Сандра Браун
Принцът тигър (9)

Девета глава

— Кристин!

— Да?

— Как можеш да питаш такива неща!

— Искам да зная. И не се преструвай, че не си спала с него, защото той просто те изяжда с поглед. Сигурно е било приказно, нали?

Карин се опита да потисне усмивката си. Колко хубаво би било ако Дерек я обичаше и тя можеше да сподели щастието си с Кристин!

— Видя го — отвърна тя уклончиво. — Какво мислиш?

— О, Божичко! Мисля, че е страхотен! Момичетата от пансиона ще умрат като го видят. Сто на сто ще умрат. Страхотно парче е! Тялото му е върхът. Искам да кажа, че… че е добре сложен. Харесвам косата му, о, Карин, той е толкова мил и… — Тя въодушевено плесна ръце, неспособна да намери думи, с които да опише Дерек. — Той е мой зет! Ау! Още не мога да повярвам. И тази кола! Ужасно ли е богат?

— Предполагам. Той е половин арабин, Кристин. Казва се Али Ал Тасан. Баща му е шейх Амин Ал Тасан. Чувала ли си за него?

Очите на Кристин щяха да изскочат.

— Петролният кладенец Ал Тасан? Ал Тасан, приятелят на крале и министър-председатели? Този Ал Тасан ли? Будалкаш ме!

Карин поклати глава. Доколкото можеше, й разказа историята на живота му, поне такава, каквато я знаеше.

— Има апартамент във Вашингтон, а ние отиваме във фермата му във Вирджиния.

— Навярно има къщи по целия свят?

— Навярно. Не зная.

— Мислиш ли, че ще трябва да пътуваме? Карин, Божичко! Осъзнаваш ли какво означава това за нас?

— Просто ще живеем ден за ден. — Излишно беше да я разочарова. Когато бракът бъде разтрогнат, тогава щеше да й обясни всичко. Или може би не. Може би просто щеше да се престори, че нещата не са потръгнали.

Дерек се върна на масата и ги покани да поръчат още нещо. Отказаха и той ги придружи до колата. При вратата на училището, Кристин го прегърна възторжено.

— Благодаря ти, че отново направи сестра ми щастлива.

Той се разсмя и разроши косата й.

— Удоволствието е мое. — Постави банкнота от сто долара в ръката й. — Ето ти малко джобни пари.

Карин преглътна протестите си. След развода й на Кристин се наложи да се лишава от много неща. Трябваше да страда, без да има вина за това. Какво бяха сто долара за Дерек? Но ако с тях Кристин можеше да си купи някоя нова дреха, защо не?

— Благодаря! Страхотно е да имаш отново пари, Карин.

— Кристин!

— Е, не е ли така? Бяхме като просякини, откакто онзи негодник те остави. Няма да бъде нужно да броим всяка стотинка. Няма да е нужно да работиш. О, Карин, можеш отново да почнеш да живееш!

— По-добре кажи довиждане и се прибирай, преди директорката да е тръгнала да те търси. — Разговорът тръгна в посока, която не й се нравеше. Не искаше Кристин да привиква към разкоша, който Дерек можеше да й осигури.

Сбогуваха се и размениха горещи целувки и прегръдки. Дерек остави на Кристин адреса и телефонния номер на дома си във Вирджиния.

— Мога ли да звъня за твоя сметка? — попита Кристин. Явно се чувстваше достатъчно комфортно в негово присъствие.

Той натисна носа й.

— Ще очаквам, детенце. И често. Ако имаш нужда от нещо, обади ни се. Обещаваш ли?

— Обещавам.

Когато продължиха, Карин потъна в кожената седалка на колата и облегна глава назад. Очите й се затвориха почти веднага.

— Благодаря ти, че беше толкова щедър към Кристин. Не й е лесно, макар че успявах да я издържам в това училище. Обещах на майка си, че ще й дам възможно най-доброто образование. Уейд и аз бяхме единственото й семейство. Когато скъсахме, психологически, Кристин също се почувства отхвърлена. Моля те да простиш прямотата й. Тя винаги казва това, което мисли.

— Харесвам тази прямота. Бих искал по-възрастната й сестра да приличаше поне малко на нея.

Карин рязко се изправи и хвърли унищожителен поглед към него.

