Уилям Шекспир
Хамлет (15) (Принц датски)

Трета сцена

 

КРАЛЯТ

Изпратих аз да го подирят и да

намерят тялото. Каква опасност

а всички е туй, дето той се шири

така свободен, неограничен!

Нито пък би могло да се наложи

и нему строгостта на общия

закон; защото той е тъй любим

на глупавата сган, която гледа

с очи, а не с разсъдък. И затуй

не теглят на виновния вината,

а неговата мъка. За да бъде

безшумно и спокойно всичко — трябва

това внезапно отстранение

да се представи като мярка, взета

след дълги размишления. Щом е

горчива болката — горчив цяр само

би могъл да помогне или нищо.

 

Какво направихте?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Кралю, къде е

трупът — ний не можахме да узнаем

от него.

 

КРАЛЯТ

А къде е той самия?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Отвън. Той чака вашто разрешение.

 

КРАЛЯТ

Тогаз да влезе.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Влезте, Гилденщерн,

и доведете принца.

 

КРАЛЯТ

Хамлет, де е

Полоний?

 

ХАМЛЕТ

На вечеря.

 

КРАЛЯТ

На вечеря? Де?

 

ХАМЛЕТ

Не там, където яде, но където е изяден. Един особен съвет от държавни червеи се е събрал около него. Да, червеят е за нас едничък наш властелин, колкото се отнася до яденето. Ний угояваме себе си, а себе си угояваме за червеите. Тлъстият крал и мършавият просяк са само различни ястия, две блюда, но за една трапеза — край.

 

КРАЛЯТ

Уви, уви!

 

ХАМЛЕТ

Някой би могъл да лови риба с червея, който е ял от месото на крал, и да яде после от рибата, която е погълнала червея.

 

КРАЛЯТ

Какво искаш да кажеш с това?

 

ХАМЛЕТ

Нищо, освен да ви покажа как един крал може да направи обиколка чрез червата на някой беден риболов.

 

КРАЛЯТ

Де е Полоний?

 

ХАМЛЕТ

В небето. Пратете там да го подирят. Ако вашият пратеник не би го намерил там, търсете го тогава на друго място. Но знайте, че ако не го намерите в продължение на един месец, тогава ще го подушите, като се качвате по стълбите към галерията.

 

КРАЛЯТ (към някои от свитата)

Идете го подирете там.

 

ХАМЛЕТ

Идете, той ви чака.

 

КРАЛЯТ

За да си в безопасност, Хамлете —

което искрено желаем, както и

скърбим за туй, което си извършил, —

ще трябва с бързината на светкавица

да те отпратим ний далеч оттук.

Затуй стегни се. Корабът е вече

готов, попътен вятър вей в платната,

другари и съпътници те чакат

и всичко е на път за Англия.

 

ХАМЛЕТ

За Англия?

 

КРАЛЯТ

Да, Хамлете.

 

ХАМЛЕТ

Добре.

 

КРАЛЯТ

Да, ако би разбрал ти нашта цел.

 

ХАМЛЕТ

Аз виждам един херувим, който я разбира. Но да вървим. За Англия! Прощавай, мила майко!

 

КРАЛЯТ

Любвеобилен твой баща, о, Хамлете…

 

ХАМЛЕТ

Моя майка. Баща и майка са мъж и жена; мъж и жена са едно тяло, следователно — моя майка. Да вървим към Англия!

 

КРАЛЯТ

Вървете вий по стъпките му! Бързо

качете го на борда. Незабавно!

Далеч оттук да бъде тази нощ.

Напред! Написано и подпечатано

е всичко. Моля ви се, бързайте!

 

И, Английо, цениш ли любовта ми,

тъй както мойта мощ ти я налага

(защото твойта рана, що ти е

нанесъл нашият датчански меч,

пламти в гърдите ти и ти със страх

изплащаш своя дълг) — тогаз не трябва

без страст да пренебрегнеш мойта воля,

която в туй писмо е изразена —

най-бърза смърт за Хамлета! Стори го,

о, Английо! Защото като треска

гори във мойта кръв и ме измъчва той.

Но ти ме изцери и дай ми пак покой!