Уилям Шекспир
Хамлет (8) (Принц датски)

Втора сцена

 

КРАЛЯТ

Привет вам, Розенкранц и Гилденщерн!

Не само че не бяхме ви отдавна

видели и желаем да ви видим,

но също тъй и нуждата от вас ни

накара да ви отзовем тъй бързо.

Навярно вий сте чули за преврата

у Хамлета, така го казвам аз,

че нито вътрешният, нито външният

човек у него не е туй, що беше.

Що друго освен смъртта на баща му,

която му разстройва разума,

що друго, казвам, би могло да бъде

причина за това — не знам. Но аз

ви моля, двамата вас, от детинство

израснали със него и до днес

тъй близки на младежкия му дух —

благоволете за известно време

при наший двор тук да останете,

като се постарайте — било в срещи

или във веселби — да разберете,

доколкото намерите възможност,

дали не го измъчва нещо тайно,

което — явно — би се изцерило.

 

КРАЛИЦАТА

Да, драги мои, той говори много

за вас; и сигурна съм — няма други

тук, към които тъй да е привързан.

Ако желаете да ни окажете

любезност и усърдие, а също

и да прекарате известно време

при нас, за да изпълните молбата,

която ви отправяме с надежда,

че ще успеем да узнаем нещо —

тогава с царска благодарност ний

ще наградиме вашето гостуване.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Върховна власт и право е на Ваши

Величества да кажете по-скоро

чрез заповед, не чрез молба, което

е волята ви.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Ний се подчиняваме

и се прекланяме пред вас, готови

да поднесем пред стъпките ви нашите

усилия и дълг.

 

КРАЛЯТ

Благодарим

ви, Розенкранц и скъпи Гилденщерн.

 

КРАЛИЦАТА

Благодарим ви, скъпи Розенкранц

и Гилденщерн; и моля ви, веднага

срещнете моя толкова променен син.

Да иде някой и да заведе

тез господа при Хамлета.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Дано

да стори Господ нашето присъствие

и нашето старание приятни

и благодатни за него.

 

КРАЛИЦАТА

Амин.

 

ПОЛОНИЙ

Кралю мой, пратениците от

Норвегия се върнаха с радост.

 

КРАЛЯТ

Ти носиш всякога приятни вести.

 

ПОЛОНИЙ

Нали, кралю? Повярвайте ми, цял

по дълг и със душа съм предан аз

на моя милостив крал и на Бога.

И мисля аз — или тоз ум днес вече

не следва, както досега, по пътя

на хитростта? — аз мисля, че открих

причината на Хамлетовото

безумие.

 

КРАЛЯТ

Кажи! Кажи по-скоро.

 

ПОЛОНИЙ

Най-първом приемете пратениците,

а моите вести подир туй ще бъдат

като десерт след бляскав обед.

 

КРАЛЯТ

Чест им

стори и въведи ги сам.

 

Той казва,

кралице, че открил източника

на болестта у твоя син.

 

КРАЛИЦАТА

Знам, туй е то:

смъртта на татко му и бързия наш брак.

 

КРАЛЯТ

Добре, ще видим туй.

 

Привет на вас,

приятели! Кажете, Волтиманд,

що носите от братский нам норвежец?

 

ВОЛТИМАНД

Куп благопожелания и поздрав.

При първа още реч той заповяда

да спрат събирането на войска,

което — мисли той — било срещу

поляците; но щом се вгледа — схвана,

че то е срещу вашта власт. Разсърден

от това, че си играят с болестта му

и старческата немощ, прати да

извикат Фортинбраса. Той дойде,

а старецът го смъмра и накрая

закле се той пред чичо си, че никога

не ще подигне срещу вас войска.

Възрадван, старият му отреди

три хиляди жълтици на година

и позволи да вдигне срещу Полша

събраните войски; с молба при туй

 

да им оставите свободен проход

през вашите владения към Полша,

с условия и обещания,

изложени в писмото.

 

КРАЛЯТ

Туй добре е —

на друго време ще го разчетем

и ще размислим как да отговорим.

Сега — благодарим ви за труда.

Идете починете; дружно тази

нощ ще пируваме. Добре дошли!

