Кристина Дод
Правилата на капитулацията (19)

19

След като назначи нова бавачка и се накара здраво на Грания, Шарлът закрачи по коридора към старата детска стая. Щеше да й бъде трудно да застане срещу Уинтър, но вече не се плашеше от предложения за женитба и голословни твърдения, че го обича. Страхът й не беше нищо повече от инстинктивно опълчване срещу поредното безсърдечно, нежелано предложение.

Вратата беше отворена. Шарлът остана в коридора, докато се подготви. Изпъна корсета си, изправи гръбнак. Достойнство, грация, равнодушие. Това бяха основните добродетели в общуването с Уинтър. Това бяха истинските фундаменти на характера й.

Тя влезе и завари детската стая празна. Слънцето влизаше свободно през прозореца и падаше върху изтъркания паркет и старите завеси. Килимът, възглавниците и масичката бяха издърпани до камината. Шарлът разбра, че тъмнината на нощта и сиянието на огъня в камината бяха придали атмосфера на стаята. Магията, под чиято власт беше попаднала, се оказа прост трик.

— Лорд Ръскин? — извика тя в посока на затворената врата в другия край.

Когато никой не отговори, Шарлът изпита облекчение. Ако той беше излязъл, щеше да си спести неприятна сцена… или по-скоро продължението на последната неприятна сцена.

Прогони решително неловкостта си и отново си заповяда: достойнство, грация, равнодушие. Трябваше само да си припомни тези добродетели и Уинтър нямаше да успее да я извади от равновесие.

— Лейди мис Шарлът? — Гласът му я изтръгна от размишленията. Уинтър застана на вратата в обичайното си облекло — панталон, риза без яка, боси крака. Лицето му изразяваше радост. — Не ви очаквах толкова скоро.

Шарлът не разбра какво имаше предвид, но веднага се ядоса.

— Очаквали сте ме? Защо сте ме очаквали?

Той се усмихна снизходително.

— Променили сте мнението си. Приемате предложението ми и ще живеете с мен до края на дните си.

Достойнство? Грация? Може би. Но равнодушието я напусна. Дощя й се да му издере очите. Защо я смяташе за безгръбначно животно?

— Не.

— О! Тогава имате друг претекст.

— От вас зависи дали ще го изтълкувате като претекст, милорд. Но не вярвам, че новината за самостоятелните препускания на дъщеря ви е толкова незначителна.

Усмивката му угасна и той вдигна вежди. Шарлът проследи с дълбоко задоволство физиономията на обидения мъж. Много добре. Един от двамата винаги страдаше. Сега беше негов ред.

Той отстъпи крачка встрани и й махна да се приближи.

— Влезте тук. Сега.

Шарлът се запъти към него. Макар да се мразеше за проявената нетактичност — как можа да го конфронтира без никакъв увод с такава страшна новина, — тя изпитваше злобно задоволство, че го е свалила от високия пиедестал на мъжествеността и го е приравнила с останалите хора. Когато мина покрай него, той сложи ръка на кръста й и я бутна напред.

В сравнение с детската стая това помещение беше малко, по-малко дори от нейната спалня. Очевидно е било предназначено за бавачката на Уинтър. Тясното легло беше изхвърлено. Целият под беше покрит с дебел килим в златно и смарагдовозелено, с големи червени пискюли. Виждаха се няколко късокраки масички с наредени по тях документи.

По цялата стая бяха разхвърляни червени и златни кадифени възглавници. Под прозореца беше опънат пухеник, а над него от тавана висеше мрежа.

Подозренията й се затвърдиха. Беше попаднала в спалнята му.

Уинтър затвори вратата с трясък. Шарлът се обърна гневно, но той тикна показалец под носа й.

— Не се оплаквайте, лейди мис Шарлът. След като ми хвърлихте на главата такъв важен факт, ще си носите последствията.

Тя не беше от жените, които се плашат от подобни жестове, и реагира само със студения, пренебрежителен поглед, с който укоряваше и най-нахалните подрастващи.

— Какви биха могли да бъдат тези последици, милорд?

— Искам да чуя защо Лейла и излязла на езда без надзор!

Коленете й поддадоха и тя се отпусна на купчината възглавници, надявайки се, че ще изглежда случайно.

