Уилям Шекспир
Хамлет (9) (Принц датски)

Първа сцена

 

КРАЛЯТ

Но не можахте ли, при сгоден случай,

да разберете от що произлиза

в душата му таз шеметна тревога,

която помрачава дните му

с такава буйна и опасна лудост?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Той сам признава, че се чувствал разстроен, но по

каква причина — туй не казва.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Нито пък се поддава току-тъй

да го изпитваме; напротив — с хитри

безумици отбягва всеки наш

въпрос, със който искаме от него

да ни признай самата истина.

 

КРАЛИЦАТА

Добре ли ви прие той?

 

РОЗЕНКРАНЦ

О, добре,

като същински кавалер.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Обаче

все пак с усилие да се владее.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Скъперник във въпросите, но щедър

в отговорите си.

 

КРАЛИЦАТА

Канихте

ли го за развлечения?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Случайно,

кралице, като идвахме насам,

настигнахме по пътя една трупа

актьори. Ний му казахме за тях

и туй изглеждаше да бе за него

един вид радост. Те са вече тук,

в двореца; още тази вечер, мисля,

те ще играят нещо.

 

ПОЛОНИЙ

Туй е вярно.

Той ми поръча да помоля Ваши

Величества да дойдете довечера

на представлението.

 

КРАЛЯТ

От все сърце. Това ме радва много —

да видя, че е благоразположен

за весели неща. А вий,

почтени мои, насърчавайте

и занапред у него тая склонност

към удоволствия и веселби.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Ще се стараем, господарю.

 

КРАЛЯТ

Остави ни също и ти, мила

Гертрудо. Ний сме наредили тайно

да дойде Хамлет тук така, че уж

случайно да се срещне със Офелия.

Баща й и аз, ние двамата —

бащи със право да следим за всичко, —

ний ще се скрием тук, та без да бъдем

съгледани от него, да узнаем

при тая среща и да разберем по

държанието му дали наистина

любовна страст го мъчи, или не.

 

КРАЛИЦАТА

Аз слушам.

А на тебе пък, Офелия,

желая, щото твойта красота

да би била щастливата причина

на Хамлетовото безумие.

Дано със твоите прелести успееш

да го повърнеш пак по старий път,

за чест на двамата.

 

ОФЕЛИЯ

Желая туй от все сърце, кралице.

 

ПОЛОНИЙ

Ти се разхождай тук, Офелия.

А ний пък, господарю, да се скрием.

 

Вземи, чети тук в тази книга: нека

туй да прибули твойта самота…

Ний често вършим грях, като с набожен

лик и смирение прикриваме

и дявола дори.

 

КРАЛЯТ (настрана)

О, колко вярно!

Таз реч е остър бич за мойта съвест!

На блудницата бузите фалшиви

не са тъй грозни с тяхното червило,

тъй както мойто затаено дело…

О, тежко бреме!

 

ПОЛОНИЙ

Той иде! Да се махнем ний, кралю.

 

ХАМЛЕТ

Да бъдеш или не — туй е въпросът.

Дали е по-достойно за душата

да понесеш камшиците, стрелите

на бясната съдба, или да се

опълчиш сам срещу море от мъки

и да им туриш край? Умри, заспи —

не повече… И знай, че твоя сън

е краят на сърдечна скръб и хиляди

жестоки удари — дял на плътта!

О, ето край желан! Умри, заспи…

Заспи или пък може би — сънувай?…

Да, и това е пречката; защото

какви ли сънища ще ни споходят

сред тоя смъртен сън, когато ний

отхвърлим всеки земен смут и мъка?

И туй ни спира. Този страх превръща

живота в дълголетна нищета.

Кой би понасял гаврите и бича

на времето, неправдата на силния,

на гордия презрението, мъките

горчиви на отвъргната любов,

потъпкването на законите,

безочието на властта, онуй

презрение, което получава

смиреното достойнство във награда

от недостойнството — кой би търпял

това, щом може да намери мир

с едно замахване? Кой би желал

да носи това бреме и да страда,

да стене в тоз мъчителен живот?

Но ужасът пред нещо след смъртта —

страната неоткрита, от която

не се е връщал никой пътник още —

смущава волята и ето, че

по-скоро сме готови да търпим

сегашните злини, отколкото

към други неизвестни да се хвърлим.

Така съзнанието ни създава

от всички нас страхливци; и така

естественият цвят на смелостта

изтлява в бледността на наште мисли.

Дела на сила и величие

пред този страх изменят своя път

и губят име на дела… Но тихо!

Вълшебната Офелия!… Спомни,

о, нимфо, всички мои грехове

в молитвите си.

 

ОФЕЛИЯ

Скъпи принце, как сте

от толкоз вече дни?

 

ХАМЛЕТ

Смирено ви

благодаря. Добре, добре, добре…

 

ОФЕЛИЯ

Аз, принце, имам спомени от вас —

отдавна исках да ви ги повърна.

Вземете ги днес, моля.

 

ХАМЛЕТ

Не, не, аз

не съм ви давал нищо аз.

 

ОФЕЛИЯ

О, принце,

вий знайте, че това е тъй! О, да,

при туй — с такива ароматни думи,

които правят всеки дар по-скъп.

