Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (12)

12

Мелвин Хъчърсън беше нисък плешив мъж с малък сплескан нос и воднисти очи. Кантората му се помещаваше в окаяна сграда в Уест Сайд, от нея лъхаше на бедност. Бюрото на секретарката беше празно.

— Излезе за обяд — обясни Мелвин Хъчърсън. Дженифър се усъмни, че изобщо има секретарка. Той я покани да влезе в кабинета, който не беше по-голям от чакалнята.

— По телефона ми казахте, че искате да говорите с мен за Кони Гарет.

— Точно така.

— Няма какво да говорим. Заведохме дело и загубихме. Повярвайте, направих всичко възможно.

— Вие ли придвижихте обжалването?

— Да. Загубихме и него. Мен ако питате, си пилеете времето. — Той я изгледа изпитателно. — Сега всички приказват само за вас. Можете да се заемете с дела, които ще ви донесат луди пари.

— Правя услуга на един приятел. Имате ли нещо против, ако прегледам преписката по делото?

— Моля, заповядайте! — Хъчърсън повдигна рамене.

Цяла вечер Дженифър чете преписката по делото на Кони Гарет. За нейна изненада Мелвин Хъчърсън й бе казал истината: беше си свършил работата добре. Беше подал иск срещу общината и общинската фирма и беше издействал делото да се гледа от съдебни заседатели. Те бяха отхвърлили обвиненията.

Отдел „Чистота“ беше направил всичко възможно, за да се справи със снежната буря, връхлетяла града през декември, бе хвърлил цялата си техника. Общината бе оспорвала обвинението, бе изтъкнала, че снеговалежът е природна стихия и че немарливост е проявила само Кони Гарет.

Дженифър прегледа и обвиненията, отправени срещу общинската транспортна фирма. Трима очевидци бяха дали показания, че шофьорът се е опитал да спре камиона, за да не бутне пострадалата. Задницата се е завъртяла и е ударила момичето. Апелационният съд бе отхвърлил жалбата и делото бе прекратено.

Едва в три часа след полунощ Дженифър приключи с преписката. Загаси лампата, но не можа да заспи. На книга справедливостта беше възтържествувала. Ала образът на Кони Гарет непрекъснато изплуваше пред очите й. Двайсетинагодишно момиче без ръце и крака. Дженифър си представи как камионът я бута, как тя се мъчи, как я подлагат на безброй операции и ампутират части от крайниците й. Запали лампата и седна в леглото. Набра домашния телефон на Мелвин Хъчърсън.

— В преписката не се споменава нищо за лекарите — каза тя, когато той вдигна слушалката. — Възможно ли е да са проявили немарливост?

— Кой, по дяволите, се обажда? — запита сънлив глас.

— Дженифър Паркър. Вие…

— За Бога! Сега е четири след полунощ. Нямате ли часовник?

— Важно е. Болницата не се споменава в делото. Ами операциите, правени на Кони Гарет? Проверихте ли как стоят нещата?

Последва пауза, Мелвин Хъчърсън се опитваше да се разсъни.

— Говорих със завеждащите неврологичното и ортопедичното отделение в болницата, където е била лекувана. Трябвало е да я оперират, за да й спасят живота. Оперирали са най-добрите лекари. Затова болницата не се споменава в делото.

Дженифър бе обзета от безсилие.

— Ясно — промълви тя.

— Вижте какво, вече ви казах, че само си губите времето. Я да поспим малко.

Хъчърсън затвори. Дженифър загаси лампата и отново си легна, но разбра, че изобщо няма да заспи. След малко реши, че няма смисъл да лежи, стана и си направи кафе. Седна на канапето да го изпие и загледа как изгряващото слънце обагря Манхатън първо в бледорозово, сетне в огненочервено.

Бе неспокойна. Предполагаше се, че законът може да се пребори с всяка несправедливост. Дали справедливостта е възтържествувала в случая с Кони Гарет? Тя погледна часовника на стената. Беше шест и половина. Отново взе телефона и навъртя номера на Мелвин Хъчърсън.

— А проверихте ли служебното досие на шофьора на камиона? — попита Дженифър.

— Божичко! Май не сте с всичкия си! Изобщо ли не спите? — тросна се той сънливо.

— Шофьорът на камиона. Проверихте ли служебното му досие?

— Вече ме обиждате.

— Извинете — упорстваше Дженифър, — но трябва да зная.

— Да. Досието му е безупречно. Това е била първата му злополука.

Значи и тази вратичка бе затворена. Дженифър мислеше трескаво.

— Мис Паркър — каза Мелвин Хъчърсън, — ще ми направите ли една услуга? Ако имате още въпроси към мен, задайте ми ги в работно време.

— Извинете — разсеяно отвърна Дженифър. — Лягайте да спите.

— Много съм ви благодарен.

Дженифър остави слушалката. Беше време да се облича и да тръгва за работа.