Чарлс Шефилд
Летен прилив (25)

Глава 23

Ребка се събуди от дълбокия сън като нервно животно, скачащо на крака с изострени сетива. В първия момент бе обхванат от паника.

Той беше допуснал фаталната грешка концентрацията му да намалее. Кой пилотираше кораба?

Единствената друга личност, наполовина компетентна колкото него, беше Макс Пери, ала той беше много пострадал, за да поеме пулта за управление. Можеха да се разбият на Опал, да паднат на повърхността на Куейк или да се изгубят завинаги в дълбокия Космос.

 

Но преди да отвори очи, той знаеше, че всичко е наред.

Никой не пилотираше кораба. Не беше необходимо. Той не беше на „Съмър Дриймбоут“… не би могъл да бъде. Защото не беше в състояние на безтегловност. И силите, които действаха върху него не бяха бурни, турбулентни от навлизането в атмосфера. Той чувстваше равномерно теглене надолу, ускорение не по-голямо от първа степен, което показваше, че капсулата се движи по Умбиликал.

Ребка отвори очи и си спомни последните часове от техния полет. Те криволичеха към Междинната станция като пияни моряци — най-жалката група от хора и извънземни, която системата Добел някога бе виждала. Спомни си как хапеше устни и върховете на пръстите си до кръв, за да остане буден и да държи очите си отворени. Пет дълги часа беше изпълнявал криво-ляво едва разбираемите навигационни инструкции на Пери, докато се бореха по пътя към Умбиликал. С помощта на миниатюрните реактивни двигатели за контролиране на височината — единствената останала на борда на „Дриймбоут“ тяга, — почти в безсъзнание, той ги беше закарал до най-големия пристан на станцията.

Ребка си спомни скачването — позор за всеки пилот. Беше продължило пет пъти по-дълго, отколкото трябва. И когато беше получено последното потвърждение за акостиране, той се бе отпуснал на пилотската седалка и бе затворил очи за миг почивка. И после?

После споменът се губеше.

Той се огледа.

Трябва да е заспал в момента на кацане. Някой го беше пренесъл на Междинната станция и го бе настанил на сервизната палуба на капсула на Умбиликал. Бяха му завързали обезопасителните колани и го бяха оставили там.

Не беше самичък. Макс Пери, чиито изгорени ръце бяха намазани със защитен жълт гел, лежеше на няколко крачки, завързан с тънко въже. Беше в безсъзнание. Дариа Ланг висеше във въздуха зад него. Буйната й кафява коса беше вързана отзад. Крачолът на левия й крак беше навит до коляното, заради изгореното стъпало и глезен. Дишаше леко. През няколко секунди промърморваше под нос нещо, сякаш ще се събуди. С успокоено лице, освободено от всякаква мисъл, тя изглеждаше поне с двайсет години по-млада. До Дариа плуваше Джени Кармел. От вида й личеше, че и тя е силно упоена, макар да нямаше видими наранявания.

Ребка погледна ръчния си часовник — бяха изминали двайсет и три часа от летния прилив. Всички фойерверки на системата Куейк-Опал трябваше да са отминали, но от седемнайсет часа той беше напълно извън нещата.

Ребка потри очи и забеляза, че лицето му вече не е покрито с пепел и мръсотия. Някой не само го беше пренесъл в капсулата, но го беше измил й му бе сменил дрехите, преди да го остави да спи. Кой беше сторил това? И кой бе оказал медицинска помощ на Пери и Ланг?

Това го върна към първия му въпрос — при четирима от тях в безсъзнание, кой се грижеше за тях?

С мъка свали краката си на пода и тогава откри, че не може да откопчае предпазните колани. Дори подир седемнайсет часа почивка той беше толкова уморен, че пръстите отказваха да му се подчинят. Ако Дариа Ланг приличаше на тийнейджърка, той се чувстваше като стогодишен старец.

Накрая успя да се откопчае. Беше свободен да напусне импровизираната лечебница. Реши да събуди Пери и Ланг — тя все така мърмореше нещо. Отказа се. Беше почти сигурно, че са упоени, преди раните им да са били обработени или превързани.

Ребка бавно се изкачи по стълбата, която водеше до наблюдателната контролна палуба на капсулата. През прозрачния прозорец в горната каюта се виждаше Междинната станция. Далеч над нея в потвърждение, че капсулата се спуска към Опал, Ребка видя Куейк, обвит в тъмни облаци.

По стените на палубата за наблюдение, високи десет метра, бяха монтирани дисплеи. Джулиъс Грейвс, седнал на контролния пулт, заобиколен от Д’жмерлиа и Калик, изглеждаше замислен и мълчалив. Картините, които наблюдаваше, показваха планетна повърхност — но това беше Опал, не Куейк.

Ребка го гледа известно време, преди да издаде присъствието си. Насочили изцяло вниманието си към Куейк, те лесно бяха забравили, че Опал също бе преживял най-големия летен прилив в човешката история. Радарни кадри, правени от летателен апарат в орбита през облачните слоеве на планетата показваха големи части от морското дъно, опустошени от гигантски приливни вълни. Калното океанско дъно беше осеяно с огромни зелени хребети — мъртви даузъри с размерите на планини лежаха смазани под собственото си тегло.

Други видеозаписи показваха разпадане на слингове на Опал под действието на огромни вълни, рушали и нагъвали океанското дъно.

Равен глас на диктор от Опал изброяваше жертвите: половината от населението на планетата — мъртво, и то от последните двайсет и четири часа; други петдесет процента от оцелелите — все още в неизвестност. Но дори още преди оценката от щетите да беше пълна, възстановяването бе започнало. Всички живи на Опал бяха на непрекъсваема работна смяна.

От излъчваната емисия Ребка разбра, че хората на Опал са повече от заети. Ако неговата група се приземи там, те не можеха да очакват помощ.

