Сандра Браун
Принцът тигър (3)

Трета глава

Усещането, че е в прегръдките на мъж беше великолепно. Карин не се беше замисляла колко й е липсвало точно това. Тя лесно се привързваше и обичаше да бъде прегръщана. След развода не си позволяваше дори и да мисли за по-голяма близост, защото се страхуваше, че няма да понесе болката от нова загуба.

Разбираше как бебетата ликуват от щастие, че са докосвани. Всеки човек се нуждае от ласки. А тя копнееше с цялата си същност за близост. Беше чувствена жена и болезнено преживяваше липсата на мъжко присъствие в живота си. Сега Дерек я накара остро да осъзнае това. Той беше толкова по-висок, по-самоуверен, по-силен от нея. От него извираше топлина. Искаше й се да се свие до него, да потърси утеха в допира и близостта с него.

— Харесва ми роклята ти. — Той погали гърба й. Дъхът му разроши косите й. Това сякаш засили приказното усещане, че лети.

— Защо?

— Защото мога да докосвам кожата ти. — Дланите му обгърнаха раменете, пръстите погалиха врата й.

— Радвам се, че ти харесва. — Предаде се на изкушението, обви ръце около шията му и прокара пръсти по косата му.

Той целуна слепоочието й. Това не беше точно целувка. Просто докосна с устни челото й и двамата останаха задълго така.

— Бих искал да спя с теб, Карин.

Почувства, че губи ритъма на плавните стъпки.

— Наистина ли?

Устните му се плъзнаха по страните й и спряха до ухото й.

— Не е ли очевидно? Ти ме привличаш. Мисля, че си много красива и невероятно чувствена.

Дали не беше жиголо, нает от някого, за да й наговори тези неща? Това бяха думи, които тя отчаяно копнееше да чуе. Бяха като изцелителен балсам за нараненото й самолюбие. Независимо дали от това щеше да излезе нещо или не, дали той беше изключителен или просто се държеше с нея по начин, който му гарантираше сигурен успех, тя винаги щеше да бъде благодарна на непознатия Дерек Алън, защото той произнасяше думите, от които имаше нужда.

— Винаги правиш така, нали?

Той повдигна брадичката й, за да види по-добре болката, изписана върху лицето й.

— Как?

— Срещаш жена, очароваш я и я водиш в леглото си.

Котешките му очи отбягнаха погледа й. Дълго, прекалено дълго остана загледан в изящната халка на ухото й. Когато отново се взря в лицето й, в тях се четеше тъга.

— Да — тихо призна той.

Тя бавно кимна. Сигурна беше. Поне беше достатъчно почтен, за да го признае. Мисълта за това колко е опитен й се стори ужасяваща. Помежду им нямаше нищо общо.

— Аз не мога така — предпазливо каза тя. — Поне никога не съм го правила. Не съм сигурна, че ставам за подобна случайна връзка. Не бих искала да те разочаровам и да останеш с усещането, че си губиш времето, ако…

— Ш-шт. — Той леко притисна главата й към гърдите си. — Достатъчно ми е само да те държа. Приятно е да танцувам с теб. Подхождаме си. За сега нека мислим само за танца.

Останаха на дансинга още дълго, понякога разговаряха, но вече по друг начин. Тя предчувстваше движенията му и го следваше така сякаш танцуваха заедно от години. Той я прегръщаше с неизказана нежност, но и известно собственическо чувство. И интимност. Притискаше я плътно до себе си и телата им задълго оставаха слети.

Върнаха се на масата, когато програмата започна. Дерек поръча плодов коктейл за нея. Ритъмът на реге завладя същността й. Традиционните костюми бяха живописни, танцьорите гъвкави, гълтачът на огън дързък, музиката висока. Двамата бяха завладени от настроението на програмата, пляскаха в такт с музиката и се смееха на шегите на конферансието.

