Чарлс Шефилд
Летен прилив (23)

Глава 21

Три часа до летния прилив

Ханс Ребка не беше щастлив, но би било справедливо да се каже, че през последните няколко часа беше доволен.

Откакто бе назначен на Добел, той не беше сигурен за себе си и за изпълнението на своята задача. Беше изпратен да разбере какво не е на ред с коменданта Максуел Пери и да му помогне.

На думи звучеше много лесно. Но какво точно се очакваше да направи? Той беше човек на действието, не психоаналитик. Нищо в предишната му кариера не го беше подготвило за настоящата задача.

Сега нещата се бяха усложнили неимоверно. Захвърлен на Куейк с една група хора и безпомощни наивни извънземни, той трябваше да прелети с претоварена въздушна кола, с недостатъчно енергия половината планета и с космически кораб-играчка да ги изведе в Космоса, преди Куейк да убие всички.

Това беше може би невъзможна мисия, но поне добре дефинирана. Правилата на действие в такива случай не бяха нови. Беше ги научил отдавна на Тюфел — или успяваш, или загиваш. Докато не успееш, не се отпускаш. Докато не умреш, не се предаваш.

Той беше уморен, всички бяха уморени, но онова, което Дариа Ланг беше забелязала у него като извор на сила, беше удовлетворяващото освобождаване от всички потискани разочарования. Това го беше довело дотук, то щеше да го преведе и през летния прилив.

Щом въздушната кола докосна повърхността, Ребка подкани всички да излязат. Нямаше никакво значение колко опасно може да е навън, колата не можеше да ги откара по-нататък.

Той посочи изровения склон на котловината.

— Натам трябва да вървим. Това е посоката, в която се намира въздушният кораб — после извика през тътена на гръмотевицата на Макс Пери, който се оглеждаше недоумяващо: — Коменданте, вашата група беше тук преди няколко дни. Изглежда ли ви познато?

Пери поклати глава.

— Когато бяхме тук, това място бе покрито с растителност. Но плоската базалтова скала си е там — той посочи тъмната стърчаща маса, висока четирийсет метра. Горната й част бе скрита в сив пушек. — Трябва да се изкачим до върха. Там трябва да е корабът.

Ребка кимна.

— Ами ако се появят някакви други мръсни изненади? — Пери, каквито и да бяха грешките му, си оставаше специалист по условията на Куейк. — Куейк е пълен с такива — Пери се наведе и допре длан до скалистата повърхност. — Доста е горещо, но е поносимо. Ако имаме късмет, огънят ще е изгорил цялата растителност в основата на скалата и ще се напредва по-лесно, отколкото последния път. Без растителност нещата изглеждат различни и е по-горещо… много по-горещо.

— Да тръгваме — Ребка посочи напред. Трещяха гръмотевици и шумът беше твърде силен за нормален разговор.

— Вие с Грейвс ще водите. След тях вие двете — той кимна към близначките. — Аз ще вървя последен, подир другите.

Той ги подкани да тръгват още веднъж, без да им даде възможност да обсъждат решението. Пътуването с въздушната кола беше изтощително изпитание за всички, така че Ребка не ги пита дали могат да издържат един-два километра през трудния терен. Щеше да разбере, когато изпопадат.

Когато се приземиха, повърхността беше в покой, но при тръгването на Пери и Грейвс през района премина нов спазъм на сеизмична енергия. Земята надолу по склона на долината се надипли в надлъжни, леко вълнисти гънки.

— Продължавайте да вървите — чу се гласът на Ребка над шума и тътена на цепещи се скали. — Не можем да си позволим да стоим и да чакаме.

Пери беше спрял и сложил ръка на рамото на Грейвс да го спре. Той се обърна и поклати глава към Ребка.

— Не можем да продължим. Сливане на трусове. Вижте!

Земни вълни с различна дължина и амплитуда се сливаха на петдесет крачки пред групата. Там, където се срещнаха, в прашния въздух изригна скална маса. Зейна ров с неизвестна дълбочина, после се сви, запълни се и няколко секунди по-късно изчезна. Пери гледа, докато се увери, че движението на земята е престанало и тогава тръгна напред.

Ребка се почувства успокоен. Каквито и да бяха проблемите на Пери, той не беше изгубил инстинкта си за самосъхранение. Ако можеше да го запази още един километър, главната му задача щеше да бъде изпълнена.