— Какво искаш да направя? Да ти кажа, че тялото ти е върха?

— Тя ли каза това? — разсмя се той.

— Според нея, а тя говори от името на всички момичета в пансиона, ти си страхотно парче.

— Ау!

— И тя така казва.

— Как?

— Ау.

— О!

Вече пътуваха в покрайнините на града. Дерек насочи колата към магистралата. Наведе се към Карин.

— Бих казал, че си изтощена.

— Струва ми се, че е минала цяла вечност от сутринта, когато агентите на ФБР ме измъкнаха от леглото.

Дерек се намръщи.

— Трябва ужасно да са те изплашили. Да не говорим за това сега. Можеш да спиш по пътя към къщи.

Към къщи. Звучеше така, сякаш беше завинаги. Означаваше безопасност, сигурност, стабилност, здрави връзки. Но за нея това нямаше да бъде дом. Преди още да е пристигнала, тя знаеше, че пребиваването й там ще бъде временно.

— Ето — каза той и придърпа гюрука. — Облегни се, поспи и когато се събудиш, ще сме пристигнали. — Наведе се и леко целуна устните й. После превключи скоростите и се насочи към магистралата.

Карин беше прекалено изтощена, за да спори. Намести главата си удобно, изпъна крака и притвори очи. Бръмченето на мотора я унесе.

Целувката на Дерек още гореше върху устните й. Ароматът на одеколона му замайваше главата й. Чувстваше топлината и силата, които се излъчваха от него. Тялото му… наистина беше… страхотно…

— Карин, скъпа.

Събуди се с приятното усещане, че нечии устни галят лицето й и нашепват името й. Леко се раздвижи. Не искаше да се събуди.

— Скъпа, вече сме у дома.

Дъхът му погали ухото й.

— Карин?

— Хм?

— Събуди ли се? Можеш ли да вървиш?

Дерек тихо се разсмя. После една силна ръка обви гърба й, друга прихвана коленете й и я повдигна.

— Дерек.

Почувства твърдите му мускули срещу гърдите си. Усещаше ръцете си прекалено натежали, за да обвие раменете му и зарови глава под брадичката му. Кожата му я стопли. Притисна устни към нея.

Шепотът, стъпките, светлините сякаш идваха отдалеч и едва стигаха до съзнанието й. Леко отвори очи и видя високи стълби, които й напомниха за „Отнесени от вихъра“. Но да остане с отворени очи беше прекалено усилие за нея. Сложи ръка върху гърдите на Дерек, притисна се към него и отново ги затвори.

Имаше някаква причина, за да не му се доверява. Опита се да си припомни точно каква, но не можа. Затова просто я забрави и се отпусна, сгряна от топлината му. Почувства, че се изкачват по стълбите и вървят по дълъг коридор. През затворените си клепачи усети приглушената светлина на стаята, в която влязоха. Когато Дерек я сложи на леглото клепачите й потрепнаха. Видя балдахин над леглото.

— Сигурен ли си, че няма нужда…

— Благодаря ти, Дейзи. Ще се погрижа да си легне. Тази вечер те задържахме до късно. Лека нощ.

— Лека нощ.

Гласовете стигаха до нея, но не я разсъниха. После чу, че вратата предпазливо се затворя и в стаята настъпи тишина.

Дерек седна до нея и тялото й потъна дълбоко в мекото легло. Пръстите му погалиха лицето й.

— Бедното ми момиче — прошепна той, — толкова си уморена.

Леко я целуна по челото. Вдигна глава и забеляза леката усмивка, която затрептя в ъгълчетата на устните й. Докосна ги с пръсти. Но очите й бяха затворени и тя не видя нежността, изписана върху лицето му.

Дерек повдигна главата й с длан и с другата си ръка започна да вади иглите от косата й. Тя се разпиля и той прокара пръсти по медните кичури. Отпусна главата й върху възглавницата и леко извърна тялото й. Разкопча ципа. Опита се да отклони погледа си от съвършенството на гърдите й, покрити с дантела. Изтегли роклята й надолу. Събу обувките и ги остави до леглото. Не бързаше.

