Чарлс Шефилд
Летен прилив (16)

Глава 14

Девет дни до летния прилив

Оптическите мерници на оръдията от дълго време следяха колата. Когато тя влезе в обхвата им, Луис Ненда постави арсенала в пълна готовност.

Приближаващата въздушна кола намали, сякаш усети разрушителната мощ на няколко километра пред нея. Тя се отклони, после се спусна за вертикално приземяване върху свързания със сушата риф, доста далеч от кораба.

Ненда държеше оръдията готови за стрелба и наблюдаваше как люкът на колата се отваря.

— Кой ли ще е? — каза той на местния говор на общността повече на себе си, отколкото на Калик. — Залагайте, дами и господа. Назовете посетителите.

Върху изпускащата пара, осеяна с каменни късове крайбрежна ивица слязоха две познати фигури. И двете бяха с кислородни маски, но той лесно ги разпозна. Изсумтя от удоволствие и отклони оръдията.

— Ще свършат чудесна работа. Отвори люка, Калик. Прояви гостоприемство.

Атвар Х’сиал и Д’жмерлиа бавно се приближаваха, като внимателно избираха пътя си покрай закръглените синьо-сиви скали през сипеите от дребни камъчета. Луис Ненда беше избрал грижливо мястото за приземяване на най-стабилния терен, който можеше да се намери. Въпреки това наоколо се виждаше навяна прах и следи от неотдавнашно движение на почвата. Дълбока назъбена пукнатина се простираше от рифа, където въздушната кола току-що беше кацнала, до средата на мястото, където се намираше много по-големия кораб. Атвар Х’сиал следваше линията на пукнатината и от време на време надничаше от ръба й да помирише и прецени дълбочината. Тази пукнатина беше за нея единственото възможно убежище. Никой не живееше в този район на Куейк и на километри нямаше нищо, с което да се покрият. Оръдията на купола на кораба на тридесет метра от тях се въртяха на триста и шестдесет градуса.

Атвар Х’сиал се наведе ниско — не от уважение към Луис Ненда, а защото трябваше да се промуши през вход, предназначен за нещо наполовина от нейната височина — и влезе през долния люк. Вътре свали кислородната си маска. Д’жмерлиа я последва със странно тихо изсвирване поздрав за Калик, — после побърза да се свие пред господарката си.

Сикропеанката се изправи и се приближи към Ненда.

— Вие все пак решихте да не използвате оръдията си срещу нас — преведе Д’жмерлиа. — Умно решение.

— От ваша гледна точка? Но за какви оръдия говорите? — гласът на Ненда беше сериозен. — Тук няма никакви оръдия. Привидяло ви се е.

— Може би сте прав — каза Атвар Х’сиал чрез Д’жмерлиа. — Щом контролната служба на Опал ги е отминала, може би и ние трябва да сторим същото — широката бяла глава на Атвар Х’сиал се обърна към тавана. — Ако обаче ми разрешите за половин час да огледам горната палуба на вашия звезден кораб…

— О, нямам такова намерение — Луис Ненда се усмихна. — Може да бъде забавно, но ние всъщност нямаме време за губене. Не и когато летният прилив ни духа във вратовете. Да престанем за малко да хитруваме, а? Аз няма да ви питам каква апаратура и оръжия носите, ако и вие престанете да се интересувате какво карам на кораба. Има по-важни неща, за които заслужава да говорим.

— Ах! Предлагате примирие — думите излязоха от устата на Д’жмерлиа, но Атвар Х’сиал беше протегнала дългия си преден крак. — Съгласна. Но откъде всъщност ще започнем? Как ще обсъждаме сътрудничество, без да разкриваме прекалено много от онова, което всеки от нас знае?

— Като начало ще ги изпратим… — Ненда посочи към Д’жмерлиа и Калик — навън.

Жълтите, прилични на тръби, рога на Атвар Х’сиал се обърнаха да сканират хименопта после се наведоха към ло’фтианеца, свит до раковината й.

— Безопасно ли е там? — преведе Д’жмерлиа.

— Не особено — Ненда повдигна рунтавите си вежди. — Хей, ти какво искаш, пролетен карнавал ли? Точно сега никъде на Куейк не е безопасно и ти чудесно го знаеш. Твоята буболечка свръхчувствителна ли е към топлината и светлината? Не искам да ги изпека.

