Джон Кехоу
Успехът и парите (33)

31. Накарайте нещата да се променят

Ти самият трябва да бъдеш тази промяна, която желаеш да видиш в света.

Ганди

Как карате нещата да се променят? Ироничното е, че можете да направите това почти чрез всяко действие, което предприемате. Правите го, когато избърсвате лицето на детето си, когато утешавате някого, който е потиснат, когато посещавате родителите си или баба си и дядо си, когато поздравявате някого за добре свършената работа. Не е необходимо да променяте света, за да накарате нещата да се променят. Просто трябва да станете по-чувствителни и по-загрижени.

Фей Стокхил кара нещата да се променят. Тя има програма за самопомощ, която прилага в затворите, за да учи затворниците на самоуважение и позитивно мислене. „Това, което тези хора имат в изобилие — казва тя — е време да мислят.“ Тя разбира също, че нещата, за които затворниците си мислят, несъмнено ще предопределят това, което ще им се случи, след като излязат на свобода. Затова им помага. Става дума за всестранна, полезна, обогатяваща, добре обмислена програма, създадена от жена, загрижена за хората — и резултатите са поразителни. Придружавал съм няколко пъти Фей в затвора, за да наблюдавам работата й. Фей е дребна и малко стеснителна жена — последният човек, за когото бихте си помислили, че може да върши тази работа, но тя страстно вярва в това, което прави. Когато говори за човешкия потенциал, очите й искрят. Затворниците я обожават и уважението към нея се изписва на лицата им всеки път, когато тя отива при тях.

Да слушате как тези мъже — някои груби, други злобни — споделят най-интимните си преживявания, да ги видите как се разкриват и понякога дори да плачат е тежко изпитание. Там, в затвора, Фей през цялото време ги подкрепя, окуражава и въодушевява, зарежда ги с позитивност и ги кара да повярват в себе си, защото тя самата вярва в тях. Може би си мислите, че затворническата управа я посреща с отворени обятия? Съвсем не е така. На всеки сантиметър от пътя й се налага да се бори с бюрокрацията. Бюджетът, който й се отпуска, е достатъчен само за няколко месеца. Това е обезсърчително. Но Фей се справя с лекота. Продължава, въпреки всичко, защото вярва, че кара нещата да се променят.

Анна Авилес е учителка по музика в 161-во общообразователно училище в Бруклин, Ню Йорк. Учениците й в по-голямата си част са бедни деца, които невинаги вярват в себе си. Кой би могъл да ги обвинява? Средата, в която живеят не им дава много поводи за надежда. Но Анна вярва в намеренията си и целта й е да ги накара да уважават себе си. „Ако те поне за малко могат да се почувстват доволни от себе си, то тогава ще бъдат доволни от живота си като цяло — с убедителност заявява Анна. Всичко, което трябва да направят, е да успеят един път и това ще породи в тях вяра, че са в състояние да го правят отново и отново.“

Под нейно ръководство децата поставят спектакли. Десетгодишни, дванадесетгодишни, четиринадесетгодишни деца и подрастващи репетират и играят на училищната сцена Бродуейски хитове. И когато приключат, пиесата им става обществено събитие. За да поставят тези представления, учениците на Анна започват в 7:30 ч. — един час преди училище, като също така остават и след училище. Докато се забавляват, те се научават на сътрудничество, дисциплина, как да започнат и завършат един проект, как да превърнат една идея в реалност. Когато всичко приключи, те остават с усещането, че са постигнали нещо и са уверени в себе си. Знаят, че са успели в една сфера от живота си и започват да мислят за бъдещето по различен начин. Може би, само може би, мислят си те, ще можем да го направим отново. Анна Авилес кара нещата да се променят.

Глен Еванс е партньор в Stonehenge Filmworks, филмово студио в Торонто, Канада. Срещнах го, когато неговата компания направи една промоция за нас преди няколко години. Глен е член на асоциацията „Големите братя“, международна асоциация, която помага на момчета без бащи. Веднъж седмично той взима малките си „братя“ и отиват на бейзболен мач, на кино или просто някъде, където могат да прекарат времето си заедно. Доста са се привързали едни към други. Глен работи дълги часове. Често е много зает, но все някак успява да намери време за заниманията си с децата. Виждал съм го да излиза от важно съвещание, за да спази уговорката със своите малки братя. Това е обвързване и той се отдава изцяло. Глен Еванс кара нещата да се променят.

Възрастта на човек не е препятствие за това да правиш промени в света. Всеки от нас може да даде своя принос. Дейвид Левит започнал да променя нещата на 6 години. Направило му впечатление колко много храна се изхвърля всеки ден от училищния стол и си задал въпроса: „Дали е възможно да се даде на бездомните?“. Убедил администрацията и учениците на своето училище, разположено в Тампа Бей, Флорида, да постъпят именно така. Било 1994 г. Четири години по-късно, през 1998 година е създадена цяла програма за набиране на дарения и помощи. 144 училища от цяла Флорида вземат участие в това дело, което някога е било само „идея на едно малко момче“. Дейвид Левит е накарал нещата да се променят.

Преди 10 години компанията ни реши да дарява 10 % от приходите си на създадения от нас фонд, посветен на хора, които карат нещата да се променят. Парите биваха разделяни на групи — хора и организации, които се отдават на това начинание, които помагат този свят да стане по-добро място за живеене. Странното е, че тогава това изглеждаше толкова революционно и радикално. Не осъзнавах каква радост, удоволствие и удовлетвореност ще донесе това решение. Решихме в началото да се фокусираме върху по-малки неправителствени организации, които не се забелязваха много и които наистина се нуждаеха от парите ни.