Той пристъпи напред и потупа леко Грейвс по рамото. Съветникът трепна, извъртя се на стола си и се усмихна.

— Аха! Завръщане от света на фантазиите! Както виждате, капитане… — той размаха слабата си ръка нагоре, а след това към екрана на дисплея. — … нашето решение да наблюдаваме летния прилив на Куейк, а не на Опал, в края на краищата се оказа разумно.

— Ако бяхме останали на повърхността на Куейк по време на летния прилив, съветнико, вече да сме станали на пепел. Ние просто сме щастливци.

— О, по-големи щастливци сме, отколкото си мислите. И то много преди летния прилив — Грейвс посочи към Калик, която работеше на дисплеите с един преден крайник, а с другия въвеждаше числа в джобен компютър. — Според нашата хименоптска приятелка Опал е пострадал по-силно от Куейк. Калик извършва изчисления на енергията във всеки момент от напускането на повърхността. Тя е съгласна с коменданта Пери… Повърхността трябва да е била далеч по-активна, отколкото по време на най-голямото сближаване между небесните тела. Докато бяхме там цялата енергия все още не е била освободена. Действал е някакъв прецизен механизъм за съхранение и освобождаване на енергията на приливната вълна. Без него планетата би била необитаема за хора много преди нашето напускане. Но с него по-голяма част от енергията е била пренасочена за друга цел.

— Съветнико, на Куейк беше доста страшничко. Елена Кармел е мъртва. Атвар Х’сиал и Луис Ненда може би също са мъртви.

— Мъртви са.

— Радвам се да го чуя. Не зная дали разбрахте, но те бяха на орбита около Куейк по време на летния прилив и се опитаха да ни свалят. Заслужават това, което ги е сполетяло. Но защо сте толкова сигурен, че са мъртви?

— Дариа Ланг е видяла кораба на Ненда да се носи към Гаргантюа с твърде голямо ускорение, за да остане жив човек или сикропеанец. Сигурно са се смазали вътре в него.

— Корабът на Ненда имаше мощен звезден двигател. Никое локално поле не би могло да го хване.

— Ако искате да спорите по този въпрос, капитане, ще трябва да се обърнете към Дариа Ланг. Тя е видяла какво е станало, аз не съм.

— Тя спи.

— Все още?

— Когато Д’жмерлиа се зае с крака й, тя изпадна отново в безсъзнание, но аз съм изненадан, че още не се е събудила — Грейвс се извърна ядосано. — Какво искате?

Д’жмерлиа нерешително докосна ръкава му, докато Калик подскачаше и подсвирваше от възбуда.

— С голямо уважение, съветник Грейвс — Д’жмерлиа отиде при него и коленичи. — Но ние с Калик, без да искаме чухме онова, което казахте на капитан Ребка… че господарят Ненда и Атвар Х’сиал са се спасили от Куейк, после са били запратени на Гаргантюа и са били смазани от ускорението.

— По посока на Гаргантюа мой ло’фтиански приятелю. Може би не към самата Гаргантюа. Професор Ланг беше доста категорична по въпроса.

— Извинявам се, трябваше да кажа по посока на Гаргантюа. Почитаеми съветнико, ще бъде ли възможно Калик и моята скромна личност да бъдат освободени от задълженията си за няколко минути?

— О, разбира се. И недей да раболепничиш, знаеш, че не понасям това — Грейвс ги отпрати с махане на ръка. Когато извънземните се спуснаха към долната палуба на капсулата, той се обърна към Ребка: — Е, капитане, ако не искате да се отдадете отново на съня, предлагам да слезем долу и да проверим състоянието на коменданта Пери и професор Ланг. Имаме достатъчно време. Още няколко часа Умбиликал няма да ни предложи достъп до Опал. А нашата официална мисия на системата Добел завърши.

— Вашата може би е свършила, но моята не е.

— Ще свърши, капитане, много скоро ще свърши — усмихващият се скелет както винаги беше възмутително спокоен и самоуверен. — Вие дори не знаете каква е моята истинска мисия. Вас са ви изпратили да разберете какво не е наред с комендант Пери, да научите какво го задържа в тази глуха линия на система Добел… и да го излекувате.

Ребка седна на седалката пред пулта за управление.

— Откъде, по дяволите, научихте? — гласът му прозвуча по-скоро озадачено, отколкото ядосано.

— Ясно откъде — от самия комендант Пери. Той има приятели и източници за информация в главното управление на Фемъс Съркъл и е научил защо сте изпратен тук.

— Тогава сигурно знае, че все още не съм разбрал. Неслучайно ви казах, че моята мисия не е завършена.

— Не е вярно. Вашата официална мисия почти е завършена. Разбирате ли, капитане, аз зная какво се е случило на Макс Пери седем години по-рано. Подозирах го, преди да дойдем на Куейк и то се потвърди, когато разпитах коменданта под въздействието на седативите, които взе. Беше достатъчно да се зададат правилни въпроси. А аз зная как да го направя. Повярвайте ми и ме изслушайте.

Джулиъс Грейвс се премести до монитора, извади от джоба си запаметяващ прибор с размери на бучка захар и го сложи в машината.

— Това е само звуков запис, разбира се. Но вие ще познаете гласа, макар да изглежда много по-млад. Върнах паметта му седем години назад. Ще пусна само част от записа. Никаква цел не оправдава личните страдания да бъдат направени обществено достояние.

 

 

Ами все още беше весела и игрива въпреки топлината. Тя се смееше и тичаше пред мен, назад към колата, която щеше да ни откара на Умбиликал. Беше само на няколкостотин метра, но аз бях започнал да се уморявам.

— Хей, почакай! Аз трябва да нося апаратурата.

Тя се завъртя, дразнейки ме.

