Р. А. Салваторе
Гръбнака на света (11)

Десета глава
Жена

На другата сутрин Мералда предпазливо влезе в кухнята, избягвайки настойчивия поглед на баща си. Вместо това се обърна към майка си, чудейки се дали Дони й бе разказал за случилото се с Джака предишната нощ. Ала Биасте цялата сияеше, очевидно оставена в блажено неведение.

— О, градината! — възкликна тя, грейнала от щастие. — Разкажи ми за градината! Наистина ли е толкова красива, колкото Гърди Харкинс твърди?

Мералда хвърли бърз поглед на баща си и когато го видя да се усмихва, приседна край майка си, вече успокоена.

— Дори повече! — увери я тя, широко усмихната. — Толкова много прекрасни багри, даже и в сумрака преди залез-слънце. А дори и след това, когато изгрее луната, макар и цветовете вече да не сияят така, уханието е все така пленително.

Мералда помълча, после продължи, насилвайки се да звучи весело, когато им съобщава онова, което и тримата очакваха с такова нетърпение:

— Но това далеч не е всичко. Лорд Ферингал ме помоли да стана негова жена.

Биасте изписка от възторг. Тори извика от изненада и без да иска изплю голяма част от храната, която тъкмо беше лапнала. Дони Гандърли доволно плесна по масата.

Биасте, която до миналата седмица едва успяваше да се надигне от леглото, сега се защура насам-натам, като настояваше, че на всяка цена трябва да се облече и да отиде да разкаже новината на всичките си приятелки и най-вече на Гърди Харкинс, която винаги се държеше така, сякаш ги превъзхожда и то само защото от време на време шиеше рокли за лейди Присила.

— А защо снощи си дойде угрижена и разплакана? — поиска да узнае Тори в мига, в който тя и сестра й останаха сами.

— Не се бъркай там, където не ти е работата — скастри я Мералда.

— Ще живееш в замъка и ще пътуваш до Хъндълстоун и Файършиър и дори до Лускан и още толкова много приказни места — не отстъпваше Тори, — ама вчера плачеше. Чух те.

С насълзени очи Мералда хвърли ядосан поглед на сестра си и се зае с ежедневната си работа.

— Заради Джака е — не спираше Тори, а по лицето й плъзна широка усмивка. — Все още мислиш за него.

Мералда, която тъкмо оправяше възглавницата си, я притисна до себе си за миг (жест, който красноречиво говореше, че предположението на сестра й е правилно), после рязко се обърна и уцели Тори с нея. След това се хвърли отгоре й и я събори върху малкото легло.

— Кажи, че съм господарка! — заповяда по-голямото момиче.

— Може и да станеш! — закачи я Тори, което накара сестра й да започне да я гъделичка още по-настървено и тя набързо се предаде.

Когато няколко минути по-късно смехът й се поуталожи, а Мералда отново се зае да оправя леглото, Тори се върна към своето:

— Но ти си тъжна — настоя тя. — Заради Джака.

— Снощи го видях — призна Мералда. — На връщане от замъка. Поболял се е от мисълта, че съм с лорд Ферингал.

Тори зяпна и се приближи още мъничко до сестра, готова да попие всяка нейна дума.

— Целуна ме.

— По-хубаво ли беше, отколкото с лорд Ферингал?

Мералда въздъхна и кимна, притворила очи, потънала в спомена за краткия миг на нежност, който двамата с Джака бяха споделили предишната вечер.

— О, Мералда, какво ще правиш? — попита Тори с широко отворени очи.

— Джака иска да избягаме заедно.

Тори ахна и прегърна възглавницата си:

— Ще го сториш ли?

Мералда се изправи и се усмихна храбро:

— Мястото ми е при лорд Ферингал — обясни тя.

— Но Джака…

— Джака не може да помогне нито на мама, нито на вас с татко. Сърцето си можеш да подариш, комуто поискаш, но живота си трябва да дадеш на онзи, който е най-добър за теб и за хората, които обичаш.

Тори понечи да каже още нещо, ала в този миг баща им се показа на вратата.

— Имате работа — напомни им той, а погледът, който отправи към по-голямата си дъщеря, както и лекото, одобрително кимване, красноречиво говореха, че е чул разговора им.

През целия ден Мералда ходеше като насън, опитвайки да се примири с отговорността, с която се беше нагърбила. Съвсем искрено й се щеше да стори онова, което бе добро за цялото й семейство, ала в същото време не можеше да се преструва, че не усеща накъде я тегли сърцето, не можеше да отрече, че най-голямото й желание бе да познае любовта за първи път в обятията на онзи, когото обичаше.