Тръгнаха си, когато програмата свърши. Бавно вървяха под ръка по алеите на комплекса към бунгалата. Когато приближиха, сърцето на Карин започна да бие тревожно. Дали сега той ще поиска реванш? Тя припряно заговори:

— Наистина чудесна вечер. Музиката беше великолепна, нали? Не си спомням кога за последен път съм танцувала. Благодаря ти, че се присъедини към мен за вечеря. Чувствах се така…

Той докосна с пръсти устните й, за да спре безсмисления поток от думи. Блясъкът на очите му, топлината, която почувства, когато пристъпи до нея и тя опря гръб на вратата, я накара да изпита странна слабост. Дерек обви страната й с другата си ръка и плъзна пръсти по косата й. Взря се в лицето й. Изплаши се, че самообладанието я напуска. Той беше толкова близо, че можеше да преброи ударите на сърцето му. Върхът на пръстите му проследи извивката на устните й.

— Толкова са чувствени — прошепна той. — Мисля, че ще ми бъде много приятно.

Тя мъчително преглътна.

— От мига, в който те видях на плажа, ми се прииска да опитам вкуса на тези изящни устни. — Плъзна длан по врата й, наклони глава към нея и докосна лицето й.

Карин притвори очи и обви кръста му с ръце. Устните му леко погалиха нейните. Почувства тяхната хладина, твърдост и мекота. Брадата му я одраска. После отново изпита безкрайна нежност и мекота. Карин задиша бързо и учестено. Гърдите й възбудено се повдигаха, ръцете й трескаво обвиха кръста му. Неволно разтвори уста. Той беше великолепен. Не просто я целуваше, обладаваше я. Откриваше я, вкусваше я, наслаждаваше й се отново и отново. Отдръпна се само за миг, за да й позволи да си поеме дъх. Дори и тогава покри лицето й с леки, бързи целувки. Клепачите, носа, скулите, веждите. После отново властно и неумолимо притисна устните й. Ласките му бяха също толкова самоуверени. Плъзна длани върху гърдите й и тя тихо изстена, но пръстите му неумолимо я притискаха, галеха, възбуждаха.

Тялото й пламна от желание. От устните й се отрони висок стон. Дерек обви ръце около нея, притисна я към себе си властно, но нежно, и леко я залюля, заровил лице в извивката на врата й. Дишаше бързо, задъхано… и мъчително. Когато най-после вдигна глава, върху лицето му се беше изписала нежност.

— Толкова си сладка — докосна устните й. — Това беше непорочна целувка. Лека нощ.

След миг мракът го погълна.

Карин влезе в бунгалото и се отправи към спалнята като насън. Дори не запали светлината. Свали дрехите си и легна в леглото. Остана напълно неподвижна. Сякаш се страхуваше да не строши нещо чупливо и да се събуди от приказния сън. Магията на вечерта я опи като вино. Миг по-късно, вече спеше.

 

 

Чу, че телефонът звъни още когато наближи тъмното бунгало.

— Да? — каза той задъхан, изпълнен с очакване. Дали не му се обажда тя, за да го покани в леглото си? Когато разпозна гласа в слушалката, уморено отпусна рамене.

— Как сте? — попита той и седна върху леглото.

— Добре. Баща ви е много уморен, иначе сам би ви се обадил.

Безсмислено беше да пита как са разбрали къде е. Не държеше пътуването му да остане тайна, но пък и не беше го разгласявал публично. Баща му разполагаше с широка мрежа информатори.

— Как е той?

— Той е… съжалява, че не сте тук, за да го посрещнете. Разочарован е, че сте заминали само ден преди нашето пристигане.

Адютантът предпазливо подбра думата „разочарован“, прекалено евфемистична беше. Дерек допускаше, че баща му е бесен. Не би могъл да погледне благосклонно на внезапното изчезване на Дерек от града точно по време на визитата му. Но, от друга страна, познаваше го достатъчно добре, за да разбере защо е заминал. В крайна сметка, ще му прости.

— Ужасно съжалявам — също така предпазливо отвърна Дерек. — Не възнамерявам да отсъствам за дълго. Може би, когато се върна, ще успеем да се видим.

— Може би. Невъзможно е да знаем това отсега. Като приятел, ваш и на баща ви, бих ви препоръчал да се опитате да се срещнете. Има много неща, които той иска да обсъди с вас.

