактически го бе тръснала на ниската маса пред креслото, сложено край огъня. Ако бе чул силното издрънчаване, Джаред не го показа. Хапна няколко лъжици от врялата супа, без да й обръща никакво внимание. Разсърдена от преднамереното му безразличие, тя рязко се завъртя и се отправи към коридора.

— Лорийн.

Трудно й бе да го погледне, но потисна яда си и отново се обърна към него.

— Да?

Той за момент я огледа с изучаващ поглед, както бе застанала с открояващ се на фона на тъмния коридор силует. Бе готова за атака, но войнственият й вид се нарушаваше от излъчваната от нея уязвимост, облякла този бял вълнен пеньоар и обула тия миниатюрни чехлички. Никой от воините, които Джаред бе виждал, нямаше такава коса, спускаща се като разгневен водопад по раменете й.

— Как си?

Тя скръсти ръце на гърдите си и се засмя тъжно.

— И за секунда не съм си въобразила, че те е грижа за моето здраве. Но тъй като съм възпитана, ще ти отговоря учтиво. Добре съм, а ти как си?

Той вдигна вежди, изненадан от тона й.

— Добре съм. И ако обичаш, занапред се въздържай да мислиш вместо мен. Аз наистина мисля за… за теб.

— В такъв случай не ми остава нищо друго, освен да предположа, че всичките ти писма са се загубили. — Не хареса сарказма в гласа си, но беше ядосана, имаше право на това, а и той си го заслужаваше. — Предполагам, че си свършил добра работа в Остин.

Той бързо наведе очи към подноса.

— Някои неща потръгнаха, да — отвърна с рязък глас. Явно и неговият гняв бе близко до повърхността.

— И сега без съмнение си много доволен. Аз обаче смятам да си лягам. Утре сутринта ще извеждаме децата на снега и съм много уморена.

— Да, отивай. Като се нахраня, ще почистя масата.

— Сигурна съм, че на Глория това много ще се хареса. Лека нощ.

Той промърмори отговора, без да вдига поглед към нея. Изглеждаше изоставен и самотен с тези хлътнали бузи и бръчки около устата и очите, подсилвани от играещите по лицето му отблясъци от огъня. Лорийн се пребори с изкушението да се приближи до него. Вместо това, се обърна и се отправи към спалнята си по тъмния коридор.

Тъкмо бе стоплила мястото си, сгушена под завивките, когато чу вратата да се отваря. Джаред влезе и тихо затвори вратата след себе си.

Лорийн бързо приседна в леглото, придърпала завивките чак до брадичката си.

— Какво си мислиш, че правиш? — поиска да узнае тя.

Той дори не погледна към нея, а седна на отоманката и задърпа ботушите от краката си.

— Ако си спомням добре, това е моята спалня в моята къща. Навън е много студено и нямам никакво намерение да си търся друго място за спане. Ако това да спиш с мен — подчертавам: да спиш — обижда чувството ти за морал, предлагам ти да си намериш друго легло. Това тук е мое.

Докато говореше, вече бе изул ботушите, чорапите, бе свалил горната част от бельото си и сега разкопчаваше токата на колана. Светлината от огъня хвърляше метални отблясъци по обраслите му гърди.

Лорийн се мушна обратно под завивките и се дръпна в края на леглото, обръщайки гръб към него. Чу панталоните му да падат на пода, последвани от тихото шумолене на бельото. Не! Не бива да спи така в студена нощ като тази! Той зашляпа с боси крака из стаята, хвърли още няколко цепеници в огъня, след което отиде до куфара, оставен до леглото. Вдигна капака му, който тихо изскърца, и извади нещо оттам. Тя не посмя да погледне. Джаред метна нещото върху леглото.

— Торн ми го направи. Казва, че щяло да ни топли като тухла.

Тя отвори леко очи и видя, че е нещо като одеяло. После бързо ги затвори, като усети студения въздух, нахлул под вдигнатите завивки, а след това и потъването на леглото под тежестта му.

— Лека нощ, Лорийн.

Тя лежеше съвършено неподвижна и не отговори. Джаред се засмя и се обърна с гръб към нея, намествайки се удобно в топлото легло. Не мина много време и Лорийн чу равномерното му дишане. Той заспа.

А тя дълго не можа да заспи.

