Уилям Шекспир
Хамлет (12)

(Принц датски)

Серия
Великите трагедии (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Hamlet, Prince of Denmark, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Обществено достояние)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 24 гласа)

Четвърта сцена

Стаята на кралицата.

Влизат кралицата и Полоний.

 

ПОЛОНИЙ

Сега ще дойде той. Но вий бъдете

по-строга с него и кажете му,

че неговите волности са дързост

не за търпене и че вашта милост

се е застъпила за него пред

гнева на краля. Аз пък ще се скрия

тук зад завесата… Но моля само —

не го жалете!

 

ХАМЛЕТ (отвън)

Майко, майко, майко!

 

КРАЛИЦАТА

Не се грижете за това, аз зная.

Но скрийте се по-скоро; ето иде.

 

(Полоний се скрива зад завесата.

Влиза Хамлет.)

 

ХАМЛЕТ

Е, тук съм, какво има, майко?

 

КРАЛИЦАТА

Ти оскърби баща си, Хамлете.

 

ХАМЛЕТ

Не, ти оскърби баща ми, майко.

 

КРАЛИЦАТА

Ела, ела! Ти казваш празни думи.

 

ХАМЛЕТ

Върви, върви! Ти казваш грозни думи.

 

КРАЛИЦАТА

Що значи, Хамлет, туй?

 

ХАМЛЕТ

Добре, що има?

 

КРАЛИЦАТА

Забрави ли ме ти?

 

ХАМЛЕТ

О, не кълна се, не!

Вий сте кралица и жена на мъжовия си брат,

и… да — за жалост — моя майка.

 

КРАЛИЦАТА

Не, други ще ти влеят тебе разум!

 

(Иска да излезе.)

 

ХАМЛЕТ

Почакайте, седнете. Стойте тук,

не мърдайте — додето ви покажа

във огледало вашата душа.

 

КРАЛИЦАТА

Какво ще правиш ти? Ще ме убиеш?

О, помощ, помощ!

 

ПОЛОНИЙ (зад завесата)

Помощ, помощ, помощ!

 

ХАМЛЕТ (измъква шпагата си)

Що? Мишка? Мъртва, честно слово!

 

(Забива шпагата си в завесата.)

 

ПОЛОНИЙ (зад завесата, пада)

О, аз умирам!

 

КРАЛИЦАТА

Боже мой! Що правиш?

 

ХАМЛЕТ

И сам не зная. Кралят ли е там?

 

КРАЛИЦАТА

О, кърваво и безразсъдно дело!

 

ХАМЛЕТ

Да, кърваво! Почти тъй зло, о, майко, както

и да убиеш един крал

и с брат му след това да се ожениш.

 

КРАЛИЦАТА

Що, да убиеш един крал?

 

ХАМЛЕТ

Тъй казах, да.

 

(Вдига завесата и открива трупа на Полоний.)

 

Ти, жалък, подъл, скучен шут — прощавай!

За по-голям те взех: каква съдба!

Но виж, опасно е да се стараеш

премного.

 

(Към кралицата.)

 

Престанете да ломите

така отчаяно ръце. Седнете —

без шум! И оставете ме сега

аз да сломя сърцето ви — да, да, —

ако могло би то да се сломи,

ако от зли привички не е станало

кораво като зид за всяко чувство.

 

КРАЛИЦАТА

Какво съм сторила, че тъй суров е

езикът ти към мене?

 

ХАМЛЕТ

О, да — нещо,

което опетнява всяка скромност;

което смята честността за глупост;

от непорочното любовно чело

откъсва розите и вместо тях

разлива болест там; което смята

обетът брачен — празен като клетва

на лош играч. О, дело, що изтръгва

свещената душа на всяка дружба и

превръща всяка вяра в празен шум

от думи. Да, небесният лик пламва

и таз неподвижна земна твърд

помръква в страх и болка — сякаш близо

е Страшният съд — пред туй мрачно дело.

 

КРАЛИЦАТА

Уви, какво престъпно дело вика

тъй гръмко и крещи чрез твоя глас?

 

ХАМЛЕТ

Виж таз картина тук и виж оная —

портретите на двама родни братя.

Виж колко прелест има в този лик:

коси на Аполона, лоб на Зевса

и взор на Марса — жив закон и страх!

Изправен като пратеника Хермес[1],

току-що спуснал се от висините

над връх, целуващ светлото небе.

