Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (26)

26

Когато късно сутринта влезе в кантората, Синтия й каза:

— Търси ви мистър Адамс Звъни цяла сутрин.

За миг Дженифър се поколеба, но после рече:

— Добре, Синтия. Ще се обадя.

Влезе в кабинета си и вдигна слушалката.

— Ало, Адам. Честито!

— Благодаря. Трябва да поговорим. Свободна ли си на обяд?

— Да — неуверено отвърна Дженифър.

Все някога трябваше да погледне истината в очите.

Не беше виждала Адам от три седмици. Вгледа се в лицето му. Той изглеждаше изтощен и напрегнат. Нормално беше да се радва на победата, а вместо това имаше странно нервен и неспокоен вид. Поръчаха обяд, който не докоснаха, и разговаряха за изборите колкото да прикрият истинските си мисли.

Играта на думи бе станала почти нетърпима, когато накрая Адам изрече:

— Дженифър… — Той пое дълбоко дъх и изстреля следващите думи: — Мери-Бет чака дете.

Уж вече знаеше, но й бе непоносимо да го чуе от неговите уста.

— Съжалявам, скъпа. Така се случи. Трудно ми е да го обясня.

— Не е нужно да обясняваш.

Дженифър ясно си представи сцената. Мери-Бет в провокиращо неглиже — или може би гола — и Адам…

— Чувствам се кръгъл глупак — каза Адам. Последва неловка пауза, после той продължи: — Тази сутрин ми се обади председателят на Националния комитет. Искали да ме издигнат за кандидат на партията за президент. Лошото е, че Мери-Бет е бременна и не е време да искам развод. Изобщо не знам какво да правя. Не съм спал три нощи. — Той погледна Дженифър и добави: — Ненавиждам се, че трябва да те моля за това, но… дали да не поизчакаме, докато нещата се оправят?

Дженифър погледна Адам през масата и почувства такава остра болка, такава непоносима загуба, та си помисли, че няма да я понесе.

— Дотогава ще се виждаме колкото се може по-често — рече Адам. — Ние…

— Не, Адам. Всичко свърши — каза Дженифър с огромно усилие.

Той я зяпна.

— Но защо приказваш така! Аз те обичам! Ще намерим начин да…

— Начин няма. Твоята съпруга и детето не могат да изчезнат. С нас е свършено. Беше прекрасно.

Тя се изправи, знаеше, че ако не излезе от ресторанта, ще се разпищи.

— Ние двамата не бива повече да се виждаме.

Вече не издържаше изпълнения му с болка поглед.

— О, Господи, Дженифър! Не го прави. Моля те, недей! Ние… Тя не чу другото. Забърза към вратата, сякаш бягаше от живота на Адам.