Бельото й не беше скъпо. Найлон. Но по ръбовете имаше широка дантела, която подчертаваше женствеността й. Изглеждаше много мила така, легнала с разпиляна като ореол коса, отпусната, с гърди, които едва забележимо се повдигаха, с покрити с дантела бедра. Беше изоставена. Уязвима. Безпомощна.

Дерек почувства, че го обзема възбуда. Но той потисна желанието си, плъзна пръсти под ластичния колан на фустата и я свали. Рядко му се случваше да бъде изненадан. Но остана неизказано изненадан, когато видя, че носи жартиери и чорапи. Предполагаше, че е с чорапогащник. Прикритата й пламенност му достави огромно удоволствие. Неговата жена беше с много лица и той нямаше търпение да разкрие всеки удивителен аспект от личността й. Наистина, непредсказуема беше. До смърт беше уморен от предсказуеми жени; жени, които толкова много пъти са били с толкова много мъже. Толкова бяха много, че му омръзваха, преди да е бил в леглата им. Но не и тази жена…

Погледна я. Наслаждаваше се на свободата да го прави без тя да осъзнава това. Тази жена беше различна. От онзи ден, в който я срещна, непрекъснато го учудваше, не само го възбуждаше, но и не го отегчи нито за миг. Не очакваше и да бъде отегчен още дълго време.

Ловките му пръсти разкопчаха жартиерите й. Плъзна длани по крака й и свлече чорапа по слабите бедра, изящно оформените колене и прасци, тънките глезени. Веднъж така беше докоснал с устни всеки сантиметър от този крак. Познаваше вкуса на плътта между бедрата й, знаеше, че гънката на коленете беше особено чувствителна.

Докато я целуваше, тя се задъхваше от страст. Тогава хапеше прасците й, целуваше ходилата на краката й, гъделичкаше пръстите й. Свали и другия чорап с не по-малка наслада. Плъзна длани под ханша й, намери закопчалката на колана й и я разхлаби. Съчетанието от дантела и сатен го накара да се усмихне. Беше спал с жени, облечени в шедьоври на Диор, създадени да съблазняват, но не си спомняше случай, в който повече да се е наслаждавал на женското бельо. Бикините й нямаше с какво да го изненадат. Тънка ивица тъкан, ивица дантела и тънък ластик над тях. Между него и потъмнелия от слънцето корем проблясваше светлата й кожа, която той закопня да докосне с език. Под сутиена й също прозираше по-светла, макар и със загар кожа, защото последните дни, които прекараха заедно, тя се печеше само по бикини. Отново плъзна длани под гърба й, пребори се със закопчалката на сутиена и облекчено въздъхна, когато го разкопча, без да я събуди. Гърдите й бяха високи и закръглени, с по-меки очертания сега, когато спеше. Макар и отпусната, кораловите им зърна оставаха твърди. Познаваше цвета им, вкуса им и отново закопня да ги докосне с устни. Но не биваше. Тя никога вече нямаше да му се довери, ако сега се възползваше. Но трябваше, на всяка цена трябваше да я докосне. Върховете на пръстите му се спуснаха по сатенената кожа на шията й, после отново се върнаха към брадичката й.

— Дерек?

Карин сънливо промълви името му и звукът на гласа й го накара да се стресне. Ръката му застина и той обви пръсти около врата й.

— Да, скъпа?

Тя изви гръб и лениво се протегна, после леко присви колене и отново застина. Сърцето му лудо заби. Сетивата му изпращаха сластни сигнали по тялото, но той не биваше да се вслушва в тях. Нашепваха му или да се отдръпне от изкушението, или да му се отдаде, но да престане да стои така, като глупак със замъглен поглед и потни длани. Сексуалното въздържание беше нещо ново за него. Досега не беше изпадал в подобна ситуация. Мислеше си, че всеки, който поне веднъж го е изпитал, трябва да бъде канонизиран.

Карин раздвижи неспокойно ръка по чаршафите, сякаш търсеше нещо. Докосна бедрото му, застина и отново промълви името му. Кръвта му пак закипя. Той се наведе напред и обхвана главата й с длани.

— Карин, изглеждаш красива в леглото ми.