— О, хайде. Макс! Научи се да се забавляваш. За какво са тези неща? Остави ги тук… Никой няма да забележи, че ги няма.

Въпреки невъобразимия шум около нас и потта, стичаща се по тялото ми, тя ме накара да се усмихна. На Куейк беше адски горещо.

— Не мога да ги оставя, Ами… Това не е лична собственост. Аз съм отговорен за нея. Почакай ме.

Но тя продължи да се смее. Дори затанцува върху странно видоизменената повърхност, крехката, трептяща земя на летния прилив…

Преди да успея да се приближа към нея, тя изчезна. Просто изчезна, за част от секундата. Куейк я погълна. Единственото, което можах да взема със себе си, беше болката…

 

 

— Има още, но няма да го пускам — Грейвс спря записа. — Нищо, за което вие не можете да се досетите или не трябва да чуете. Ами е загинала в разтопена лава, не в кипящата кал. Макс Пери видя отново онзи трептящ, нагрят въздух в котловината Пентаклайн… но твърде късно, за да спаси Елена Кармел.

Ханс Ребка вдигна рамене.

— Дори вие да сте узнали, какво е държало Макс Пери в неговата черупка, това не е най-съществената част от моята задача. Аз трябва да го излекувам, а не зная откъде да започна.

Сегашното му чувство за безпомощност и некомпетентност бяха временни, само страничен ефект от изтощението, последвало след дните напрежение. Но това не го правеше по-малко реално.

Той погледна един от дисплеите на стената, който показваше плуващ слинг, обърнат и разбит от връхлитащите морски вълни. Всичко, което можеше да се види, беше пустиня от черна, хлъзгава кал, от която стърчаха преплетени корени. Той се зачуди дали някой би могъл евентуално да оцелее, когато се обърне слинг.

— Нима можете да извадите някой от седемгодишна депресия? Аз не зная как.

— Разбира се, че не знаете. Аз съм специалист в тази област, не вие — Грейвс рязко се обърна и се насочи към стълбата. — Хайде — каза той през рамо, — време е да видим какво става на долната палуба. Аз мисля, че онези досадни извънземни готвят бунт, но за момента ще го отминем без внимание. Сега трябва да поговорим с Макс Пери.

Грейвс отново ли полудяваше? Ребка въздъхна. Заради доброто старо време, когато пилотираше през облаците на Куейк и се чудеше дали ще издържат втора турбуленция, той последва другия мъж до втората палуба на капсулата.

Д’жмерлиа и Калик не се виждаха никъде.

— Казах ви — напомни му Грейвс. — Долу в товарния трюм са. Тези двамата кроят нещо. Помогнете ми.

С помощта на недоумяващия Ребка съветникът пренесе Макс Пери, а след това и Джени Кармел на горната палуба на капсулата. Дариа Ланг, все още мърмореща насън, на границата на съзнанието, беше оставена завързана с предпазните колани.

Грейвс постави Макс Пери и Джени Кармел на седалките под деветдесет градуса един към друг и ги завърза в това положение.

— Поставете допълнителни колани — каза той на Ребка.

— И внимавайте да не докосвате пострадалите ръце на Пери… Но помнете, не искам никой от тях да може самичък да се освободи. Ще се върна след минута.

Грейвс направи едно последно слизане до долната палуба. Когато се върна, носеше в дясната си ръка две спринцовки за подкожни инжекции.

— Дариа Ланг се събужда — каза той, — но нека най-напред се погрижим за тези двамата. Няма да отнеме много време — той инжектира Пери в рамото с едната спринцовка, а Джени Кармел с другата. — Вече можем да започнем — Грейвс започна да брои на глас.

Инжекцията за събуждане на Макс Пери беше силна. Преди Грейвс да стигне до десет, Пери въздъхна, завъртя глава от едната страна на другата и бавно отвори очи. Той огледа каютата с мрачен и безучастен поглед, докато не видя намиращата се все още в безсъзнание Джени Кармел. Тогава простена и отново затвори очи.

— Вие сте буден — каза Грейвс с укорителен тон. — Не се унасяйте отново. Имам проблем и се нуждая от вашата помощ.

Пери само поклати глава, без да отваря очи.

— След няколко часа ще сме на Опал — продължи Грейвс. — И животът ще започне да се връща в нормалното си русло. Но аз съм отговорен за рехабилитацията на Джени Кармел. Е, на Шаста и на Миранда ще има официално следствие, но не можем да позволим това да попречи на програмата за рехабилитация. Тя трябва веднага да започне. А смъртта на Елена я прави много трудна. Знам, че връщането на Джени на Шаста с всичките тези спомени за нейната сестра-близначка, преди да е започнала да се възстановява, може да бъде катастрофално. От друга страна аз самият трябва да се върна на Шаста и след това да отида на Миранда за официално даване на показания за геноцид.

Той замълча. Пери все още не беше отворил очи.

Грейвс се наведе по-близко и заговори тихо:

— Пред мен стоят два въпроса за отговор. Къде трябва да започне рехабилитацията на Джени Кармел? И кой трябва да контролира процеса на рехабилитация, ако аз не съм тук? Ето защо се нуждая от вашата помощ, коменданте. Реших, че програмата за рехабилитация на Джени трябва да започне на Опал, и предлагам вие да я провеждате.

Грейвс най-после успя да го изведе от летаргията. Пери трепна и се надигна, но ремъците го задържаха. Налетите му с кръв очи широко се разтвориха.

— За какво, по дяволите, говорите?

— Мислех, че съм достатъчно ясен — Грейвс се усмихна. — Но ще го кажа отново. Джени ще остане на Опал най-малко още четири месеца. И докато е там, вие ще отговаряте за нейното здравословно състояние.

— Вие не можете да направите това!

