Сандра Браун
Принцът тигър (11)

Единадесета глава

Кристин изплю камъчето. Спомняш ли си вечерта, която прекарахме заедно? Тя каза: „О, Карин, можеш отново да ваеш.“ Почти бях забравил това, но онзи ден, когато изглеждаше толкова потисната, че няма с какво да се занимаваш, аз се обадих на Кристин и я попитах дали наистина се интересуваш от изкуство. Тя ми каза, че си учила скулптура преди смъртта на майка ви.

— Когато тя умря, аз трябваше да поема грижите за Кристин. Затова се заех с по-практични неща.

— Същото каза и Кристин. Мисля, че се чувства виновна. Един гладуващ артист може да оцелее, но не може да издържа сестра си в колеж. Остана очарована като й казах какво възнамерявам да направя и ми изброи нещата, нужни за студиото на един скулптор.

Карин вече не се страхуваше, че това, което вижда пред себе си е мираж и направи крачка в преобразения таван.

— Мислех, че разчистваш тавана за твои нужди.

— Така и трябваше да стане. Беше много ядосана, когато видя, че таванът е отключен за всеки друг, освен за теб, нали?

Карин хвърли към него смутен поглед през рамото си.

— Мислех, че това е твоят начин, за да ме сложиш на мястото ми.

Той се разсмя.

— Е, сега като знаеш по-добре, как го намираш?

На отделни места в покрива бяха вградени прозорци. Естествена светлина никога нямаше да липсва. Покрай стената имаше работни маси. Чекмеджетата им бяха пълни с инструменти, а в малки сандъчета бе струпан материал за няколко месеца.

— Сигурно ще поискаш да подредиш наново всичко, така, че да ти е удобно. Разбирам малко от изкуство, завършено изкуство, но нямам никаква представа как се създава то.

— Не очаквай кой знае какво от мен — притеснено промълви тя. Всичко това навярно струваше цяло състояние. Надяваше се, че той няма да иска от нея да създава шедьоври.

Дерек се приближи, прегърна раменете й и я извърна към себе си. Дланите му сгряха голата й кожа. Едва сега се сети, че е съвсем гола, само с прозрачната батистена нощница. Но сега върху лицето му се беше появило ново за нея изражение.

— Карин, скъпа, не ме интересува дали ще правиш грозни пепелници, които ще трябва да разпродавам по битпазарите или питки от кал, или изобщо ще зарежеш всичко това. Искам отново да се усмихваш.

— Толкова ли кисела бях? Съжалявам.

— Не си щастлива. Аз съжалявам за това. Когато ти предложих този брак наистина мислех, че е най-добрият изход за теб.

Тя вдигна поглед към него.

— Не мога да бъда играчка, Дерек. Ти сам ми каза, че не можеш наистина да притежаваш създание като Мустафа, защото той принадлежи на небето. Но ти не можеш да притежаваш и никое човешко същество. Къщата тук наистина е великолепна, но тя може да се превърне в клетка, ако живея с чувството, че съм излишна. Дейзи няма да ми позволи да вдигна четката за прах. Няма да ми позволи да готвя. Истинска армия от работници поддържа земята. Аз няма какво да правя. Дори и конете имат повече ангажименти от мен.

В очите му проблеснаха искрици. Когато заговори гласът му прозвуча сухо като вятъра между листата на дърветата до триъгълния прозорец.

— Знаеш ли какви са техните ангажименти? Да се размножават. — Вдигна ръка към лицето й. — Ако искаш да вземеш участие в това, трябва само да ми кажеш. Разбира се, ще има малки промени в споразумението помежду ни.

Тя се измъкна от топлата му прегръдка, преди да се е поддала на упоителните нотки в гласа му. Страхуваше се, че няма да устои и ще се притисне към гърдите му. Остана леко изненадана и ужасно разочарована, когато той й позволи да се отдалечи.

Обходи с поглед преобразения таван. Всичко беше направено сякаш за вечни времена. Искаше й се да вярва, че е истина. Но и двамата знаеха, че не е така. Помисли си какво ли щеше да направи с тази стая, когато тя си заминеше. Отново да я заключи? Да я остави да събира прах?

