Александър Белов
Предан враг (2)

2.

Космос беше мрачен, защото това, което вършеше в момента, никак не му харесваше. Не му харесваше, че с лекота се съгласи с предложението на Каверин, не му харесваше, че пристигна тук без знанието на Белия, не му харесваше, че срещата беше насрочена в някаква долнопробна крайпътна кръчмица на територията на една бензиностанция.

Пък и човекът, с когото му предстоеше да се срещне, изобщо не му харесваше. Чакаше го Лука — тарторът на крадците. Наричаха хората като него „сини“, заради многобройните татуировки по телата им. И срещата със „синия“ изобщо не се вписваше в новата стратегия на Бандата. Белия се опитваше да подхване легален бизнес, стараейки се да сведе контактите им с криминалния контингент до минимум, и естествено, за нищо на света не би одобрил тази среща. Но въпреки че знаеше всичко това, Космос все пак прие поканата на Каверин. Имаше си причини за това.

Положението му във фирмата отдавна вече не му се нравеше. Фил отговаряше за безопасността, Пчелата контролираше финансите, Белия ръководеше всички неща, а пък той — Космос, стоеше, дето се вика, като поръчан и невзет… А ако си припомнеха как точно се завъртяха нещата, щяха да видят, че идеята за създаването на Бандата всъщност беше негова!

В началото това разпределение на задълженията много му допадаше, защото той нямаше никакви главоболия и никакви грижи, ако не се брояха отделните дребни поръчения. Но с течение на времето започна да се чувства излишен. Вследствие на постоянното му безделие и вечната му жажда да подхваща нещо ново в живота си, точно по това време при него се появи коката — кокаинът, да пукне дано! Той нямаше никакво намерение да крие новата си страст от своите приятели и за нея научиха всички. След което шансовете му да оказва по някакъв начин влияние върху заниманията на Бандата намаляха още повече.

И в този момент се появи Каверин със своето предложение. Космос го прие, без да се замисля, тъй като то му даваше възможност най-сетне да се захване с нещо конкретно и да има личен ангажимент! Затова той пристигна тук, при Лука, макар че това никак не му харесваше…

Космос още не бе успял да изключи двигателя на лимузината си, когато Каверин изскочи от автомобила и се понесе към вратата на кръчмата. Той се обърна тичешком, погледна часовника си и подвикна на Космос, който заключваше колата:

— Остави я така, няма кой да я открадне!

Влязоха в кръчмата един след друг. Каверин веднага се отправи към ъгъла в дъното, а Космос се спря на бара. Облакъти се на плота и проследи с поглед придружителя си.

— Госпожице, имате ли шампанско „Вдовицата Клико“? — попита симпатичната барманка той.

— Не — усмихна се момичето.

Каверин се насочи към най-отдалечената маса. Там край запалената камина седяха двама души — слаб мъж със славянска външност на около петдесет години и мрачен небръснат кавказец, който изглеждаше по-млад от него. На съседната маса се бяха настанили още двама кавказци, които явно се числяха към същата компания.

— Няма ли? — престори се на изненадан Космос: — Тогава искам водка.

Той пресуши наведнъж чашата и се отправи след своя водач.

— Здравейте, добри хора — поздрави Каверин, щом се приближи до масата.

— Веднага се вижда, че е стар пагон — доволно изсумтя Лука и почука с пожълтелия си от никотина нокът по стъклото на ролекса.

Той не подаде ръка на Каверин, тъй като усърдно тъпчеше с тютюн изящна лула с причудлива форма.

Към тях се приближи и Космос, лепнал на лицето си някакво подобие на приветлива усмивка.

— Запознайте се — обърна се към него Каверин. — Това е Космос — човекът, за когото ви говорих. А това е Лука.

— Знам… — кимна Космос.

Небръснатият кавказец се надигна от стола и му подаде ръка:

— Руслан. Сядай, приятелю.

Космос хвана стола, който се намираше до Лука, но той показа мястото срещу себе си.

— Ей тук… по-добре е да седне ей тук… — Каверин послушно се засуети, побутвайки Космос към мястото, посочено от Лука.