— И аз бих искал да го видя. Но предпочитам това да не става във Вашингтон. Докато е там, той ще бъде много зает.

— Да. Програмата му за следващите няколко дни е претоварена. Баща ви носи огромна отговорност. Той гледа много сериозно на това и често проявява усърдие, което надхвърля обичайните му задължения.

Дерек не можеше да не забележи укорителния намек, че той самият може да бъде по-отговорен, но предпочете да замълчи.

— Погрижете се да почива, доколкото това е възможно, разбира се. Майка ми с него ли е?

— Да.

Замълча и след миг добави: — Бих предпочел сега да сте тук. Сигурен ли сте, че не можете да се върнете във Вашингтон.

Дерек се усмихна. Майка му щеше да се погрижи за здравето на баща му.

— Предайте сърдечните ми поздрави и на двамата. — Замълча и след миг добави: — Бих предпочел сегашното ми местопребиваване да не се разгласява.

Това не беше предложение, а деликатна заповед. Той плъзна поглед към бадемовите дръвчета и смътните очертания на съседното бунгало зад тях. Струваше ли си заради нея да дразни баща си? Спомни си приятната изненада изписана върху лицето и когато се присъедини към, нея на вечеря. Спомни си смеха й, доверчивостта, с която се бе притиснала към него, сладкия вкус на устните й.

— През следващите няколко дни ще ми бъде невъзможно да се върна.

— Много добре, ще предам на баща ви това. Лека нощ, сър.

— Лека нощ.

Остави телефонната слушалка и впери невиждащ поглед в тъмнината. Откакто се помнеше, винаги се налагаше да избира. Да решава и избира неща, за които повечето хора нямаха ни най-малка представа. Никога не беше лесно.

Започна да се разсъблича. Свали дрехите от себе си и излезе на верандата. От залива с тих шепот подухваше освежителен бриз. Притвори очи и се остави на нежната му ласка. Сетне, омагьосан от красотата на тропическата нощ, отправи поглед към небето. Звездите не бяха засенчени от светлините на града. Блестяха ярко, внушително. Луната приличаше на захарен бон. Достатъчно беше да протегнеш ръка, за да го вземеш. Отражението й трептеше във водите на залива.

Палмите бавно се полюшваха и хвърляха дълги сенки върху бледия пясък. Нощта можеше да бъде съвършена… Ако до него имаше жена.

Навярно и тялото й беше като от кадифе. Очите й бяха от тъмно кадифе, почти като нощното небе. Искаше му се да го докосне. Устните й бяха сладки. Целунал ги беше само веднъж, но му се искаше никога да не спре. Здравият разум му подсказа, че трябва да го направи. Не биваше да я насилва, макар че тя не го отблъсна. Спомни си как се притисна към него. Спомни си меката извивка на бедрата й, топлината им, и това го накара да обезумее. Сви юмруци, както и тогава, когато се бореше да потисне желанието си и да се овладее. Бореше се отчаяно. Защото ако изгубеше контрол и я обладаеше, това значеше да я загуби.

Ако тази вечер беше насилил нещата, утре тя щеше да бъде изпълнена с угризения. Щеше да го обвини, че брутално я е прелъстил. В друг случай това не би го притеснило. Всяка друга сутрин щеше да има друга някоя жена. Но сега беше различно. Не искаше всичко да приключи за една вечер. Мислеше, че си струва. Тази жена, тази свенлива Карин Блейкмор, с чувствено тяло и красиво лице си струваше известно усилие. Изчакването щеше да направи победата по-сладка.

Върна се в спалнята и легна върху хладните чаршафи. Гледаше сенките, които пробягваха по тавана. Примири се с усещането за дискомфорт, което му създаваше собственото му тяло и се замисли за нея. Заспа, завладян от спомена за гърдите й, натежели в дланите му.

 

 

Светлината на утрото разпръсна магията на вечерта. Карин отпиваше от кафето си и изпълнена с тревога си спомняше за случилото се предишната вечер. Как можа така да се самозабрави? Беше като упоена. Дали музиката и лунните лъчи не я омагьосаха?