Продължиха да се катерят. Земята се тресеше под краката им. От стотици пукнатини на скалата излизаше горещ дъх, а небето над тях се бе превърнало в меняща се жива картина от фин прах и ярка светлина. Небето и земята ръмжаха и ревяха около тях. Започна да се лее топъл, наситен със сяра дъжд, който се изпаряваше при допиране с горещата, разкъсвана от силата на приливната вълна земя.

Ребка огледа групата от позицията си назад. Близначките Кармел вървяха една до друга веднага след Грейвс и Пери. Следваше ги Дариа Ланг, между двете извънземни, подкрепяща с една ръка Д’жмерлиа през скосения гръден кош. Всички се справяха добре. Грейвс, Джени Кармел и Дариа Ланг накуцваха и се олюляваха от умора, но вървяха.

Очевидно се нуждаеха от почивка. Той мрачно се усмихна. Е, така или иначе след няколко часа щяха да си починат.

Големият проблем беше повишаването на температурата. Още десет градуса и той знаеше, че ще трябва да намалят темпото или да изпопадат от топлинно изтощение. Дъждът, който уж трябваше да им помогне, стана дотолкова горещ, че попареше незащитената кожа. С напредването на групата в котловината Пентаклайн усложняването на ситуацията изглеждаше неизбежно.

Но те трябваше да продължат. Ако намалят темпото, спрат за почивка или се върнат да потърсят убежище, летният прилив щеше да ги убие.

Той ги подкани да вървят и се вгледа в пътеката, водеща към плоската базалтова скала. Оставащите не повече от петстотин метра изглеждаха леки. След още сто крачки камъните и напуканата земя, които затрудняваха ходенето, щяха да свършат. Започваше кафява равна повърхност толкова гладка, колкото Ребка не беше виждал на Пентаклайн. Приличаше на сухо езерно дъно, останка от дълъг, тесен воден басейн, изпарил се през последните няколко дни. Можеха да се движат по него леко и бързо. Отвъд тясната равнина следваше малък склон до основата на скалата, на чийто връх трябваше да намерят кораба.

Първите двама бяха на двадесет крачки от равното място. Извисяващата се скала с плоско било изглеждаше толкова близо, сякаш можеха да я докоснат, когато Макс Пери спря неуверено. Докато Ребка продължаваше да гледа и да ругае, Пери се подпря на една голяма, назъбена скала и огледа замислено пътя.

— Хайде, човече.

Пери поклати глава, вдигна ръка да спре другите, наведе се и проучи почвата. В същия момент Елена Кармел извика и посочи върха на плоската скала.

Небето беше станало черно, но непрекъснатите светкавици осигуряваха достатъчно светлина. Ребка не можеше да открие нищо там, където Пери се вглеждаше, освен леко трептене на маранята, в която езерното дъно изглеждаше неясно. Но зад замъглената площ, на върха на скалата, където сочеше Елена Кармел, където се кълбяха облаци прах Ребка различи очертанията на малък космически кораб. Той стоеше в края на скалата и имаше вид на изоставен. Пътеката за изкачване не изглеждаше стръмна. След около пет минути трябваше да са горе.

Елена Кармел се обърна и извика на сестра си, но от гръмотевиците гласът й не се чу. Ребка прочете думите по устните й. „Съмър Дриймбоут“ Изражението й триумфира. Тя изтича напред покрай Грейвс и Пери.

Вече беше върху равнината от изсъхнала кал и се насочваше към основата на плоската скала, когато Пери вдигна глава и я видя.

Той замръзна за секунда, след което изкрещя предупреждение, което се извиси над тътена.

Елена се обърна по посока на звука. В същия момент кората на спечената глина, дебела по-малко от сантиметър, се продъни под тежестта на тялото й. Във въздуха около нея от тинята бликнаха струи пара. Тя изпищя, вдигна ръце и се опита да запази равновесие. Под крехката повърхност бълбукащата тиня предлагаше толкова опора, колкото и горещ сироп. Преди някой да може да се помръдне Елена потъна до кръста. Врящата кал обгърна краката и бедрата й и тя изпищя от болка.

— Легни напред! — извика Пери, хвърли се на земята да разпредели теглото си и започна да се придвижва към нея.

Но Елена Кармел изпитваше твърде голяма болка, за да му обърне внимание. Той се придвижваше много бавно, а тя потъваше бързо. Пери беше на три крачки от нея, когато бълбукащата тиня достигна до гърлото й. Тя нададе последен, ужасен писък.