Превит над една от нивите високо в планината, Дони се терзаеше също толкова жестоко. Тази сутрин беше видял Джака Скъли и двамата си бяха разменили бърз поглед (едноок, от страна на младежа, тъй като другото му око беше подпухнало и затворено). Колкото и да му се искаше да удуши Джака, задето излага на опасност бъдещето на семейството му, дълбоко в себе си Дони го разбираше, тъй като още помнеше каква е любовта на тези години и собствените му спомени го изпълваха с угризения, колчем зърнеше насиненото лице на младия мъж. Нещо много по-силно от чувството за отговорност бе тласнало Джака и Мералда един към друг предната нощ и Дони настоятелно си повтаряше, че не бива да се сърди нито на дъщеря си, нито на младежа, чието единствено престъпление, доколкото той знаеше, бе любовта му към Мералда.

* * *

Къщата бе съвършено спокойна, притихнала в сумрачната прегръдка на нощта, и на Мералда й се струваше, че всяко нейно движение отеква в тишината десетократно по-силно. Семейството си бе легнало рано, изнурено от дългия ден, изпълнен с тежък труд. Умората обаче бе примесена и с вълнение, заради поредната покана от замъка (този път за вечеря след три дни), придружена от най-прекрасната копринена рокля, която Биасте и момичетата бяха виждали някога. Сега Мералда се опитваше да я облече колкото се може по-тихо, ала великолепната зелена материя не искаше да се подчини и шумолеше издайнически.

— Какво правиш? — разнесе се сънливият глас на Тори.

— Штт! — прошепна сестра й и коленичи край леглото й, така че момичето да може да я чуе. — Заспивай и недей да приказваш много-много.

— Отиваш при Джака! — възкликна Тори и Мералда уплашено затисна устата й с ръка.

— Не говори глупости! Просто исках да я пробвам.

— Не е вярно! — напълно разбудена, Тори се изправи в леглото си. — Отиваш при Джака. Кажи ми истината, иначе ще те издам на татко.

— Обещай ми, че ще си мълчиш — закле я Мералда и приседна до нея; Тори кимна развълнувано. — Надявам се да открия Джака навън. Той всяка вечер излиза, за да погледа луната и звездите.

— И ще избягате заедно?

От устните на Мералда се откъсна тъжен смях.

— Не — отвърна тя. — Ще се омъжа за лорд Ферингал — заради мама и татко и заради теб.

И когато видя, че сестра й се кани да възрази, добави:

— Правя го, без да съжалявам. Той ще ми осигури добър живот, сигурна съм. Лорд Ферингал не е лош човек, макар че има още доста да учи. Но тази вечер, за пръв и последен път, ще слушам единствено сърцето си. Една нощ с Джака, за да се сбогуваме. А сега — довърши Мералда, — заспивай.

— Само ако обещаеш да ми разкажеш всичко на сутринта. Обещай ми, иначе ще кажа на татко.

— Няма да го направиш — уверено заяви Мералда — Тори бе запленена от случващото се не по-малко от самата нея, може би дори повече, защото, за разлика от голямата си сестра, момичето не разбираше същинската важност на взетите от Мералда решения.

— Заспивай — повтори девойката и я целуна по челото.

После опъна роклята по себе си и с един последен, неспокоен поглед към завесата на прага, отвори прозореца на стаята и изчезна в нощта.

* * *

Дони Гандърли видя как дъщеря му потъва в мрака и нито за миг не се усъмни къде всъщност отива тя. Огромна част от него копнееше да тръгне след нея, да я залови заедно с Джака и веднъж завинаги да се разправи с младия нехранимайко. Ала в същото време Дони бе сигурен, че тя ще се върне, вярваше, че ще стори онова, което бе добро за цялото семейство, както бе казала на сестра си тази сутрин.

Сърцето му се късаше, защото отлично знаеше каква е любовта на тези години — всепоглъщаща и неустоима. И именно затова реши да даде на Мералда тази нощ, без да й задава въпроси и без да я съди.

* * *

Мералда крачеше в мрака, обзета от страх. Не се боеше от чудовища (та това беше родното й място, което познаваше като петте си пръста, пък и тя никога не се бе страхувала от подобни неща!), а от реакцията на родителите си и най-вече на баща си, ако откриеха, че е излязла.

Не след дълго опасенията й избледняха, прогонени от красотата на звездното небе. Тя затанцува, наслаждавайки се на мократа трева под босите си крака. Струваше й се, че ако се протегне още съвсем мъничко, ще се слее с вълшебните светлинки, които блещукаха над главата й. Запя тихичко, нежна, одухотворена мелодия, която напълно подхождаше на чувствата й в този миг — сама, в покой със себе си и света и хилядите звезди.