Целуна я. Първо само докосна лицето и. Но после, преди да закрещи, тя тихо замърка. Дерек я притисна и внимателно устните й се разтвориха, неговите също. Усещаше дъха й, вкусваше я, след това погали с език долната устна. После навлезе дълбоко, дълбоко в устата й. Изпъшка тихо. Ръката й се плъзна нагоре по бедрата му и после застина върху врата му. Привлече го, притисна се до него. За Дерек целувките й, сами по себе го караха да тържествува. Независимо дали беше склонна да признае или не, тя го желаеше. Сега, когато беше подвластна на подсъзнанието си, цялото й същество се стремеше към него. Нежеланието й да споделя леглото му беше просто опърничавост. Опърничавост, която той се кълнеше, че ще сломи. Гърдите й набъбнаха, и се втвърдиха под ласките му и изтръгнаха нов стон. Защо ми отказваш? Защо се отричаш от себе си? Вдигна глава да потърси отговора с очи. Нейните оставаха все така затворени. После тя зарови глава дълбоко във възглавницата и отново потъна в дълбок сън. Дерек се разсмя горчиво.

— До сега целувките ми не са приспивали някоя жена.

Изправи се и придърпа чаршафа върху й. Господи, красива е! Като паднал ангел. Тялото му се съпротивляваше искаше да я люби, но си беше обещал, че няма да я насилва. Щеше само да спи до нея, без да я люби…

Насилва. Защо не? Тя беше негова съпруга. Това беше неговият дом. Неговото легло. По дяволите, ще спи.

Разсъблече се и отиде гол до прозореца, отвори го и пое дълбоко дъх. В свежия въздух се прокрадваше лек есенен полъх. Подухна тих вятър и охлади тялото му, което не му помогна много. Когато се плъзна под одеялото, Карин потърси топлината му. Притисна гръб в сгънатите му колене. Кожата на бедрото й го докосваше там, където беше най-уязвим. Трескавата възбуда отново го обзе.

 

 

Разбуди я слънчевата светлина. Ярки, блестящи, ослепителни лъчи. Втурнаха се в стаята през отворения прозорец. Обърна се по гръб, отвори широко очи и се огледа. Лежеше в покрито с балдахин легло. Както леглото, и останалите мебели в стаята бяха много стари. Лакираните дъски на дървения под бяха покрити с тъкан килим, от обюсон, ако не я лъжеха очите. Убитите цветове хармонираха на пастелите по стените. Напрегна мускулите на тялото си, после ги разпусна. Чувстваше се чудесно, а това беше странно след всичко, което се случи вчера. Повдигна се на лакът и забеляза възглавницата до себе си. Толкова близо, че ръчно бродираните ръбове на калъфките се докосваха. Ленените чаршафи бяха леко набрани, а долу, в края на леглото имаше събрани на куп завивки. Бяха прекалено далеч, за да ги стигне с крака. Дерек беше спал при нея. Беше гола, само с бикини. Забеляза дрехите си разпилени по леглото и пода. В този миг вратата се отвори и в стаята, със сребърен поднос в ръце се втурна най-огромната жена, която беше виждала.

— А, добро утро! Радвам се, че си будна. Нямах търпение да се запозная с теб. Аз съм Дейзи Оланд, но ти ми казвай Дейзи.

Карин придърпа чаршафите към брадичката си и неуверено я поздрави. Дейзи остави подноса на малка масичка до леглото и започна да събира разпилените из стаята дрехи, сякаш това беше съвсем в реда на нещата.

— Този човек, кълна се, около него всичко блести от чистота, но хвърля дрехите си там, където ги свали. Гледай как е разпилял хубавите ти неща. Зацъка и вдигна жартиерите й. Прехвърли чорапите й през рамо. Карин се усмихна кисело. Дейзи дори не забелязваше объркването й. Продължаваше да прибира стаята, без да спира да бъбри.

— Когато позвъни и каза, че ще доведе младата си съпруга у дома, не повярвах. А ако ме питате, и за времето. Снощи стоях будна и ви чаках. Но ти, мъничката ми, беше така изтощена! Дерек те понесе нагоре по стълбите, дори без да ме остави да те огледам както трябва. Предложих да те разсъблека и приготвя за сън, но той не ми даде. Каза, че сам ще се погрижи за теб. Държи се така, сякаш си кукла.

— Къде е Дерек сега?

— На езда, както всяка сутрин. Каза да ти предам, че ще се видите на закуска, когато се приготвиш. Донесох малко чай. Докато се облечеш, но ти си стой в леглото, миличка. Колкото ти харесва.