По някое време през нощта двамата се обърнаха един към друг. Дали от топлината или от нещо друго, което Лорийн не можа да назове, но тя се събуди, за да установи, че лежи на гърдите на Джаред — тежката му ръка я бе обгърнала, краката им бяха се преплели.

Лежеше, без да помръдне, наслаждавайки се на близостта на телата им. Косъмчетата я гъделичкаха по носа с равномерното вдигане и спадане на широките гърди под главата й. Усещаше дъха му върху темето си. В ухото й кънтяха глухите удари на сърцето му.

Страхувайки се да помръдне, за да не го събуди, очите й обходиха тялото му колкото можаха и това, което видя, й хареса. Огънят в камината почти бе угаснал, но една малка цепеница все още хвърляше трептяща светлина в стаята. Лорийн видя мощната гръд под главата си, широко окосмена под шията, стесняваща се надолу като ветрило и преминаваща плавно в тънка копринена лента към стомаха.

Поколебала се само за секунда, тя вдигна ръка и слагайки я върху него, бавно я заспуска по тази копринена лента, по мускулестата гръд, по твърдия и плосък корем, докато накрая почувства, че по-надолу тя става по-остра и по-гъста. Ръката й се спря върху острата четина, неспособна да продължи пътя си. Чак тогава усети, че дишането над главата й вече не бе така равномерно, а ударите на сърцето под ухото й бяха учестили ритъма си. Вдигна бързо глава и срещна погледа на кехлибарените очи, блеснал на светлината на угасващия огън.

— О, Лорийн, Лорийн!

Името й бе полувъздишка, полустон, преди устните му да се разтопят в нейните. Той я целуваше жадно, диво, а ръцете му трескаво търсеха края на нощницата й, отхвърлиха я към кръста, плъзнаха я през потрепващите гърди, през главата и я захвърлиха настрани.

Вдигайки глава, той впи поглед в блесналите й очи и вдигна ръката й. Пламенно зацелува дланта, плъзгайки език по нежната кожа. Без да сваля очи от нейните, пъхна ръката й под завивките и я сложи върху мъжествеността си. С внимание следеше реакцията й, страхувайки се, че тя ще се отдръпне. Със съжаление видя как върхът на езика й изчезва зад зъбите, след като нервно облиза устните.

Не се страхувай да обичаш този мъж, бе й казала Мария. Не се страхувай! Тънките й пръсти се затвориха около топлия ствол с тънка и нежна като кадифе кожа. Пръстите й внимателно се раздвижиха — любопитни, търсещи пръсти, ликуващи от всяко следващо откритие.

Джаред инстинктивно изви гръб. Главата му се отметна назад от неописуемото чувство. После брадичката му се наведе надолу и той отново я погледна в лицето. Златистите му очи блестяха от обхваналата го екзалтираност.

— Гали ме, Лорийн! Гали ме, докато умра от удоволствие! Искам много да ме галиш! — Гласът му бе задъхан и накъсан шепот.

Окуражена от страстната му молба, тя започна да го милва и гали, докато усети как гладката твърдина под пръстите й се навлажнява от сладкия нектар на желанието му.

— О, господи! — изстена той, наведе се към нея и жадно обсеби устата й със своята. Ръцете му намериха гърдите й и започнаха да ги масажират в ритъм с нейните ласки. Леко стискаше изпъкналите хълмчета, докато накрая палците му с удоволствие срещнаха щръкналите зърна.

За Лорийн каквито и да било следи от неохота, съмнение и недоверие изчезнаха, докато с вълнение изучаваше потайностите на тялото на мъжа си. Инстинктът й подсказа как да покаже по най-добър начин възхищението си и бе възнаградена от страстните думи и стонове, изричани трескаво и задъхано. Ръцете й се плъзгаха по мускулестите полукълба, по твърдите бедра, по жилестия гръб. Докосваше го, без да се страхува. Подражавайки му, тя го целуна страстно, промушвайки търсещ език в устата му.

Устата и пръстите му бяха нежни стимуланти, които я измъчваха безмилостно. Те без почивка се спускаха по шията, по гърдите, корема, докато накрая тя започна да издава тихи хлипове, които изненадаха и двамата.

— Прегърни ме през врата — напъти я той, вдигайки се над нея.

Пръстите му намериха прага на женствеността й — влажен, очакващ, треперещ. Бавно потънаха те в този рай и тя се стегна плътно около тях като затварящо се цвете. Той ги отдръпна съвсем малко и леко ги размърда, но самото докосване я порази като гръм.