Вече не мислеше нито за лорд Ферингал, нито за родителите си, нито за отговорността си към тях, нито дори за Джака. Не мислеше за нищо, напълно погълната от великолепието на нощта и удоволствието от своя танц.

— Какво търсиш тук? — разнесе се глас с издайническо чуждоземно произношение.

Вълшебството се пръсна на хиляди късчета и Мералда бавно се обърна. Ето го и Джака, с ръце в джобовете, свел глава, така че тя да не може да види очите му. Внезапно девойката усети как я обзема страх — страх от онова, което щеше да се случи тази нощ.

— Как така лорд Ферингал те е пуснал навън? — подигравателно попита Джака.

— Аз не съм негова играчка! — отвърна Мералда.

— Нима няма да се омъжиш за него?

При тези думи той вдигна поглед и се взря в лицето й, обзет от мрачно задоволство при вида на навлажнените й очи.

— Поне така се говори в селото. Голяма късметлийка е таз’ Мералда Гандърли — хрипливо рече той, преправяйки гласа си така, че сега звучеше досущ като стара гномка. — Кат’ си помислиш, че самият лорд Ферингал й е хвърлил око!

— Престани! — помоли го Мералда едва чуто, ала това само го настърви още повече.

— Че как я мисли таз’ работа глупакът му с глупак? — продължи той, този път като селянин. — Ще донесе позор на всички, ето какво ще направи, кат’ си взима жена от простолюдието. И то с всичките му богаташки щерки, дето дават мило и драго да станат лейди Окни. Глупак, глупак е той!

Мералда се извърна, почувствала се изведнъж безкрайно глупаво в прекрасната копринена рокля. Миг по-късно усети ръката на Джака върху рамото си.

— Трябва да го знаеш — меко каза той. — Половината от тях мислят лорд Ферингал за глупак, а останалите са заслепени от лъжливи надежди и сякаш чрез теб изживяват онова, което никога няма да им се случи, мечтаейки собственото им жалко съществувание поне мъничко да прилича на твоето.

— А какво мислиш ти? — твърдо попита Мералда и се обърна към него.

В първия миг се сепна, уплашена от вида на насиненото му лице, после се овладя, досетила се чия ръка е причинила това на скъпия й Джака.

— Според мен лорд Ферингал се смята за нещо повече от теб — заяви направо младежът.

— И е прав.

— Не! — резкият отговор изтрещя като куршум и Мералда подскочи от изненада. — Не, той с нищо не те превъзхожда — вече спокойно продължи Джака и вдигна ръка, за да я погали по бузата. — Даже обратното, ти си прекалено добра за него, само че той никога няма да го разбере. Не, той просто ще те използва, а след това ще те захвърли като непотребна вещ.

Мералда искаше да възрази, ала всъщност не бе напълно убедена, че Джака греши. Само че това нямаше особено значение — каквито и да бяха намеренията на лорд Ферингал, единственото, което имаше някакво значение, бе какво би могъл да стори за семейството й.

— Защо дойде? — попита Джака и прокара пръсти по меката материя на ръкава й, сякаш едва сега бе забелязал скъпата рокля.

— Дойдох, за да открадна една нощ за себе си. Една нощ, в която дългът отстъпва пред желанията на сърцето ми. Една нощ…

Тя не можа да продължи, защото Джака постави пръст върху устните й и дълго остана така.

— Желания? — многозначително повтори той. — Аз част ли съм от тях? Нима дойде тук, облечена в тази разкошна рокля, само заради мен?

Девойката кимна и ето че Джака вече бе до нея, впил устни в нейните. Целувката му беше жадна, страстна и за миг на Мералда й се стори, че полита, но после осъзна, че Джака я полага на земята, много бавно и много нежно, без да отделя устни от нейните. Ръцете му се плъзнаха по тялото й и тя не се опита да ги спре, дори не се уплаши, когато усети да докосват най-интимните й части. Не, това беше нейната нощ, нощта, когато щеше да се превърне в жена с мъжа, когото сама си бе избрала, мъжа, към когото я теглеше сърцето, а не онзи, в чиито прегръдки я тласкаше дългът.

Джака трескаво смъкна роклята й и проникна в нея.

— По-бавно! — помоли го Мералда и като улови лицето му в двете си ръце, го доближи до своето, та той да може да види очите й. — Искам да е съвършено.

— Мералда! — простена младият мъж отчаяно. — Не мога да чакам нито миг повече!

— Не се и налага — увери го тя и като го притегли още по-близо, целуна го с цялата нежност, на която бе способна.

