Уилям Шекспир
Хамлет (7) (Принц датски)

Първа сцена

 

ПОЛОНИЙ

Занес му тез пари и таз бележка, Рейналдо.

 

РЕЙНАЛДО

Слушам, господарю.

 

ПОЛОНИЙ

Но много мъдро ще постъпиш ти,

ако разпиташ, преди да го срещнеш,

как се държи той.

 

РЕЙНАЛДО

И аз, господарю,

тъй мислех да направя.

 

ПОЛОНИЙ

А, добре, добре си

намислил. Виж, изпитай най-напред

какви датчани има във Париж

и как, кой, де, какъв живот живее,

с какви приятели и средства. Щом

узнаеш по тоз начин, че познават

сина ми, пристъпи тогаз отблизо,

за да изучиш всичко по-подробно.

Разпитвай, като че ли го познаваш,

например тъй: „Познавам аз баща му,

познавам негови другари, пък

донякъде и него…“ Тъй — разбра ли?

 

РЕЙНАЛДО

Тъй, господарю, знам.

 

ПОЛОНИЙ

Кажи: „И него,

но слабо; и доколкото го помня, той

е луд — тъй и тъй прави…“ И след туй

му припиши измислени простъпки,

каквито знаеш. Само не такива,

каквито биха го опозорили;

внимавай — само прости, волни грешки,

които са съпътници познати

на младостта и свободата.

 

РЕЙНАЛДО

Карти например?

 

ПОЛОНИЙ

Да, карти, вино, бой с псувни, скандали,

жени — дотолкоз.

 

РЕЙНАЛДО

Но туй, господарю,

го би опозорило.

 

ПОЛОНИЙ

Не, мой верний,

щом знаеш как да почнеш. Но не трябва

да му докарваш срам пред други, както

е толкова възможно, ако бъдеш

несдържан в думите си. Не,

това не казвам. Гледай да представиш

тъй странни грешките, че да изглеждат

петна от волност, пориви на жар,

безумство на разпалената кръв —

съдба на всеки млад…

 

РЕЙНАЛДО

Но, господарю…

 

ПОЛОНИЙ

Защо е нужно ли?

 

РЕЙНАЛДО

Да — туй исках да знам.

 

ПОЛОНИЙ

А-ха! Планът ми е такъв —

и, както мисля, той ще бъде с полза:

тъй излеко щом опетниш сина ми,

като че то са грешки на случая —

внимавай, ако тоз, с когото разговаряш

и питаш, нявга сам в такива грешки

видял е моя син — бъде уверен,

той сам в такава форма ще започне:

„Добрий ми господине“ или: „Друже“,

или „Почтений“ — или както вече

е форма и обичай там в страната…

 

РЕЙНАЛДО

Тъй вярно, господарю.

 

ПОЛОНИЙ

И след това той вече… той тогава… какво

исках да кажа? Дявол да го вземе, исках

да кажа нещо. Къде бях спрял?

 

РЕЙНАЛДО

При „сам в такава форма ще започне“.

 

ПОЛОНИЙ

„В такава форма ще започне“ — да;

пред тебе тъй ще почне: „Да, познавам

аз господина; вчера го видях

или завчера, или тъй и тъй;

и както казвате — играйше страшно…

видели го пиян… в играта сбил се…“

Или пък: „Да, отиваше в един

нечестен дом“ (разбирай: при жени) —

и тъй нататък. Гледай

с лъжовната си стръв да хванеш сома

на истината. Тъй, със ум и хитрост,

въртим и сучем ний — насам, натам —

и по крив път достигаме прав край.

И тъй, по моите думи и съвети

вървейки, ще изпиташ за сина ми.

Разбра ме ти, нали?

 

РЕЙНАЛДО

Да, господарю.

 

ПОЛОНИЙ

Да бъде с тебе Бог! На добър час!

 

РЕЙНАЛДО

Добри ми, господарю!

 

ПОЛОНИЙ

Наблюдавай

сам неговите склонности.

 

РЕЙНАЛДО

Разбирам.

 

ПОЛОНИЙ

И музиката си да гледа здраво.

 

РЕЙНАЛДО

Тъй, господарю, да.

 

ПОЛОНИЙ

На добър час!

 

ПОЛОНИЙ

Какво, Офелия, що има?

 

ОФЕЛИЯ

Ах,

тъй много се уплаших!

 

ПОЛОНИЙ

Що, за Бога?

 

ОФЕЛИЯ

Като стоях и шиех в мойта стая,

принц Хамлет — цял разкрит, незакопчан,

без шапка и с окаляни чорапи,

невързани и виснали надолу,

блед като свойта риза, разтреперан

и с поглед, пълен с мъка, сякаш бе

от ада пуснат да разправя всичко

какво е видял там, страхотии

и ужаси — яви се в миг пред мене…

 

ПОЛОНИЙ

Луд от любов ли?

 

ОФЕЛИЯ

Татко, аз не зная,

но страх ме е…

 

ПОЛОНИЙ

Какво ти каза той?

 

ОФЕЛИЯ

Той хвана ме тъй силно за ръката

и после цял отпусна се назад,

а с другата ръка очи засенчил,

в лицето ми се втренчено загледа,

като че искаше да ме рисува.

И дълго тъй стоя. Най-сетне трепна

с ръка и триж глава поклати,

изтръгна из гърдите си такава

дълбока, горестна въздишка, сякаш

че щеше цял да рухне в тоя стон

и да издъхне… А след туй ме пусна

и тръгна си навън; с глава през рамо

извърната, вървеше той направо,

но без да гледа. И така излезе

с очи докрай обърнати към мене.

 

ПОЛОНИЙ

Ела, ела ти с мене, ще подиря

аз краля. Туй е лудост от любов,

която разрушава се сама

и води към отчаяни дела,

и няма друга страст под туй небе,

която тъй да мъчи, мъчи. Съжалявам.

Що, каза ли му нещо лошо ти?

 

ОФЕЛИЯ

Не, татко. Само, както ми заръча,

повърнах му писмата и отказах

да го приема.

 

ПОЛОНИЙ

Туй го прави луд!

Аз съжалявам, че не съм постъпил

по-кротко спрямо него. Но боях се,

че той те мами, за да те поквари.

Проклетата ми ревност! Туй е общо

за старите — ний чрез самоизмами

стремим се към целта, тъй както често

на младите пък липсва предпазливост.

Да идем ний при краля, да му кажем.

Ако таз тайна страст не се разкрие,

омраза явна ще пожънем ние.

Ела.