Но днес, от своя аромат лишени,

вземете си обратно тез неща.

И най-скъп дар без щедрост и любезност

за благородното сърце е без цена.

Вземете, принце, всичко.

 

ХАМЛЕТ

Ха-ха! Честна ли сте вий?

 

ОФЕЛИЯ

Принце!

 

ХАМЛЕТ

Красива ли сте вий?

 

ОФЕЛИЯ

Какво искате да кажете, Ваше Височество?

 

ХАМЛЕТ

Това, че ако сте честна и красива, вашата честност не трябва да си позволява много да говори с вашата красота.

 

ОФЕЛИЯ

Може ли красотата, принце, да намери по-добър събеседник от честността?

 

ХАМЛЕТ

Да, разбира се, защото по-скоро могъществото на красотата ще превърне честността от това, което е тя, в една сводница, отколкото силата на добродетелта да направи красотата подобна на себе си. Някога това е било парадокс, но ето че времето го потвърждава… Аз те обичах някога.

 

ОФЕЛИЯ

Наистина, принце, вий ме карахте да вярвам в това.

 

ХАМЛЕТ

Вий не трябваше да ми вярвате; понеже добродетелта не може да се присади тъй към нашето старо стебло, че да не придобие вкус и от него. Аз не съм ви обичал.

 

ОФЕЛИЯ

Толкова повече бях аз излъгана…

 

ХАМЛЕТ

Върви в манастир! Защо искаш да създаваш на този свят грешници? Сам аз съм горе-долу честен. Но ето че бих могъл да се обвиня в такива неща, че по-добре щеше да бъде, ако майка ми не беше ме родила. Аз съм твърде горд, отмъстителен, честолюбив. Толкова много престъпления ми предстоят, че аз нямам мисли да ги обхвана, нямам въображение, за да им дам образ, нито време, за да ги извърша. И защо да се влачат между небето и земята такива господа като мене? Ний сме страшни вагабонти, всички до един. Не вярвай на никого от нас. Върви право в някой манастир!… Къде е баща ти?

 

ОФЕЛИЯ

У дома, принце.

 

ХАМЛЕТ

Заключи вратите зад него, за да не може да играе ролята на шут другаде освен в своята собствена къща. Прощавай.

 

ОФЕЛИЯ

О, помогнете му, милосърдни небеса!

 

ХАМЛЕТ

Ако би се оженила някога, ще ти дам това проклятие за зестра: бъди целомъдрена като лед и чиста като сняг — но ти няма да избегнеш клеветата. Върви в някой манастир, върви! Прощавай! Или ако искаш без друго да се ожениш — ожени се за някой луд. Защото умните мъже знаят добре що за чудовища правите вий от тях. Върви в манастир! Само по-скоро. Прощавай.

 

ОФЕЛИЯ

О, небесни сили, спасете го!

 

ХАМЛЕТ

Знам аз и вашето живопиство, да, много добре! Бог ви е дал едно лице, а вий си правите друго — кривите се, играете, шушнете и давате подигравателни имена на божиите създания и представяте нашата лекомисленост за незнание. Върви си! Не искам и да зная вече! Това ме прави луд! Казвам ти — ний не щеме повече женитби! Тези, които са вече оженени — всички освен един, — ще живеят. Всички останали трябва да си останат такива, каквито са си. Върви в манастир!

 

ОФЕЛИЯ

О, какъв благороден дух разбит е!

На принц, учен, герой — взор, слово, меч,

надежда, цвят на цялата държава,

на нрави огледало, образец

на образованост, цел на сърцето;

от всичко, всичко туй — днес ни следа!

И аз — най-клета сред жените, —

от звучний мед на ласките му пила,

днес виждам тоз прекрасен, светъл ум

крещящ като разпукната камбана,

без звук и глухо; дивен образ, лик на

цъфтяща младост — в порив див сломена!

Уви, горко ми, че видях, което

видях, и виждам туй, което виждам!

 

КРАЛЯТ

Любов! Не за любов копнее той.

И думите му — макар и без форма —

на лудост не показват. Има нещо

в душата му и върху него бий се

печалната му мисъл. Но боя се,

плодът на всичко туй ще е опасен.

За да избегнем таз опасност, аз взех

решение: веднага да замине

за Англия — да прибере оттам

остатъка от данъка. И мисля —

морето, новите земи и разни

неща по пътя ще разсеят туй,

което му тежи в сърцето и

върху което бие той ума си,

като разстройва целия си облик.

Що мислиш ти?

 

ПОЛОНИЙ

Добре ще бъде, да.

Обаче, все пак, струва ми се, че

източник и начало на таз скръб е

презряната любов… Офелия,

недей ни съобщава ти какво

ти каза принца: ние чухме всичко.

Да, господарю — направете както

желайте. Но не ще ли е добре,

ако след представлението майка

му го разпита насаме за всичко,

за всичките му болки — откровено,

направо. Пък, ако обичате,

аз мога да се скрия там, за да

подслушам целия им разговор.

Ако тя не узнай от него нищо,

тогава изпратете го за Англия

или пък — мъдростта ви както мисли.

 

КРАЛЯТ

Добре, така да бъде. Ний не трябва

спокойно тази лудост да търпим —

над най-високите най-много

ний длъжни сме да бдим.