— Страхувам се, че грешите. Попитайте капитан Ребка, ако не ми вярвате. В случаи като този един член на Съвета има пълната власт да прибегне спешно към рехабилитация. И всеки може да бъде заставен да помага. Включително и вие.

Пери погледна към Ребка, после отново към Грейвс.

— Няма да го направя. Аз си имам свои задължения… ангажиращи всичкото ми време. А Джени се нуждае от специалист. Нямам представа какво трябва да правя при проблем като нейния.

— Можете да се научите — Грейвс кимна към другия стол, където Джени бавно се събуждаше в резултат на по-слабата инжекция. — Тя започва да слуша. Като първа стъпка можете да й кажете всичко за Опал. Не забравяйте, коменданте, че тя никога не е била там. За известно време той ще бъде неин дом, а вие знаете за него повече от всеки друг.

— Почакайте минутка! — Пери се бореше с предпазните колани. Той извика към Грейвс, който вече извеждаше Ребка от стаята. — Ние сме завързани. Не можете да ни оставите така. Погледнете я.

Джени Кармел изобщо не правеше усилия да се освободи от коланите. По бледите й бузи течаха сълзи. Тя гледаше с ужас или възхищение осакатените ръце на Пери.

— Съжалявам — отвърна Грейвс през рамо, докато двамата с Ребка слизаха към долната палуба на капсулата. — Този въпрос ще го обсъдим по-късно, сега не мога. Капитан Ребка и аз трябва да се погрижим за нещо много спешно на долната палуба. Само ще се върнем.

Ребка изчака, докато се отдалечат достатъчно, за да не се чува, преди да заговори отново на Грейвс.

— Сериозно ли говорите?

— Завинаги съм сериозен.

— Няма да стане. Джени Кармел е още дете. Сега, когато Елена е мъртва, тя не иска дори да живее. Вие знаете колко близки бяха двете, толкова близки, че предпочитаха да умрат заедно, отколкото да бъдат отделени една от друга. А Пери сам има нужда от помощ… Той не е в състояние да се грижи за нея.

Джулиъс Грейвс се спря на долния край на стълбата. Обърна се и погледна Ханс Ребка. За първи път на лицето му нямаше нито усмивка, нито гримаса.

— Капитане, винаги, когато се нуждая от човек, който да излети с претоварен, останал без енергия кораб като „Съмър Дриймбоут“ от планета, която се разпада под нас, и да ни изведе в Космоса ще се обръщам към вас. Вие сте много добър във вашата работа — вашата истинска работа. Но ще ми направите услуга, ако допуснете, че същото може да е вярно и за мен? Не е ли възможно аз също да мога да свърша добре моята работа?

— Но това не е ваша работа.

— Което само показва, капитане, колко малко знаете за задълженията на един член на Съвета. Повярвайте ми, онова, което върша, е моята работа. Или предпочитате да се обзаложим? Аз казвам, че Макс Пери и Джени Кармел имат по-голям шанс да се излекуват един друг, отколкото вие или аз можем да направим нещо полезно за тях. Както казахте, тя е дете и има нужда от помощ… а Пери е мъж, който отчаяно желае да окаже някому помощ. От години той търси изкупление за своя грях, задето е позволил на Ами да отиде с него на Куейк по време на летния прилив. Не разбирате ли, че това изгаряне на ръцете му ще помогне да подобри душевното си състояние? Сега той има възможност да постигне пълно опрощение. А вашата работа на Опал е приключена. Можете да напуснете още днес Опал. Пери чудесно ще се справи — Грейвс щракна с пръсти и подаде ръка на Ребка. — Искате ли да се обзаложим? Кажете сумата.

Не се наложи Ребка да отговаря, тъй като пред тях прозвуча един гневен глас.

— Не зная на кого да благодаря за това и нямам намерение да питам. Но някой ще ме извади ли оттук? Чака ме работа.

Беше Дариа Ланг, напълно в съзнание, бореща се да се измъкне от предпазните колани. Съвсем не звучеше като учен-теоретик пристигнал за първи път на Опал, макар че все още й липсваха практически умения. В усилията да се освободи тя беше успяла така да се оплете, че висеше надолу с главата и не можеше да си помръдне ръцете.

— Тя е изцяло на твоите грижи, капитане — каза неочаквано Грейвс. — Аз отивам да намеря Д’жмерлиа и Калик — той мина през люка отстрани на каютата и се изгуби от поглед.

Ребка отиде при Ланг и огледа оплетените колани. Той все по-малко и по-малко разбираше какво става. След спасяването от Куейк всички, освен него трябваше да могат да си починат. Вместо това, изглежда, всички имаха да вършат работа. Дариа Ланг звучеше нетърпеливо и гневно.

Той се пресегна, дръпна леко единия край на предпазния колан, после по-силно другия. Резултатът беше задоволителен. Коланите се разхлабиха и Дариа Ланг тупна леко на пода. Той й помогна да се изправи на крака и беше награден с изненадана, смутена усмивка.

— Защо аз не можах да го направя? — тя стъпи внимателно на пострадалия си крак, вдигна рамене и продължи по-смело. — Последното нещо, което помня, беше, че пристигнахме на Умбиликал и Грейвс, и Калик ме вдигнаха от медицинската носилка. Колко дълго съм спала… и кога сме поели към Опал?

— Не знам колко дълго сте спала, но са минали двайсет и три часа от летния прилив — Ребка погледна часовника си. — Почти двайсет и четири. След два часа трябва да се приземим на Опал. Ако изобщо е възможно да се кацне долу. Тук е станал истински катаклизъм. Няма защо да бързаме обаче. На борда имаме достатъчно храна и вода. В тази капсула можем да живеем седмици. Ако се наложи, дори да се върнем назад по Умбиликал до Междинната станция и да останем там неопределено дълго.