— С всичко, което си купил, сега ще имам много работа.

— С какво ще започнеш? — попита той и се отпусна върху високия стол.

— Пръстите ми трябва да възвърнат гъвкавостта си — засмя се тя. — Минаха години откакто не съм се докосвала до глина. — Плъзна ръце по поставката с инструменти на една от масите. Почти почувства хладната, влажна глина по пръстите си. Толкова й липсваше това. Когато преди време беше намекнала на Уейд, че би искала да се запише в някоя школа по скулптура, той я беше запитал какъв смисъл би имало всичко това. Както обикновено, тя не му възрази, дори и не помисли да се противопостави на желанията му. Съмняваше се, че някога отново ще изпита радостта да сътвори форма от нещо безформено. Задави се от сълзите на благодарност, които напираха в гърлото й и се извърна към съпруга, който й беше поднесъл този дар. Дерек я гледаше изпитателно, без нито един мускул да помръдва по лицето му. Не се помръдна и дори когато тя се затича към него с боси крака. — Това, което си направил за мен е чудесно. Благодаря ти, Дерек.

Наведе се и докосна лицето му с устни. Леко го целуна и поиска да се отдръпне, но устните й сякаш имаха свое мнение. Останаха прилепнали към него. За дълго. Дерек стоеше все така неподвижен. Ръцете му не обвиха тялото й, което все още беше затоплено от леглото, порозовяло и ясно очертано под прозирната нощница. Нима целувката й му беше толкова безразлична? Тя дръзко докосна долната му устна с език. Това най-после го изтръгна от безразличието му. Наклони глава и устните му собственически се впиха в нейните. Изправи се, притисна я силно към себе си и обви ръце около нея. Целуваше я страстно, инстинктивно. Потисканата от седмици страст сега намери отдушник. Дерек я желаеше. Всяка фибра от него копнееше да я притежава. Но не биваше. Не сега. Все още не. Тя можеше да помисли, че това е сделка. Студиото срещу секс. Той не искаше това.

За него тя продължаваше да бъде загадка. Всички жени, които познаваше обичаха да бъдат глезени, с удоволствие се отдаваха на леността. А тя искаше да работи. Дали някога щеше наистина да я опознае добре? Надяваше се това да не се случи никога. Очакваше с нетърпение всеки нов ден, защото щеше да му разкрие някое ново лице на Карин. Бавно отпусна ръце. Даде й време да дойде на себе си, преди да се отдръпне. Преди да си тръгне, вдигна ръка и поглади косата й.

— Ако знаех, че ще ме целунеш така, отдавна щях да направя студиото — меко каза той, без да откъсва поглед от блесналите й очи.

След този ден отношенията им донякъде се промениха. В къщата стана доста по-спокойно. Понякога си разменяха леки ласки и целувки, но Дерек не се опитваше да превърне тези прояви на привързаност в страст или да я заведе в леглото си.

Карин изпитваше едновременно облекчение и разочарование. Дерек си оставаше най-привлекателният и вълнуващ мъж, когото познаваше. Сърцето й лудо забиваше всеки път, когато си спомнеше за плажа на Ямайка или за деня, в който той влезе в заседателната зала на Министерството на външните работи с куфия на главата. Но тук, в имението, което той наричаше ферма, той беше в стихията си. Изискваше много от хората, които работеха за него, но те го уважаваха, защото беше също толкова взискателен и към себе си. В негово лице Карин видя човешко същество, което може да обича. Опознаваше Дерек Алън. Но все пак, очакваше да се появи Принца тигър.

Една вечер Ал Тасан и Черил им се обадиха по телефона. След серия успешни конференции във Вашингтон Ал Тасан се готвеше да се върне в Саудитска Арабия. Карин и Дерек бяха тема на следващата новина в радиопредаването. Карин проведе кратък разговор с Черил. Майката на Дерек се интересуваше от здравето й. Дерек говори с баща си по-дълго. Когато остави телефонната слушалка, се обърна към Карин.