Очите й широко се отвориха от изумление, а тялото й започна неконтролируемо да се гърчи.

— Джаред… — задъхано произнесе тя.

Той замени търсещите пръсти с пламналия си от желание издут ствол. Воден от собствената му ръка, той се потърка в нежната кожа на бедрата й, после и в онова магическо местенце, докато накрая й се стори, че повече не може да понесе удоволствието. Усещаше себе си като разцъфнал цвят, протегнал жадно листенца към слънцето — отворена, очакваща, всяка секунда умираща и наново съживяваща се, копнееща да изпита изцяло изгарящата му сила.

Джаред, който винаги се бе хвалил със сексуалните си умения, научаваше от жената, трептяща в такъв съвършен синхрон с него, че и понятие си няма от това как се прави любов. Чак когато видя радостта от върха на изпълването, изписана на лицето й — резултат от неговите ласки — разбра неизмеримото удовлетворение от това да даваш. После я изпълни изцяло, давайки й всичко от себе си, без да оставя място за недоволството и страха, които бяха издигнали такава стена между тях.

Тя се прилепи здраво към него, водена от жарките му ласки, пламенните му целувки станаха още по-трескави, след като потъна в нея. В един смазващ със силата си момент съществата им се срещнаха в свят, където радостта заменяше тъгата, доверието превръщаше несигурността в дума без всякакво значение, сливането на душите побеждаваше самотата, а колебанието даваше път на решителността.

След разтърсващата кулминация двамата останаха плътно прегърнати, все още изумени от емоционалния взрив, чиито тръпки продължаваха да пробягват по телата им. Джаред я погледна в лицето и отмахна абаносовите къдрици около слепоочията й. Преситен, той изхлузи тялото си надолу и положи глава на гърдите й. Целуна ги нежно една след друга, близвайки с език розовите зърна, все още настръхнали и възбудени от любовното преживяване.

— Много си красива, мила моя — въздъхна той.

После отново положи глава на тези очакващи го с благодарност възглавнички. Беше почти заспал, упоен от аромата на влажната й кожа, когато чу идващия сякаш много отдалеч глас да шепне:

— Джаред, обичам те.

 

 

Снеговалежът продължи до следобеда на следния ден. Снежната покривка бе над петнайсет сантиметра, което бе нещо необичайно за тази част на Тексас. Светът, така както го виждаха обитателите на Кийпойнт, бе покрит от край до край от огромно одеяло — бяло, блестящо от чистота, нежно.

Спалнята, в която живееха Джаред и Лорийн, бе забранена за останалите обитатели на къщата. Когато двамата не се появиха на закуска и Глория забеляза, че наметалото на Джаред все още виси на закачалката, където го бе закачил снощи — красноречиво доказателство, че не е спал в спалните помещения през изминалата нощ, — тя се развълнува. Забрани на Руди и на децата да се доближават до спалнята. Загрижеността й се стори забавна на Руди, но в същото време изпита дълбоко задоволство, че брат му вече спи при хубавата си и пренебрегвана досега съпруга. По-късно ще го подкачи на тая тема, когато Глория я няма.

Двамата в спалнята изобщо не ги бе грижа за останалите в къщата. Нито за миг не помислиха за тях, толкова бяха погълнати един от друг. След като поспаха малко, дълго време след това разговаряха за себе си. Лорийн му разказа за самотното си детство и за отчуждения си саможив баща. От своя страна, Джаред й разказа спомени за Бен и за убития си приятел Алекс.

През всичките тези месеци, откакто се познаваха, никога не бяха обсъждали лични неща, с изключение на онзи кратък разговор в библиотеката в Коронадо. Сега споделяха и съвсем маловажни неща — кой какви предпочитания има към храната, антипатиите и страховете си, рождените си дни — разкривайки всички ония дребни неща, които ги правеха да бъдат това, което бяха.

В ранните часове на следобеда на вратата се чу слабо почукване. Преплетените в огромното легло тела се размърдаха, недоволни от всяка намеса, която би ги отдалечила на повече от сантиметър едно от друго. Джаред промърмори нещо, измъкна се изпод завивките и се отправи към вратата. Изобщо не се срамуваше от голотата си и със същото безсрамие Лорийн оглеждаше с удоволствие добре сложеното тяло.