Поради някакви, неизвестни причини, се остави да бъде целувана от мъж, с когото се беше запознала само няколко часа по-рано. И по този начин! Ужасно беше!

Опря крака на ръба на стола и сложи глава върху коленете си. Лицемерка! Само преди няколко седмици Кристин беше дошла при нея, обляна в сълзи.

— Повярвай, той наистина изглеждаше много прилично. В дискотеката беше страхотно. Искам да кажа, че не беше дрогиран, не трябваше да слушаме пънк или нещо такова. Съвсем прилично момче — подсмърчаше Кристин. — Но когато паркира пред пансиона, се превърна в истински октопод. Целувките му ми харесваха. Нямах нищо против, но Карин, той настояваше… да, сама разбираш. Каза, че иска само да ми покаже колко ме обича.

— Всички казват това — опита се Карин да я успокои с тъжна усмивка.

— Наистина ли?

— От Адам насам.

— Попита ме дали го харесвам, аз казах да, и той каза, че ако го харесвам, ще му позволя… да го направи.

— И това също всички го повтарят.

— Много го харесвах — лицето на Кристин отново се обля в сълзи. — Още го харесвам. Но дори отново да ме покани да излезем, в което се съмнявам, той ще иска да го направим, а аз все още не се чувствам готова. Някои от другите момичета мислят, че съм глупачка. Те вземат хапчета и правят само това. Не ме интересува какво казват, аз още не съм готова. Мисля за него като за нещо по-специално.

Карин се опита да запази външно спокойствие. Всъщност, цялата трепереше. Шестнайсетгодишни! С хапчета!

— Тогава не бива да се притесняваш, скъпа — каза тя и приглади назад косите й. — Когато моментът дойде, сама ще разбереш.

— Как?

— Просто ще разбереш. Уверявам те. Много по-различно е от това, което си почувствала на задната седалка на онази кола. Нужно е хората наистина да се обичат. Ако дадеш на някого част от себе си, той ще се чувства отговорен за теб, и обратно. Ако и двамата не сте готови да поемете това задължение, идеята за секс е доста лишена от съдържание, не мислиш ли?

— Да — Кристин сложи глава на рамото на сестра си.

— Сексът не е само физическо привличане. Трябва да се вслушаш в сърцето и душата си. Не можеш винаги да се доверяваш на чувствата си.

Наля си нова чаша кафе с трепереща ръка. Снощи не се вслушваше в сърцето и душата си. Чуваше единствено гласа на сетивата си. Когато Дерек Алън я целуна, дори не се сети за думи като „отговорност“ и „задължение“.

Добре, това се случи снощи, а днес беше нов ден. Сега можеше да погледне на нещата непредубедено. Ако се случеше така, че го срещнеше на плажа, щеше да бъде любезна, но хладна. Но мисълта да излезе на плажа я изпълни с ужас. Почувства, че в нея се надига негодувание. Няма да позволи да й съсипе ваканцията. Нито пък щеше да се крие тук в бунгалото като изплашено животинче в пещера. Взе плажната си чанта и тръгна към залива. Плажът пред бунгалата им беше пуст. Не беше сигурна дали това й донесе облекчение, или разочарование. Постла хавлията си на твърдия пясък и обилно се намаза с лосион. После удобно се излегна.

Трябва да беше задрямала, защото гласът му прозвуча неочаквано близо. Рязко се изправи и извърна глава. Той лежеше на сантиметри от нея. Навярно се беше промъкнал с грациозността на голяма котка. Ухили се самодоволно.

— Добро утро.

— Рано си станала.

— Обикновено ставам рано.

— Също и аз, но снощи не можах да заспя дълго време.

Изречението му заприлича на стръв, хвърлена пред нея. Явно искаше да бъде попитан кое го е задържало буден. Убедена беше, че подобен въпрос щеше да сложи началото на разговор, който би предпочела да избегне.

— Съжалявам — промърмори Карин и отново притвори очи.