— Не е особено чувствителна — преведе Д’жмерлиа без никаква следа от притеснение. — При наличие на вода, Д’жмерлиа може да издържи на топлина и лош въздух дълго време дори без респиратор. Но комуникацията между вас и мен…

— Бъди спокойна — Ненда кимна към Д’жмерлиа и Калик и посочи с пръст люка. — Вън! И двамата — той премина на езика на общността. — Калик, вземи достатъчно вода със себе си за Д’жмерлиа. Ние ще ви повикаме, когато свършим.

Луис Ненда почака, докато двете извънземни излязат и затворят люка, после отиде и седна на сянка до раковината на Атвар Х’сиал. Пое си дълбоко дъх, разтвори ризата си и разкри гърди покрити с множество сиви, прилични на бенки петна и дълбоки белези, като от шарка. Затвори очи и зачака.

— Бъди търпелива — кодираните феромони бавно се разпространяваха във въздуха. — Не е лесно… а и скоро… не съм го практикувал.

— Ах! — Атвар Х’сиал кимна със сляпата си глава и насочи рецепторите към гърдите на Ненда. — Зардалска приставка, предполагам? Чувала съм, но не бях виждала. Мога ли да попитам на каква цена?

— Обичайната — лицето на Луис Ненда изразяваше злокобно тържество. — Болка… обичайната цена за всяка зардалска приставка. Ще говоря по човешки маниер, ако не възразяваш. Това ми помага да изразявам по-ясно мислите си.

— Няма нужда от това! — в допълнение на буквалното значение, феромонните рецептори на Луис Ненда уловиха пренебрежението и презрителното задоволство на Атвар Х’сиал. — Д’жмерлиа е напълно лоялен към мен, както, предполагам, и Калик към вас. Те по-скоро биха умрели, отколкото да разкрият нещо.

— Сигурно — Луис Ненда се изкиска. — Аз се погрижих за това. Не зная колко интелигентен е Д’жмерлиа. Винаги може нещо случайно да се изтърве, особено ако хитро те подпитат. Единственият начин да съм наистина сигурен, е те да не са тук и да не слушат — смехът премина в притеснено сумтене. — Добре, хайде да се захващаме с деловата част и да свършваме колкото се може по-бързо. За мен е трудно.

— Нужен ни е протокол за обмен на информация.

— Зная. Ето моето предложение. Аз ще направя изложение. Ти можеш да се съгласиш, да не се съгласиш или да направиш свое изложение, но никой не е длъжен да отговаря на никакъв въпрос. Например ти изобщо не се интересуваш от влиянието на околната среда върху формите на живот на Куейк. Всичко това са глупости. Дошла си тук, защото си специалист по артефактите на Строителите.

— Пред вас няма да отричам — Атвар Х’сиал се изправи в цял ръст. Червените и бели дипли под главата й се разшириха. — Аз съм повече от специалист. Аз съм специалистът по Строителите в Сикропеанската федерация — феромоните излъчиха гордост по-силна от онази, която биха могли да предадат думите. — Аз първа проумях загадката на Тантал, аз съм първата — и единствената — сикропеанка, преживяла прехода на Фламбо. Аз разбрах значението на летния прилив преди Дариа Ланг, която беше достатъчно глупава да публикува своите заключения. Аз…

— Добре. Ти си интелигентна, разбрах — дишането на Луис Ненда беше станало по-леко. — Кажи ми нещо, което трябва да зная, иначе ще останем тук, докато настъпи летният прилив и всички се изпечем.

— Много добре. Вие сте тук да разберете какво ще се случи по време на летния прилив. Но вие не сте генератор на тази идея. Знаете твърде малко от историята и не сте учен. Някой друг е разработил идеята на Дариа Ланг и ви е подсказал значението на това място и време. Ще бъде интересно да се знае кой е този някой.

— Звучи ми като въпрос, макар да не е формулиран като такъв, но ще ти кажа — Луис Ненда посочи с пръст към люка на кораба. — Калик.

— Вашият хименопт? Един роб! — Атвар Х’сиал беше повече от изненадана. Тя беше разярена. — Робите не могат да изпълняват дейност от такова високо ниво.

— Ах, по дяволите! — Ненда се изхили. — Кали има ум в главата… и може добре да го използва в моя полза. Тя е щастлива, когато през свободното си време може да чете и да прави изчисления. Калик видя работата на Ланг и сама извърши изчисленията. Тя реши, че това място и време са специални. Толкова се развълнува, че искаше да съобщи на някого, аз обаче й забраних. Казах й, че не бива да казваме на никого и сами ще отидем на Куейк. И ето ни тук. Но аз искам да сравня бележките си с теб за нещо по-специално. Да поговорим какво ще се случи тук по време на летния прилив.