— Какво има? — попита той, без да отваря дебелата врата.

Отговор не последва. Отвори вратата, колкото да промуши глава, и надникна навън. Нямаше никой. Джаред се закиска.

Лорийн седна в леглото, заинтригувана от смеха му. Той коленичи и вдигна подноса, отрупан с храна и напитки. После затвори с крак вратата и отнесе богатството на леглото.

Лорийн видя чиния пресни, рохко сварени яйца, дебели резени шунка, бисквити, тортила, обилно полети с масло, кана кафе и даже една малка гарафа уиски, чинии, салфетки, прибори, чаши.

— Напомни ми после да благодаря на Глория — каза Джаред, захапвайки една тортила.

Когато се нахраниха, той махна подноса от леглото. Малко преди това бяха дръпнали завесите, за да се насладят на гледката, която предлагаха заснежените хълмове. Сега той отиде до прозорците и ги закри със завесите, затъмнявайки стаята. После се протегна като ленива дива котка и се прозя широко.

— Отегчавам ли те? — попита Лорийн лукаво, уви една къдрица около пръста и внимателно я пусна до стегнатото зърно на гръдта си.

Стъпките му, забързани поради студения под, се забавиха, когато приближи леглото. Сложи коляно върху дюшека, погледна я предизвикателно и провлече:

— Възможно е. И какви действия ще предприемеш срещу това?

Зачервеното лице на Лорийн прие палаво изражение, когато отвърна:

— Никакви! — И се преобърна към другата страна на леглото, предоставяйки му нескриваната от нищо гледка на гладкия гръб и омайната извивка на ханша си.

Той се засмя, отпусна се до нея и напълни цялата си шепа с коса. Уви я около юмрука си и леко я задърпа, докато накрая тя бе принудена да се обърне към него. После, някак си, без да усети как е станало, тя се озова върху него, обхванала го с крака.

— Джаред! — възкликна и се опита да се освободи от сключилите се зад гърба й ръце.

Усилието й обаче само разшири усмивката му. Той рискува да свали едната си ръка от гърба й само за да я сложи зад главата й и да я наведе надолу, към парещата му целувка.

Най-сетне тя се отдръпна от него и се изправи назад, седнала върху корема му. Гледката на гърдите й, предизвикателно щръкнали пред него, замая главата му. С показалеца си той започна да описва кръгове около зърната и с благоговение видя моменталната им реакция.

— Джаред, аз… о… какво да правя… моля те…

— Прави това, което ти се иска — каза той, вдигна глава и прокара език през изпъкналите зърна.

— Аз…

— Прави това, което ти се иска, Лорийн — изрече задъхано той, спусна ръце по гърба й и ги спря върху бедрата й. Палците му се срещнаха върху тъмното петно под корема й, притиснаха се към центъра му, описвайки умопомрачителни кръгове. Станал невъзможен за пренебрегване, твърдият символ на мъжката му сила се притисна в нея. Ръцете му галеха бедрата й, тя се привдигна на колене, замря за един мъчителен миг така, после бавно се наниза на него.

— Боже мой! — изпъшка той през стиснати зъби.

Главата му се въртеше по възглавницата. Тя се люлееше върху него нагоре и надолу, наслаждавайки се на всеки сантиметър вътре в нея. Ровеше пръсти в космите на гърдите му, дразнеше зърната му. Когато се умори, отпусна глава върху широките му гърди. Устните й жадно търсеха чувствителни места по лицето и шията и трескаво ги покриваха с горещи целувки.

Ръцете му се впиха в полукълбата отзад и палците му потънаха в сладката влага между тях. Повече никой от двамата не можеше да се удържи и изригването настъпи. Той я изпълни с горещата лава на слабините си и тя сякаш нахлу във вените й, обгаряйки всяко нервно окончание, избухвайки в опустошителна кулминация.

По-късно тя коленичи до него и с топла влажна кърпа избърса остатъците от любовта им от тялото му.

Той отново се прозя и тя захвърли кърпата на пода. Със смях бръсна устните си по неговите и попита:

— Пак ли си отегчен?

Той се усмихна.

— Не, само ми се приспа — призна той. — Ела при мен. — Джаред я притегли към себе си, зави я и тя се сгуши в него.

Косъмчетата по гърдите му я гъделичкаха по гърба, а ръката му тежеше върху талията й. Тя се притисна още по-плътно в него. Той я целуна по рамото и скоро двамата потънаха в дълбок сън без сънища. Сънищата бяха престанали да бъдат необходимост.