През изминалите десет години организирахме забавления за деца в неравностойно социално положение, спонсорирахме Фей Стокхил за работата й в затвора; помогнахме на центъра за безработни, платихме наема на приюта за бездомни жени, подарихме награди на спортистите-инвалиди, спонсорирахме Грийнпийс, различни младежки организации и безброй други. Това е най-прекрасното чувство и аз съм уверен, че по този начин сме променили нещата.

И това е само началото.

Неотдавна гледах телевизия — президентът на една интернационална компания защитаваше репутацията си пред един репортер. „Ние сме добри граждани“ — защити се той в отговор на твърдението, че това което правят, не е достатъчно. Това ме накара да се замисля — „добри граждани“, какво всъщност означава това? Да си плащаме данъците? Да даваме пари за благотворителност? Да подпомагаме изкуството? Или има и нещо друго? Какви са задълженията на корпорациите, а в този смисъл и на хората? Можем ли и трябва ли да направим нещо повече за интересите на населението и света, в който живеем? Анита Родик има по този въпрос категорично мнение.

Анита е основателят на The Body Shop International. Във Великобритания нейната история е вече легенда. На една тридесет и три годишна домакиня с две малки дъщери й хрумва идеята за магазин, който да предлага естествени продукти за кожа, коса и тяло. Тя и съпругът й успяват да открият магазина, като вземат заем от банката в размер на 7 000 долара. Сега The Body Shop International има представителства в над 40 страни и компанията е оценена за над 1 милиард долара. Но не толкова успехът им е необичаен, колкото поведението им. Магазинът е почти световноизвестен заради екологично чистите козметични продукти. Родик обединява възгледите си за опазването на околната среда с бизнеса си, предлагайки само естествени природни продукти, които са с многократно използваеми опаковки. В нейната фирма има дори отдел, който се занимава с проекти за опазването на околната среда. Тя използва магазините си като база за провеждане на серия от кампании за защита на китовете и за предотвратяване на изсичането на тропическите гори, както и за много други каузи.

Анита вярва, че бизнесът трябва да е нещо повече от правенето на пари, разкриването на работни места и продажбата на качествени продукти. „Компаниите трябва наистина да помагат за решаването на важните социални проблеми — не само да дават част от доходите си за благотворителност, но и да използват възможностите си за намирането на решения на глобалните проблеми. Бизнесът е едно човешко начинание, така че защо от него да очакваме по-малко, отколкото очакваме от себе си?“ — твърди убедително тя. И Анита има една голяма, перспективна мечта: „Вярвам страстно, че има и по-добър начин. Мисля, че можем да пренапишем всички учебници за бизнес. Убедена съм, че е възможно да се търгува в съответствие със законите на етиката, да се проявява преданост към обществените идеали и в същото време да се поощряват служителите.“

Убеден съм, че ще дойде време, когато корпорациите ще признаят, че носят отговорност за това, което се случва в света; когато бъдат вдъхновени от хвърленото им предизвикателство и ще го приемат, в началото бавно, а после със страстно желание; когато започнат да възприемат печалбата само като една от мерките за успех. Но най-важното е, обществените отговорности и глобалните решения да бъдат в началото на списъците им с приоритетни задачи.

За това ще трябват хора, които да заемат важни позиции, както в правителството, така и в икономиката; хора, които са готови да взимат смели решения и да поемат ангажименти. За това ще са необходими повече хора като Фей Стокхил, Анна Авилес, Дейвид Левит и Глен Еванс, които, въпреки заетостта си, намират време да променят нещата. Това може да се случи, ако наистина го искаме.

Гледам на казаното до сега с оптимизъм и надежда и имам сериозно основание за това. Вярвам, че представата, която имаме за бъдещето, помаза то да стане реалност. Потенциалната мощ на обществото ни ще бъде създадена чрез наситеността и изразителността на представите ни за бъдещето. Бъдещето не е предопределеното не настъпва само по себе си. Изборът дали да тръгнем в определена посока, в голяма степен зависи от самите нас. Именно нашите решения и действия са тези, които в крайна сметка карат нещата да се променят. Всеки от нас е изправен пред необходимостта да направи своя житейски избор. Можем да изберем да опитаме да променим света.

За начало, нека бъдем оптимисти. „Оптимизмът е стратегия за създаване на по-добро бъдеще — казва писателят и активен общественик Ноам Чомски — защото, ако вие не вярвате, че бъдещето може да бъде по-добро, то е малко вероятно да направите крачка напред и да поемете отговорността за неговото създаване именно по този начин. Ако приемете, че надежда няма, то това ви гарантира, че такава няма и да има. Но ако считате, че има възможност нещата да се променят, има вероятност да допринесете светът да стане по-добър. Изборът е ваш.“

Активният общественик и министър на здравеопазването и образованието на САЩ, Джон Гарднър казва: „Хората работят упорито над това, в което вярват. В основата си те са добри, любящи и работливи, но се получава така, че болшинството от нас не знаят от къде да започнат“. „Как бих могъл сам да променя света?“ — обикновено казваме ние. Отговорът е прост: започнете с тази част от Вселената, която се намира точно пред вас.

Една моя приятелка сподели с мен, че винаги на връщане от плаж, събира не само своите отпадъци, а и други. „Това не е проблем за мен — казва тя — Не се опитвам да почистя целия плаж! Но всеки път, когато се прибирам, взимам повече отпадъци, нещо, което не съм донесла аз. Така усещам, че плажът е спечелил от това, че съм била там.“ Това е прекрасно. Можем да правим това за всички сфери от живота си. Ние всички можем да променим нещата.