Александър Белов
Предан враг (46)

46.

Космос беше убеден, че Пчелата се е превърнал в един пълен калтак и че взривът на мерцедеса е дело на неговите ръце. Но той изобщо не беше сигурен в това, че и Белия е на същото мнение. Напротив, той виждаше, че Саша продължава да се терзае от съмнения и че изобщо не може да се примири с мисълта, че един от неговите най-близки приятели е предател.

Да, Саша изпрати Шмит да прибере Пчелата, но това означаваше, че дотук работата е свършена само наполовина. За да приключи веднъж завинаги с подлия предател, той трябваше да притисне Белия още повече, да го убеди, да го принуди да повярва…

Космос нямаше представа как можеше да постигне това, но когато Саша се обади вкъщи да успокои жена си, той се досети какво още трябва да му каже.

Белия стоеше с гръб към Космос и говореше по телефона:

— Всичко е наред, Оля. Не, бе, имам само няколко драскотини! Не, Оля, няма нужда да идваш, всичко е съвсем нормално… — Олга беше страшно разтревожена и искаше веднага да дойде, но нейното присъствие тук беше напълно излишно, тъй като тепърва им предстоеше да си изясняват отношенията с Пчелата. Ето защо Саша се опитваше да я разубеди да не идва насам. — Абе, къде ще ходиш? А на кого ще оставиш Ваня? Не, няма смисъл, наистина. Ако има нещо, ще ми се обадиш по мобилния, чу ли? Макс при теб ли е? Хайде, Оля, до скоро!

Белия прекъсна връзката по мобифона си и се обърна към Космос.

— Притеснява се, жени — какво да ги правиш… — каза малко смутено.

Саша седна на дивана до приятеля си. Известно време двамата мълчаха. Космос се колебаеше, тъй като не знаеше как да подхване деликатната тема. Най-сетне мрачно рече:

— Саня, никога не съм си пъхал носа в тези неща, това не е моя работа, но по-добър повод от този няма да има…

— За Пчелата ли говориш? — прекъсна го недоволно Белов. — Знам всичко. Олга ми разказа.

Космос се навъси и важно каза:

— Разбираш ли, той хлътна по нея още на вашата сватба…

— И какво от това? Знам — прекъсна го отново Саша и добави: — И какво да направя сега, да взема да го гръмна заради тази работа, така ли?!

Той наистина отдавна знаеше, че Пчелата харесва жена му. Олга неведнъж беше повдигала тази тема и добродушно се бе шегувала с приятеля му. Пък и сам беше забелязвал топлотата в очите на Пчелата, когато гледаше Олга. Но вярно беше и това, че Саша никога не бе имал никакъв повод да се съмнява в жена си или в приятеля си.

Напротив, от време на време това положение дори гъделичкаше самочувствието му. Понякога дори му се искаше по момчешки да се изфука пред него — един вид, виждаш ли, Пчеличке, аз си я имам, а ти си я нямаш!

Вярно, понякога се случваше и обратното… Например, както преди една седмица, когато жена му ги засече с Аня в залата за боулинг… Как само се сучеше тогава Пчелата около нещастната Оленка — целуваше я по бузата, взираше се в очите й, галеше я по рамото! Ама, че утешител, мамка му!

Изведнъж някой почука по вратата на кабинета и при тях надникна медицинската сестра, която направи превръзката на Белов.

— Александър Николаевич, жената на Филатов пристигна — съобщи му тя.

Белов и Космос се спогледаха, станаха едновременно от дивана и се насочиха към вратата.

— Ако обичате, пригответе амоняк — мрачно помоли Саша медицинската сестра.

В приемната разплаканата Тамара се хвърли към тях. Тя много искаше да влезе при мъжа си и на Саша му се наложи да употреби сила, за да я удържи.

— Тома, не можеш да отидеш при него, той е в операционната! — успокояваше изпадналата в истерия жена. — Хайде, хайде, Тома, успокой се! Операцията върви нормално, най-добрият хирург е при него… Всичко ще бъде наред, Тома, повярвай ми! Чуваш ли, повярвай ми, Тома!

Саша я настани на един стол.

— Как се случи? — попита Тамара, ридаейки.

— Така и не можахме да разберем нищо, Тома, всичко стана толкова бързо… Тепърва ще изясняваме случая… — продължи да й шепти Белов нещо безсмислено и успокояващо.

Космос стоеше настрана.

— Някой да ми даде часовник — тихо се обърна той към охранителите, защото беше изгубил своя, докато изскачаше от мерцедеса.

Веднага му подадоха два часовника едновременно, но в този момент мобилният телефон на Космос иззвъня и той го доближи до ухото си.

— Ало! Не, Космос е… — Той се обърна към Белов и прошепна: — Виктор Петрович е…

Саша му показа разтворените си пет пръста, Космос кимна и каза в слушалката:

— Виктор Петрович, Саша ще ви се обади след пет минути, в момента му правят превръзка… Не, той е жив и здрав, но Валера е зле…

Щом чу това, Тамара отново се разплака неудържимо. Космос разбра, че е сгафил, и побърза да прекрати разговора.

— Да, веднага ще ви се обади — обеща той на Виктор Петрович и прекъсна връзката.

Саша беше прегърнал Тамара и търпеливо я галеше по ръката. Най-сетне тя го отблъсна и извади носна кърпа от чантата си.

— Спирам, спирам, Саша… — бършейки сълзите си, прошепна тя. — Спокойна съм, спокойна съм, спокойна съм… Саша, а ти как си? Космосе, а ти?

Космос безмълвно разпери с виновен вид ръце, а Саша за стотен път повтори:

— Всичко е наред, Тома. Всичко ще бъде наред.

Една възрастна медицинска сестра подаде на Тамара чаша с вода и валериан.

— Недейте да се вълнувате така, момиче. Изпийте това…

Тома взе чашата с трепереща ръка и покорно изпи лекарството. Саша й помогна да стане и я предаде в ръцете на медицинската сестра.

— Елате с мен — каза тя, хвана Тамара за лакътя и я поведе по болничния коридор.

Белов се приближи до навъсения Космос и смутено каза:

— Ами, ако той умре? Косе, какво ще правим?

Космос замислено предъвка устни. Той си мислеше за нещо друго и отговори абсолютно неадекватно:

— И Шмит не се обажда…

Те се върнаха в кабинета на главния лекар. Дългоочакваното позвъняване се разнесе след десетина минути.

— Да! — сграбчи мобифона Космос.

— Космосе, аз съм Шмит — чу се равният му невъзмутим глас. — Никъде го няма… Можеш да не се съмняваш, че съм претърсил всичко навсякъде, самолетът вече излита… Какво да правим?

Мрачен като облак, Космос прикри слушалката с ръка и се обърна към Белов:

— Саня, на летището го няма.

Белия пусна една безпомощна усмивка и напълно объркан поклати глава:

— Мамка му, това е някакъв кошмар!

— Шмит пита какво да прави.

Белия закри очи, замълча за миг, а сетне изкомандва с железни нотки в гласа:

— Кажи им да се връщат. Прати една група от хората, които са тук, да изръшкат всички места, на които би могъл да се появи. Предупреди и Макс.