Наистина такова съчетание и

такъв възвишен образ — сякаш всеки

от боговете сложил е на него

печата си, за да го отличи

пред целий свят като богоизбран —

туй беше твоя мъж. Виж тук сега:

това е твоя мъж — главня сред жито,

братоубиец!… Имаш ли очи?

От оня дивен връх си слязла долу

в туй скверно блато… Имаш ли очи?

Не казвай ти: любов. На твойта възраст

вълните на кръвта са тихи, кротко

те слушат разума! И кой ли разум

би предпочел това пред онова?

Ти имаш чувство, да. Как иначе

могла би да се увлечеш? Но сигурно

туй чувство е заглъхнало у тебе,

защото и безумният дори

дотолкова не би се заблудил —

безумството дотам не помрачава

ума, че да не може той да различи

нещата. О, кой дявол те е тласнал

в игра на сляпа баба?…

Очи без чувство, чувство без очи,

слух без ръце и взор, мирис без всичко —

да, и частичка от правдиво чувство

не би се заблудило чак дотам.

Срам, де е твоя румен? Ад от похот,

ти пламваш в членовете на матрона,

а добродетелта е като восък

пред пламъка на младостта и в него

се разтопява тя. Недей да викаш

„О, срам!“ — когато видиш млада кръв

да пламне буйно. Виж, самият мраз

избухва като нея в жар, а хладният

разсъдък става дързък съблазнител

на волята.

 

КРАЛИЦАТА

О, Хамлете, спри, стига!

Навътре моя поглед ти обръщаш

към истинската ми душа. И виждам

там аз петна, тъй черни и дълбоки,

неизлечимо черни.

 

ХАМЛЕТ

Да живееш

в потта на сладострастно, гнусно ложе,

прогнила от разврат и скверни ласки!

Отпаднала в обятия позорни…

 

КРАЛИЦАТА

О, стига вече! Като зли ханджари

забиват се в ушите ми тез думи —

спри, мили Хамлете!

 

ХАМЛЕТ

Злодей, убиец,

раб! Нито стотна част от твоя първи

съпруг, пародия на крал, плячкосник

на власт и кралство, който е задигнал

короната в потаен час…

 

КРАЛИЦАТА

О, спри!

 

ХАМЛЕТ

Крал в дрипи и парцали…

 

(Появява се духът на баща му.)

 

Спасете ме, закрийте ме с крилата си,

небесни сили!… О, що искаш ти,

възвишен образ?

 

КРАЛИЦАТА

Боже, той е луд!

 

ХАМЛЕТ

Не идваш ли да укротиш ти своя

ленив син, че пилей напразно време

и жар — без да извърши страшната

поръчка, що възложи ти на него?

О, казвай!

 

ДУХЪТ

Не забравяй! Аз дойдох да

възпламеня онуй, което тлее…

Но виж: над майка ти е виснал ужас.

О, застани ти между нея и

разкъсаната й душа; безсилните,

безпомощни души са най-чувствителни.

Заговори й, Хамлете…

 

ХАМЛЕТ

Що, майко?

 

КРАЛИЦАТА

Уви, що става с тебе, че така

си втренчил поглед в празния простор

и разговаряш с въздуха невидим?

Духът ти в твоя поглед бляска диво

и — като спящи войни при тревога —

косите ти увиснали настръхват,

изправят се страхотно като живи… Мили сине,

излей връз пламъка на твойта лудост

търпение студено. Де се взираш?

 

ХАМЛЕТ

Към него, него! Виж как, бледен, гледа!

О, тоя взор и смисъл влял би

и в камъните мисъл… Не ме гледай

така! С тоз тъжен вид ти би смекчил

суровата ми воля и без плод ще

остане делото ми. Вместо кръв

ти будиш сълзи…

 

КРАЛИЦАТА

На кого говориш?

 

ХАМЛЕТ

Не виждаш ли там нищо?

 

КРАЛИЦАТА

Нищо. Виждам,

което е.

 

ХАМЛЕТ

Не чуваш ли ти нищо?

 

КРАЛИЦАТА

Не, нищо освен нас самите.

 

ХАМЛЕТ

Ето —

виж там! Виж как отива той, баща ми,

облечен също като приживе,

виж как в този миг излиза из вратата!

 

(Духът излиза.)

 

КРАЛИЦАТА

Това е плод на твоя болен мозък.