— През октомври ще бъде с майка ми в Женева и кани и нас. Искаш ли да отидем?

Карин остана слисана.

— Д-да, разбира се.

— Иска да те опознае по-добре — подразни я той и леко щипна носа й. — Хамид и жена му също ще бъдат там. Бих искал да те запозная с него.

— С по-възрастния ти брат?

— Да. Баща ми се интересува дали вече си бременна.

Тя оправи една възглавница, за да прикрие смущението си.

— Надявам се, казал си му, че това не е негова работа.

— Той не мисли така.

— Какво му отговори?

— Казах, че не си. — Погледна я въпросително и Карин сведе очи.

— Не съм.

— Значи в Ямайка не се е случило — замислено каза той.

Можеше да се закълне, че в гласа му прозвуча сянка на облекчение, но предпочете да не настоява.

Тръгнаха към трапезарията и тя го попита:

— Къде живее Черил, когато не е с баща ти?

— В Лонг Айлънд. Има страхотна къща в пролива. Някой път ще я посетим. Може да вземем и Кристин. Ще й хареса.

— Просто стои там и чака кога баща ти ще я повика. И тогава тя се втурва дори и на другия край на света? — запита Карин.

Усмивката на Дерек се стопи.

— Тя разбира.

Карин се зарадва, че Черил разбира, защото на нея самата това не й се отдаваше. Но замълча, защото не искаше да разрушава и без това крехкото разбирателство помежду им.

Следващата вечер позвъни Кристин. За Карин телефонните позвънявания сякаш утвърждаваха брака й. В очите на всички двамата с Дерек изглежда бяха едно цяло, истинска брачна двойка. Това я притесняваше. Толкова по-трудно щеше да й бъде след това да обясни раздялата им. А когато изтече наемът на апартамента й и тя попита Дерек какво да прави, той й каза да прекрати договора. Сега всичко, което притежаваше на този свят беше под покрива на къщата тук. Кристин се задъхваше от вълнение.

— Две неща — важно отвърна тя, когато от другия край на линията Дерек я попита защо е толкова щастлива. — Първо, помниш ли онова момче? Знаеш кой, Карин. Можеш по-късно да разкажеш за него на Дерек. Ще умра от притеснение ако трябва да говоря сама за това. Както и да е, той ми се обади и ме покани на концерта и приема, организирани от колежа му в началото на есенния семестър.

— Страхотно! — възкликна Карин. — Знаех, че ще се върне.

— А ако не го беше направил, просто нямаше защо да си губиш съня заради него — обади се Дерек.

— И второ, една моя приятелка ме покани на гости в дома на родителите й във Флорида през двете седмици между летния и есенния семестър. Мога да отида, нали? Дерек, знам, че обещах да дойда във фермата и да видя конете и всичко останало и да знаеш, много бих искала. Но вие, милички, все още карате меден месец и…

— Е, не можем да се състезаваме с Флорида — прекъсна я Дерек.

— Значи мога да отида?

— Чакай малко — намеси се Карин. — Познаваш ли тези хора?

— О, Карин, те наистина са готини. Майка й каза, че ще ти се обади и ще се уговорите за всичко, да знаеш. Ама мога ли да отида? Толкова работих, ходих на курсове през лятото. Зная, че сама реших така, но без ваканция е трудно. Моля ви.

— Карин? — попита Дерек от своята слушалка.

— Вярвам, че всичко ще бъде наред, но първо искам да говоря с родителите на твоята приятелка.

— Страхотно, благодаря. Обичам те, обичам те.

— И ще те очакваме за Деня на благодарността. Тогава няма да приемем никакви извинения, дяволче такова. Утре ще ти изпратя чек за пътуването.

— Но те поемат всички разноски. Бях поканена да отида като тяхна гостенка.

— Не можем да позволим член на това семейство да изглежда като просякиня, нали? Купи си нещо хубаво.

Кристин отново изпищя пронизително, а когато я попитаха за края на семестъра, едва не се задуши от самодоволство, докато разказваше.