— Това пък на мен ми звучи като въпрос. Не желая да отговоря.

— Тогава ще направя изложение. Ще споделя какво казва Калик на основата на нейните анализи и ако искаш, можеш да го коментираш. Тя казва, че Строителите ще се върнат тук, по време на летния прилив. И на онези, които присъстват, ще бъдат разкрити тайната на тяхната технология и причината за тяхното изчезване. Как ти се струва това?

— Това също е въпрос, не е изложение, но аз ще отговоря. Предположението на Калик е основателно. То обаче е хипотетично. Няма действително доказателство за евентуалната поява на Строителите.

— Значи ти трябва да предложиш алтернатива. И онова, което Калик не е казала, но което аз мисля и няма да се изненадам ако ти си го помислила преди мен, е, че всеки, който придобие тайната на технологията на Строителите, ще бъде много силен в този спирален ръкав.

— Съгласна съм. Технологията е целта.

— За някои хора. Но това все още не е единствената причина, поради която си тук — Ненда се премести толкова близо, че потупа с показалец блестящия корем на Атвар Х’сиал. — Факт: Ти си също фанатик на тема Строители, не по-малко от Ланг и Калик. Всички вие смятате, че след седемдесет часа ще срещнете Строителите. Знаеш ли как Калик нарича този летен прилив? Епифания… мигът, в който боговете ще се появят.

— Моят собствен термин е Пробуждане. Приемате ли, че ще се състои някакво важно събитие?

— Не зная, по дяволите, какво разбираш под „важно“? Адски сигурен съм, че богове няма да се явят. Цялата работа е голям риск, но наградата е свръхголяма. Това е моята игра. Аз съм комарджия и обичам големия риск.

— Грешите. Това не е никакъв риск. То просто ще се случи.

Феромонното послание на Атвар Х’сиал съдържаше категорична убеденост. Ненда знаеше, че зад него стои фина комуникационна техника. Той се чудеше дали сикропеанците са създали средства със своите химически послания да лъжат перфектно.

— Вече има доказателство за това — продължи Атвар Х’сиал. — Из целия спирален ръкав артефактите са се активизирали. И всички сочат тук.

— Ей, не е необходимо да ме убеждаваш. Аз прелетях осемстотин светлинни години да кацна на този боклук… и не давам пукната пара за артефактите. Можеш да ги имаш всичките… Ти си толкова лоша, колкото и Калик. Аз ще се задоволя с тайната на технологията на Строителите. Но към теб имам друг въпрос. Защо дойде тук да ме видиш, като знаеш, че мога да те смажа? Не да сравниш своите бележки с мен и Калик, това е сигурно.

— Ах! Вярно е. Дойдох, защото вие се нуждаете от мен. И защото аз се нуждая от вас — Атвар Х’сиал посочи към пристанището и към голата шир на Куейк зад него. — Ако вие и аз бяхме единствените на този свят, ние единствени щяхме да узнаем всички революционни технологии на Строителите. По-късно можехме да се борим кой да ги използва, но за мен такава борба би била чест.

— Това би било грешка от твоя страна. Но аз все още не съм разбрал защо дойде при мен.

— Защото днес ние не сме единствените на Куейк. Тук има учени, които ще направят новото знание широко достъпно. Вие не сте учен, вие сте авантюрист. Вие сте тук, движен от личен интерес.

— Адски вярно. Както и ти.

— Може би — сега в съобщението на Атвар Х’сиал имаше удивление, което Луис Ненда не отмина с лека ръка. — А ние не искаме технологиите на Строителите да бъдат разгласявани. Ребка, Грейвс и Пери са на Куейк. Те минаха по Умбиликал веднага след нас. Те няма да запазят знанията за себе си. Ние можем да направим нещо, за да ги спрем, но няма начин да знаем къде се намират.

— Предполагам, че ще вървят след нас. А какво ще кажете за Дариа Ланг? Тя дойде с вас.

— Няма проблем. Тя… Вече са взети мерки.

Феромоните съдържаха хладна увереност. Последва дълга пауза.

— Е, добре — каза най-после Луис Ненда и сниши глас: — Ти май ще се окажеш хладнокръвна мерзавка, нали?

Хоботът на сикропеанката трепна.

— Ние се опитваме да постигнем споразумение.

— И поемаш риска, като ми казваш това?!