— Няма начин — Дариа поклати глава. — Не мога да си позволя да чакам. Бях в съзнание само няколко минути, но цялото това време прекарах да проклинам онзи, който ме натъпка с дрога. Ние трябва да слезем на повърхността на Опал и вие да ми намерите кораб.

— Да се върнете у дома? Толкова ли е спешно? Някой на Сентинел Гейт знае ли кога ще се върнете?

— Никой не знае — Дариа Ланг хвана Ханс Ребка за ръка и се облегна на него, докато вървяха към миниатюрния камбуз на капсулата. Тя седна и без да бърза, си наля гореща напитка. Накрая се обърна към него. — Грешите, Ханс. Не се каня да се върна на Сентинел Гейт. Каня се да отида на Гаргантюа. И ще ми трябва помощ.

— Надявам се, че не я очаквате от мен — Ребка погледна настрани, усетил пръстите й върху бицепсите си. — Вижте, аз зная, че корабът на Ненда беше отвлечен там и че те са мъртви. Но вие не искате да бъдете умъртвена. Гаргантюа е газов гигант, замръзнал свят… Ние хората не можем да живеем там, нито сикропеанците.

— Не съм казала, че онзи кораб и сферата са отишли точно на Гаргантюа. Аз не мисля така. Смятам, че мястото, на което трябва да отида, е вероятно една от луните на Гаргантюа. Но няма да узная това, докато не отида на място.

— Ще отидете и какво ще правите? Ще върнете два трупа. Кого го е грижа какво е станало с техните тела? Атвар Х’сиал ви остави да умрете, а тя и Ненда изоставиха Д’жмерлиа и Калик. Дори да са живи, а вие знаете, че не са, те не заслужават да им се помогне.

— Съгласна съм с вас. Но не за това искам да ги последвам — Дариа подаде на Ребка една чаша. — Успокойте се, Ханс. Изпийте това и ме изслушайте. Зная, че хората от Фемъс Съркъл смятат, че всички от Съюза са непрактични и некомпетентни както ние смятаме, че вие сте изостанали провинциалисти, които не обичат да се къпят…

— Ха!

— Но ние с вас сме заедно от известно време, достатъчно дълго, за да знаем, че това са глупости. Вие признавате, че аз съм най-малкото добър изследовател. Нищо не си измислям. Така че позволете ми да ви разкажа какво видях, не какво мисля. Всички останали тук могат да не виждат смисъл в това, но аз вярвам, че вие ще си направите правилни заключения. Моля ви, първо ме изслушайте, после помислете и чак след това реагирайте… Не обратното — тя се премести по-близо до Ребка и се разположи така, че на него му беше трудно да направи каквото и да било друго, освен да я слуша. — Когато излязохме от облаците на Куейк, вие бяхте твърде ангажиран с пилотирането на кораба, за да гледате назад, а всички останали в задната част бяха заслепени от Мандъл и Амарант. Така че никой не видя онова, което видях аз — Куейк се отвори, дълбоко във вътрешността си и оттам излязоха два обекта. Единият отлетя надалеч, извън равнината на галактиката. За по-малко от секунда го изгубих от погледа си. Вие видяхте другия. Той отлетя към Гаргантюа и отнесе със себе си кораба на Луис Ненда. Това беше съществено, но не то беше важното! Всички казват, че Куейк бе прекалено спокоен, въпреки летния прилив. Разбира се, аз зная, че когато бяхме там, долу, ние мислехме, че е прекалено бурен, но не е било така. Макс Пери непрекъснато повтаряше: „Къде отива всичката тази енергия?“ Е, сега знаем отговора на този въпрос. Тя се е трансформирала и акумулирала, така че когато дойде подходящото време, Куейк да може да се отвори и да изхвърли онези две тела… космически кораби, ако мислите, че са такива…

Аз видях това да става и си дадох отговор на нещо, което ме озадачава от месеци, много преди да напусна Сентинел Гейт… Защо Добел? Защо такова незначително място, искам да кажа, е избрано за такова важно събитие?

Идеята за посещение на Добел ми дойде, когато изчислих времето и мястото на отклонението на влиянията на всички артефакти. Имаше едно уникално решение — Куейк по време на летния прилив. Но когато го предложих, специалистите по Строителите ми се присмяха. Те казаха: „Вижте, Дариа, ние приемаме, че на системата Добел има един артефакт — Умбиликал, но той представлява само малка част от технологията на Строителите. Нещо, което сме разбрали, нещо, което не е нито загадъчно, нито толкова грандиозно, нито толкова сложно. Ние не смятаме, че всички дейности на Строителите са фокусирани в такава второкласна конструкция, и то в такава маловажна част на галактиката…“ Извинявайте, Ханс, но аз цитирам, а хората от Съюза така гледат на световете от Фемъс Съркъл.

Ребка вдигна рамене.

— Не се извинявайте — каза той навъсено. — Мнозина от нас имат същото мнение за световете Съркъл, макар че живеем тук. Опитайте се да изкарате една седмица на Тюфел, ако можете да издържите.

— Е, каквото и да казват за Фемъс Съркъл и за Умбиликал те не могат да оспорят данните от статистическите анализи. Фактически те самите ги установиха повторно, така че всичко сочеше към Добел и Куейк по време на летния прилив. Те трябваше да се съгласят с мен. Но истината е, че аз по-скоро бях принудена да се съглася с тях. Нямаше никакъв смисъл на място като Добел да се случи нещо толкова важно. Искам да кажа, аз бях тази, която описа в каталога Умбиликал като „един от най-простите и най-разбираем от всички артефакти на Строителите!“ Останалите само повториха казаното от мен. Така че, когато пристигнах тук, аз бях озадачена. Още по-озадачена бях, когато се опитахте да изведете от Куейк всички. Аз не можех да възприема Добел като точка на отклонение… Но после видях онзи пулсиращ лъч да тръгва от Гаргантюа надолу и наблюдавах как Куейк се отвори пред очите ми. И точно преди да припадна, разбрах, че сме изпускали нещо очевидно… Всички сведения за структурата на галактиката съдържаха един и същ коментар:

Системата Добел е едно от природните чудеса на местния спирален ръкав. Не е ли чудно как взаимодействието на гравитационните полета на Амарант, Мандъл и Гаргантюа е отпратило Добел в така добре балансирана орбита… така добре разположена орбита, че на всеки триста и петдесет хиляди години всички играчи се нареждат точно в една линия летния прилив и голямото сближаване на небесните тела. Поразително, нали?