През останалата част от вечерта Карин беше тъжна. С всяка своя дума и жест Дерек внушаваше, че бракът им ще остане непокътнат. Споменаването на детето, освобождаването на апартамента й, плановете за пътуване до Женева, студиото, което построи в дома си, думата „семейство“, която се изплъзна съвсем естествено, докато говореше с Кристин, дори и отношението му към нея.

Дали наистина…

Не. Дори не бива да мисли за това. Още тези дни той ще изгуби търпение. Той беше мъж привикнал да има жени винаги и когато пожелае. А вече седмици беше лишен от това. Скоро ще съжалява за живота, който водеше преди брака им и ще поиска развод.

Всеки ден откриваше нова причина, за да го обича, а с всеки ден тялото й копнееше все повече за него. Ако дори му намекнеше, че се чувства така, знаеше, че веднага щеше да я отведе в леглото. Погледът му изгарящ и настоятелен често се спираше върху й. Когато най-малко очакваше, обръщаше се и виждаше, че той не сваля от нея жаден поглед.

Същото се случи и тази вечер. Той свиреше и когато тя изведнъж се отърси от унеса си и вдигна поглед към него, видя, че я гледа.

— Толкова си тиха. Притесняваш се за пътуването на Кристин ли?

— Не, убедена съм, че всичко ще бъде наред. — Тя стана от канапето и се приближи до прозореца.

— Момчето, заради което ще умре от притеснение ако говори с мен, какво беше всичко това? — той довърши пасажа и застана до нея.

— Нищо особено. Харесва го, а той се опитал да се възползвал от това.

— Мъже! Всички са негодници.

Карин се извърна към него. Той комично повдигна и отпусна веждите си и направи жест, сякаш засукваше крайчеца на въображаем мустак.

— Прекрасно ми е познато това!

Дерек изръмжа, привлече я към себе си и се надвеси над нея.

— Веднага си плати ипотечния заем или ще изхвърля стария ти болен чичо на студа, а теб ще обезчестя.

Тя изпищя, а той я целуна с престорена страст и двамата се разсмяха високо. После престорената им целувка стана сериозна. Устните му се колебаеха. Притиснаха се към нейните. Отново се притиснаха и останаха върху тях. Дерек я привлече към себе си. Тя пристъпи към него, леко положи ръце върху гърдите му. Устните им се срещнаха и се сляха. Дишането му стана шумно, почувства страстта, която се надигна в него и разбра, че ако не го спре сега, после ще бъде късно.

Отстъпи назад и се опита да се усмихне.

— По-добре да видя дали няма да мога да платя ипотечния заем. Устните й трепереха. Лека нощ, Дерек.

— Лека нощ.

Остави го. А не й се искаше. Трудно овладяваше импулсивността си. Ако се поддадеше, никога нямаше да понесе раздялата им. Продължаваха да яздят заедно всяка сутрин. Учеше я да скача. Двете със Зарифа вече с лекота преодоляваха ниски препятствия. Всеки следобед работеше по няколко часа в студиото. Отначало просто си играеше. Искаше да припомни на пръстите си усещането за глина. Постепенно започна да работи върху по-сложни форми, докато талантът, с който беше родена отново се събуди.

Един ден, в изблик на внезапно вдъхновение започна нов проект. По-сложен от всеки друг. Идеята я завладя. Работеше по цели дни. Отреагираше на сексуалното напрежение, което вече беше непоносимо за нея. Имаше моменти, в които мислеше, че ще умре, ако Дерек не я докосне. Но той вече го правеше много рядко. Сега тя непрекъснато копнееше за близостта му.

Един ден работи почти целия следобед върху проекта. Чувстваше се изтощена, но доволна. Оживена, реши да поязди преди вечеря.

Когато наближи конюшните Дерек тъкмо излизаше от там.

— На езда ли? — попита той и хвърли поглед към изящната линия на бричовете й.

— Днес следобед работих много и сега искам да изгладя бръчките от шията си.