След като настани госта, Каверин отиде до камината, клекна пред огъня и започна да побутва горящите дърва.

Лука бавно разпали лулата си, като току поглеждаше към своя гост. Веднага забеляза зачервените и напукани ноздри на Космос, и тъмните сенки под очите му, и неговата измъчена, неискрена усмивка.

„Кокаин — досети се на мига старата кримка. — И го смърка отдавна, поне от две години… Какво пък, точно това ще ни свърши работа.“

— Е, здравей, Космосе. — Най-сетне му подаде ръка. — Много хубави неща съм чувал за теб.

— Така ли? Не им вярвай… — подсмихна се накриво той. — Всъщност аз съм такъв мръсник, какъвто рядко се среща.

Всички се засмяха, защото нямаше начин такава шега да не се хареса на присъстващите.

— Е, какво става, какъв е проблемът? — предложи да започнат разговор по същество Космос.

Но по-възрастният мъж пусна думите му покрай ушите си. Продължи да се подсмихва, почеса с мундщука на лулата дългия грапав белег на шията си и изсумтя:

— Странен прякор имаш.

— Това е името ми — обясни по навик Космос. — То е гръцко.

— А-а-а… — проточи той. — Имах един приятел — казах, казваше се Байконур. Заклаха го през седемдесет и пета.

— Тогава съм бил в първи клас.

— Късметлия си ти… — Усмивката изчезна от сбръчканото лице на Лука. — Всичко тепърва ти предстои.

Космос разбра, че това беше предупреждение. От думите на крадеца му стана зле и той отново съжали, че реши да дойде тук. Но вече беше късно за отстъпление.

— Така е… — също без усмивка кимна той и отново направи опит да подхване разговор по същество. — Така че за какво става дума?

Лука хвърли поглед към Руслан. Той повдигна ръка и един едър кавказец стана от съседната маса. Мъжът сложи пред Космос нещо тежко и увито в бяло платно. После го разгърна и се показа автомат „Стечкин“.

— Знаеш ли какво е това? — небрежно попита кавказецът.

— Разбира се, че знам — влезе в тона му и се усмихна Космос.

Взе оръжието, бързо и сръчно го разглоби и също така сръчно го сглоби. След това старателно избърса автомата с платното и като погледна насмешливо Руслан, отбеляза:

— Това е стрелково оръжие…

— Значи, вдяваш… — кимна в знак на одобрение Лука. — Сега сети ли се за какво става дума?

Не беше трудно да се досети. Разбра, че му предлагат сериозна работа, зад която стоят големи пари. Макар този бизнес да беше рискован, търговията с оръжие бе свръхпечеливша дейност. И фактът, че крадците се бяха обърнали именно към него, можеше да се смята за несъмнен късмет?

Руслан започна да му обяснява в детайли същността на тяхното предложение. Лука мълчешком пуфтеше с лулата си, пронизвайки изпод вежди своя гост с тежкия си поглед. А пък Космос мислеше само за едно: как ли щеше да се отнесе към новата идея Белов. От това зависеха страшно много неща, ако не и всичко…

Изслуша внимателно кавказеца, но не му обеща нищо, защото щеше да е не само безсмислено, но и опасно да прави каквито и да било заявки, преди да е разговарял с Белия. А съгласието на Саша не се подразбираше от само себе си. Съдейки по всичко, крадците също много добре осъзнаваха това. И Космос се досети, че причината „сините“ да се обърнат към него, беше тази. Вероятно те предполагаха, че ако най-близкият приятел на Белия подхване разговора за търговията с оръжие с него, това ще е съвсем друга песен!

След срещата с крадците той се свърза по мобилния телефон със Саша и му предложи да се срещнат:

— Саня, днес се видях с Лука, спомняш ли си кой е той? Та така, трябва да си поговорим сериозно, да обсъдим една идея и да обмислим нещата…

— Виж какво, Косе, хайде да го направим утре сутринта. Вече е късно, а пък обещах на Оля… Идеята ти може ли да почака до утре?

— Може — съгласи се той. — Щом искаш утре, значи ще се видим утре.