Пери се придвижи напред и я хвана за косата и за протегнатата ръка, но не можа да я задържи.

Тя потъна съвсем. Изпаднала в шок от изгарянето, не издаде никакъв звук, когато врящата кал влезе в устата, в носа и в очите й. В следващия миг изчезна. Течната повърхност образува малък водовъртеж, но след по-малко от секунда стана отново спокойна.

Пери пропълзя още малко напред и пъхна ръце до лакти в горещата черна маса. Заопипва, но не намери нищо.

Другите от групата стояха като вкаменели. Изведнъж Джени Кармел нададе ужасен писък и се хвърли напред. Джулиъс Грейвс се втурна след нея и я задържа на самия край на кипящото тресавище.

— Не, Джени, не! Не можеш да й помогнеш, тя е мъртва — той я хвана през кръста и се опита да я издърпа от опасното място. Джени отчаяно се съпротивляваше. Той я задържа, докато Ребка и Дариа Ланг дотичаха да му помогнат.

Джени продължаваше да се дърпа към мястото, където беше изчезнала Елена. Завъртя се и повлече Дариа след себе си. Тя стъпи върху напуканата кора и левият й крак я проби и потъна до над глезена. Дариа изпищя от болка и увисна на ръката на Ребка, изгубила ума и дума. Той остави Джени на Грейвс, докато изтегли Дариа на безопасно място.

Джени се опита още веднъж да се хвърли към тинята. Повърхността, където Елена беше засмукана, кипеше и бълбукаше като котва. Пери, с изкривено от болка лице, беше изпълзял от коварната кал на сигурното място на напуканите скали, не можеше да си служи с ръцете, но се изправи и използва тежестта на тялото си да отблъсне Джени назад.

Двамата се препънаха и паднаха на твърдо. Джени притихна. Когато премина първия шок, тя закри лицето си с ръце и заплака.

Ребка все още държеше Дариа Ланг и оглеждаше групата. Всички бяха в шок от смъртта на Елена, но той все пак трябваше да се погрижи за изхода на операцията. За тридесет секунди положението им се беше превърнало в отчайващо. Въздухът почти не можеше да се диша, топлината беше нетърпима, повърхността на Куейк ставаше все по-активна. Но те не можеха да си позволят да намалят темпото.

Какво да предприемат?

Той направи печална равносметка на положението. Тътенът на земята и небето стихна за малко, но вместо осем здрави човеци и извънземни, всичките допреди малко напълно подвижни, бяха останали четирима здрави — той самият, Грейвс, Д’жмерлиа и Калик. Можеше само да се предполага колко полезни могат да бъдат двете извънземни в кризисна ситуация, но досега се бяха държали по-добре и от хората.

Ами другите?

Пери беше силно шокиран — повече, отколкото беше пострадал физически и стоеше като истукан. Слаба Богу, че беше упорит. Той можеше да ходи и щеше да ходи. От друга страна не можеше вече да помага на друг, а без да може да използва ръцете си, щеше да му бъде трудно да се изкатери по скалата. Изгорени до лактите, ръцете му висяха безпомощно. След първия шок болката от тях щеше да бъде още по-ужасна. С малко късмет всички можеха да стигнат до „Съмър Дриймбоут“.

Дариа Ланг сигурно щеше да има нужда от помощ. Нейният крак беше изгорен като ръцете на Пери, но тя по-трудно понасяше физическото страдание. Вече плачеше от болка и страх. Сълзите се стичаха по покритите й с прах страни.

Джени Кармел не се нуждаеше от помощ, но емоционално беше изчерпана. Тя изглежда не осъзнаваше сложността на положението и едва ли щеше да помогне някого.

Ребка разпредели задачите.

— Съветник Грейвс, вие ще помагате на Джени Кармел. Аз ще помагам на комендант Пери, а Д’жмерлиа и Калик — на професор Ланг. Подкрепете я, особено когато започнем да се изкачваме.

Сега ще видим колко издръжлив е Пери, помисли си той.

— Коменданте, не можем да вървим по този път. Ще ни предложите ли друг път до кораба?

Пери се оживи. Потрепери, погледна към изгорените си ръце и внимателно повдигна дясната. Той посочи скалата, местейки ръката си, сякаш крайникът вече не му принадлежеше.