— Никой не й е позволил, милорд. Аз… аз не удържах на обещанието си да й давам уроци по езда, затова тя е взела нещата в свои ръце. Промъкнала се в обора и излязла на езда без седло и юзда. — Като си представи малкото момиченце на гърба на кон, по-едър от възрастен мъж, сърцето й отново спря. Ако беше паднала…

— Велики боже! Но малката язди като джин. — Уинтър погледна Шарлът и се усмихна едва забележимо. — Като демон — поясни той и се отпусна на пода до нея. — Научих я да язди като пустинните народи и се гордея със смелостта й. Но е кошмарно да си представя, че препуска без надзор и прилага тези техники.

След като децата й разказаха за номерата, които владеят, Шарлът се боеше, че Уинтър няма да приеме тревогата й сериозно. Но явно и той си представяше ужасни неща като нея. Това я утеши и тя се опита да утеши и него.

— Не се е случило нищо лошо. Накарах я да обещае, че вече няма да язди сама, само с мен. Но не искам да подлагам на изпитание честната й дума. Още от утре ще започна да я обучавам как се язди с дамско седло.

Уинтър седна на пети и се удари по челото.

— Направих всичко, за да я спася от брака с онзи ужасен дребосък, а съм я изложил на опасност да бъде убита от английски кон!

— Аз поемам пълната отговорност, милорд. Трябваше да се уверя, че бавачката е през цялото време при децата… — Изведнъж осъзна думите му и замлъкна. — Какво искате да кажете с това, че сте я спасили от брак с… вероятно с някакъв мъж?

— Казва се Хамал Сихам. — Уинтър изрече името с такава омраза, че Шарлът се отдръпна уплашено. — Този син на коза, който стана водач на племето след смъртта на Баракх. Моят уважаван бедуински баща… Хамал изобщо не може да се сравни с него. Макар че е страхлив като заек, се опияняваше от собствената си глупост и ако аз не бях скрил хората на сигурно място, всички щяхме да загинем в пясъчната буря.

— Този Хамал Сихам… по-млад ли е от вас?

Уинтър скръсти ръце.

— Много по-млад.

Шарлът беше обучавала достатъчно млади мъже, за да знае какво става в главите им.

— Вие сте го унизили.

Както винаги, когато беше развълнуван, Уинтър заговори със силен акцент.

— И по какъв тактичен начин, скъпа мис Прайс, трябваше да му обясня, че е неспособен и за малко да отведе в ада почти стотина мои добри приятели?

— Няма такъв начин. Всичко е напразно.

— Надсмивате ли се над мен, мис Прайс? — Гласът му прозвуча като заплашителен шепот. Шарлът отговори също така тихо и с известна предпазливост, защото чакаше ей сега да се разрази буря.

— Не, милорд. Моят опит ме е научил, че е невъзможно да възпиташ подрастващо момче, на което е дадена абсолютна власт. То си е въобразило, че е най-висш авторитет, и се смята за непобедимо. Тежко на онзи, който постави авторитета му под въпрос!

Уинтър я погледна втренчено, но не каза нищо.

— Вие сте отвели хората на сигурно място и той ви е намразил. Но не разбирам защо е поискал да се ожени за Лейла. — Тя беше толкова ужасена, че едва произнесе тези думи.

— Тази воняща купчина овчи тор се осмели да поиска от мен да му дам дъщеря си за жена в знак на добрата си воля. Трябваше да ги сгодим, щом дойде първият й месечен цикъл.

Състраданието се оказа по-силно от смущението и дълбоко вкоренената сдържаност и тя пошепна задавено:

— О, Уинтър…

Дано само не бе чул това интимно обръщение. И дано никога вече не спомене месечния цикъл, защото не би посмяла да му се скара.

Той наистина не чу, че тя го бе нарекла на малко име.

— Хамал вече имаше две жени.

Това признание я накара да загуби дар слово.

— Тогава разбрах, че трябва да се прибера вкъщи. Мама имаше нужда от мен. Трябваше да се върна в Англия още преди месеци, но реших, че е по-добре децата да растат на чист въздух и без мъчителни ограничения. Едва Хамал ми натрапи решението. Направих го заради Лейла. — Уинтър се взираше в някаква невидима точка над дясното рамо на Шарлът и очевидно говореше със себе си. — Никога не бих дал дъщеря си на такъв човек. Осъзнах, че тя няма място в света на бедуините. За Роби и мен животът в пустинята предоставя безгранична свобода, но за Лейла… По-добре дамско седло.

Досега не знаеше истинските причини за завръщането му, а и не можеше да си представи каква жертва е направил за дъщеря си. Но сега не беше време да му се възхищава. Имаха друга работа, и то спешна.

— Моля ви да убедите Лейла, че дамското седло е по-добро за нея.

