Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Преданный враг, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ива Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Предан враг
Руска, първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“ 2004 г.
Издание:
Автор: Александър Белов
Заглавие: Предан враг
Преводач: Ива Николова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: ИК „Ера“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: Експреспринт ООД
Редактор: Лилия Анастасова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7672
История
- — Добавяне
5.
Новината за покушението срещу Саша Белов се разнесе из Москва за секунди. Първите позвънявания в офиса му започнаха буквално след час, а привечер телефоните направо запушиха. Кой ли не се обади: приятелите питаха как са Саша и Фил, бизнес партньорите се интересуваха от състоянието на общите им дела и неясните перспективи пред тях, позвъниха и всички хора, които имаха някакви съвсем незначителни търкания с Белия, и побързаха да го уверят, че нямат нищо общо със случилото се.
Отбраната в офиса държаха Пчелата и Космос. По-точно канонадата от позвънявания отбиваше единствено Пчелата. Космос се бе скрил като охлюв в черупката си от проблемите, които се стовариха на главите им, зад кокаиновата пелена, обвила мозъка му. Той седеше зад бюрото и съсредоточено се занимаваше с поредната си доза дрога. Чоплеше с джобно ножче малка купчинка бял прах и го разделяше на две равни пътечки върху полираната повърхност.
Пчелата хвърляше ядосани погледи към приятеля си и крачеше от единия до другия край на стаята с телефон в ръка.
— Откъде да знам къде е? Да не би да съм Пушкин?! — нервно крещеше той в слушалката. — Кажи им, че е заминал на Бахамите! Ами, кажи им тогава, че всички сме излезли в отпуск… Какво им става на тия хора, не разбират ли?! Мамка му, ами, тогава им го обясни популярно! Това е, край.
Той прекъсна разговора по мобилния си телефон и шумно изпъшка:
— Ох, да имаше малко водка…
— Искаш ли кока? — апатично му предложи Космос.
Той се надвеси над бюрото, стисна едната си ноздра и с яростно хлипане засмука едната пътечка, а сетне — и другата. После разтърка носа си, забели очи и с блажен вид се отпусна на стола.
Секретарката Люда чукна веднъж по вратата и влезе в кабинета. Това беше същата онази Люда, която навремето работеше при Артур. Тя държеше дебела папка с договори и поднос с чаша водка върху него.
— О! Люда, бива си те, да не би да четеш мисли? — учудено се подсмихна Пчелата.
— Нещо друго? — усмихна се гордо момичето.
— Няма нужда, благодаря ти! — Пчелата гаврътна наведнъж питието и взе папката с документите.
Телефонът отново иззвъня.
— Люда, какви ги вършиш, да не си оглушала?! — най-неочаквано облещи очи и изрева свирепо Космос.
— Не ви разбрах, Космос Юриевич? — изопна се секретарката.
— Защо не вдигаш слушалката?! — още по-страховито гракна той.
— Млъквай, цепи ме тиквата! — изсъска му Пчелата.
— На мен ли го казваш, а? — заваляйки думите, заплашително изрече Космос.
Пчелата сложи ръка върху рамото на момичето:
— Върви си, Люда, всичко е наред…
— Не, нека да остане! Нали ти искаш тя да остане тук! А с всичко това да се занимавам аз, така ли?! — възмущаваше се Космос, размахвайки ръце и вперил мътен поглед в приятеля си. — С всички тези обаждания по телефона, с документите, с договорите?…
— А аз какво мога да направя? — тресна със замах папката с документите върху бюрото пред приятеля си вбесеният Пчела. — Аз какво да направя?! Хората се тревожат, договорите им горят!
Мобилният му телефон отново иззвъня.
— Да!… Не!… — злобно и отсечено изрече той.
Космос го погледна с помътнял поглед, плавно се катурна на една страна и извади изпод бюрото автомат „Калашников“.
— За сметка на това нервите ми са като стоманени въжета… — Издаде челюстта си напред и със зверски вид щракна затвора.
Пчелата издърпа автомата от ръцете му, но той извади от пазвата си пистолет и със същата идиотска гримаса го насочи срещу приятеля си.
— Дай го тук, скапан ненормалник такъв! — разяреният Пчьолкин грабна пистолета и с всички сили започна да го тегли към себе си. Космос не го пускаше и той беше принуден да го влачи заедно със стола през половината кабинет, докато успее да измъкне оръжието от ръцете му.
— Какво каза Белия? — вяло се поинтересува Космос, сякаш нищо не се бе случило, след като най-сетне пусна пистолета. — Къде са те?
— Нали вече ти казах, не се обади той, а Фил… — сдържайки гнева си, отвърна Пчелата. — Обясни, че ще изчезнат за ден-два, а сетне Саша сам ще ни потърси.
— И само толкова ли?
— Каза още да се движим с танк — мрачно се усмихна приятелят му.