Е, поразително е… ако вярвате в него. Но на нещата може да се погледне и по друг начин. Системата Добел не просто съдържа артефакта, Умбиликал. Самата система Добел е артефакт! Цялото това нещо — тя отново стисна ръката на Ребка, въодушевена от собственото си въображение. — Цялата й орбита и конфигурация са създадени от Строителите така, че веднъж на всеки триста и петдесет хиляди години Мандъл, и Амарант и Гаргантюа да са толкова близо до Куейк, че между тях да възникне особен вид взаимодействие. Нещо във вътрешността в Куейк улавя и използва енергията на приливните вълни… Преди да дойда на Куейк, си мислех, че тук могат да пристигнат самите Строителите — да се появяват за този специален летен прилив. Но това не се оказа вярно. Голямото сближаване между небесни тела послужи като пусков механизъм за излитане на онези сфери-кораби или каквото там са от Добел. Не зная къде е отишла първата, но както изглежда, е напуснала галактиката. Имаме обаче необходимата информация да проследим другата, онази, която отиде към Гаргантюа. И ако искаме да узнаем повече за Строителите, трябва да отидем там. И то скоро! Преди онова, което се е случило близо до Гаргантюа, да е преминало и да трябва да чакаме още триста и петдесет хиляди години за втори шанс.

Получил възможност най-после да вземе думата, Ребка попита:

— Да не искате да кажете, че Куейк се разтваря и нещо излиза от вътрешността му при всяко голямо сближаване между небесните тела?

— Точно това искам да кажа. Това е целта на голямото сближаване — то осигурява пусковия механизъм и необходимата енергия на прилива за отваряне на вътрешността на Куейк. Така че, когато Куейк се отвори…

Но сега беше ред на Ребка да говори.

— Дариа, аз не съм теоретик, но вие грешите. Ако искате доказателство за това, идете и говорете с Макс Пери.

— Когато напуснахме Куейк, той не видя какво се случи.

— Нито пък аз. Ние с Макс имахме други неща наум. Но когато най-напред пристигнах на Опал, аз попитах за историята на планетния дублет. Отговориха ми, че било трудно да се определи историята на Опал, защото на него няма твърда земна повърхност. Но Пери ми показа анализ на вкаменелости от Куейк. Хората са ги изследвали в първите години на колонизиране на Добел, защото е било необходимо да знаят дали повърхността на Куейк е достатъчно стабилна, за да остават на нея по време на летния прилив. Тя не е за хора… Ние самите се убедихме в това. Но на Куейк е имало живот стотици милиони години, много преди планетата да премине в сегашната си орбита. И всяко неотдавнашно отваряне на дълбините на Куейк — като онова, което вие сте наблюдавали — ще личи ясно като аномалия в данните от вкаменелостите.

Той се пресегна към дисплея и го настрои да покаже картина от пространството над капсулата. Мандъл и Амарант все още се виждаха на небето, но не бяха толкова ярки. Знанието, че са в края на още една година, беше утешително. Докато звездните партньори потъмняваха, отдясно на тях Гаргантюа светеше все по-ярко на небето. Но гигантската звезда беше доста отвъд собствения си периастър и оранжево-кафявият диск вече изглеждаше по-малък. Нито от Гаргантюа, нито от някой от нейните спътници идваше ослепителна светлина. Куейк висеше над капсулата. Нейната повърхност беше тъмна и спокойна.

— Вие знаете, Дариа, че в цялата история от вкаменелости няма никакво доказателство за силен катаклизъм на Куейк, сравним с онова, което сте видели. Нито преди три години, нито преди триста или триста и петдесет хиляди — докъдето хората мога да проследят историята отстрани, дълбоката вътрешност на Куейк е била скрита за човешко око. И това се отнася за най-малко пет милиона години.

Очакваше Дариа да бъде смазана от неговия коментар. Ала тя отговори по-убедено откогато и да било.

— В такъв случай сближаването е било специално предизвикано. Това налага още повече да разберем защо, Ханс, позволете ми да резюмирам. Вие можете утре да се върнете към своята работа на Фемъс Съркъл, но аз не мога да се върна на Сентинел Гейт. Не съм прекарала целия си съзнателен живот в изучаване на Строителите и не съм изминала целия този път, за да спра точно когато следата става гореща. Може би Строителите не са близо до Гаргантюа…

— Сигурен съм, че не са. Иначе хората щяха да ги намерят още когато за първи път са изследвали системата Мандъл.

— Но там има нещо! Сферата, която отвлече кораба на Ненда, не напускаше просто Куейк. Тя отиваше някъде! Трябва бързо да намеря кораб и да отида там. Иначе може напълно да изгубя следата.

Тя все още стискаше рамото му достатъчно силно, за да изпитва болка.