 

ПОЛОНИЙ

Добре се свърши всичко, господарю

и господарко моя. Да издирваш

що е величество, що е преданост,

защо денят е ден, нощта — нощ, а те — време,

то значи — да пилееш ден, нощ и време.

Затуй, понеже краткостта е ясност,

а думите пространност и разкош,

ще бъда кратък. Да приемем, че е луд.

Луд, казвам аз. Защото — що е лудост,

ако не да си луд? Но все едно.

 

КРАЛИЦАТА

По-много смисъл — не изкуство само.

 

ПОЛОНИЙ

За Бога, аз съвсем не съм изкусен.

Че луд е — туй е вярно. Да, за жалост,

за жалост, че е вярно: цял безумец.

Ала на добър час му — без изкуство

ще бъда кратък. Вашият син е луд.

След туй — защо причината да дирим

на този ефектив или по-право,

на този дефектив. Защото има

причина тоз дефектен ефектив.

Да, туй остава и с такъв остатък.

И ето как.

Аз имам щерка, тоест тя е моя;

и тя, покорна на дълга си, вижте,

ми даде туй; мислете и правете.

 

„До небесната, кумир на душата ми и

прелестна Офелия“ —

лош израз, пуста фраза „Прелестна“

е пуста фраза. Ала чуйте, ето:

„На нейната очарователна бяла гръд

това…“ и тъй нататък.

 

КРАЛИЦАТА

Туй пише Хамлет ней?

 

ПОЛОНИЙ

Позволете,

кралице, ще ви кажа всичко аз.

 

„Не вярвай, че жар са звездите,

че слънцето свети над нас,

че истина крий се в лъжите,

но вярвай, че любя те аз.

О, мила Офелия! Измъчват ме тези

размерени срички, аз не владея изкуството да

размервам своите въздишки. Но вярвай, че те

любя най-нежно, о, най-нежно! Прощавай.

Вечно твой, моя скъпа госпожице, додето е

живо това тяло,

                Хамлет“

Това ми даде мойта вярна щерка.

И освен туй — тя ми разказа всичко:

как я преследвал той, кога, къде,

за всичко ми разправи, да.

 

КРАЛЯТ

Но как е

приела любовта му тя самата?

 

ПОЛОНИЙ

Какво е вашто мнение за мене?

 

КРАЛЯТ

Че ти си верен и почтен човек.

 

ПОЛОНИЙ

И ще ви го докажа. Но какво

ще си помислите, ако ви съобщя,

че съм открил таз пламенна любов

в самото й начало още? Да,

узнах за нея — нека ви го кажа,

преди да бях го чул от дъщеря си.

И аз ще ви докажа туй. Но що,

що бихте си помислили вий, Ваше

Величество, и вашата кралица,

ако играл бих роля на писмовник

или писмовна папка и затворя

сърцето си — без глас, без слух. Или

ако на таз любов погледнех леко?

Какво ще си помислите?… Но не —

аз тутакси се залових за дело

и казвам тъй на моята госпожица:

„Принц Хамлет си е принц — не за теб слънце;

това е невъзможно!“ И предписах

й много да се не сношава с него —

без пратеници и подаръци!

И днес прибира тя плода на моите

съвети. А отвергнат, той (за да

не се простирам много) в скръб изпадна,

предаде се на пост и бдение,

след туй на слабост, после на безволие.

И тъй, по тези стъпала — до лудост,

която го владей и всички нас

изпълва с мъка.

 

КРАЛЯТ

Вярваш ли това?

 

КРАЛИЦАТА

Възможно е, това е вероятно.

 

ПОЛОНИЙ

Кажете, искал бих да зная — някога

дали съм казал: „Туй е тъй!“ — а друго

е станало?

 

КРАЛЯТ

Доколкото знам — никога.

 

ПОЛОНИЙ (като сочи главата и раменете си)

Махнете туй от тук, щом е лъжа!

Ако намеря случай, ще открия

аз истината, па макар да бъде

и вдън земята скрита тя.

 

КРАЛЯТ

Но как?

 

ПОЛОНИЙ

Вий знаете, че често с часове

той се разхожда из салона.

 

КРАЛИЦАТА

Вярно.