— Трябва ли да мисля, че искаш да останеш сама?

Карин въздъхна. Нямаше да й е лесно.

— Бих предпочела.

— Добре. — Чу, че той се намества върху хавлията си. — Ти ще бъдеш сама там и аз ще бъда сам тук.

Опита се да потисне усмивката си, но не успя. Закиска като последна глупачка срещу слънцето, блеснало в очите й.

Около няколко минути останаха смълчани. Чудеше се дали не гледа към нея, но не искаше да рискува и да погледне към него. Ако беше извърнал глава встрани, щеше да се почувства ужасно разочарована и да се пита защо не гледа към нея.

— Можеш да свалиш сутиена си, ако искаш.

— Не искам.

— Обещавам да не гледам.

— Да, а аз обещавам да отлетя до Китай с ръце.

Той се разсмя чистосърдечно.

— Харесваш ми, Карин. Искрена си.

— Ти си циничен.

— Сигурна ли си, че не искаш да се печеш без сутиен?

— Абсолютно.

— Тенът ти няма да е равен.

— Ако можех да остана сама, нямаше да бъде така.

— Туш — отбеляза той.

Този път Карин не можа да устой на изкушението и хвърли към него поглед. Лежеше на едва страна, подпрян на лакътя си.

— Знаеш ли какво ти липсва? Един от онези бански костюми, през които можеш да почернееш.

Беше решила да бъде резервирана, но сега изведнъж й стана интересно.

— Какво говориш, за Бога?

— Появиха се на пазара тази година. Непрозрачни са, материята е изтъкана така, че да пропуска слънчевите лъчи.

— Сега ли го измисли? — тя го огледа подозрително.

— Не — увери я той през смях. Четох за тях в „Пийпъл“. Не си ли виждала статията?

— Не чета „Пийпъл“.

— А от къде черпиш информация?

— От „Таймс“.

— Не е много интересно.

— Но пък е далеч по-полезно.

— Не знаеше за новите бански костюми.

— Туш — каза тя и двамата се разсмяха.

Тогава Карин осъзна, че вместо да приеме хладината й като опит да го отблъсне, можеше да изтълкува държанието й като покана. Отново легна и извърна глава. Дерек процеждаше пясък през пръстите си, без да откъсва поглед от нея. Радваше се, че тя не чете „Пийпъл“. Защото в противен случай можеше да го познае. Засега щеше да е по-добре, ако останеше анонимен. Просто Дерек Алън.

Тялото й наистина беше великолепно. Имаше дълги, елегантни крака и тесни глезени. Коремът й беше плосък и сега, когато лежеше върху пясъка леко хлътнал. Плътният сутиен покриваше заоблените й гърди. Изящният й профил се открояваше като изсечен и на фона на морето на Дерек му се стори, че е съвършен. Вятърът беше разрошил хлабавия възел на косите й и около лицето й трептяха тънки кичури с цвят на мед. Дерек почувства, че у него отново се надига възбуда.

— Наистина няма значение дали си със сутиен, или не — меко каза той. Зная как изглеждат гърдите ти. Мога да лежа тук и цял ден да ги виждам мислено.

Изглежда думите му не й направиха никакво впечатление. Щеше да опита друга тактика да го пренебрегне. Не каза нищо. Останаха смълчани няколко мига. После той отново заговори.

— Докосвал съм ги.

Карин разтвори широко очи и изви глава към него. Той се взираше настоятелно в нея. Тя седна и извади гела против изгаряне от плажната си чанта. Опитваше се да скрие неудобството си. Отви капачката с треперещи пръсти и я изпусна на земята. Прокле на ум нервността си, прокле и него, че я нервира. После изсипа в дланта си двойно повече гел, отколкото се нуждаеше.

— По дяволите!

— Нека да ти помогна, преди да направиш някоя по-голяма бъркотия.

Без да й даде възможност да протестира, той коленичи до нея и взе пластмасовата опаковка от ръката й. Зави капачката и загреба гела от ръката й. С бавни, отмерени движения го втри в дланите си, вперил поглед в лицето й, докато тя стоеше като омагьосана, неспособна да погледне встрани. Дори когато пръстите му обвиха раменете й и започнаха да разнасят гела по тях, тя не сведе клепачи.

