Лайза Клейпас
И тогава ти дойде (15)

Епилог

Свежият есенен въздух нахлуваше през открехнатия прозорец. Лили се сгуши в съпруга си, търсейки топлината му. Намираха се в къщата на лорд и лейди Фармингтън в Уилтшайър да прекарат един ловен уикенд. Наблюдаваше мрачното небе навън и въздъхна при мисълта, че скоро трябва да напуснат леглото и да излязат на лов.

— Изморена ли си? — попита Алекс. — Не спахме много нощес.

Тя му се усмихна.

— Никой не спа.

Цяла нощ се чуваха предпазливи стъпки, скърцане на врати, прошепнати думи. Алекс се засмя, когато Лили посочи, че те са единствената от съпружеските двойки, която спи в едно легло. За да й покаже колко цени компанията й, той я държа будна почти през цялата нощ.

Дискретното почукване по вратата от камериера му им подсказа, че е време за ставане. Алекс лениво се протегна и посегна за дрехите си. Обикновено Лили очакваше с нетърпение ловните уикенди, но сега остана в леглото. Косата й, облак от тъмни къдрици, беше разпиляна върху пухената възглавница.

Алекс я погледна въпросително.

— Скъпи, — каза бавно тя. — Май днес няма да излизам на лов.

— Какво? — Приближи се, закопчавайки в движение панталоните и седна на ръба на леглото. На лицето му се появи сянка на безпокойство. — И защо?

Тя внимателно подбра думите си.

— Мисля, че не трябва да го правя.

— Лили. — Хвана я за раменете и я привлече към себе си. Чаршафът се изплъзна и разкри стройното й тяло. — Знаеш, че предпочитам да не го правиш. Не понасям мисълта да видя дори и драскотина по тялото ти. Но не искам да те лишавам от нещо, което те прави щастлива. Нямам нищо против, стига да си внимателна и да избягваш най-опасните препятствия.

— Благодаря ти, скъпи, — отговори му с нежна усмивка. — И въпреки това, смятам, че не е препоръчително.

Тревогата му се засили.

— Какво има? — попита.

Лили плъзна пръст по долната му устна.

— Само това, че жените в моето положение трябва да избягват всякаква опасна дейност.

— Жените в твоето… — Погледна я слисано и замръзна.

Тя му се усмихна.

— Да — прошепна в отговор на немия въпрос.

Той я сграбчи в обятията си и завря глава в косите й.

— Лили. — Гласът му бе щастлив шепот. — Как се чувстваш? — Отдалечи я малко, за да я огледа и да прекара ръка по стомаха й. — Добре ли си, любов моя? Как…

— Всичко е наред — увери го тя.

Алекс покри лицето й с целувки.

— Значи си добре? — Разтърси глава, все още не можейки да повярва. — Сигурна ли си?

— Не ми е за първи път — напомни му с усмивка. — Да, сигурна съм. На какво да се обзаложим, че ще е момче?

Той се наведе да й прошепне нещо в ухото. Лили избухна в смях.

— Това ли е всичко? — се пошегува тя. — Мислех, че ти харесва повече да играеш. — Притисна го към себе си и погали широкия му гръб. — Приближете се, милорд, — прошепна, — да видим дали не можем да повишим залозите.