Лайза Клейпас
И тогава ти дойде (14)

Глава 14

Алекс изненадано вдигна поглед от вестника, когато чу Бъртън да уведомява за визитата на господин Крейвън.

Бяха прекарали една приятна сутрин: той четеше „Таймс“ и от време на време се присъединяваше към Лили и Никол, които строяха на пода кули от дървени кубчета.

— Покани го — каза Лили на Бъртън. Усмихна се на Алекс като извинение. — Забравих да ти кажа, че Дерек ще идва. Иска да се запознае с Никол.

Алекс се изправи. Никол се забавляваше да преследва Том, котката, из целия салон. Бедното животно винаги търсеше някое слънчево място, а детето не можеше да устои на меката му козина. Лили събра пръснатите играчки от пода. Усмихна се развълнувано при мисълта колко играчки бе купил съпругът й за Никол. Бе разтърсен от факта, че няколко парцали са й служили за кукла. Не се успокои, докато не купи от всички модели в магазините на Бърлингтън Аркед: кукли с истинска коса и порцеланови зъби, восъчни кукли, от китайски порцелан, дори пълен гардероб с дрехи за тях. Детската стая на горния етаж преливаше от марионетки, люлеещо се конче, огромна кукленска къща, топки, музикални кутии и един барабан, който отекваше в цялата къща и опъваше нервите на Лили.

Скоро откриха любимото занимание на Никол: да играе на криеница. Изчезваше внезапно и се усмихваше, когато ги видеше притеснено да я търсят под някоя маса или канапе. Лили никога не бе виждала някое дете да се движи толкова безшумно. Алекс можеше да работи цял час на бюрото си в библиотеката, без да разбере, че се е скрила под стола му.

Страховете им, че животът й с Джузепе я е наранил по някакъв начин, постепенно затихваха. Беше предпазливо дете, но не бе страхлива и имаше весел нрав. С всеки изминал ден очарователният й смях и безкрайните й въпроси на някаква смесица от италиански и английски, все повече огласяха къщата. Разви особена привързаност към Хенри — искаше да я носи на ръце, дърпаше косата му и се кикотеше на гримасите, с които той я плашеше.

Дерек влезе в салона и отправи поглед към Лили. Тя забърза към него засмяна и го смути с прегръдката си.

— Спри — каза й той подигравателно, — съпругът ти ни гледа, циганче.

— Произнасяш го перфектно — похвали го тя доволно.

Дерек се приближи към Алекс и стисна ръката му.

— Добър ден, милорд, — каза иронично. — Днес е голям ден за мен. Не съм свикнал да ме приемат в такива изискани салони.

— Винаги сте добре дошъл — отговори му любезно Алекс, — тъй като бяхте така гостоприемен да ми предоставите личните си покои.

Дерек открито се усмихна, а Лили почервеня като домат.

— Алекс, — укори го нежно и дръпна Дерек за ръкава. — Господин Крейвън, искам да ви представя на дъщеря си.

Той погледна момиченцето, което стоеше отстрани до канапето и го наблюдаваше с внимание.

— Госпожице Никол, — промърмори. Клекна бавно и й се усмихна. — Ела да кажеш здравей на чичо си Дерек.

Никол колебливо тръгна към него, после промени решението си и се затича към Алекс и го прегърна през краката. Усмихна се срамежливо на Дерек.

— Малко е срамежлива — посочи Лили през смях. — И определено има слабост към русокосите.

— Тогава нямам късмет — тъжно каза Дерек и прекара ръка през тъмните си коси. Изправи се и добави: — Красива е, циганче. Също като майка си.

Алекс с мъка сподави прилива на ревност. Прекара пръсти през косата на Никол. Знаеше, че няма причина да ревнува от Крейвън и миналото го доказваше. Въпреки, че Дерек обичаше Лили, не представляваше заплаха за брака им. При всички случаи не му беше никак лесно да стои безучастен, когато някой мъж гледаше жена му по този начин.

Стисна зъби. Би могъл да го понесе по-леко, ако той и Лили бяха възобновили съпружеския си живот. Не бяха правили любов от деня, когато я откри насаме с Джузепе Гаваци. От онази нощ тя бе обсебена от мисълта за дъщеря си. Бяха сложили легло за нея в стаята до детската. Лили ставаше по няколко пъти на нощ, за да провери как е Никол. Пазеше я, като че ли се страхуваше да не изчезне отново.