— Помниш ли снощната вечер, Карин?

— Да — отвърна тя механично.

— Спомняш ли си, че те целунах?

— Да.

— Че те галих?

Тя гледаше кафявите длани, които се движеха по ръцете й. Странна беше нежността на силните му пръсти. Спомни си докосването им до гърдите си. Притвори очи и леко се наведе към него.

— Да.

— Тогава защо се преструваме, че нищо не се е случило? — Пръстите му се спуснаха надолу към ханша й, без да спират меко да втриват гел в кожата й.

— Защото това не трябваше да се случва — отвърна тя с пресекнал глас.

Той се наклони към нея и сякаш в отговор на безмълвната му заповед, Карин опря лакти на хавлията. Той я последва. Дъхът му погали устните й, когато прошепна:

— Не трябваше ли?

— Не — отчаяно изстена тя. Ако ръцете му не бяха така меки, дъхът му така опияняващ, погледът му толкова покоряващ…

— Защо?

— Това не съм аз. Не съм свикнала да се запознавам с мъжете и да говоря с тях за… нещата, за които говорехме. Сега играя някаква роля.

Той се взря в очите й и меко се засмя.

— Невероятно! Ти си най-искрената жена, която съм срещал. Това е част от твоя чар. Всяко чувство, всяка мисъл е изписана на лицето ти и целият свят може да ги прочете. Ти не можеш да бъдеш друга, освен изключителна.

— Аз водя много скучен, обикновен живот. Не съм подготвена да бъде с теб.

Лениво усмихнат и с насладата на воайор, той плъзна поглед по тялото й, после отново се върна върху лицето й.

— Намирам, че си чудесно екипирана.

— Не разбираш — уморено се възпротиви Карин, когато устните му докоснаха шията й. — За мен това е опасно.

— Защо? Случи ли ти се нещо лошо снощи?

— Не, но…

— Нито пък на мен. Неприятно ли беше? — Устните му се плъзгаха по ръба на сутиена й. Събуждаха отдавна заспали усещания.

— Не, не беше неприятно.

Устните му достигнаха зърната й и се поколебаха. Не я докосваха. Но в този момент Карин би искала да бъде докосвана. Искаше да усети ласките му върху пламналата си от желание плът.

— Снощи беше една от най-приятните вечери от дълго време насам — той вдигна глава и настойчивият му поглед я накара да застине. — Искрен съм, Карин. Повярвай ми.

После отново почувства топлия му дъх върху лицето си и желанието й да се съпротивлява се стопи. Плъзна ръце по гърба му. Животът отново пулсираше в тялото й, съживено от настойчивите му целувки. Притисна се към него и от гърлото й се изтръгна тих стон. Не се възпротиви, когато той разкопча сутиена й и го свали. Само се притисна още по-силно и почувства тежестта му върху голите си гърди. Целувките му я омагьосваха, задушаваха. Опрял лакти на пясъка, Дерек галеше с върховете на пръстите си гърдите й. Цялата й същност копнееше за повече. Искаше да бъде докосвана, целувана, обладана. Когато той бавно се надигна, тя мъчително разтвори очи и впери замаян поглед в лицето му.

— Какво правиш?

— Оставям те за малко.

От устните й се отрони тих стон. Не можа да скрие разочарованието си.

— Убеден съм, че животът не може да бъде непрестанен низ от удоволствия — усмихна се Дерек. — Вчера те лиших от едно. — Прокара пръст по долната й устна. — Ти се наслаждаваше на самотата си, преди аз да дойда и да те обезпокоя. — Целуна я по рамото. — Докато съм тук, няма да си позволиш да се печеш без сутиен. Затова те оставям на спокойствие. — Той се изправи, вдигна хавлията си и я преметна през рамо. — Разполагаш с време до два часа. В два часа ще дойда при бунгалото. Бъди готова.

— За какво?

— За мен.