 

ПОЛОНИЙ

Ще пратя дъщеря си там при него,

а вий пък, скрити зад една завеса,

ще наблюдавате таз среща с мене:

ако не се е влюбил и загубил

от туй ума си — да не съм съветник

на краля, а орач и говедар.

 

КРАЛЯТ

Ще видим.

 

КРАЛИЦАТА

Ето, иде бедният,

печален и със книга във ръка.

 

ПОЛОНИЙ

Махнете се и двамата оттук.

Аз ще го спра веднага. Позволете!

Влиза Хамлет, като чете.)

 

Простете, как сте още вий, принц Хамлет?

 

ХАМЛЕТ

Добре, слава Богу!

 

ПОЛОНИЙ

Познавате ли ме, принце?

 

ХАМЛЕТ

Да, превъзходно. Вий сте търговец на риба.

 

ПОЛОНИЙ

Аз ли? Съвсем не, принце.

 

ХАМЛЕТ

Но бих желал да беше също тъй почтен.

 

ПОЛОНИЙ

Почтен ли, принце?

 

ХАМЛЕТ

Да, господине. Да бъдеш почтен, тъй както това става в тоя свят, ще рече, да бъдеш мъж, избран между хилядите.

 

ПОЛОНИЙ

Това е вярно, принце.

 

ХАМЛЕТ

Защото, когато слънцето излюпва червеи в едно умряло куче, когато божество като него целува една мърша — имате ли вий дъщеря?

 

ПОЛОНИЙ

Да, принце.

 

ХАМЛЕТ

Недейте я оставя да ходи по слънцето. Зачатието е благословение. Но съвсем не, ако рече дъщеря ви да зачене. Приятелю, внимавай!

 

ПОЛОНИЙ

Какво искате да кажете? (Настрана.) Все за дъщеря ми приказва. А отначало не можа да ме познае: каза, че съм бил търговец на риба. Той е отишъл вече много далеч, много далеч! И наистина, и аз на младини съм страдал не малко от любов, почти като него.

Чакай да му заговоря пак — Какво четете, принце?

 

ХАМЛЕТ

Думи, думи, думи.

 

ПОЛОНИЙ

За какво се отнася?

 

ХАМЛЕТ

Кой кого отнася?

 

ПОЛОНИЙ

Искам да кажа — за какво се отнася това, което четете, принце.

 

ХАМЛЕТ

Клевети, господине мой! Този сатирически безсрамник разправя тук, че старите хора имали сиви бради, че лицата им са набръчкани, че из очите им изтича гъста амбра^[1] и дъвка от сливово дърво и че у тях има една безпределна липса на духовитост заедно с извънмерно болни нозе. А всичко туй, господине мой, макар че го вярвам яко и здраво, не мисля обаче, че почтено да го напише на книга. Понеже и вий самият бихте били стар като мене, ако можехте като рак да вървите назад.

 

ПОЛОНИЙ (настрана)

Макар че това е лудост, но все пак има система в нея. — Не щете ли да се скриете от вятъра, принце?

 

ХАМЛЕТ

Де? В гроба ли?

 

ПОЛОНИЙ

Наистина, туй значи да се скриеш от вятъра. (Настрана) Как са остри понякога отворите му! Това е щастие, доста обикновено за лудостта и което не се удава лесно на разума и здравото чувство. Нека го оставя и да размисля веднага как да устроя среща между него и дъщеря ми.

— Почтений ми принце, най-покорно желая да ми дадете позволение да ви оставя.

 

ХАМЛЕТ

Вий не бихте взели от мене нищо, господине мой, което бих ви дал тъй доброволно, както това; с изключение на живота ми, на живота ми, живота ми.

 

ПОЛОНИЙ

Прощавайте, принце.

 

ХАМЛЕТ

Тези отегчителни стари глупци!

 

ПОЛОНИЙ

Вий търсите принц Хамлет, нали? Ето го там.

 

РОЗЕНКРАНЦ (към Полоний)

Дал ви Бог добро, почтений.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Почтений принце!…

 

РОЗЕНКРАНЦ

Скъпи ми принце!…

 

ХАМЛЕТ

О, добри и превъзходни приятели! Как си ти, Гилденщерн? Ах, Розенкранц! Славни момци, как живеете още?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Като простосмъртни деца на земята.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Щастливи сме, че не сме премного щастливи; ний не сме дори едно нищожно перо върху шапката на богиня Фортуна^[2].