 

 

Джаред коленичи пред огъня и раздуха жарта, добавяйки малки дръвчета, докато накрая огънят запламтя и се разгоря весело. Той се бе увил с коженото одеяло, за да се предпази от студа. През пролуките между завесите не се процеждаше светлина. Беше се стъмнило.

Лорийн взе захвърлената нощница и я облече, после стана от леглото. Босите й стъпала докоснаха студения под и тя бързо се завтече към камината и клекна до Джаред.

— Хей, ще замръзнеш. Защо не остана в леглото? — попита я той и бързо прокара длани нагоре-надолу по ръцете й, за да я стопли.

— Защото теб те нямаше в него — отвърна тя честно и очите й проблеснаха на трептящите пламъци.

Той я обгърна с ръка и бавно я придърпа върху килима пред камината. Загледани в огъня, двамата мълчаха. Той разсеяно галеше дългата й коса, положил брадичка върху главата й.

— Джаред?

— М-м-м?

— Не можеш да си представиш колко се ужасих от теб, когато те видях за пръв път.

Той отмести брадичка от главата й.

— Ужасена от мен? — попита с престорено недоволство. В очите му проблесна закачливо пламъче.

— Лежеше в безсъзнание, проснат по гръб в онази каруца. Никога преди това не съм била толкова близо до мъж, така мъжествен, така… плашещ… Не знам. Но все пак ме заинтригува. А когато влезе неканен в стаята ми, мислех, че ще припадна.

Той се засмя тихо.

— Ти също ме заинтригува, въпреки че дотогава не бях те виждал. По-късно Пепе ми разправи как позорно съм паднал върху теб. — Той се закиска и я притисна здраво към себе си. — Исках да те принудя да се защитаваш, защото ти също се оказа заплаха за мен.

— Аз? Заплаха? И как така? — възкликна тя и го погледна с недоверие.

Джаред посегна към малката масичка, където снощи бе изпразнил джобовете си, и взе една пура. Драсна клечката в камъка, с който бе облицована камината, запали я, после дръпна дълбоко и изпусна гъста струя дим над главата й.

Сега беше времето. Тя трябваше да знае.

— Никак не те одобрявах, Лорийн. Не специално теб, а изобщо всяка жена, набутана в ръцете ми по начина, по който ти беше. През нощта, когато Бен умря, ние жестоко се скарахме. Отначало сигурно не е имал намерение да ми казва за плановете си да ни ожени. Просто започна да ми чете морал, напомняйки за отговорността ми и предупреждавайки ме, че моите лудории най-накрая щели да се обърнат срещу самия мен. „Ти си мъж, Джаред. Време е да се спреш и да започнеш да се държиш като възрастен човек, а не като полудяло жребче, решено да унищожи и себе си, и всичко онова, което ти оставям в наследство.“

Джаред отново дръпна от пурата и изтръска събралата се пепел в огъня. Лорийн не проговори. Много й се искаше да узнае какво се е случило онази нощ и защо Джаред я бе мразил толкова дълго.

— Най-вече от инат, аз парирах всичките му атаки срещу мен, докато най-накрая той загуби самообладание и хвърли върху мен тежката си артилерия. Гостенката, която ми бе наредено да посрещна на гарата в Остин, била жената, която той ми бил избрал за съпруга. Тъй като аз съм си бил веел байрака, Бен поел нещата в свои ръце и ми я намерил. Започнах да те наричам сметкаджийка и с разни други не съвсем подходящи за дамски уши епитети, но той наблегна на факта, че ти нищо не си знаела за това.

Откъсна поглед от огъня и се взря отблизо в нея. Ръката му поддържаше тила й, а палецът му я галеше по брадичката.

— Разбираш ли, Лорийн, през целия ми живот моите родители са ме използвали като пешка, за да си нанасят удари един другиму. Ако аз правех нещо за удоволствие на единия, другият побесняваше. Ако идвах в Кийпойнт, който много обичам, майка ми със седмици вилнееше, след като се върнех в Коронадо. Цялото ми детство и юношеските ми години представляваха една голяма битка за това кой да има по-голямо влияние върху мен. Колкото повече растях, толкова повече това преставаше да ме интересува. Търсех си удоволствия, а всичко останало спокойно можеше да върви по дяволите. И перспективата да ми натрапят избрана от другиго жена никак не ми хареса, особено пък като не бях сигурен какви отношения е имала тя с баща ми преди това.