Малко по-късно двамата се отпуснаха на мократа трева, вперили поглед в звездното небе над тях, а хладният океански бриз милваше голите им тела. Мералда се чувстваше различно, приятно замаяна и някак възвисена, сякаш току-що беше преживяла нещо вълшебно и неповторимо. В главата й се гонеха безброй мисли. Как би могла да се върне при лорд Ферингал след това, което беше преживяла с Джака? Как да обърне гръб на това неизпитвано досега блаженство, на това щастие и тази топлина? Чувстваше се на седмото небе и й се искаше този миг да продължи вечно, до края на живота й. До края на живота й с Джака.

Ала това беше невъзможно. С пукването на зората всичко щеше да свърши, щеше да си отиде завинаги, за да не се повтори никога вече. Нейният миг на съвършено щастие беше отминал. Младата жена усети как нещо засяда в гърлото й и я дави.

За Джака Скъли този миг бе малко по-различен, макар и не по-малко незабравим. Беше отнел девствеността на Мералда! Победил бе не кого да е, а самия лорд Окни! Той, обикновеният селяк, бе измъкнал изпод носа на лорда нещо, което Ферингал вече никога нямаше да притежава, нещо неимоверно по-скъпо от всичките съкровища, струпани в замъка му!

Джака не можеше да се насити на това чувство, ала и той, както и Мералда, се боеше, че то няма да трае още дълго.

— Ще се омъжиш ли за него? — неочаквано попита той.

Безкрайно красива на лунната светлина, девойката обърна сънен поглед към него.

— Нека не говорим за това сега — помоли го тя. — Нека забравим и лорд Ферингал, и всички останали.

— Трябва да знам, Мералда — настоя Джака и се надигна, за да я вижда по-добре. — Кажи ми.

По лицето на младата жена се изписа умолително изражение:

— Той може да стори много за мама и татко — отчаяно се опита да обясни тя. — Разбери, че не аз решавам!

— Да разбера? — невярващо повтори Джака и скочи на крака. — Да разбера? Как очакваш да разбера след онова, което току-що се случи между нас? Защо изобщо дойде, след като имаш намерение да станеш негова жена?

Мералда също се изправи и сложи ръка върху рамото му:

— Дойдох, защото мислех, че заслужавам поне една нощ, в която да правя онова, което искам, а не онова, което трябва. Дойдох, защото те обичам и с цялото си сърце копнея всичко да бе различно.

— Та ние имахме само един-единствен мимолетен миг! — проплака Джака и се обърна към нея.

Мералда се надигна на пръсти и нежно го целуна:

— Нощта още не е свършила — напомни му тя с глас, на който младият мъж не можа да устои.

Малко по-късно той отново лежеше в мократа трева и гледаше как Мералда се облича.

— Откажи му! — неочаквано се обади Джака и тя го изгледа сепнато. — Отхвърли предложението на лорд Ферингал — поясни той с такъв тон, сякаш на света нямаше нищо по-естествено от това. — Забрави за него. Нека избягаме заедно — в Лускан или в Града на бездънните води.

Мералда въздъхна и поклати глава:

— Моля те, не искай това от мен… — започна тя, ала Джака не щеше и да чуе.

— Само си помисли за живота, който можем да имаме! Ще крачим заедно из улиците на Града на бездънните води, вълшебния Град на бездънните води! Ще крачим заедно, ще се смеем и ще правим любов. Ще създадем семейство… колко красиви биха били нашите деца!

— Престани! — извика Мералда толкова сърдито, че той не можа да продължи. — Знаеш, че го искам и също така знаеш, че не мога.

Девойката въздъхна дълбоко. Никога не й се бе налагало да прави нещо толкова трудно, ала въпреки това тя се наведе и след като целуна смръщения Джака, пое към дома си.

Младият мъж дълго остана да лежи в тревата, а в главата му се гонеха безброй мисли. Беше постигнал така жадуваното си завоевание и победата му се бе оказала точно толкова сладка, колкото си бе представял. Ала удовлетворението му нямаше да трае дълго. Лорд Ферингал щеше да се ожени за Мералда и в крайна сметка щеше да спечели. Дори при мисълта за това Джака усети как му се повдига. Погледът му се зарея нагоре, към луната и облаците, които я забулваха.

— Проклет живот! — промърмори той изпод носа си.

Все трябваше да има нещо, което да стори, за да победи лорд Ферингал, нещо, което да му върне Мералда.

Постепенно по красивото му лице плъзна самоуверена усмивка — припомнил си бе звуците, откъснали се от гърдите на Мералда, докато правеха любов, отново усещаше тялото й под себе си, движещо се в пълна хармония с неговото.

Не, Джака Скъли нямаше да загуби.