Уинтър се върна бързо в действителността и погледът му се устреми към нея със злобно задоволство.

— Невъзможно. Лейла е разумно дете. Права е да смята дамското седло за глупост. То създава неравновесие при язденето.

Нямаше смисъл да спори с него. По-добре да насочи вниманието му към очевидното.

— Може би сте прав, но това е единственият начин, по който яздят жените в Англия.

По лицето му пролича, че се готвеше да я поласкае.

— Не мога да повярвам, че една разумна жена се подлага на такова мъчение. Жената трябва да се застъпи за правото си да язди така, както бог е отредил за всички — по един крак от всяка страна на коня.

Шарлът не се хвана на сладките му приказки.

— Може би, милорд. Но този ден още не е дошъл и аз няма да бъда първата жена, която ще седне по мъжки на седлото. Ако не си спомняте предишната ни дискусия, ще ви припомня, че изпаднах в немилост и бях отхвърлена от обществото. Ако видят дъщеря ви на мъжко седло, ще постъпят с нея по същия начин като с мен. — През ума й мина страшна мисъл и тя добави бързо: — Освен това трябва категорично да й забраните да се изправя на гърба на коня. Това би било връх на дързостта.

— Пфу! — Уинтър издърпа ризата от колана си и я смъкна през главата. — Мадам, вие нямате кураж.

Тя беше сама с мъж, който тъкмо се събличаше. В спалнята му. По-скоро би могъл да й каже, че има твърде много кураж или твърде малко ум в главата си. Той раздвижи рамене, ребрата образуваха вълни под гръдния кош, златната коса се разпиля по раменете. Устата й пресъхна и стаята изведнъж се смали. Тя се стегна и направи опит да стане.

— Сега ще ви оставя да се измиете, милорд.

— Да се мия? — Великолепен в своята голота, той я изгледа гневно. — Даже аз, съвършеният варварин, знам, че не е прилично да се мия пред зрители. — Наведе се многозначително към нея и заяви: — Но ако имах жена, щях да се мия заедно с нея.

Шарлът въздъхна уморено. Беше прекарала тежък ден и не желаеше да го удължава с пубертетски номера.

— Значи сме на едно мнение. Утре ще започна да давам на Лейла уроци по езда.

Гримасата му изразяваше или разочарование, или възражение.

— Не съм казал, че сме на едно мнение. Що се отнася до възпитанието на дъщеря ми, имам доверие във вас, но за уроците по езда не съм толкова сигурен. Утре ще ми покажете умеете ли да яздите.

Тя не искаше това. Откакто бе напуснала Портърбридж Мейнър, беше яздила твърде рядко и мисълта, че Уинтър ще я определи като неспособна, я потискаше. Но трябвайте да признае, че той има право да я провери. Освен това нямаше избор. Изправи се колкото може по-грациозно, независимо от силното усещане за неравновесие и заяви:

— Добре. Така да бъде. Сега ще ви оставя на вашите… Сега ще си отида.

Той също стана и ръцете му се насочиха към панталона.

— Не. — Тя протегна ръце, сякаш искаше да го задържи далече от себе си. — Не докато съм в стаята.

Начинът, по който й се усмихна, разруши всичките й надежди, че действията му са плод на незнание. Той улови китката й и проговори обвинително:

— Лейди мис Шарлът, вие сте плаха.

— Не, аз се държа прилично — отговори твърдо тя и издърпа ръката си.

— Престанете. Ще си причините болка. — Той приближи ръката й до гърдите си и положи пръстите върху едното зърно.

— Защо мъжът държи да обвини жената, когато се опитва да я прелъсти, а тя се отбранява?

— Такава е мъжката природа.

Доброволното признание я изненада, но не промени нищо в поведението му. Все още притискаше ръката й към зърното на гърдата си и описваше с нея малки кръгове. Тя стоеше като истукан и го гледаше със засилващ се гняв. В началото той се усмихваше, но постепенно усмивката отстъпи място на настойчиво очакване. Ресниците му бяха полуспуснати, ноздрите потръпваха, устните му леко се отвориха.

Косъмчетата на гърдите му дразнеха дланите й, а зърното, отначало меко и гладко, се втвърди и щръкна. Когато осъзна физическата му реакция, тя вече не можеше да го гледа в лицето. Без да бърза, той премести ръката й върху другата си гърда и повтори същите движения.

