Джон Кехоу
Успехът и парите (17)

15. Работете разумно, не упорито

Ако правехме всичко, на което сме способни, то буквално бихме удивили самите себе си.

Томас Едисон

Съществува много често срещано заблуждение относно работата, което се явява причина за голямо объркване и много затруднения, а именно: „Колкото повече работиш, толкова повече ще успееш“.

Ако вярвате в това, тогава, за да преуспеете ще трябва да работите по-усилено. Точно това правят повечето хора през живота си. Захващат се с много проекти наведнъж и прекарват в работа все повече часове, пренебрегвайки своите семейства и здраве, а така си заработват и стрес. Всъщност те работят толкова много и упорито, че нямат шанс да успеят. И как да го постигнат? Тяхната първоначална нагласа е абсолютно погрешна.

Спрете за минута и помислете. Ако е истина твърдението, че колкото по-усилено работиш, толкова повече ще успееш, то това би означавало, че най-усилено работещите хора са най-преуспели. Огледайте се наоколо — често най-упорито работещите в нашето общество са най-ниско платени. Как може това да е така? Дали писателят, който е написал двадесет книги задължително ще вземе повече пари от този, който е написал две? Ами, ако нито една от двадесетте не бъде публикувана? Ами, ако и двете книги на втория автор се превърнат в бестселъри? Дали издателят, читателят или редакторът се интересуват колко усилено работи писателят? Дали хвърлените труд и усилия се явяват фактор или мерило? Нима книга, писана десет години винаги е по-добра от тази, която е написана само за три месеца в резултат на вдъхновение? Дали, ако работя по-усилено от Бил Гейтс ще бъда по-преуспял от него? Ами, ако вие работите по-усилено и упорито от мен, дали ще бъдете по-преуспелият от нас двамата? Действително ли усилената и упорита работа е магическата формула на успеха?

Време е да се събудите и да се отърсите от оковите на това изключително вредно убеждение. Време е да разберете, че не е важно колко труд, а колко ум влагате в това, с което се занимавате.

Никога не преценявайте работата си по това, колко е трудоемка. Това е безсмислено. Ако го правите, това може да притъпи преценката ви за вашата ефективност. Трябва да я преценявате според това, колко интелигентно работите. Попитайте себе си: „Използвам ли ресурсите и времето си по възможно най-добрия начин?“; „Работя ли умно или просто само работя много?“. И трябва да осъзнаете, че има разлика между двата подхода. Никога не ги бъркайте.

Ето още една история от Дзенбудизма — ученик се обърнал към учителя си и го попитал: „Какво е Дзен?“. Учителят отговорил: „Когато работим, наистина работим. Когато ядем, наистина ядем. Когато сядаме, наистина сядаме. Когато спим, наистина спим. Ето това е Дзен.“

„Но това го прави всеки?“ — попитал ученикът.

„Не, — отговорил учителят. — Трябва практика, за да можеш да го правиш.“

За да можеш да работиш умно също е нужна практика. Никога не бъркайте спазването на сроковете с ефективната работа. Ако прекарваме по 12 часа в офиса, тогава си мислим, че сме работили 12 часа. Чувстваме се или задоволени, или изтощени в зависимост от гледната точка, но дали сме работили умно? Може би, ако бяхме отпочинали, организирани и вдъхновени, щяхме да свършим същата работа за шест часа. Това е напълно възможно. Дали търговският агент, който осъществява най-многото обаждания до клиенти по телефона е най-добрият? Нима има значение броят на обажданията, които е направил? Дали двадесет предложения по телефона са винаги по-резултатни от петнадесет? А, какво ще кажете за качеството при правене на предложение? Колко време прекарвате с клиентка, за да изслушате нейните нужди и да й обясните, какви са предимствата на продукта или услугата, която предлагате? Дали сте спокойни, уверени и вдъхновени или просто повтаряте заучените действия и фрази механично? До колко сте си изяснили нуждите на хората и до колко сте подготвен? Може би сте били прекалено заети с нещо лично и не сте могли да вникнете в същността на работата си? Може би просто сте работили усилено, но не и разумно?

Когато приключи работната седмица, никога не си задавайте въпроса, колко интензивно и упорито сте работили. Това е неуместно и от него няма полза. Замислете се колко разумно сте работили. Използвали ли сте времето си по най-добрия начин? Били ли сте креативни? Или продуктивни? Това са въпросите, на които трябва да си отговорите.

ВСЯКА РАБОТА ОТНЕМА ТОЛКОВА ВРЕМЕ, КОЛКОТО СТЕ РЕШИЛИ ДА Й ОТДЕЛИТЕ

Артър Кларк, един плодотворен автор, известен преди всичко с романа си „Една одисея в Космоса през 2001-ва“, превърнал се по-късно в изключително успешен филм, осъзнал това когато неговият лекар му казал, че му остава по-малко от една година живот. Докато вървял по оживените Лондонски улици след излизането от лекарския кабинет, пред него се изправили няколко важни задачи за решаване. Не се притеснявал толкова за собствения си живот, колкото за този на съпругата и малките му деца. Как биха се справили финансово, когато той си отиде? С какво ги оставя той? Парите, които печелел от писане щели да бъдат достатъчни, само ако продължава да пише, но сега имал на разположение по-малко от година и не разполагал с достатъчно време, за да им остави нещо.

Обикновено му отнемало около година и половина да напише книга. След това ограничение на времето, което животът му поднесъл, не би успял да напише дори една книга. Независимо от това, той взел решение. Да напише шест книги за една година. По два месеца за всяка книга, а авторските хонорари от продадените екземпляри, биха били достатъчна финансова опора за семейството му. Не знаел как би могъл да напише книга само за два месеца, като това нормално му отнемало осемнадесет, но така или иначе трябвало да успее. Да го направи, защото трябвало да го направи. Това било решение, което променило живота му.

Тук историята взема неочакван обрат, много сходен на сюжетите в собствените му романи. Както казва една мъдра мисъл, истината често е по-странна от измислицата. Кларк наистина написал шест нови романа и през това време се случило нещо удивително. По някакъв начин той успял напълно да се излекува. Година по-късно нямало и следа от болестта, а междувременно той си създал навика да пише по една книга за два месеца. Дали би си позволил вече да пропилява по 18 месеца за книга, както правел преди? А вие бихте ли постъпили така? „Харесвам новата си продуктивност.“ — казал той. „И, знаете ли какво? Мисля, че така пиша по-добре.“

Вече отбелязах, че успелите хора — мъже и жени — имат свръхестествена способност да изпълняват задачите си бързо и ефикасно. При това не само от време на време или когато крайният срок наближава, а системно и редовно. Те знаят как да работят разумно. Това е една от причините да бъдат толкова успешни.

Има още една стара поговорка: „Ако искате нещо да бъде направено, възложете го на зает човек.“ — и тя е много вярна. Заетият човек знае как да се организира така, че да се справи с много неща. Тя или той знаят как да подредят приоритетите си. Как да работят ефективно. Как да преодоляват препятствията и не се отвличат. Те работят разумно. И не само това — те обикновено се справят със задачите си за половината или за четвърт от времето, което е необходимо за други. Вие също можете да откриете този ритъм и да го накарате да работи за вас. Така че не се отчайвайте, ако ви очакват сто задачи. Подредете ги по приоритет. Дайте си краен срок и открийте този стил и ритъм, който ще ви позволи да се справите с всичко. Ще бъдете по-ефективни и ще се уморите по-малко, ако изпълните всички задачи. Не си повтаряйте „Аз работя усилено“, а „Аз работя разумно“. Вторият подход ви носи успех, а другият просто ви уморява.