 

ХАМЛЕТ

Но не сте пък и подложка на сандалите й?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Нито и това, принце.

 

ХАМЛЕТ

Тогава вий живеете нейде в областта на нейния пояс, тоест в средата на нейното благоволение.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Да, наистина — ний сме фамилиарни с нея.

 

ХАМЛЕТ

С тайните на Фортуна ли? О, съвършено вярно!

Тя е жена, която се продава. Какво ново има?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Нищо, принце, освен това, че светът е станал честен.

 

ХАМЛЕТ

Това значи, наближава денят на Страшния съд. Но не, вашата новина не е вярна. Нека ви разпитам по-отблизо: какво сте сгрешили пред Фортуна, добри мои приятели, че тя ви изпраща в тъмница?

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Тъмница ли, принце?

 

ХАМЛЕТ

Дания е една тъмница.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Тогава и светът е тъмница.

 

ХАМЛЕТ

Да, и хубава тъмница, в която има много решетки, ями и затвори: Дания е една от най-лошите.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Ний не мислим така, принце.

 

ХАМЛЕТ

Е да, значи, за вас тя не е тъмница. Всъщност няма ни добро, ни зло, но мисълта създава това. За мене Дания е тъмница.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Да, вашето честолюбие ви кара да мислите така: тя е твърде тясна за вашия дух.

 

ХАМЛЕТ

Боже мой! Аз мога да се затворя и в орехова черупка и пак бих се смятал за цар на безкрайни земи, ако да не бяха моите злокобни сънища.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Тия сънища са всъщност вашето честолюбие, тъй като истинската същност на честолюбието е само сянка от един сън.

 

ХАМЛЕТ

Самият сън обаче е една сянка.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Вярно е това. И аз смятам съня за нещо тъй въздушно и леко, че той не е нищо друго освен сянка на сянката.

 

ХАМЛЕТ

Значи, нашите просяци са тела, а нашите властелини и горди герои са сянка на просяците? Не е ли най-добре да идем при другите придворни? Защото, повярвайте, аз не мога повече да разсъждавам.

 

РОЗЕНКРАНЦ И ГИЛДЕНЩЕРН

Ний сме на вашите услуги, принце.

 

ХАМЛЕТ

Нищо подобно! Аз не искам да ви причислявам към останалите мои слуги. Защото, за да ви говоря честно и направо — аз съм ограден с ужасна свита. Но все пак — за да останем върху гладкия път на приятелството — кажете ми: какво дирите тук, в Елсинор?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Искахме да посетим вас, принце — нищо друго.

 

ХАМЛЕТ

Какъвто съм просяк, аз съм съвсем беден откъм благодарности. Все пак благодаря ви. Но сигурно моите благодарности, мои приятели, не са по-скъпи от половин грош. Не сте ли повикани вий нарочно? Или това е ваше собствено желание? Доброволно посещение ли? Чуйте! Чуйте. Бъдете откровени към мене, кажете!

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Какво да кажем, принце?

 

ХАМЛЕТ

Каквото и да е — но на въпроса. Пратили са да ви извикат, нали? Да, и аз виждам вече един вид признание във вашите погледи, но вашата скромност няма достатъчно сила да го затули. Зная — добрият крал и кралицата са ви извикали.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Но с каква пък цел, принце?

 

ХАМЛЕТ

Това трябва да узная от вас. Но заклевам ви в правата на нашето приятелство, в единодушието на нашата младост, в задълженията на нашата неразривна любов и във всичко друго още по-скъпо, с което някой по-красноречив от мене би затрогвал сърцето ви, бъдете искрени и откровени пред мене. Кажете, пратиха ли да ви повикат, или не?

 

РОЗЕНКРАНЦ (тихо към Гилденщерн)

Какво ще кажете вий?

 

ХАМЛЕТ (настрана)

Да, да разбрах ви вече… (Високо) Ако ме обичате — недейте се скрива.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Принце, да, пратиха да ни викат.