Странно, но нейните гърди също реагираха. Тя не разбираше и не харесваше тази реакция, но зърната на гърдите й се втвърдиха и щръкнаха. Опънаха тънката долна риза и се устремиха към Уинтър, сякаш изискваха вниманието му. Той не можеше да види какво става, защото тя носеше всички дрехи, необходими да пазят добродетелта й. Въпреки това изпита неприятното чувство, че той знае какво става с нея. И още по-неприятното усещане на наслада.

Пубертетските му номера не останаха без ефект.

В тишината на стаята се чуваше само неравномерното му дишане. Той вдигна свободната си ръка и посегна към гърдата й. Топлината й проникна през многото пластове дрехи. Палецът му се раздвижи и тя въздъхна в очакване. Но той не я докосна, само палецът му закръжи така, че тя да го усети почти физически. Почти. А тя искаше да знае какво точно ще се случи.

Трябваше да сложи край на тази лудост, преди да е започнала.

— Лорд Ръскин, поведението ви е неприемливо.

— Но аз нямам нищо против да ме докосвате.

Решена на всичко, тя присви очи в тесни цепки.

— Може би ще имате нещо против, ако аз направя онова, което ми се иска.

Уинтър веднага пусна ръката й.

— Добре. Направете, каквото ви се иска.

Да му зашлеви шамар. Той знаеше, че тя иска да го удари. Господ знае, че го заслужаваше. Но даже с негово позволение не би могла да го направи. Животът й, основан върху дълбоко вкоренена учтивост, забраняваше подобни прояви на насилие. Може би имаше и други причини, но сега нямаше да мисли за тях.

— Шарлът? — Гласът му беше коприненомек и изкусителен, а ръката, която държеше толкова близо до гърдите й, се върна назад. — Все още ме докосвате.

Ръката й. Защо все още беше върху гърдата му? Шарлът се отдръпна рязко и скри ръка зад гърба си. Беше готова да го убие с поглед, но не смееше да го докосне. Омразен, дързък, властен хищник. Тя бе влязла по своя воля в спалнята му и той бързаше да извлече изгода.

Вероятно сега се пръскаше от удоволствие, но гласът му прозвуча с искрено уважение и без излишни емоции:

— В колко часа желаете да излезем на езда?

Защо й говореше така небрежно, сякаш помежду им не се бе случило нищо?

— За утре съм поканила учителка по рисуване — отговори тя, покашля се и допълни: — Най-добре да излезем в единадесет. Ако сте съгласен.

— Напълно.

Или тази, или предишната сцена бяха сетивна измама. Никой не беше в състояние да премине така рязко от гореща страст към бездушна учтивост. Или?

Може би той беше. Може би дългият опит правеше завръщането в ежедневието не толкова изнервящо. Тя все още не смееше да го погледне, затова не знаеше в какво настроение е.

— Трябва да знаете, че преди да ангажирам младата дама, обсъдих въпроса с лейди Ръскин — продължи тя.

— Каква млада дама?

— Учителката по рисуване. Аз не съм много добра, затова помолих лейди Ръскин да потърсим учителка с талант. Въпреки това не желая да мислите, че съм неспособна, защото рисувам лошо и ми е трудно да науча Лейла да чете.

— Естествено, че не. — В гласа му звънна веселие.

Това я улесни да преодолее нервността си и да вдигне глава. Трябваше да му каже още нещо.

— Щом започнахме този разговор, искам да отговоря на обвиненията, които ми отправихте в каретата. — Двамата се гледаха право в очите. Неговият поглед беше жаден и натрапчив. Тя беше достатъчно интелигентна, за да осъзнае, че се е изплъзнала само защото той го е допуснал. Ако му кажеше…

Не, нямаше да му позволи да я сплаши. Въпросът беше твърде важен.

— Кажете — окуражи я той.

Да не би да очаква проява на покорство? Този мъж преливаше от самоувереност и това й вдъхна смелост да заговори:

— Аз обичам не вас, а децата ви.

Уинтър я зяпна смаяно. После избухна в луд смях.

— Много се радвам да чуя, че обичате децата ми. Това е нещо, на което много държа у бъдещата си жена.

Защо смъртоносният и удар не бе улучил целта?

— Аз отхвърлих вашето предложение — доколкото може да се нарече така.

— Да, отхвърлихте го. — Уинтър кимна и повтори: — Отхвърлихте го.

За втори път този ден трябваше да го остави.

— Лейди мис Шарлът, мисля, че имам нещо за вас.

Шарлът се обърна като ужилена и видя, че той държеше в ръце обувките й. Грабна ги и се запъти към вратата, решена да не се мярка повече пред очите му.