— Последният път, когато бяхме тук, се спуснахме по един поток. Коритото беше каменно и нямаше никаква кал. Ако можем да го намерим, може би ще успеем да се придвижим по него нагоре.

— Добре, водете.

Когато заобиколиха смъртоносния капан с вряща кал, Ребка погледна към върха на скалата. Тя беше само четирийсет метра над тях, но му се стори невъзможно да изминат това разстояние. Теренът не беше особено стръмен. Един трениран мъж или жена можеше лесно да го изкачи, но на Пери му трябваше известно време, докато направи само първите няколко крачки. А това темпо не беше задоволително.

Ребка отиде в началото на групата и окуражи Пери.

— Продължавайте да вървите. Не се страхувайте, че може да паднете, аз ще бъда до вас. Ако имате нужда от помощ, кажете ми.

Той погледна назад, преди Пери да продължи. Джулиъс Грейвс беше до Джени Кармел. Добре се справяха. Д’жмерлиа и Калик бяха се отказали от идеята да помагат на Дариа Ланг да ходи. Вместо това бяха я положили на покрития с козина гръб на Калик и хименоптът се бореше с наклона, а Д’жмерлиа го буташе отзад и го окуражаваше с викове и подсвирквания.

Повърхността зад плоската скала неочаквано се разтърси с грозна сила. Ребка видя как въздушната кола, с която бяха пристигнали, се наклони на една страна и изчезна. Плащеница от черен пушек я погълна, после тръгна пълзешком към тях.

Едно по едно — каза си той. — Не гледай назад, нито нагоре.

Ребка концентрира цялото си внимание да помага на Макс Пери. Ако паднеше, той щеше да повлече всички със себе си.

Продължиха да се катерят, като се препъваха и лазеха по чакълестото корито. Критичният момент настана, когато Пери се подхлъзна и падна с лице върху скалата. Сакатите му ръце се удариха в грубата повърхност, обгорените длани се цепнаха и той изстена. Ребка го хвана, преди да се свлече надолу. След няколко секунди те се закатериха отново по неравното дъно на потока.

Когато Пери направи още няколко стъпки, Ребка се обърна да види какво става отзад. Грейвс само дето не беше припаднал. Джени Кармел го подкрепяше. Останалите трима бяха изминали едва половината път и напредваха бавно. Ребка чуваше цъкането и свиренето на Калик. Напрежението беше голямо.

Те трябваше да се справят сами. Ребка насочи вниманието си към звездния кораб. Беше ли в изправност, имаше ли достатъчно енергия за един последен полет, докато излезе в орбита? Пери беше стигнал до „Съмър Дриймбоут“, но стоеше пред затворената врата. Нямаше как да се отвори. Той погледна отчаяно Ребка.

— Кажете на другите да побързат… Особено на Калик — Ребка дръпна люка. Неочаквано разбра колко малък е корабът. Пери му беше казал, че прилича повече на играчка, отколкото на космически кораб, но въпреки това фактът го шокира. Вътрешното пространство не беше много по-голямо от това на въздушната кола.

Той отиде до пулта за управление и го разучи. Поне нямаше да има никаква трудност с него и нямаше да прибягва до помощта на Калик или на Джени Кармел. Пултът беше от най-прост вид.

Ребка се обърна към контролните уреди. Нивото на енергията беше отчайващо ниско. Дали ще може да го изведе и до половината път до орбита?

Погледна хронометъра. Оставаше по-малко от час до летния прилив. Това даде отговор на въпроса му. Лошо, ако се опитат, лошо и ако не се опитат. Когато другите се добраха до кораба, той се приготви за излитане.

Последни се качиха Дариа Ланг и Джени Кармел.

— Затворете люка — каза Ребка и се обърна към пулта. Той не погледна дали са го затворили, нито имаше време да извърши многобройните проверки, предшестващи всяко излитане в Космоса. През предното стъкло Ребка виждаше огнен килим да се движи по повърхността към тях. Само след няколко секунди и щеше да погълне кораба.

— Дръжте се здраво. Излитаме! Ускорение трета степен. Ако имаме късмет — помисли си той. — Ако ли не…

Ханс Ребка включи на пълна мощност. Космическият кораб се разтресе.

Нищо не се случи известно време, което им се стори цяла вечност. После, когато огнената буря съвсем наближи, „Съмър Дриймбоут“ изпука по шевовете, потрепери и се вдигна към бурното, антрацитночерно небе на Куейк.