 

ХАМЛЕТ

Аз ще ви кажа защо. Така, чрез моето предчувствие, ще бъде предотвратено вашето предателство и вашата тайна спрямо краля и кралицата няма защо да си мени перата. От известно време — без да зная как — съм загубил всичката си веселост, забравил съм всички добри навици на възпитаността. И наистина, тъй лошо е моето разположение, че тази хубава сграда — земята — ми се вижда като безплодна канара; този великолепен балдахин — въздухът, видите ли, този дивно надвиснал небосвод, този царствен покрив, изпъстрен със златен огън — уви, всичко това, струва ми се, не е друго освен едно скверно, отровно съборище на изпарения. Какво дивно създание е човекът! Колко благороден с разума си! Как безграничен по способности! По форма и движения — колко ясен и възхитителен! Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на света! Идеал на всичко живо! Не за мене обаче: какво значи тази квинтесенция на праха?^[3] Човекът не ме радва… не, не! Нито мъжът, нито пък и жената — макар че с вашите усмивки вий като че ли това искате да кажете.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Принце, нищо подобно в моите мисли!

 

ХАМЛЕТ

Но защо се усмихнахте, когато казах „човекът не ме радва“?…

 

РОЗЕНКРАНЦ

Аз си мислех — щом като никой човек не ви радва — каква ли постна трапеза биха намерили у вас актьорите! Ний ги застигнахме по пътя и те идат тук, за да ви предложат своите услуги.

 

ХАМЛЕТ

Този, който играе царя, ще ми бъде добре дошъл!

Негово Величество ще получи заплатата си от мене. Авантюристичният рицар ще използва своята шпага и щит; любовникът няма да въздиша безплатно; резоньорът ще завърши спокойно своята роля; смешникът ще трябва да разсмее тези, чиито дробове лесно се надуват; а героинята ще трябва да изкаже свободно чувствата си, ако те не се объркат в белите стихове… Но какви са тези актьори?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Същите, които обикновено ви доставяха такова удоволствие — трагиците от града.

 

ХАМЛЕТ

По какъв случай са тръгнали да пътуват? Не е ли по-изгодно, както за славата, тъй и за прехраната им, да имат едно постоянно местожителство?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Мисля, че това става поради някакви нововъведения.

 

ХАМЛЕТ

Ползват ли се те със същата известност, както когато бях в града? Все тъй ли ги посещават?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Не, без съмнение, не.

 

ХАМЛЕТ

Защо тъй? Да не са вече извехтели?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Не, техните старания са все тъй големи. Но навъдили са се покрай тях сума дечурлига^[4], малки пилета, които се изкряскват тъкмо в средата на разговора, за което биват свирепо награждавани с ръкопляскания. Те са сега на мода и крякат по тъй наречените популярни сцени, но тъй, че много от тях, които размахват мечове, рядко се осмеляват да излязат навън сами.

 

ХАМЛЕТ

Как! Нима са наистина деца? Та кой ги наглежда? Кой ги прехранва? И няма ли да следват те своето изкуство, когато гласовете им престанат да пеят? Няма ли да кажат по-късно, когато пораснат и станат може би обикновени актьори, което е твърде вероятно, щом като средствата им не се подобрят — че техният драматург им върши зло, като ги кара да възкликват против тяхното собствено бъдеще?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Наистина, помежду им имаше не малки разправии. А публиката не се замисля много и гледа само да ги насъсква един против друг. По едно време те не щяха да спечелят нищо с пиесата си, ако в нея поет и актьори не се караха със своите противници.

 

ХАМЛЕТ

Възможно ли е това?

 

ГИЛДЕНЩЕРН

О, глави са се трошили за това!

 

ХАМЛЕТ

И децата ли победиха?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Да, разбира се, принце — и Херкулеса, и цялата му тежест^[5].

 

ХАМЛЕТ

Това не е съвсем чудно, щом като днес, когато моят чичо е крал на Дания, тъкмо тези, които му се надуваха, докато беше жив баща ми, днес дават по 20, 40, 50 и 100 жълтици за един мъничък негов портрет. Дявол го взел! Има нещо неестествено в това, ако да би могла само да го намери философията.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

Ето, пристигат актьорите.