— Дариа, вие не можете да се втурнете току-така към Гаргантюа. Не и сама, защото със сигурност ще загинете. Външната част на системата Мандъл е студена и враждебна. Тя не е леснодостъпно място дори за опитни изследователи. Колкото до вас, идваща от красив, цивилизован свят като Сентинел Гейт…

Ханс Ребка замълча. Вече веднъж тя му бе поставила капан, случайно го бе зашеметила с той и той бе изпаднал в безсъзнание. След това го бе завела в пещерата зад водопада, суетяла се бе над него и се бе грижила за него по начин, по който никой друг не се бе грижил. И сега най-вероятно му поставяше капан. Трябваше да внимава и да не се ангажира с нищо.

— Аз не зная как да намеря кораб — каза той. — Твърде много би било да го искаме от хората на Опал… Те не могат да отделят нищо след летния прилив. Все пак ще видя какво мога да направя.

Дариа Ланг пусна рамото му. Вече имаше други неща наум. Нейната яка хватка беше прекъсната от кашляне на стълбата. Джулиъс Грейвс се появи отново в каютата. Веднага след него дойдоха Д’жмерлиа и Калик.

Грейвс махна с ръка към Д’жмерлиа.

— Хайде, разкажи сам… Произнеси си речта — той се обърна към Ханс Ребка. — Казах ви, че са намислили нещо. И им споменах, че такъв род неща не ми харесват, затова ще имам едно наум.

Д’жмерлиа се поколеба, докато Калик не го удари силно с рамо и не изсъска, което прозвуча като „гггговори“.

— Ще говоря. Уважаеми капитане… — Д’жмерлиа се накани да се настани пред Ребка, но едно предупреждаващо изръмжаване от страна на Грейвс го спря. — Уважаеми хора, хименопт Калик и аз сме изправени пред голям проблем. Ние молим за вашата помощ, макар че с нищо не сме я заслужили. Ние не бихме ви молили, ако виждахме някакъв начин да минем, без да ви молим за помощ. И без това ви бяхме в тежест. С глупавите си действия на планетата Куейк ние застрашихме живота на всички…

Този път Джулиъс Грейвс направо изрева:

— Продължавай!

— Да, наистина, уважаеми съветнико — Д’жмерлиа сви рамене към Ребка с почти човешки израз на извинение. — Работата, уважаеми капитане, е, че хименоптът Калик и моята скромна личност вярвахме, когато напуснахме Куейк, че Луис Ненда и Атвар Х’сиал са убити или са решили — което е тяхно пълно право — че повече няма да ползват нашите услуги. И двете възможности бяха силно смущаващи, но ние не виждахме никаква алтернатива. Тогава щяхме да сме длъжни да се върнем на родните си светове и да търсим нови господари, на които да служим. Преди няколко минути обаче чухме, че господарят Ненда и Атвар Х’сиал са избягали от Куейк.

— Съвсем вярно — Ребка погледна към Дариа. — Но професор Ланг е видяла какво се е случило. Ненда и Атвар Х’сиал са загинали.

— Зная, че вие мислите така. Но Калик казва, че може би не са загинали. Тя отбелязва, че ако корабът е бил ускорен гравитационно при излитането върху съществата вътре в него не са действали никакви опасни сили — те са се чувствали като в безтегловност. В такъв случай са откарани живи към Гаргантюа въпреки тяхното желание и сега може би се нуждаят от помощ. И ако случаят е такъв, то хименоптът Калик и моята скромна личност са длъжни да ги последват. Ние сме тяхна собственост. Най-малкото не можем да напуснем системата Мандъл докато не се уверим, че те или не желаят, или не могат да се ползват от нашите услуги. Ето защо ви молим, като имате предвид всички тези факти и съответното разглеждане на възможността… Ох!

Д’жмерлиа отново беше сръган от Калик. Жълтият край на отровното жило на хименопт излезе и докосна задните крайници на Д’жмерлиа. Той трепна и отскочи напред.

— Знаеш ли, Д’жмерлиа — каза Джулиъс Грейвс с приятелски тон, — професор Ланг известно време е била убедена, че ти не можеш самостоятелно да говориш? Сега тя вероятно съжалява, че е сбъркала.

— И да съжалявам, съветнико. Свикнал съм да превеждам мисли, не да ги раждам. Но накратко, хименоптът Калик и аз молим да ни бъде разрешено да заемем един кораб. Молим още да ни бъде позволено да последваме господаря Ненда и Атвар Х’сиал до Гаргантюа или накъдето водят следите.

— Не! — категоричен бе Ребка. — Отхвърлям вашата молба. Опал е твърде зает с възстановяване на щетите от летния прилив, за да губи време в търсене на космически кораби.

Калик цъкна с език и изцвъртя настоятелно.

— Но това няма да е необходимо — каза Д’жмерлиа. — Както посочва хименоптът Калик, не е необходимо да слизаме на Опал. Космически кораб има — „Съмър Дриймбоут“. Той е на Междинната станция. Ще бъде лесно да се върнем там и да го възстановим. На станцията ще намерим достатъчно енергия и продукти, а Калик и аз със сигурност ще се справим с пилотирането.

— С един допълнителен пътник — каза Дариа Ланг. — Заминавам аз с вас.

Ребка я погледна.

— Но вие сте ранена! А и сте твърде изтощена, за да пътувате.

— Не, добре съм. Ще оздравея по пътя към Гаргантюа. Да не искате да кажете, че ако бяхте в моето положение, един изгорен крак ще ви спре да си вършите работата?

— Но „Съмър Дриймбоут“ не е собственост на системата Добел — Ханс Ребка избегна да отговори на нейния въпрос и опита друг подход. — Той не е под мое разпореждане или на Макс Пери, за да ви разрешим да го използвате.

— Съгласни сме — Д’жмерлиа учтиво кимна. — Разрешението трябва, разбира се, да дойде от Джени Кармел, която е негов собственик.

— И какво ви кара да мислите, че тя ще ви го даде?

Джулиъс Грейвс се изкашля.

