Уилям Шекспир
Хамлет (4) (Принц датски)

Трета сцена

 

ЛАЕРТ

Нещата ми са в кораба. Прощавай!

И, сестро, ако вятърът е сгоден

и вдигнат се платната — не забравяй,

но ми пиши.

 

ОФЕЛИЯ

Съмняваш ли се в туй?

 

ЛАЕРТ

А колкото за Хамлет и всички

любовни негови игри — помни,

че то е външност и плясък на кръвта,

сред ранна пролет теменуга ранна,

но слаба — ароматна, но нетрайна.

Минутна миризма, минутна радост —

не повече.

 

ОФЕЛИЯ

Не повече ли?

 

ЛАЕРТ

Толкоз.

Помни! Природата не зрее само

по сила и копнеж; и колкото

един храм повече се възвишава —

расте с това и вътрешната служба

на разум и душа. Възможно е

той да те люби днес и ни лъжа,

ни грях днес опетнява чистотата

на чувствата му; но — страхувай се,

защото неговият сан не му оставя

свободна воля — той е подчинен

на своя произход. Не може той

сам, като всички хора, да избира

и върши; неговият избор е

зависим от доброто на народа;

и волята му трябва да е воля

на тялото, на което той е

глава. Затуй, ако ти казва днес,

че те обича — трябва с твоя разум

дотолкоз само да му вярваш ти,

доколкото могло би словото

да се превърне в дело. А то значи —

доколкото гласът на Дания е

съгласен със това. Помни едно:

честта ти е в опасност, ако ти

повярваш туй, което той ти пее,

и заедно с сърцето си разкриеш

съкровищата девствени пред всички

необуздани негови прищевки.

Страхувай се, Офелия, пази се,

о, сестро! Скривай своите чувства, крий се

от ненаситните желания.

Най-плахата девица все е слаба,

ако отбули своите красоти

макар и пред луната. Често и

самата най-невинна добродетел

е слаба пред порока; да, преди

да цъфнат още пролетните пъпки,

в тях често червеят е скрит отрано,

а в росната зора на младостта

отровний дъх е най-опасен. Трябва

да бъдеш предпазлива! А страхът

е най-добрата предпазливост. Често

дори незастрашена от страстта,

сама със себе си се бори младостта.

 

ОФЕЛИЯ

Ще скрия смисъла на тоз отличен

урок като съветник във сърцето си.

Но, мили братко, не върши тъй, както

лъжовни проповедници, които

на другите показват стръмний път

към небесата, а сами се впущат

по гладкий път на светските наслади

като безсрамни блудници и скришом

сами над свойте речи се надсмиват.

 

 

ЛАЕРТ

О, за мене не се бой. Аз дълго

останах тук… Но чакай, иде татко.

 

Двукратен благослов е двойно благо.

Пред нас раздяла втора се усмихва.

 

ПОЛОНИЙ

Лаерте, тук ли си? Върви, върви!

На кораба! Над вашите платна

е седнал вятърът; теб само чакат.

Бъди благословен!

И тези правила

дълбоко в свойта памет запиши!

Не казвай мислите си, не извършвай

на дело неузряла мисъл. Всякога

бъди любезен, ала не към всички.

Приятели, които си изпитал,

с железен пояс до сърце вържи,

но всеки нов познайник дружелюбно

ти за ръка не хващай. В препирни

пази се да не влизаш; ако влезеш —

накарай своя враг да се бои

от тебе. Давай всекиму ухо,

но на малцина своя глас. Съвети

от всички вземай, но не казвай нищо.

Обличай се богато, докъдето

простират ти се средствата, но никога

с чрезмерни труфила; богато, но —

не шарено; защото облеклото

показва често какъв е човекът.

А в туй най-първите и видни хора

във Франция са с най-изящен вкус.

Пари — нито заемай, нито вземай

назаем. Заемът погубва често

приятеля и тебе, притъпява

върха на честността. И преди всичко:

на себе си бъди ти вечно верен —

и следва, както ден след нощ, че няма

да бъдеш спрямо някого лъжлив.

Прощавай; и бъди благословен!

 

ЛАЕРТ

Разделям се с дълбока почит, татко.

 

ПОЛОНИЙ

Минава време. Чакат те, върви.

 

ЛАЕРТ

Офелия, прощавай и помни

туй, що ти казах.

 

ОФЕЛИЯ

То е в мойта памет

заключено — и ключа сам ти взе.

 

ЛАЕРТ

О, сбогом!

 

ПОЛОНИЙ

Какво ти е говорил той, Офелия?

 

ОФЕЛИЯ

Да, татко, ако позволите — нещо за Хамлет.

 

ПОЛОНИЙ

Аха, смислени неща!

Чувам, че Хамлет от известно време

отделя цели часове за тебе

и че самата ти от все сърце го

посрещаш. Ако туй е вярно, както

ми казват, с цел да ме предупредят,

аз трябва да ти кажа, че самата

ти не разбираш ясно себе си,

тъй както трябва, както подобава

на мойта дъщеря и на честта й.

Открий ми: какво има между вас?

 

ОФЕЛИЯ

Пред мене, татко, той в последно време

разкривал ми е своите чувства.

 

ПОЛОНИЙ

Чувства!

Ха-ха! Говориш ти като момиче,

неопитно в такива работи…

И вярваш ли в тез — както казваш, чувства?

 

ОФЕЛИЯ

Не знам какво да мисля, татко, аз…

 

ПОЛОНИЙ

Тъй? Чуй тогаз: мисли, че си дете

и че си взела за някакви чувства

неща без стойност. По-добре почувствай

ти себе си. Или — без да си брътвим

на вятър тази дума — ти ще бъдеш

една глупачка, да.

 

ОФЕЛИЯ

Но, татко, той ми

говори за любов в почтена форма…

 

ПОЛОНИЙ

Що казваш? Форма ли? Я гледай ти!

 

ОФЕЛИЯ

И своите думи подкрепи той с клетви,

безбройни клетви пред небето.

 

ПОЛОНИЙ

Клетви!

Да, примки за врабчета. Зная аз:

кога кипи кръвта — какви не клетви

намерил би езикът! Този пламък е,

дъще, светлина без топлина

и той изгасва в клетви само; знай,

че огън той не е. От днес нататък

скъпи моминските си часове;

цени по-скъпо своите разговори

и не бъди тъй щедра всеки час.

А пък за Хамлета едно да знаеш:

че той е млад и може да се шири

тъй, както ти не можеш. С една дума,

Офелия, на клетвите не вярвай.

Те сводници са не със същий цвят,

с какъвто са отвън покрити; те са

лъстци към грешни стъпки самощедри

са те с женитби святи и почтени —

и със това най-лесно прелъстяват.

Едно най-вече: отсега нататък

щади си времето и не го жертвай

за разговори с Хамлета. Помни,

пази се, казвам ти, върви си в пътя.

 

ОФЕЛИЯ

Аз ще ви слушам, татко.