 

ХАМЛЕТ

Почтени мои, бъдете добре дошли в Елсинор. Дайте ми ръцете си, така! Приветствието не може без маниери и комплименти. Нека ви се представя в такава премяна, за да не би моето отнасяне към актьорите — което, уверявам ви, ще бъде извънредно хубаво — да ви се види прием еднакъв с вашия. Бъдете добре дошли. Но моят чичо-тате и моята леля-мама се лъжат.

 

ГИЛДЕНЩЕРН

В какво, скъпи принце?

 

ХАМЛЕТ

Аз съм луд само при северо-северозападния вятър! Ако вятърът е южен — аз все още мога да различа орела от гаргата.

 

ПОЛОНИЙ

Моите почитания, господа!

 

ХАМЛЕТ

Слушайте, Гилденщерн! Също и вие, слушайте с двете си уши: голямото бебе, което виждате, още не е излязло из пелените си.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Може би то е влязло повторно в тях; защото казват, че старите ставали наново деца.

 

ХАМЛЕТ

Пророкувам ви, че той иде да ни съобщи за актьорите. Гледайте! Имате право, господине мой: в понеделник сутринта, тъкмо тогава беше.

 

ПОЛОНИЙ

Господарю, имам да ви съобщя новини.

 

ХАМЛЕТ

Господарю, имам да ви съобщя новини. Когато Росций^[6] беше актьор в Рим…

 

ПОЛОНИЙ

Актьорите дойдоха, принце.

 

ХАМЛЕТ

Хайде де!

 

ПОЛОНИЙ

Честно слово!

 

ХАМЛЕТ

„И всеки на свойто магаре дошъл“…

 

ПОЛОНИЙ

Най-добрите актьори на света, както за трагедия, тъй и за комедия, за драматическа хроника, за пасторала, пасторал-комедия, хронико-пасторала, за неразделна сцена или неограничена поема. За тях нито Сенека е твърде тъжен, нито Плавт твърде весел^[7]. И за декламация, и за импровизация — те са единствените!

 

ХАМЛЕТ

О, Йефтай, съдия на Израила^[8], какво съкровище имаш ти!

 

ПОЛОНИЙ

Какво съкровище, принце?

 

ХАМЛЕТ

Да, да…

Една прекрасна щерка само,

която любил той безкрай.

 

ПОЛОНИЙ (настрана)

Все за дъщеря ми…

 

ХАМЛЕТ

Нямам ли право, о, стари Йефтай?

 

ПОЛОНИЙ

Ако наричате мене Йефтай, принце, аз наистина имам дъщеря, която обичам безкрай.

 

ХАМЛЕТ

Не, не това следва.

 

ПОЛОНИЙ

Какво следва, принце?

 

ХАМЛЕТ

Да, да…

И съдбата се стече —

бог както рече.

А нали знаете:

И стана тогава

туй, което става.

 

В първата част на свещената песен ще научиш останалото; защото, ето че пристига съкращение на моята реч.

 

Добре дошли, скъпи артисти, привет на всички!…

Радвам се, че те виждам… Добре дошли, скъпи приятели! О, стари мой приятелю! Как е обраснало лицето ти, откак не съм те виждал! Или си дошъл тук да ми мърмориш в брадата си?… Как! Ах, ето моята млада дама и госпожица!^[9] Ах, вий сте дошли с една стъпка по-близо до небето, откакто не съм ви виждал. Дай боже вашият глас да не е загубил своята звънливост като изтъркана жълтица. Маестро мой, вий сте ми добре дошли! Да започнем изведнъж, като френските соколници^[10], да се спуснем върху всичко, което ни попадне. Веднага един монолог! Да види медна проба от вашето изкуство. Хайде, един разпален монолог!

 

 

ПЪРВИ АКТЬОР

Какъв монолог, скъпи господарю?