— Е, фактически, капитан Ребка, аз вече обсъдих този въпрос с бедната Джени. Тя каза, че не иска никога повече да вижда този кораб. Така че той е на ваше разположение. Можете да го използвате, докогато желаете.

Ребка изгледа другия мъж. Защо всички мислеха, че той ще се съгласи.

— И въпреки това, съветнико, аз не съм склонен да одобря тази авантюра. Какво като има кораб? И това не променя нещата.

Д’жмерлиа наведе още по-ниско глава, докато Калик подсвирна разочарована. Джулиъс Грейвс кимна и тихо каза:

— Определено е във ваша власт да вземете това решение, капитане. Но не желаете ли поне да ни обясните отказа си?

— Разбира се. Ще започна с един въпрос. Вие познавате Луис Ненда и Атвар Х’сиал, нали? Е, бихте ли отишли на Гаргантюа да търсите телата им?

Аргументът на Ребка беше съвсем ясен. Идеята, да се опитваш да намериш същества, които са искали да те унищожат, беше нелепа… Освен ако не си решил да се самоубиеш.

— Аз, да отида на Гаргантюа?! — Грейвс вдигна вежди. — Определено не. Аз трябва незабавно да се върна на Миранда. Моята задача тук е изпълнена. Освен това и аз смятам Атвар Х’сиал и Луис Ненда за опасни престъпници. Ако отида на Гаргантюа — което нямам намерение да сторя, тъй като смятам, че те са мъртви — ще бъде само за да ги арестувам.

— Много добре. И аз мисля така. А сега, съветнико — Ребка посочи към Калик, — знаете ли как Луис Ненда се е отнасял към нея? Ще ви кажа. Той наричаше Калик свое любимо домашно животно, но никой не се отнася към любимото си домашно животно като него. Тя изобщо не му беше любимо животно, а жалък роб за еднократно ползване. Ненда я остави да умре на Куейк. Преди Калик да дойде на Опал, тя е разбирала много малко човешка реч, но само защото той я е лишил от възможността да се учи. И въпреки това Калик е тази, която е извършила всичките му изчисления, показващи, че по време на летния прилив ще се случи нещо невероятно. Тя ги е извършила, не Ненда. Много по-интелигентна е от него. Не е ли вярно?

— Съвсем вярно — Джулиъс Грейвс леко се усмихна. — Продължете, моля.

— И Д’жмерлиа не беше третиран по-добре. Начинът, по който се отнасяха с него, когато пристигнаха на Добел, беше абсолютен позор. Вие сте специалист по етика и аз съм изненадан, че не го забелязахте преди всички нас. Атвар Х’сиал беше превърнала Д’жмерлиа в предмет. Сега той свободно говори…

— Може и така да се обясни.

— Но когато сикропеанката беше наоколо, Д’жмерлиа се страхуваше да каже и една дума. Той беше напълно пасивен. Единственото, което вършеше, беше да превежда мислите й на нас. Той има ум, но и на него не му е било позволено да го използва. Разрешете да попитам, съветнико, мислите ли, че Луис Ненда и Атвар Х’сиал са направили нещо, за да заслужат нашата лоялност?

— Не са.

— И не е ли напълно несправедливо разумни, разсъждаващи същества като Д’жмерлиа и Калик да бъдат третирани по този начин и всички техни действия да бъдат контролирани от други?

— Повече от несправедливо, капитане, недопустимо е! Аз съм изключително доволен да разбера, че двамата споделяме еднакви възгледи — Джулиъс Грейвс се обърна към чакащите извънземни. — Капитан Ребка е прав. Вие сте зрели, разумни същества и капитанът казва, че ще бъде съвсем несправедливо да бъдете контролирани от други същества, та било то и хора. Ето защо ние не можем да диктуваме вашите действия. Ако желаете да вземете кораб и да търсите Луис Ненда и Атвар Х’сиал, това е ваше законно право.

— Една минута — Ребка видя усмивка върху лицето на Джулиъс Грейвс и чу триумфалното подсвирване от Калик. — Аз не казах това!

— Казахте го, Ханс — Дариа Ланг също се усмихна. — Аз ви чух, а и съветникът Грейвс ви чу. Той е прав. Щом е несправедливо Ненда и Атвар Х’сиал да контролират Калик и Д’жмерлиа, ще бъде също толкова несправедливо и ние да правим същото. Всъщност ще бъде още по-лошо, защото ние ще го правим съвсем съзнателно.

Ребка огледа групата — от налудничавите, замъглени очи на Джулиъс Грейвс до загадъчните лица на Д’жмерлиа и Калик и накрая, към разбиращата усмивка на Дариа Ланг.

Той беше спорил и бе изгубил на всички фронтове. Ала странно, за него това беше без значение. Беше почувствал същото вълнение, което беше изпитал, когато възнамеряваха да слязат на Парадокс. Сигурно щеше да има проблеми, но те ще изискват действие, а не психологическите манипулации, които Грейвс намираше за толкова лесни и естествени.

И какво можеха да направят те на Гаргантюа? Този въпрос оставаше открит. Да намерят Атвар Х’сиал и Луис Ненда, мъртви или живи? Или самите Строителите? Или ключът към загадката на всичко, което ставаше на Опал и Куейк?

Чу се първото свистене на атмосферата покрай гладките стени на капсулата и Ханс Ребка въздъхна. Кацането щеше да стане само след няколко минути.

— Добре, съветнико, Грейвс. Ние ще пуснем вас, Макс и Джени на Опал. Останалите от нас ще се отправят обратно нагоре по Умбиликал до Междинната станция и „Дриймбоут“. Но какво стана там навън, на Гаргантюа…

— Може ли някой да знае? — каза Дариа. — Горе главата, Ханс! То е като летния прилив и малко като самия живот. Ако човек знае какво ще се случи, не си струва да предприема пътуването.