— Мисля, че няма риск — Атвар Х’сиал замълча за момент. — Няма никакъв риск. Не и за онзи, който е чел и запомнил файловете на Ласиа Фор. Мога ли да опресня паметта ви? Към Ласиа Фор беше изпратена капсула с медикаменти. Тя не достигна до планетата и без носените от нея вирусни инхибитори три хиляди души умряха. Един човек със зардалска приставка и неговата робиня-хименопт бяха виновни за тази жестокост. Хименоптът умря, но човекът избяга и не беше хванат.

Луис Ненда запази гробно мълчание.

— Но другите хора — продължи Атвар Х’сиал, — не можем да ги открием. Особено се безпокоя за Грейвс.

— Той е луд.

— Вярно. Но той разбира и моите, и вашите мисли… дори без зардалска приставка е наясно какво мисля. Много е опасен. Искам да го отстраним. Искам да отстраним и тримата.

— Разбирам, но аз не мога да ги намеря на Куейк, както и ти. Какво предлагаш?

— Преди да настъпи летният прилив, те ще напуснат Куейк. През Умбиликал. Това беше и моят път на изтегляне, докато не видях вашия кораб да пристига и не разбрах, че е оборудван за космически полети.

— Мога да отида до края на галактиката, ако искам. Разбира се, с него и ти можеш да напуснеш Куейк, без риск да налетиш на Грейвс, но какво ще ми предложиш в замяна? Не искам да съм груб, но аз не съм благотворителна организация. Защо трябва да ти осигуря безплатен транспорт от Куейк? Обещах на Калик да огледаме повърхността на място, а когато настъпи летният прилив, да наблюдаваме от орбита. Но това важи за нас. Аз не съм собственик на транспортна фирма. Защо трябва да ти помогна?

— Защото аз зная кодовете за контрол на Умбиликал. Всичките.

— Мен какво ме засяга… — Луис Ненда бавно вдигна глава към сикропеанката. В същото време незрящата глава се завъртя надолу, по-близо до него.

— Не разбирате ли? — феромоните добавиха едно трудно доловимо, но по-силно от всякакви думи съобщение: удоволствие, триумф, смъртна заплаха.

— Разбирам. Адски ясно е. Но какво ще правим с тях? — Ненда посочи към прозореца. Д’жмерлиа и Калик, свити на горещата земя, се опитваха да намерят подслон от изгарящите летни лъчи на Мандъл зад междузвездния кораб. И двете трепереха, а Д’жмерлиа изглежда се опитваше да успокои хименопта. — Аз ще приема твоето предложение, но няма начин да им попреча да наблюдават.

— Съгласна съм. И те не са ни необходими. Всичко, което изисква чувствителността на Д’жмерлиа за приемане на радиация до половин микрометър, вие можете да извършите вместо него.

— Какво искаш да кажеш? — Ненда вече беше при люка и викаше Калик. — Виж, аз не искам да ги оставя на моя кораб. Всъщност аз изобщо не искам да оставя кораба тук. Ние ще летим с него до Умбиликал и ще оставим Д’жмерлиа и Калик тук да ни чакат.

— Това не е достатъчно, предполагам — Атвар Х’сиал протегна максимално крака и се надвеси над Луис Ненда.

— Не бива да имат достъп до въздушната кола.

— Калик няма да се докосне до нея, ако й забраня — Ненда изчака и сикропеанката го погледна. Липсваха дори феромонните обертонове. — О, добре, съгласен съм с теб. Няма да ги оставим тук. Никакъв риск е по-добре от минимален риск… И аз не съм сигурен в твоя ло’фтианец. Какво искаш да направим?

— Много просто. Ще им дадем един радиофар и малко провизии и ще ги оставим на някое закрито място. Когато си свършим работата, ще отидем при тях, ще наблюдаваме Пробуждането… и ще се отправим в орбита, преди да стане прекалено опасно на повърхността.

— Да предположим, че условията на повърхността станат много лоши, точно там, където сме ги оставили? Пери се кълне, че щели да станат, а аз не мисля, че той лъже.

— Ако нещата много скоро се влошат, ще бъде жалко — Атвар Х’сиал стоеше с обърната навън глава.

Д’жмерлиа и Калик чакаха пред отворения люк. И двете трепереха от страх и напрежение.

— Но вие винаги можете да намерите друг хименопт. И макар че Д’жмерлиа беше подходящ слуга… повече от подходящ, ще съжалявам да се лиша от неговите услуги… Това може би ще бъде цената на успеха.