 

ХАМЛЕТ

Аз те слушах веднъж да произнасяш един монолог, който не е никога представян или ако е представян — не е представян повече от един път. Защото, спомням си, пиесата не се хареса на мнозинството — тя беше чер хайвер за простолюдието. Но доколкото можах да разбера — а също и други, чието мнение в такива работи стои над моето, то беше една отлична пиеса^[11], с добро разположение на сцените, пиеса, завършена с голямо майсторство и голяма икономия на средствата. Помня — някой казваше, че в нея няма никакви гарнитури и салати между редовете, които да подсладят работата, и че няма нищо в израза, което да издава превзетост у автора; напротив, той каза, че имало у него един прост стил, толкова здрав, колкото и приятен, и много повече изящен, отколкото разкошен. Особено ми се харесваше един монолог от тази пиеса; то беше разказът на Енея пред Дидона^[12], особено на онова място, дето той говори за убийството на Приама^[13]. Ако е живо това място в паметта ти, започни от този ред… Чакай, чакай… как беше: „Суровий Пир, като Иркански лъв^[14]…“

Не, не така; но във всеки случай започва с „Пир“.

 

„Суровий Пир той, чийто мрачен меч

както духа му черен бе приличен

на тази нощ, когато в съдбоносний

кон скрит бе той — вида си зъл и черен

с по-грозен герб той замени: отгоре

додолу цял червен; облян в кръвта

на майки, дъщери, бащи, деца —

съсирена, засъхнала, под жара

на улиците, в светлина свирепа

и злобна пред убийците горящи.

От гняв и огън пламнал, в кръв сплескан,

с очи искрящи, дири Пир злокобний

отца Приам…“

 

Продължавай по-нататък.

 

ПОЛОНИЙ

Бога ми, принце — отлично издекламирано! С добър акцент и благородно изражение.

 

ПЪРВИ АКТЬОР

„Скоро той намира

го, зад врага останал; старий меч,

на силата му непокорен, паднал —

и там лежи без мощ. В неравен бой

Пир връх Приама спуща се: в гнева си

повлича го, но само под звука

на грозний меч Приам безчувствен пада.

Бездушен сякаш Илион^[15] понася

тоз удар; ала с огнен лоб той рухва

и поразява с огнен гръм слуха

на Пира. Виж! Мечът му, надвиснал

над снежната Приамова глава,

се спря за миг. И тъй, като изваян

тиран, остана Пир — без мощ и воля —

и нищо той не стори…

Но както често виждаме пред буря

покой в небето, облаците тихи,

безмълвни ветрове и светът

глух като смърт — но в миг гърмът ужасен

разбил простора, — тъй и Пир, след своето

затишие, в миг пламна пак за мъст;

и нивга млата на циклопите

не пада върху бронята на Марса^[16],

тъй както Пировия кървав меч

върху Приама.

Фортуна — блудницо, умри! Върховни

вий богове, властта й отнемете!

Счупете нейния неверен кръг

и нека от небесний връх политне

тя в бездните на ада!“

 

ПОЛОНИЙ

Твърде дълго.

 

ХАМЛЕТ

Трябва да го пратим заедно с твоята брада при берберина. (Към актьора.) Моля ти се, говори пак… Нему дай някакъв балет или някоя разпасана история — иначе ще заспи. Продължавай, захвани за Хекуба^[17].

 

 

ПЪРВИ АКТЬОР

„Но който, о, царицата скърбяща

видя…“

 

ХАМЛЕТ

„Царицата скърбяща“?

 

ПОЛОНИЙ

Това е хубаво. „Царицата скърбяща“ — хубаво!

 

ПЪРВИ АКТЬОР

„… как босонога тя блуждаеше,

грозяща огъня със сълзи, с кърпа

върху главата вместо диадема

и вместо плащ край тялото и болно

и слабо — плат един, случайно грабнат.

Тук който би видял, с език отровен

против фортуна гръмко би въстанал.

И ако боговете биха я

видели тъй пред яростния Пир,

разсичащ с меч трупа на нейний мъж,

внезапният й писък — ако писък

на смъртен може богове да трогне, —

изпълнил би се техний огнен взор

със милосърдни сълзи“.

 

ПОЛОНИЙ

Гледайте! Той сякаш промени цвета на лицето си, а очите му се наляха със сълзи… Моля ти се, стига вече.

 

ХАМЛЕТ

Много хубаво, после ще ми кажеш останалото. (Към Полоний.) Добри ми господине, ще ли се погрижите за доброто отплащане към актьорите? Слушате ли, нека се отнесат добре с тях, защото те са огледало и кратка хроника на времето. По-добре ще бъде да имате една лоша епитафия над гроба си, отколкото техните злословия приживе.