Сърцето на Лорийн се преизпълни с любов към тази сложна и противоречива личност, която бе неин съпруг. Нищо чудно, че е реагирал на нахлуването й с негодувание и омраза.

— Мисля, че сега разбирам защо моето пристигане толкова те е смущавало. — После с предвидливост, която го изненада, тя продължи: — Искаш да знаеш защо последвах Бен тук, нали? Това ли е?

Той не отговори, но тя почувства, че именно това е същността на въпроса.

Лорийн въздъхна и се загледа в ръцете си, гладещи пеньоара й.

— Джаред, между мен и баща ти никога не е имало нищо непочтено. Не би могъл да си по-далеч от истината, ако си мислиш обратното. Харесах го наистина, защото бе непосредствен, вълнуващ и интересен. За момиченце, цял живот живяло в дом на свещеници — приятни, но наивни, затворени в собствения си свят хора, той бе като герой, излязъл от романите. Разбира се, немислимо бе да приема поканата му да посетя Тексас и аз никога не бих го направила, ако буквално два дни след заминаването му не се бяха случили някои събития.

Устните й леко потрепериха, като си спомни нападението на Уилям. Бързо, нервно, тя каза:

— Повярвай ми, това… причините да приема поканата са основателни!

Той обхвана брадичката й с пръсти и попита:

— Какво те е накарало да напуснеш дома си?

Тя се опита да отвърне глава, но ръката му не я пусна. Очите му се впиха в нейните.

— Аз… Толкова ли е важно? — попита го жалостиво.

— Да.

Лорийн отново се опита да наведе очи и отново той не й позволи.

— Моля те! — примоли му се тя шепнешком.

Той бавно разтвори пръсти и ръката му падна на килима. Тя се обърна с гръб към него и отново впери поглед в пламъците.

— Имаше един мъж — каза тя. — Името му беше Уилям Келър. Той… Пратърови искаха да се оженим. Безброй пъти бях им казвала, че не мога да го понасям, но…

Гласът й постепенно бе заглъхнал и тя си пое дълбоко дъх. Дали ще посмее да каже на Джаред и останалото? Дали и той няма да се отвърне с отвращение от нея, както бяха направили настойниците й?

— Давай нататък — подкани я той.

С пресеклив и треперещ глас тя му разказа цялата история с Уилям, как той бе измамил Пратърови и как самата тя се оказа неспособна да убеди настойниците си, че той лъже.

— След всичко това не ми оставаше нищо друго, освен да се махна — завърши с треперещ от вълнение глас.

Възцари се тягостна тишина, която трая може би повече от минута. Тя сви крака и сложи брадичка на коленете си. Не искаше да знае какво мисли Джаред. Въпреки това обаче той трябваше да знае истината.

Джаред се раздвижи толкова рязко зад нея, че тя се стресна. Обърна глава назад и го видя как посяга към шапката и я нахлупва на главата си. После, докато тя го гледаше смаяна, той грабна колана със смъртоносните револвери и го препаса на кръста си.

— Джаред? Какво… какво правиш? — заекна тя. Той вече бе стигнал до вратата и ръката му стисна дръжката на бравата. Поглеждайки през рамо, тя забеляза скованите в решително изражение черти на лицето му. Кехлибарените му очи блестяха непреклонно.

— Отивам да убия този кучи син!

Въпреки сериозността на казаното, по устните на Лорийн потрепна усмивка и постепенно се превърна в щастлив смях.

— Така както си ли? — попита тя с блеснали от подновена любов очи.

Той държи на нея! Беше насочил гнева си към Уилям, не към нея.

Смаян достатъчно от смеха й, за да угаси яростта си, Джаред внезапно осъзна картинката, която представляваше. Наведе поглед надолу. Коланът му беше единственото облекло. Глупаво се усмихна изпод периферията на шапката си.

— Мислиш ли, че си заслужава да излезе заради него човек гол в такава снежна буря?

Очите й още блестяха от смеха, но тя отвърна сериозно:

— Мисля, че въобще не си заслужава.

Той се освободи от нелепото облекло и още преди Лорийн да е разбрала, вече се бе озовала в прегръдките му.

