Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (60)

60

Самолетът на сингапурските авиолинии се приземи на летище „Хийтроу“ в Лондон в седем и половина сутринта. Пътниците бяха задържан и на местата си, докато Дженифър и двамата агенти от ФБР не напуснаха самолета и не влязоха в службата за, сигурност на летището.

Дженифър изгаряше от нетърпение да зърне някой вестник и да разбере какво става в Щатите, но двамата й мълчаливи придружители отказаха да изпълнят молбата или да разговарят с нея.

След два часа тримата се качиха на самолета за Ню Йорк.

В Съдебната палата на площад Фоли беше свикано извънредно заседание. На него присъстваха Адам Уорнър, Робърт Ди Силва, генерал-майор Рой Уолас и няколко представители на ФБР и на Министерството на правосъдието и на финансите.

— Как, по дяволите, се е случило? — подхвана вбесен Робърт Ди Силва. Обърна се към генерала: — Казахме ви колко важен за нас е Томас Колфакс.

Генералът безпомощно разпери ръце.

— Взехме всички предпазни мерки, сър. Сега проверяваме как са вкарали синилна киселина в…

— И пет пари не давам как са го направили! Колфакс е мъртъв! Представителят на Министерството на финансите попита:

— Толкова ли е фатална смъртта на Колфакс?

— И таз добра, дали била фатална! — възкликна Ди Силва. — Едно е да изправиш свидетеля пред съда. Съвсем друго — да показваш някакви счетоводни книги и отчети. Обзалагам се, че някой обигран адвокат ще почне да подмята колко фасулско е да фалшифицираш тези документи.

— И какво ще правим сега? — отново попита мъжът от министерството.

— Ще продължим нататък — отвърна окръжният прокурор. — Дженифър Паркър се връща от Сингапур. Имаме достатъчно доказателства да я тикнем в затвора с доживотна присъда. От страх тя ще повлече със себе си и Майкъл Морети. — Той се обърна към Адам: — Нали така, сенаторе?

На Адам му призля.

— Извинявайте.

И бързо излезе от стаята.