— Не, трябва да стана.

За щастие точно в този миг жената изчезна в съседната стая. Карин стана от леглото и облече халата си, предвидливо оставен на близкия стол.

Дейзи се върна и махна зад рамо.

— Промъкнах се сутринта и разопаковах нещата ти в тоалетната стая. Ако не можеш да намериш нещо, само викни. Чакай, дай да ти налея чаша чай. Искаш ли сметана и захар?

Карин се чувстваше объркана. Никога през живота си не е била обслужвана и нямаше представа как да се държи с прислугата. Особено в ситуация като тази.

Когато половин час по-късно слезе долу, успя да постигне споразумение с Дейзи. Карин любезно й обясни, че е в състояние да прави повечето неща сама, но великодушно разреши на Дейзи само мъничко да „шета“ около нея, защото, както Дейзи подчерта, сега тя е господарката на дом, който отдавна се е нуждаел от стопанка.

— На тази красива стара къща й трябват жена и деца. Сто пъти съм го казвала на Дерек. Виждам, че най-после ме е послушал. Ама че ти е хубава косата! Божичко, приличаш на ангел. Само един за друг сте. Дерек, с този дяволски нрав… О, Господи, дано не съм те обидила. Но ти знаеш колко енергичен и дяволски…

— Да, зная — увери я Карин с усмивка.

Слезе по стълбите и се опита да се ориентира за разположението на къщата. Спалнята, в която прекара нощта.

Тя беше една от двете стаи с обща баня и тоалетна стая. Това беше апартаментът на домакините. Неуверено се спря на последното стъпало, огледа се и се опита да отгатне къде е кухнята.

— Загуби ли се — Дерек влезе в широкия вестибюл, чийто таван се издигаше и над втория етаж. Готвех се да дойда и да те измъкна от леглото, ленивке. Денят е великолепен и искам да те разведа из фермата. Добре ли спа?

Без дори да се замисли, той дойде до нея, взе я в прегръдките си и я целуна, докато тя остана съвсем без дъх.

— Добро утро — прошепна той, преди да вдигне глава.

Дотук с хладното безразличие, с което щеше да се отнася към него. Краката й омекнаха и тя отвърна пресипнало.

— Добро утро.

Дерек носеше свободна бяла риза, небрежно разкопчана до средата на гърдите му и дълъг брич за езда в цвят каки. Карин не подозираше, че някой днес носи такъв брич. Или поне беше категорична, че никой не го носи така непринудено като Дерек. Обут беше във високи кафяви ботуши, които стигаха почти до коленете му. Изглеждаше великолепно с разрошената си от вятъра коса и обветрено лице.

Поведе я през салон с роял в единия край и голяма мраморна камина в другия. Влязоха в трапезария, в която крал Джордж III щеше да се чувства като у дома си. Карин почувства, че устата й пресъхна от изумление. Посещавала беше исторически къщи, но никога не беше попадала в така добре поддържан и толкова разточително и изящно мебелиран дом.

— Обикновено не закусвам обилно — каза Дерек. — Ще взема плодове и кроасани. Ако искаш Дейзи ще ти приготви яйца или нещо друго…

— Не, всичко изглежда чудесно — каза тя, докато той я настани на съседния на своя стол, разположен в началото на дългата четири метра маса.

В средата стоеше изящна купа с цветя. И една червена роза до мястото й на масата. Дерек вдигна дългостебления цвят, целуна го и й поднесе.

— Добре дошла у дома, Карин.

Тя взе розата и неволно я вдигна до устните си, сякаш за да приеме целувката му.

— Да. Благодаря.

Порцеланът и приборите бяха безценни. Не би могла да ги използва небрежно като Дерек, който й предложи плодове от фруктиерите и ухаещи кошнички с домашно приготвени кифли и сладкиши. Дерек наля горещо кафе от сребърната кана. Хранеха се, без да отронят дума.

Карин отпиваше от кафето, когато той се обърна към нея:

— Яздиш ли, Карин?

— Да. Или поне преди време можех да яздя. Беше за кратко.

— Добре — каза той и широко се усмихна. — Поръчах да оседлаят кобила за теб. Надявам се да я харесаш. Отсъствах дълго и Мустафа е неспокоен. Тази сутрин го раздвижих добре.

