Александър Белов
Предан враг (14)

14.

След като изслуша указанията на Лука, Каверин веднага се втурна да ги изпълнява. Но щом се отдалечи от кафенето, първо се обади на Веденски по телефона. Този път го намери на работното му място. Игор Леонидович даде на бившия милиционер указанията си и Каверин остана поразен от факта, че те до голяма степен съвпадат със задачата, която му бе поставил Лука.

Всъщност инструкциите на боса на крадците и на офицера от Федералната служба за безопасност се различаваха само по един-единствен детайл.

По тяхно поръчение Володя се отправи към тихо местенце близо до Москва, където трябваше да издири едно твърде загадъчно лице.

Наричаха този човек просто Стрелеца и той беше първокласен професионален наемен убиец. Този творец на свободна практика толкова обичаше своята работа, че беше готов да обслужва всички наред. При това хората от улица „Лубянка“ бяха запознати много добре с неговите епизодични участия в криминалните схватки и охотно им даваха зелена улица (разбира се, в онези случаи, когато изборът на поредния клиент на Стрелеца съвпадаше с интересите на Кантората). Ала в средите на въпросните „сини“ нещата стояха точно обратното — на никого дори и през ум не му минаваше, че Стрелеца би могъл да работи под диктовката на федералните.

И Лука, и Веденски обещаха да се свържат с наемния убиец и да го предупредят за посещението на Каверин, иначе Стрелеца като нищо можеше да пусне един куршум по непознатия, който щеше да се изтърси в бърлогата му без разрешение. А на това отгоре надеждата, че той би могъл да не го улучи, беше абсолютно наивна. Пък и нямаше съмнение, че Стрелеца не би приел спешна поръчка от чужд човек.

Във фургона си в едно квартално сметище килърът очакваше Володя, който трябваше да му занесе аванса и снимката на клиента му. Каверин героично преодоля отвратително вонящите планини от боклуци и се добра до заграждението от бетонни плочи, зад което се разнасяше непрекъсната стрелба. Ако се съдеше по бодрата канонада, можеше да се предположи, че във вътрешността на двора се упражняваше почти цял взвод отличници по боева подготовка.

Володя се приближи до желязната портичка, изчака стрелбата да спре за малко и с всичка сила заудря по вратичката. След инструктажа на двамата си шефове той сериозно се опасяваше, че от изненада Стрелеца можеше да стреля по него.

— Ку-ку! — подвикна за по-сигурно и едва след това предпазливо надникна вътре.

Върху покритата с дървени блокчета стена на дългия и тесен бетонен коридор висяха две зелени мишени с човешки силуети от кръста нагоре, а срещу тях, застанал до една маса, върху която бяха подредени различни оръжия, стоеше среден на ръст каяк с бръсната глава и пистолет в ръцете.

Въпреки страховете на Каверин Стрелеца реагира на посещението му твърде миролюбиво, като вдигна ръка за поздрав и веднага се обърна към масата с оръжията.

— Добър ден… — усмихна се Каверин, щом се приближи до него.

— Здрасти — отвърна Стрелеца с полуизвърната към посетителя глава.

— Може ли? — посочи Володя към оставения на масата бинокъл.

— Разбира се, вземи го — кимна Стрелеца, сложи си наушниците, взе от масата един пистолет „Стечкин“ и се обърна към мишената.

Изстрелите отново затрещяха. Каверин започна да наблюдава мишената с бинокъла и установи, че всички куршуми попадаха точно в челото на човешкия силует.

Володя извади от джоба си дебел плик за писма и снимката. Остави фотографията върху масата, сложи върху нея плика и затисна хартиите с бинокъла.

— Какво да се прави — работа… — Стрелеца хвърли един поглед към масата. — Всичко ли донесе?

— Аха… Това „Змия“ ли е? — Каверин посочи с пръст масивен пистолет с необичайна форма.

— Да, хубава машинарийка — пооживи се другият. — Когато стреляш с двете ръце, змията улучва нервите, а „Стечкин“ — целта.

— Как така? — не разбра Каверин.

— Ей сега ще ти покажа.

Килърът взе два пистолета, кръстоса ги и започна да стреля по мишената едновременно с двете оръжия. Освен това непрекъснато се движеше, притичвайки насам-натам. Този път новите дупки се появиха не само на челото, но и по цялата площ на мишената. След като изпразни и двата пълнителя, Стрелеца остави пистолетите на масата и посегна към плика и снимката под бинокъла.

До този момент само Каверин знаеше кой е човекът на снимката, на когото бе съдено да се яви пред божия съд още днес. И макар да не изпитваше към този човек ни най-малка симпатия, не усещаше и кой знае каква радост от близката му смърт. Дори би могло да се каже, че Володя предпочиташе на снимката да е друг човек…

След като надникна в плика, Стрелеца обърна фотографията и учудено повдигна вежди. Сега и той позна човека, на чийто живот му предстоеше да сложи черта.

— Къде и кога? — попита след малко.

— Днес в шест часа вечерта на гребната база в „Крилатско“… Знаеш ли къде се намира?

— Знам, знам, как няма да знам… — замислено кимна Стрелеца и добави с тих глас: — Такива ми ти работи, значи…