Блузата й падаше на широки меки гънки. Подухна вятър и под тънкия плат се очерта дантелата на сутиена и тъмните кръгове около зърната й. Докога трябваше да търпи всичко това? Желанието му растеше от мига, в който помисли, че ще експлодира ако не получи онова, което паметта не му позволяваше да забрави. Дори си забраняваше да я докосва прекалено често. Страхуваше се, че ще загуби контрол.

— Имаш ли нещо против да дойда с теб? — попита той с пресипнал глас.

— Не.

Дрехите му бяха поизмачкани. Цял ден беше работил с тях. До ноздрите й достигна соленият дъх на мъж, който е работил на открито и тя се запита какъв ли е вкусът на кожата на врата му точно сега. Навярно щеше да бъде топла и влажна.

— Ще се радвам на компанията ти.

Минути по късно те се носеха на конете си в падащия здрач. Над върховете на дърветата изплува съвършен полумесец. Почувствала вятъра в косите си, силното животно под себе си и властния мъж наблизо, Карин изпита свобода, каквато не беше усещала от седмици. Успехът върху проекта й я правеше дръзка. Луната се отразяваше в очите й. Мирисът на мъжа, на конете, тежкото ухание на циганското лято я опияняваха. Пред очите й се изпречи ограда и тя знаеше, че трябва да я преодолее. Двете със Зарифа се бяха слели и се движеха в съвършена хармония. Бяха бързи, силни. Можеха да полетят!

— Спри, Карин!

Тя се направи, че не го чува и се снижи над седлото.

— Хайде, момичето ми. Можем да го направим прошепна тя в заострените уши на кобилата.

— Дръпни юздите! Държиш ги прекалено отпуснати — изкрещя Дерек. После разбра намерението й. — Не, Карин, прекалено високо е! Тропотът на копитата погълна гласа му. Никога не си скачала толкова високо. По дяволите, казах ти да се върнеш!

Но тя само заби шпорите си в хълбоците на кобилата и затвори ушите си за ядните ругатни на Дерек. Кожата й настръхна. Високо беше! Но сега не можеше да опъне юздите. Все пак, Зарифа знаеше какво прави. Единственото, което й оставаше, беше да се задържи върху седлото.

Пое дълбоко дъх, преди двете с коня да прелетят над оградата. Стори й се, че мина цяла вечност, преди да се приземят от другата страна. Карин въздъхна облекчено и отпусна юздите.

Знаеше, че Дерек трябва да е някъде близо до нея, но когато спря Зарифа и се извърна, с изненада го видя, че се спуска към нея с гневно смръщени вежди. Толкова рязко дръпна юздите, че Мустафа изцвили и размаха копита във въздуха. Карин потръпна от силата и гнева и на мъжа, и на животното.

— За този номер заслужаваш да те натупам така, че да не можеш да седнеш цял месец.

— Бих искала да видя как ще се опиташ. При това не беше номер. През цялото време се владеех.

— Не, миличка, ти напълно изгуби контрол. — Наведе се и потупа Зарифа по гривата. Заговори й на мек арабски. Кобилата веднага се подчини. Обърна се към конюшните и покорно се понесе в тръс, напълно глуха за командите на Карин.

Когато стигнаха конюшните, Карин кипеше от гняв и унижение. Слезе мълчаливо. Дерек хвърли юздите на двата коня на коняря, който се затича към тях. Вече приближаваше къщата, когато Дерек я настигна, впи пръсти в колана й и грубо я спря.

— Чакай!

— Остави ме!

— Не съм приключил с теб още.

— Гледай си работата. — Тя се изтръгна от ръцете му, но се извърна и зафуча като котка. — Никога, никога повече не си позволявай да ми говориш по този начин.

— По кой начин?

— Да ми крещиш какво мога да правя и какво не.

— Можеше да се убиеш.

— Но не го направих!

— Това няма значение.

— А кое има значение?

— Ти не ми се подчиняваш. Когато дам заповед, очаквам да се подчиниш.

Карин остана с отворена уста.