— Мустафа?

— Един от конете ми. Ще го видиш по-късно. Той е…

— Снощи си спал при мен — тихо го прекрасна тя.

Ножът му застина за дълго до ръба на чинията. После бавно го остави и вдигна към нея предизвикателен поглед.

— Мисля, че се разбрахме за това.

— Съгласих се да не те любя.

Тя преглътна мъчително и заби поглед в лъжичката за момент.

— Така ли беше наистина? Не си спомням нищо от момента, в който заспах в колата.

— Не помниш как те отнесох нагоре по стълбите?

— Почти не.

— Не помниш, че те разсъблякох?

— Не.

— Как ти свалих бельото?

— Не.

— Докосвах те.

— Не.

— Целувах те.

Карин преглътна с мъка.

— Не.

— Нито пък, че и ти ме целуваше?

— Не съм.

— О, да, направи го — лениво се усмихна той. — Доста страстно, при това.

Червенината, покрила страните й, напомняше за розата до чинията й. Тази червенина, както и явното му нежелание да отговори на въпроса й, я разгневиха.

— Какво се случи снощи?

Той се наведе към нея.

— Снощи те обладах единствено в представите си, Карин. Тялото ми остана незадоволено. Тази сутрин съм много напрегнат и ако продължиш да ме предизвикваш, не ти гарантирам, че ще запазя спокойствие. Така че ти предлагам да спреш да ме разпитваш и да приключим с този разговор. — Замълча за миг, докато Карин не знаеше къде да се дене от смущение и после продължи. — Както ти казах, преди съвсем неблагоразумно да ме прекъснеш, днес искам да те разведа из имението. За сега можеш да яздиш с тези дрехи. — Говореше за панталона й от трико и за лекия пуловер. — Скоро ще купим всичко необходимо.

Искаше й се да го запита защо трябва да се ангажира с това, но замълча. Дерек тъкмо й казваше, че винаги може да разчита на Дейзи, ако има някакви въпроси или проблеми.

— Ще ми трябва време, докато свикна — каза тя.

Той взе ръката й и й помогна да стане.

— Предполагам с всички млади двойки е така.

— Нямам предвид само брачния живот. Говоря… свикнала съм да ставам сутрин рано и да се правям с всичко. Със задръствания, за да се добера до работа… Но за мен е ново да имам икономка, която ме събужда за кафе и ми приготвя банята, за да се изкъпя.

Дерек леко целуна устните й.

— Напълно съм убеден, че ще свикнеш.

Насочи я към масивната външна врата, пресякоха терасата, слязоха по стълбите и прекосиха алеята с коли с форма на полумесец, около която растяха чемшири. Поведе я с широки крачки към конюшнята вдясно от къщата. Карин издърпа ръката си от неговата. Засмя се.

— Бих искала да видя първо къщата.

Той остана безмълвен, докато тя оглеждаше обширната постройка от преди поне сто години и се възхищаваше на всичко. Червени тухли излъчваха усещане за години величие. Дървените капаци бяха боядисани в тревисто зелено и бяха прикрепени към прозорци. Прозорците на фасадата бяха скосени в горния си край и проблясваха на късното сутрешно слънце. Цялата фасада беше изцяло обгърната в бръшлян. Покрива, беше осеян с триъгълни двукрили прозорци, стръмни върха и два комина. Централната част на къщата беше едноетажна, а крилата й от двете й стани двуетажни.

— Красива е — прошепна Карин и в гласа й се усещаха нотки на благоговение. Сякаш разглеждаше рядък музеен експонат.

— Обикнах я в първия миг, в който я видях.

— В това състояние ли я купи?

— Трябваше ми много време, за да я направя такава, каквато е сега.

— Чудесно си се справил. Фантастична е.

Навсякъде се простираха морави. В далечината се извисяваха стари дървета с дебели стволове. Докъдето стигаше погледа й, се виждаше бяла ограда. От едната й страна бяха обработваемите площи, от другата гористи хълмове. Имаше и няколко акра пасбища, покрити с гъста трева, разлюляна от вятъра като зелен океан.

Карин остана задълго безмълвна. После се извърна към него.

— И ти наричаш това ферма?