— Ще убия всеки, който те докосне. Кълна се! — Говореше с тих глас в ухото й и я притискаше към себе си.

Устата му се спусна надолу и обсеби нейната в изгаряща целувка. Устните им се сляха. Езиците търсеха, намираха, даваха. Пръстите на Лорийн се заплетоха в къдриците, разпилени в безпорядък около главата й. Тя с усилие отдръпна устата си.

— Джаред, трябва да ми повярваш, че влечението ми към Бен не бе сексуално. За мен той представляваше загриженият баща, какъвто аз никога не съм имала. Откакто те видях на вратата на стаята си, застанал там като последния бандит, аз не съм спирала да мисля за теб. Докато не ме целуна в онзи ден, когато Оливия каза, че ще се оженим, аз нямах представа какво трябва да прави една жена с един мъж.

Той хвана главата й със силните си ръце, плъзна пръсти под косата й и потърси отново устата й със своята. Целувката бе нежна, лека и устните й закопняха за още. Но както бе ставало с всичките им целувки и преди, нежността се превърна в страст и когато той я наведе надолу към килима, тя с готовност се подчини. Косата й се разпиля като тъмно ветрило зад главата й.

Джаред пъхна пръсти в деколтето на пеньоара и го разтвори, откривайки гърдите й. Дланите му се затвориха върху тях нежно, но без да оставят съмнение кой е господарят им. Устата му ги оцени по начин, по който тя смяташе, че заслужават. Най-напред устните му се затвориха около всяко зърно поотделно, после езикът му също им оказа нужното внимание, докато те заблестяха като влажни пъпки на оскъдната светлина от огъня.

Лорийн изстена в екстаз под божествените му ласки, докато ръцете й сновяха по изпъкналите мускули на раменете и гърба му.

Устните му оставяха гореща следа през гърдите, надолу по ребрата, върнаха се на стомаха и се спуснаха още по-надолу към корема. Той я целуна по пъпа, после още по-ниско, още по-ниско, докато накрая…

— Джаред… — Тя покри тъмната туфичка, до която целувките му току-що бяха достигнали, с дланта на ръката си.

Той вдигна замъглените си от страст очи и ги впи в нейните — широко отворени, тревожни.

— Лорийн — каза хрипливо, — искам да знаеш, че никога няма да ти причиня болка. Вярвай ми! — Без да помръдне, тя се взираше в него с огромни молещи очи, пълни със страх, затова той повтори: — Вярвай ми!

Тя бавно кимна с глава и не оказа съпротива, когато той се наведе и целуна опакото на ръката й, все още не помръднала от мястото си. Устните му бяха топли, всеотдайни. Въпреки задръжките си, тя усети как мускулите й се предават пред нежната милувка на устата му.

Без да бърза, той повдигна ръката и притисна устни към дланта й. После целуна тъмния триъгълник, където бе лежала. Заля я топла вълна и от гърлото й се откъсна тържествуващ вик. Устата му й носеше такова удоволствие, че тя бе безсилна да мисли за каквото и да било, с изключение на устните и езика му, които се спускаха все по-навътре, за да изследват, да вкусят и да й дадат върховно удоволствие.

Бурята в нея ту набираше мощ, ту стихваше задно с неговото желание да даде и да иска. Напрежението вътре в нея нарасна и когато накрая всичко наоколо се сля в бясно въртящи се цветни кръгове, тя жално го извика по име и с благодарност усети как тялото му покрива нейното, за да я предпази от жестоката атака на чувствата и емоциите. И все пак, докато той не влезе в нея дълбоко — твърд, изпълващ я докрай, докосвайки утробата й със своята същност, — тя не изпита удовлетворение.

Пръстите му се впиха в бедрата й, докато и неговата страст започна да се приближава до върховия момент. Лицето му бе заровено в извивката на рамото й, кожата й усещаше накъсания му влажен дъх, той повтаряше непрекъснато името й.

Джаред не излезе от нея. Не можеше да се насили да остави този рай. Сгушен удобно вътре в нея, той се привдигна на лакът и сведе поглед към Лорийн. Бавно и с безкрайна нежност целуна всяка черта на лицето й.

— Възможно ли е да е толкова хубаво? — попита задъхано тя.

— Да, да — прошепна той срещу устните й.

Джаред вдигна глава и още веднъж я погледна. Трудно бе да се каже какво изразява лицето му, но най-близкото определение бе любов.