Александър Белов
Предан враг (45)

45.

Волвото спря на горното ниво на летището до стълбата на долния корпус. Пръв от колата излезе Пчелата, стиснал карамфила в ръка. Той беше блед и притеснен. Витя се облегна на покрива на автомобила и разроши гривата си.

Шофьорът с вид на горски разбойник затвори вратата и подвикна на странния си спътник:

— Какво, ще вървим ли?

— Ти пък къде ще вървиш? — обърна се към него Пчелата. — Връщай се обратно.

— Как така ще се връщам? — повдигна вежди брадатият.

— Връщай се обратно! — повиши глас той. — В града-герой Москва! Ясно ли е?

— Ами самолетът? — не отстъпваше шофьорът. — Ваха ми каза да те изпратя…

— Какво ти става, бе, да не си оглупял?! — кресна му Пчелата, тъй като му писна да се препира с шофьора.

— Не, не мога да постъпя така — упорито завъртя глава чеченецът. — Трябва да се обадя на Ваха.

Пчелата махна с ръка, сякаш пропъждаше досадна муха, и напрегнато се огледа. От шосето към входа на паркинга се приближаваше черен джип, който приличаше на онзи, в който се возеха главорезите на Фил. Естествено, Пчелата не можеше да види кой седи в джипа, но изведнъж го обзе лошо предчувствие.

— Не се тревожи, разбойнико — измърмори, като за всеки случай вдигна яката на шлифера си и тръгна заднешком надолу по стълбите. — Няма да имаш неприятности.

Долу той огледа джипа и през едното му стъкло разпозна бръснатата глава на Шмит. Именно Пчелата беше човекът, който доведе бившия офицер от специалните части на вътрешните войски Шмит в Бригадата. Той беше една напълно безчувствена личност, която изпълняваше най-мръсните и най-кървавите поръчки. Беше по войнишки изпълнителен и не изпитваше нито жалост, нито страх. Щом го зърна, Пчелата разбра, че го бяха изпратили да вземе неговата собствена глава. Той извади билета си за самолета и го хвърли във въздуха. Край, сега вече щеше да види Германия колкото ушите си.

— Ама, какво да кажа на Ваха? — подвикна му разбойникът.

— Предай му, че Пчелата се е спекъл!

— Не разбрах…

— Нищо, че ти не разбираш, той ще разбере! — Пчелата махна с карамфила и хукна презглава по стълбите.

Щом се озова на горния корпус, вдигна ръка. До него веднага спря една черна волга. Пчелата отвори вратата пред себе си и каза на шофьора:

— Към града!

— А къде по-точно?

— Сега ще решим — отвърна той и без да дочака съгласието на шофьора, седна в колата.

Осъзна, че е в беда. И най-лошото от всичко бе, че е сам. Нямаше откъде да чака помощ. Впрочем… Не, като че ли един човек все пак би могъл да му помогне!

— Колко ще ми платиш? — попита шофьорът.

— Няма да те мина, шефе, побързай!

Вратата се затвори и волгата с неподозирана бързина потегли от мястото си.

А над нея по наклона на горния корпус на летището, в зоната за излитане от черния джип излезе една група едри момчета начело с каяка с бръснатата глава на име Шмит. Той забоде последователно пръст в гърдите на всеки от тях и бързо разпредели задачите помежду им:

— Така, ти следиш самолета, ти — гишето за регистрация, ти — офиса на „Луфтханза“, ти тръгваш с мен… Действайте!

Компанията мина с мрачна решителност през вратите на летището, които се отвориха пред тях, и се сля с тълпата.