— Заповед!? Да се подчинявам? Виж какво, господинчо! Можеш да заповядваш на другите около теб. Може, накъдето се обърнеш, да виждаш жени, готови да ядат от ръката ти, да се кланят и бият за теб, да бъдат готови да играят кючек само щом щракнеш с пръсти, но не очаквай това от мен. — Показалецът й гневно се заби в гърдите му. — Аз съм свободен човек. И ако реша да прескачам огради, да си избръсна главата, да стана астронавт, или да копая канавки, не се нуждая от разрешението ти, принц Ал Тасан. Аз съм твоя съпруга, не робиня — завърши тя самонадеяно, завъртя се на токове и се отправи към входната врата.

Секунда по-късно чу зад себе си решителните му стъпки по чакъла. Пръстите му се впиха в раменете й и рязко я извърнаха с лице към него.

— Моя съпруга, така ли? Добре, за Бога, крайно време е да започнеш да се държиш като моя съпруга.

Той я вдигна на ръце и силно я притисна към гърдите си. Изкачи стъпалата и пресече терасата пред входната врата. Дейзи, чула суматохата отвън, изтича към фоайето и сега стоеше там с капеща лъжица в ръка и отворена уста.

— Няма да вечеряме, Дейзи — твърдо каза Дерек. — Но предполагам ще имаме нужда от огромна закуска.

Изкачи стъпалата по две и се втурна през вратата на спалнята, която Карин беше видяла само веднъж. През първия ден, когато той я разведе из къщата.

— Надявам се да ти хареса — каза той в отговор на разширените й от уплаха очи. — И да не ти хареса, все едно. Просто свикни с това. От сега нататък ще спиш тук.

Грубо я сложи върху леглото. Тя бързо се надигна. Видя, че той изтръгна копчетата на ризата си и я захвърли на пода.

После се хвърли върху й, обви слисаното й лице с длани и впи зъби в безмълвните й устни. Беше обезумял. Целувката му я нарани, но и наелектризира. Тялото й пламна и без да съзнава какво върши, тя сгъна краката си в коленете. Токовете на ботушите й се забиха в матрака. Без да отделя устните си от нейните, Дерек се повдигна и легна между разтворените й бедра. Опря се на лакти и разкъса блузата й. Пълните й гърди тежко се надигаха под дантелата на сутиена. Горещите му устни яростно се впиха в тях. Обезумял, заслепен от страст, той несръчно свали сатенените презрамки от раменете й, плъзна длани по дантелата и разголи гърдите й. Обхвана зърното на едната й гърда с устни и дълбоко го всмука. После откъсна устните си и езикът му заописва кръгове около него. Отново я възбуждаше, отново я любеше. По лицето й потекоха сълзи. Чувстваше се така щастлива, така благодарна, така изпълнена с това, за което отчаяно копнееше и от което дълго време глупаво се лишаваше.

Вплете пръстите си в разбърканата му коса и впи нокти в кожата на главата му. Отчаяно го притисна към гърдите си, сякаш се страхуваше, че божествените му ласки ще спрат.

Той беше ненаситен. Пръстите му разтвориха колана й, после разкопчаха ципа на брича й и се впиха в сатенените й бикини и в кожата под тях. Също толкова гладка и топла. Докоснаха нежните косми. После нея. Влажна, топла, изпълнена с очакване.

Пръстите му се отдръпнаха и Карин мъчително изстена. Прехапа долната си устна, но не можа да спре тръпките, които я разтърсваха. Отчаяно се притисна към него и впи нокти в гърдите му. Плъзна длан по плоския му корем и разтвори ципа на брича му. Докосваше, го галеше го, притискаше се като обезумяла към него, докато…

— Скъпа…

— Дерек!

След първия изблик на страст, ласките им станаха по-нежни. Обзет от слабост, с блеснала от пот кожа, Дерек се отдръпна и леко я залюля в прегръдките си.

— Добре ли си? — попита я той най-после.

— Чувствам се великолепно.

— Нараних ли те?

— Не, разбира се.

— Нямах търпение.

— Нито пък аз.

— Толкова отдавна те искам.

— Бях глупачка.