И през деня рядко я изпускаше от поглед. Алекс не възразяваше. Знаеше, че с времето страховете й ще изчезнат и последното, което му минаваше през главата, след емоционалния хаос, преживян от съпругата му, бе да я задължава с нещо. Само се страхуваше, че няма да се сдържи. Никога не бе желал толкова друга жена, а тя бе така близо, с блестящите си коси, съблазнителни устни и… Наложи си да спре да мисли за нея, тъй като тялото му реагираше на представите.

Истината бе, че изобщо нямаше идея какво иска Лили. Изглеждаше ужасно доволна от сегашното състояние на нещата. Отчаяно му се искаше да разбере дали има нужда от него, дали го обича, но не попита нищо. Реши тя да направи първата крачка, макар че така рискуваше да прекара години в мълчание и въздържание. Проклинаше я всяка нощ, когато си лягаше сам и всяка нощ я сънуваше. Въздъхна и отново насочи вниманието си към разговора.

— … ще тръгвам — казваше Дерек.

— Не, остани да обядваш с нас — настоя Лили.

Той пренебрегна молбата й и широко се усмихна на Алекс.

— Довиждане, милорд. Желая ви късмет с тези двете. Ще ви е нужен.

— Благодаря — отговори графът.

Лили придружи Дерек до коридора. На входа той я прегърна и положи бащинска целувка на челото й.

— Кога мислиш да наминеш към Крейвън’с? — попита. — Без теб не е същото.

Тя сведе поглед.

— Ще минем някой следобед с Алекс да те посетим.

Възцари се неловко мълчание. И двамата премисляха какво е по-добре да не казват.

— Значи си я върна — подхвърли той.

Тя кимна с глава.

— Дерек, — каза развълнувано, — без теб нямаше да преживея последните години…

Знаеше, че приятелството им никога нямаше да бъде същото. Нямаше да се повторят разговорите пред камината, нито споделените тайни, нито причудливите им отношения. Повдигна се на пръсти и го целуна по бузата.

Дерек потрепери, сякаш докосването й му причини болка.

— Сбогом, циганче, — промърмори и с големи крачки се отдалечи към очакващата го карета.

Никол се приближаваше към котката с триумфална усмивка. Протегна ръка и хвана пухкавата опашка, която примамливо мърдаше наляво-надясно. Том изсъска ядосано, обърна се и показа нокти, оставяйки малка драскотина по ръката й.

Никол зяпна изненадано и захлипа от болка. Алекс бързо се приближи да види какво става. Малката се затича към него и се сгуши в обятията му.

— Какво стана, слънчице?

Погали я успокоително по гърба, а тя през сълзи му показа ръчичката си.

— Том ли те одраска? — попита я нежно.

— Да — изхълца момиченцето. — Лош, много лош.

— Дай да видим. — Алекс разгледа одрасканото място и леко го целуна. — Том не обича да го дърпат за опашката, миличка. После ще ти покажа как да го галиш, за да не те драска повече. Хайде, прегърни ме и ще ти мине. — Никол забрави за драскотината, усмихна му се и обви врата му с ръчички.

Лили ги наблюдаваше мълчаливо от вратата. В гърдите й се събираше толкова любов, че чак я болеше. Алекс, неподозиращ присъствието й, продължаваше да говори нежно на Никол. После я пусна на пода и се наведе да потърси под канапето изчезнала кукла. Сцената накара Лили да се засмее. До този момент не знаеше дали той иска да бъде баща за детето й, а и нямаше никакво право да го моли за това. Без съмнение, отдавна трябваше да е разбрала, че в сърцето му има достатъчно любов и за двете. Не беше човек, който ще обвинява едно невинно същество за произхода му. Помисли си колко много има да научи от него за любовта, доверието и безрезервното приемане на другия. Искаше цял живот да е до него и да го направи щастлив.

Забеляза слугинята, минаваща наблизо, и й направи знак да се приближи.

— Сали, наглеждай за малко Никол, моля те. Време е за следобедния й сън, така че вземи няколко кукли и я заведи в стаята й…

— Да, госпожо, — усмихна се девойката. — Много сладко момиченце.

— Ако лорд Рейфорд продължава да я глези, няма да е задълго такава.

Сали се засмя, влезе в салона и затърси между играчките.

— Моя е! — извика Никол.

Освободи се от прегръдката на Алекс и тръгна да спасява куклата си.

