Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Преданный враг, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ива Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Предан враг
Руска, първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“ 2004 г.
Издание:
Автор: Александър Белов
Заглавие: Предан враг
Преводач: Ива Николова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: ИК „Ера“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: Експреспринт ООД
Редактор: Лилия Анастасова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7672
История
- — Добавяне
26.
Ана стана рано. Белия, който през нощта здравата беше препил, изобщо не оправда надеждите й, тъй като не успя да покаже нищо изключително в леглото. Ядосаното момиче спа лошо и се събуди рано. От хъркащия като заклан Белов се носеше непоносима смрад на алкохол. Ана изпита непреодолимо желание веднага да застане под душа.
„И това ми било Ал Капоне! — разочаровано си мислеше тя, докато вървеше към банята. — Кой би допуснал, че…“
Там под освежителните струи на водата бодрото й настроение бързо се възвърна. Всъщност тя изобщо не замъкна Белов в леглото си, за да си доставя плътски удоволствия. Той й бе необходим със съвсем друга цел. Беше убедена, че ако разполага с любовник като Саша Белия, можеше да постигне много неща, разбира се, включително и в киното. В нейните представи той изглеждаше като един многотонен булдозер, който бе способен с лекота да прокара пътя й към набелязаната от нея цел. Ето защо в крайна сметка пресметливото момиче реши за известно време да затвори очи пред някои недостатъци на своя нов приятел и да се хване за него с две ръце.
Разтръсквайки влажните си коси, Ана излезе от банята и чу как ключалката на входната врата изщрака. С ключове от нейния апартамент разполагаше единствено Кордон. Тя загърна халата си и тръгна към антрето. Там наистина стоеше Андрей Кордон. Продуцентът изгледа свъсено своята приятелка, докато разкопчаваше палтото си.
— Какво става, вече започна да си падаш по бандити, така ли? Това не е добре, любима моя — поклати глава той.
— Не е добре да изневеряваш на любимата си с мъже — моментално го отряза Ана. Тя се облегна на рамката на вратата и направи път на приятеля си.
Кордон свали палтото си, хвърли го на облегалката на фотьойла и свойски закрачи из апартамента. Беше облечен с костюма, който носеше вечерта, и очевидно бе прекарал нощта извън дома си.
— Смяташ ли, че това влиза в шибаната ти работа, девойко? — полюбопитства той с равнодушен глас.
— Ако обичаш, недей да ругаеш — смръщи се Ана.
— Млъквай, селянко проста! — повиши глас Кордон, след което съвсем любезно попита: — Така по-добре ли е?
Ана не отговори. Кордон изсумтя със задоволство, свали папийонката си и тръгна към вратата на спалнята. Но в същия миг тя се отвори и на прага се появи Белия само по гащи. Той приличаше на таласъм — беше разчорлен, космат, с подпухнало лице и зачервени очи.
Без да прикрива устата си с ръка, Белия се прозя и втренчи в продуцента мътния си поглед, който не предвещаваше нищо добро.
— Андрейчо-Чичопейчо, какво искаш, да ти фрасна един в носа ли? — почесвайки се по гърдите, попита той.
Трябва да се отдаде дължимото на Кордон, тъй като той нито за миг не изгуби присъствие на духа. Продуцентът на секундата се обърна, грабна палтото си от фотьойла и бързо закрачи към изхода.
— Аня, ще ти се обадя по телефона — подвикна той от прага.
— Ще чакам… — иронично отвърна тя по посока на вратата, която вече се бе затръшнала.
Ана се извърна към Саша и избухна в ехиден смях. Той също се опита да се усмихне, макар че никак не му беше весело. След вчерашните изпълнения главата направо го цепеше. Смутено потърка чело и попита:
— Аня, имаш ли марината?
— Ще се намери…
Докато той беше в банята, тя му приготви цяр за махмурлука. Наля марината в изящна висока чаша и пъхна вътре сламка. Довърши композицията с парченце кисела краставица, както поставяха традиционното резенче лимон на коктейлите.
Когато измитият и сресан Саша влезе в кухнята, Ана му подаде плода на своите старания.
— Бива си те… — похвали домакинята той.
Извади сламката, изпи на един дъх съдържанието на чашата и без да попита, я напълни още веднъж от предвидливо оставения на масата еднолитров буркан.
После двамата се преместиха в хола. Саша се отпусна с чашата в ръка във фотьойла, а тя се настани до него на дивана с подвити крака. Народното средство започна да действа и мъглата от махмурлука в главата му започна полека-лека да се вдига и да изчезва.
— Андрюха май се обиди, така ли стана? — обърна се той към момичето. — Мислиш ли, че прекалих?
Ана се засмя и безгрижно махна с ръка, сякаш искаше да каже: зарежи тази работа, намерил си за какво да се тревожиш…
— Много ли си зависима от него? — попита Белия, докато всмукваше течността със сламката.
— Ами, как да ти кажа? — сви рамене тя. — По две главни роли в годината, ходя на фестивали, той има къща в Лос Анжелис… Завися, разбира се…
Белов въздъхна:
— Тъпо е да зависиш от някого, нали? А, Аня?
— Винаги зависиш от някого, такъв е животът… — отново сви рамене момичето.
В този момент мобилният телефон на Саша изпиука в спалнята.
— Мамка му, кой се сети за мен? — промърмори той.
— Ами, изключи го — предложи му Аня.
— Ей сега… — Белов неохотно стана и отиде да вземе мобифона си от спалнята. — Ало!
Обаждаше се Фил. Резкият му истеричен глас преряза като с нож главата на замаяния от махмурлука Белов.
— Саня, току-що ми се обадиха по телефона. Космос е катастрофирал! Казват, че се е размазал…
— Как така се е размазал? — промърмори стъписаният Саша.
— „Как“ та „как“?! Мъртъв е! Май че се е врязал в някакъв самосвал или нещо такова… Абе, не зная нищо повече, Саня! — почти крещеше приятелят му. — Сега отивам в „Бърза помощ“, там ще ми кажат всичко. Добре, до скоро, ще ти се обадя отново…
Саша се върна в хола с мобифона в ръка.
— Станало ли е нещо! — разтревожи се Аня веднага щом зърна изопнатото му лице.
— Един мой приятел е катастрофирал… — мъчително отрони той.