Каза това и едва сега осъзна каква глупачка беше наистина. Щом Дерек й доставяше толкова радост, защо трябваше да се лишава от това? Дори и връзката им да беше временна, защо не приемеше онова, което той й предлагаше сега? До края на дните си щеше да й бъде достатъчно да си спомня за него.

Но днес не искаше да мисли за нищо. Погали врата му с устни, брадичката му, устните. Леко го целуна и прошепна:

— Какъв рицар си! Дори не си свали ботушите!

— Нито пък ти.

Засмяха си и започнаха бавно да се събличат. Струпаха изцапаните, влажни и разкъсани дрехи на купчина, която несъмнено щеше да накара Дейзи гневно да смръщи вежди. Когато Карин забеляза това, Дерек се разсмя.

— Шегуваш ли се? Вече седмици наред тя върви по петите ми и ми повтаря, че трябва да се държа по-добре с теб, за да разрешим проблемите си със „спалнята“.

Голотата им в обляната с бледа светлина стая отново възпламени в тях желание, но този път не бързаха. Карин се отдаде на нежните му ласки, които й напомняха за слънчевите дни и звездните нощи на Ямайка, когато и двамата бяха подвластни единствено на сетивата си.

Ръцете и устните му се плъзгаха по тялото й с наслада. Галеше я, възбуждаше я, вкусваше я, докато страстта отново обзе тялото й и, загубила власт над разума си, тя високо застена. Чувстваше устните му, притиснати към потръпващата плът на корема й да нашепват странни, непознати думи, преди леко да я докоснат с език. Свършиха преситени и бездиханни и дълго останаха застинали със сплетени тела. После отидоха в банята и се потопиха на копринената топлина на сапунената вана. Вградените в мрамора дюзи изхвърляха водна струя, която нежно галеше и отпускаше уморените им тела.

Карин обви бедра около него, той леко залюля тялото й над себе си и отново проникна в нея.

— Никога няма да ти се наситя, Карин. Никога! Прошепна пресипнало той с впити в бедрата й пръсти и устни, които докосваха гърдите й.

Топлата вана ги остави съвсем обезсилени, с натежали от сладка умора тела. Заспаха прегърнати със сплетени крака. През нощта Дерек се събуди и почувства устните й върху себе си. Изстена и зарови пръсти в разпиляната й върху корема му коса. Тишината на нощта се насити с шепота на търсещи се устни, с ласките на тела, които се отдаваха едно на друго.

Сутринта Дерек внесе поднос със закуска, за приготвянето на която Дейзи явно беше положила специални усилия. Държеше сам да нахрани Карин, която лакомо поглъщаше късчетата бекон и след всяка хапка облизваше пръстите му.

— Искам да ти покажа нещо — каза тя, когато свършиха закуската. Дерек отмести подноса встрани и поглади с опакото на пръстите си реверите на халата й.

— Не това — каза тя и бързо скочи от леглото. — Нещо в студиото.

— Ти държиш това място заключено с девет катинара.

— Художниците са много чувствителни, когато някой види работата им, преди да е довършена — измърмори тя.

Дерек се усмихна и си помисли, че така, увита в неговия халат ухаеща на сапун и жена, тя изглежда наистина прелестна.

— И ти искаш да ми покажеш нещо? Поласкан съм от високата чест…

— Трябваше да бъде изненада, но не мога да чакам.

— Хайде, тогава.

Качиха се по стълбите и тя го въведе в стаята. Отиде до масата, върху която стоеше покрита фигура и дръпна парчето плат. Притисна го към гърдите си и го погледна тревожно.

Дерек впери поглед в недовършената статуетка. Тя притежаваше движение и грация, самобитност и налагащо се присъствие.

— Мустафа — тихият шепот на Дерек изпълни стаята.

Пристъпи напред и впери в статуята изпълнен с възхищение и благоговение поглед.

— Разбира се, не е довършен. Това е само модел. Искам да го отлея от бронз.

Дерек още дълго стоя безмълвен. Карин почувства, как сълзи изпълват очите й. Докосна рамото му с ръка и вдигна поглед към лицето му. Произнесе на глас единственото, което таеше в сърцето си:

— Дерек, обичам те.