 

ПОЛОНИЙ

Ще се отнеса към тях, принце, според заслугите им.

 

ХАМЛЕТ

Дявол взел те, човек! Още по-добре! Ще се отнасяш сякаш към всекиго според заслугите му! Но за кого тогава ще останат камшиците? Отнасяй се към тях според твоята собствена чест и достойнство. Колкото по-малко заслужават те — толкова по-голяма е заслугата на твоята доброта. Заведете ги!

 

ПОЛОНИЙ

Заповядайте, господа.

 

ХАМЛЕТ

Вървете след него, приятели. Утре ще ни представите една драма.

 

Слушай, стари приятелю: можете ли представи „Убийството на Гонзаго“^[18]?

 

 

 

ПЪРВИ АКТЬОР

Да, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Можете ли го представи утре вечер? И бихте ли могли, ако стане нужда, да разучите един монолог — тъй, от десетина-петнайсет реда, който ще напиша аз и ще вмъкна между другото. Нали?

 

ПЪРВИ АКТЬОР

Да, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Много добре. Вървете след онзи господин; но гледайте да не се гаврите твърде много с него.

 

Скъпи другари, ще трябва да се разделим до тази вечер. Бъдете, прочее, добре дошли в Елсинор.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Скъпи принце!

 

ХАМЛЕТ (сам)

С вас нека бъде Бог! Сега съм сам…

Какъв съм аз подлец и низък раб!

Не е ли чудно: тук един актьор

в една измислица, сън на страстта,

така душата си вживява, че

лицето му се измени от мъка,

сълзи обляха го, обзе го ужас,

гласът замря и целият му образ

бе сгърчен в чувствата. И зарад що?

Зарад Хекуба!…

Каква му е Хекуба? Той какво е

за нея, та тъй плаче? Що би сторил

той, ако има като мен причина

за плач и мъки? В сълзи би залял

той сцената, разтърсил би душите

с ужасните си речи, би накарал

виновния да полудей, а всеки

невинен би настръхнал; той би слисал

невежите, око и слух би смаял…

Но аз —

един глупец, страхлив, негодник, който

се крий като мечтател — чужд, безчувствен

към своя дълг, ни думица обмълвил

за един крал, над чийто скъп живот

и власт извършен е грабеж!… Негодник

ли съм? Кой казва ми подлец? Разбива

ми черепа? Изскубва ми брадата

и хвърля я в очите ми? Опъва

носа ми? Цял с лъжи ме тъпче?… Кой?

Ха!

Нима го бих оставил да се гаври

със мене тъй свободно? О, не, не!

Но имам зайча смелост — нямам злъч,

за да вгорчивя моя удар; бих

нахранил с тази рабска леш орлите

на цялата страна… Злодей развратен, кървав!

Безчувствен, подъл, сластен, тъп злодей!

О, мъст!…

Но аз — о, гад! Да, доблест е, че аз,

син на баща, когото са убили —

аз, от небе и ад призван за мъст, —

като жена продажна с думи само

теша сърцето си и сипя клетви

като наложница-слугиня!

Пфу, скверно! Мозък мой, мисли!…

Ха! Чул съм, че

виновният в душата си, когато

присъства на някоя пиеса,

при представлението бива тъй

засегнат в своите скрити мисли от

сценичното изкуство, че внезапно

сам своите престъпления издава.

Тъй нямото убийство заговорва

понявга с чуден глас… Да, с тез актьори

пред моя чичо ще представя нещо,

което да напомня подлото

убийство на баща ми. И ще гледам

в очите му — чак до сърцето му:

изтръпне ли, ще знам какво да правя!

Защото може би духът, що аз

видях, да е бил дяволът (той знае,

да се представя в най-примамлив образ),

да, и тъй като съм слаб

и меланхолен (а в такива тъкмо

души се настанява той) — възможно

е да ме тласка той в коварна примка…

Аз искам всичко сигурно да знам.

Чрез драмата за мене възможност се отваря

да мога да изпитам съвестта на краля.