Въображението е всесилно

във слабите души.

 

ХАМЛЕТ

Въображение?

Кръвта ми, както твойта, бий размерно

и все тъй здраво пей. Не е то лудост,

което казвах. Ако искаш — дума

по дума бих ти го повторил пак

и ще изчезне всеки вид на лудост.

За твое благо, майко, недей слага

лъжовен балсам на душата си —

че уж не твоят грях, а само моето

безумие говори тук сега;

да, той ще скрие грозните петна,

но язвата отвътре ще остане

невидимо да гние и дълбае…

Сама се изповядай пред небето,

разкай се ти за станалото, отклони

това, което иде, не оставяй

да се разраства бурена! Прости

ми тази моя доблест. Може би

във тия гнили, тъпи времена

самата доблест трябва извинение

да проси от порока, да пълзи

пред него, за да му направи добрина.

 

КРАЛИЦАТА

На две сърцето ми разсичаш, Хамлете!

 

ХАМЛЕТ

О, лошата му част хвърли и чисто

с другата живей ти. Лека нощ!

Но не във ложето на моя чичо…

Сдобий се с добродетелта, която нямаш.

О, навикът, това чудовище,

което жадно гълта всяко чувство —

да, той е дявол, но понявга — ангел:

за чисти и добри дела той дава

такава дреха или плащ, каквито

прилягат там. Въздръж се тази нощ;

тогава второто усилие

ще бъде не тъй тежко; трети път —

по-леко и по-леко. Навикът

изменя и природата дори.

Той укротява дявола или го

сразява с дивна сила. Лека нощ —

повторно! И ако сама желаеш

спасение, тогава бих се молил

за твоето спасение.

 

(Като показва към Полония.)

 

Разкайвам се за този мъж, но така

сам Бог поиска: да накаже него

с мен и мене с него, да му бъда

палач и раб. За него сам ще се погрижа

и сам ще отговарям за смъртта му.

Пак лека нощ!

Жесток съм — ала от любов жесток.

Аз зъл съм, но не по-зъл от порок.

Две думи още, майко!

 

КРАЛИЦАТА

Що да сторя?

 

ХАМЛЕТ

Съвсем не туй, което аз ти казвам!

Легни си пак с надутий цар в леглото

и нека той ти гали бузите,

да те нарича свое мишче; нека

да те целува страстно, с блудни пръсти

да си играй по твойта шия и

тогава всичко ти му разправи:

кажи му, че във всъщност аз не съм

изпаднал в лудост, но че се преструвам

на луд. Добре ще бъде да го знае.

Нима една кралица-прелестна

и честна, мъдра — би укрила от

един котак, плъхок и гнусна жаба

такива хубави неща? О, не,

напук на всеки разум, който те

съветва да мълчиш и пазиш тайна,

открий ти коша върху покрива,

пусни да хвръкнат пилците, а после

като оназ маймуна влез сама

за опит вътре — за да си строшиш

главата и врата.

 

КРАЛИЦАТА

О, знай ти: ако думите са дъх, а

дъхът — живот, аз нямам в себе си живот,

за да издъхна туй, що ти ми казваш.

 

ХАМЛЕТ

Ще трябва да замина аз за Англия —

ти знаеш ли това?

 

КРАЛИЦАТА

Ах, да забравих.

Тъй решено бе.

 

ХАМЛЕТ

Писмата са готови

и подпечатани. И моите двама

съученици — на които вярвам

като на пепелянки — в тях те носят

заповедта: те път ще ми проправят —

пътеводители към мерзка гибел.

Така да бъде! Ала смешно е,

когато подпалвачът сам загине

от собствения си барут. Опасна е

играта, но ще изкопая

аз яма сто аршина по-дълбока

от тяхната и с гръм ще ги запратя

на луната чак!… О, как прекрасно е,

когато две коварности се сблъскат!…

Тоз мъж сега ще бъде мой товар.

Аз ще замъкна неговия търбух

в друга стая. Майко, лека нощ!

Виж, тоз съветник днес е тъй спокоен,

тъй таен и сериозен — а пък приживе

бе само глупава бъбрица…

Ела да свърша с тебе, господине.

Майко, лека нощ!

 

(Излизат на различни страни; Хамлет изнася трупа на Полоний.)

Бележки

[1] Хермес — според митологията — вестител на боговете.