Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (47)

47

Беше последният им ден в Акапулко. Утринта беше прекрасна, подухваше топъл ветрец, който свиреше нежни напеви сред листата на палмите. Плажът Ла Конча беше претъпкан от туристи, които се печаха като невидели, преди да се завърнат към сивото си всекидневие.

Джошуа дотърча по бански на масата за закуска, източеното му телце беше загоряло. Мисис Маки се тътреше след него.

— Достатъчно време мина от закуската, мамо. Мога ли да покарам водни ски? — попита Джошуа.

— Джошуа, току-що си закусвал.

— Обмяната ми е изключително добра — обясни вещо момчето. — Храносмилам много бързо.

— Добре — засмя се Дженифър. — Приятно прекарване.

— Благодаря. Ще ме гледаш, нали?

Тя загледа как Джошуа тича към катера, който чакаше на пристана. Детето каза нещо на човека зад кормилото, после и двамата извърнаха очи към Дженифър. Майката направи знак, че е съгласна, човекът кимна и Джошуа започна да си слага ските.

Моторницата забръмча и момчето се изправи на ските.

— Той е роден спортист, нали? — гордо каза мисис Маки.

Тъкмо в този момент Джошуа се обърна, за да махне на майка си, загуби равновесие и се удари в подпорите. Дженифър хукна към кея. След миг видя главата на Джошуа да изплува от водата и той я погледна, ухилен.

Сърцето й тупаше лудо, а момчето отново сложи ските. Моторницата зави, тръгна напред и набра скорост, за да го издърпа. Джошуа се обърна да махне на майка си и се понесе по вълните. Тя го наблюдаваше, все така изтръпнала от страх. Ако нещо му се случеше… Дали и другите майки обичаха децата си, както тя Джошуа? Едва ли. Бе готова да умре, да убие заради него. „Та аз вече убих заради него — помисли си Дженифър. — Убих с ръката на Майкъл Морети.“

— Можеше да се удари лошо — каза мисис Маки.

— Слава Богу, всичко е наред.

Джошуа кара ски цял час. Когато моторницата се върна на кея, той се пусна от въжето и леко се приземи със ските на пясъка.

Изтича превъзбуден при майка си.

— Само каква катастрофа! Беше невероятно! Една голяма яхта се преобърна, ние спряхме и спасихме хората.

— Прекрасно, синко. Колко души спасихте?

— Шестима.

— И ги изтеглихте от водата ли?

Джошуа се поколеба.

— Е, не че сме ги изтеглили. Седяха на борда. Но сигурно щяха да умрат от глад, ако не се бяхме появили ние.

Дженифър прехапа устни, за да не се засмее.

— Ясно. Били са късметлии, че сте се появили.

— Точно така.

— Не се ли удари, когато падна, миличък?

— Разбира се, не — каза Джошуа и опипа тила си. — Имам само малка цицина.

— Дай да я пипна.

— Защо? Не знаеш ли как изглеждат цицините?

Дженифър се пресегна и нежно прокара пръсти по тила на момчето. Напипа доста голяма издутина.

— Та тя е колкото яйце, Джошуа.

— Няма ми нищо.

Дженифър се изправи.

— Я да тръгваме към хотела.

— Не може ли да останем още малко?

— Мисля, че не. Трябва да си стегнем багажа. Нали не искаш да си пропуснеш мача в събота?

— Естествено — въздъхна Джошуа. — Старият Тери Уотърс само това и чака, за да ме измести.

— Няма никакъв шанс. Удря като момиче.

— Ама как точно го каза — самодоволно кимна Джошуа.

 

 

Когато се върнаха в „Лас Бризас“, Дженифър се обади на управителя и го помоли да изпрати лекар. Той дойде след половин час. Беше представителен мексиканец на средна възраст, облечен в старомоден бял костюм. Дженифър, го въведе в бунгалото.

— С какво мога да ви бъда полезен? — попита доктор Раул Мендоса.

— Тази сутрин синът ми падна. Излязла му е неприятна цицина. Искам да съм сигурна, че всичко е наред.

Дженифър го заведе в стаята на Джошуа, където момчето си подреждаше куфара.

— Джошуа, това е доктор Мендоса.

Малкият вдигна очи и попита:

— Да не би някой да е болен?

— Не, никой не е болен, моето момче. Исках само лекарят да хвърли един поглед на главата ти.

— Ох, мамо! Какво ми има на главата?

— Нищо. Но ще се чувствам по-спокойна, ако доктор Мендоза провери. Хайде, направи ми това удоволствие.

— Ах, тези жени! — въздъхна Джошуа. После изгледа подозрително лекаря. — Нали няма да ме мушкате с игли?

— Не, сеньор. Аз съм лекар, от когото не боли.

— Точно такива ми харесват.

— Седнете, ако обичате.

Детето седна на ръба на леглото и доктор Мендоза прокара пръсти по тила му. Джошуа присви очи от болка, но не издаде нито звук. Лекарят отвори чантата си и извади офталмоскоп.

— Отворете широко очи.

Джошуа се подчини. Лекарят погледна през инструмента си.

— Виждате ли голи танцьорки в очите ми?

— Джошуа!

— Само се шегувах.

Доктор Мендоса прегледа и другото око.

— Здрав сте като камък. Нали така се казва на английски? — Той се изправи и затвори докторската чанта. — Няма да е лошо да сложите малко лед върху мястото — каза Мендоса на Дженифър. — До утре всичко ще мине.

Сякаш от плещите й се стовари огромна тежест. Тя благодари на лекаря.

— Ще уредя сметката с хотела, сеньора. Довиждане, момко.

— Довиждане, доктор Мендоса.

Щом лекарят излезе, Джошуа се обърна към майка си.

— Явно обичаш да си хвърляш парите на вятъра, мамо.

— Зная. Обичам да ги харча за храна, за твоето здраве…

— Аз съм най-здрав в целия отбор.

— И остани такъв.

— Обещавам — засмя се момчето.

В шест часа се качиха на самолета за Ню Йорк и късно вечерта бяха у дома, в Сандс Пойнт. През целия път Джошуа спа.