— Милорд, — каза Лили учтиво, въпреки нервността си. Съпругът й я погледна въпросително. — Можем ли да поговорим насаме?

Не изчака отговора, а се насочи към стълбите и започна да се изкачва с елегантна походка. Алекс повдигна вежди и бавно я последва.

Когато влязоха в спалнята, декорирана в бяло и синьо, Лили затвори вратата и я заключи. Тишината стана наелектризираща. Той я наблюдаваше мълчаливо, но с напрегнато тяло и накъсано дишане.

Тя се приближи и сръчно започна да разкопчава елечето му. После, също така мълчаливо, развърза копринената връзка и я махна. Алекс затвори очи.

— Дълго време те пренебрегвах, нали? — прошепна Лили, заета с ризата.

Той стоеше напрегнат и възбуден, а топлината се разливаше по тялото му. Дъхът й галеше голите му гърди. Сподави един стон.

— Няма значение — успя да изрече.

— Има, и то голямо — каза тя и извади ризата от панталоните. Прегърна го през кръста и потърка тяло в меките косъмчета. — Не е това начина, по който да покажа на съпруга си колко го обичам.

Той внезапно обхвана талията й и силно я притисна към себе си. Тъмните й очи развълнувано блестяха.

— Обичам те, Алекс. Обичам те — повтори Лили с треперещ глас. — Страхувах се да ти го кажа. Мислех, че когато разбереш за Никол, няма да искаш да имаш нищо общо с мен. Или, още по-лошо, че чувството ти за чест ще те принуди да продължиш с брака ни, въпреки че в душата си ще ти се иска да се освободиш от нас и от скандала.

— Да се освободя от вас — едва изговаряше думите. — Не, Лили. — Хвана лицето й между дланите си. — Да те загубя ще означава смърт за мен. Искам да съм баща на Никол и твой съпруг. Последните дни бяха като бавна агония. Питах се как да те убедя, че имаш нужда от мен…

Сълзи на щастие изпълниха очите й.

— Няма нужда да ме убеждаваш — каза.

Алекс целуна ямката на шията й.

— Липсваше ми… Любов моя…

Тя усети топлината и нуждата на тялото му, напрежението на мускулите под дланите си. Алекс бързо я разсъблече и захвърли останалите си дрехи. Тя се излегна на леглото и, макар, че й се искаше да се покрие, не го направи, тъй като знаеше колко много му харесва да я гледа така. Тогава той се присъедини към нея и я притисна до тялото си.

— Кажи ми го пак — промърмори.

— Обичам те — прошепна Лили. — Обичам те, Алекс.

Ръката му се спусна между бедрата й, докато устните им се сляха в продължителна целувка. Лили се изви, когато пръстите му я обладаха. Повдигна се и зърната й се опряха в гърдите му. Алекс наведе глава да ги погали с език. Продължи с мъчението си, докато розовите връхчета не затрепериха.

Тя леко захапа рамото му, опивайки се от аромата на златистата кожа. После устните й потърсиха едно от малките зърна и Алекс изстена от удоволствие. С дръзки пръсти Лили очерта мускулите на гърдите, стомаха и слезе по-надолу. Погали твърдата му мъжественост от върха до основата, докато накрая той не издържа, разтвори краката й и я облада с вик на задоволство.

Лили го обгърна с ръце и крака, молейки за още. Той се отдръпна малко и това я накара силно да го стисне. Повтори движението няколко пъти, наслаждавайки се на хищническата жажда, с която го придърпваше отново. Тя бе изпаднала в състояние на безумен екстаз. В този момент не съществуваше нищо друго, освен съединяването на телата им, твърдите мускули под дланите й, пронизващите тласъци, докато я заля разтърсващата буря на освобождението.

По-късно лениво прокара пръсти по любимите черти и доволно се протегна. Алекс пое ръката й и я обсипа с горещи целувки.

— Толкова години съм живяла в страх — промърмори Лили. — И сега изведнъж вече от нищо не се боя.

Той се понадигна и се опря на лакът. Погледна я усмихнат.

— И как е? — попита.

— Странно. — Очите й го гледаха с любов. — Струва ми се странно да съм толкова щастлива.

— Ще свикнеш — увери я той. — Имаш цял живот.

— Откъде знаеш? — прошепна закачливо.

— Защото аз ще се погрижа.

Наведе се към нея и Лили с готовност разтвори ръце.