Сандра Браун
Принцът тигър (5)

Пета глава

Карин се задушаваше от яд. Безполезно беше. Той пренебрегна унищожителния й поглед и с широки крачки се отправи към бунгалото си. Всъщност, изглеждаше ужасно доволен от себе си. Ако очакваше да бъде молен да я остави или да спори с него, щеше да бъде разочарован. Щом стигнат до бунгалото му и я пусне, тя спокойно щеше да заяви, че иска да се прибере и ще го направи. Но в поведението на Дерек винаги е имало нещо непредсказуемо. Сякаш установените правила не се отнасяха до него. Или ако се отнасяха, той безогледно ги пренебрегваше.

— Ето, пристигнахме — мило каза той, когато стъпиха на терасата на бунгалото му. Носеше я дори без да се задъха.

Въпреки решението й да остане безразлична към всичко, което той можеше да направи или каже, когато прекрачиха прага, Карин ахна от удивление. Всекидневната беше преобразена. Мебелите бяха изтласкани до стените на стаята. В средата на пода имаше матрак, покрит с бели копринени чаршафи. На пода до него лежеше дебела, пухкава овча кожа, също искрящо бяла. На другия край бяха струпани купчина възглавници. С различни размери и големина, от различни тъкани и цветове, те примамливо приканваха. Широките гънки на мрежа за комари, събрана на възел при тавана над матрака, падаха надолу и обгръщаха леглото като прозрачна шатра.

Многобройни свещи, разпръснати из цялата стая, хвърляха бледа светлина. Въздухът беше напоен с аромата на лавандула, орлови нокти и жасмин. До мрежата стоеше подвижна масичка за сервиране. От сребърните блюда се носеха божествени ухания. В сребърна кофичка се изстудяваше бутилка бяло вино, затрупана с ледени кристали.

Свежите цветя бяха навсякъде. Някои изкусно наредени във вази, други небрежно разпръснати. Отнякъде се носеше нежна, тиха музика.

Безмълвна, с леко разтворени устни, Карин дори не знаеше, че Дерек твърде безцеремонно я слага в средата на леглото. Остана застинала и с благоговение оглежда екзотичната, наситена с еротика обстановка и вдигна поглед към мъжа, които стоеше до нея и сякаш изведнъж се събуди. Дерек стоеше широко разкрачил крака, сложил ръце на кръста си и я гледаше така, сякаш тя беше негова робиня, на която й се напомняше кой е господарят тук.

Златистите кичури на гъстата му кафява коса се открояваха живописно. Светлина проблясваше и в очите му.

Смуглата му кожа се сливаше с тъмните сенки на стаята, копчетата на бялата му риза с навити ръкави бяха разкопчани почти до кръста. Голотата на гърдите му силни и мускулести я смущаваше. Тъмните му панталони… Не гледай, не гледай, повтаряше си Карин. Но нямаше сили да отклони погледа си. Това беше грешка. Панталоните му стояха прекалено добре. Възбуждащ беше. Сърцето й заби лудо.

— Чакам — устните му изтъняха в твърда, упорита позиция.

Тя седеше с превити колене, опряна на изпънатите си назад ръце. Дерек се надвеси толкова близо над нея, че Карин трябваше да извие главата си назад, за да вижда заплашителния му поглед. Косите тежко се разпиляха по гърба й.

— Какво чакаш? Да припадна в несвяст? — раздразнено отвърна тя.

— Чакам да ми кажеш кое промени решението ти. Защо стоеше там горе и се криеше в тъмното — кимна той към бунгалото.

— Не се криех.

— Не мисля така. В противен случай щеше да вдигнеш телефона и любезно да откажеш. Какво се случи, Карин? Защо е тази неочаквана промяна?

Тя нервно навлажни устни и ядно се прокле. Разбрал е. Тръсна глава и се опита в гласа й да прозвучи безразличие.

— Бях разстроена след инцидента следобед. Когато се съгласих да дойда тук, не бях съвсем на себе си. Тогава, там, бих се съгласила на всичко.

Дерек сви скептично устни. Замълча дълго, толкова дълго, че накрая тя вече не знаеше къде да се дене от смущение.

— Никога не ме лъжи. Това никак не ти се отдава. Сега те питам отново. Защо?

— Защото не исках да дойда — пламна тя.

Той коленичи пред нея и хвана раменете й, сякаш се готвеше да я разтърси.

— Това е глупава лъжа. От самото начало се привличаме. Не ми казвай, че не ме искаш. Няма да ти повярвам. — Ръцете му се плъзнаха към шията й и пръстите му погалиха кожата й. — Защо е тази промяна, скъпа?

Желанието да се съпротивлява я напусна. Нежният глас, галещите пръсти, блясъкът в очите му я обезоръжиха. Не можеше повече да играе ролята на безотговорна кокетка, както не можеше да бъде и прелъстителка.

— Изплаших се — промълви тя и сведе поглед.

— От мен ли? — попита той с невярващ глас.

Карин поклати глава.

— От себе си. Страхувах се да не направя нещо глупаво, да не изпадна в неудобно положение. Казах ти, не ме бива за тия неща.

Изтече един дълъг миг, преди той да заговори меко.

— Не трябва ли да оставиш аз да преценя това? — Докосна косата й и прокара пръсти през кичурите.

Карин рязко вдигна глава.

— Състраданието ти е излишно.

Той рязко се наведе към нея. Дланта му обви главата й и устните му жадно да се впиха в нейните. Целуваше я с настървение, после се отдръпна също толкова неочаквано.

— Това на състрадание ли ти прилича? Сега искам да ми кажеш откъде у теб тази склонност да се подценяваш?

— Не, не е точно така.

— А как?

— Може би се надценявам. Не ме бива за тези неща.

— Кой ти каза това?

— Бившият ми съпруг — гневно отвърна тя.

— Собственият ти съпруг ли?

— Не по този начин.

— Не разбирам — премигна Дерек.

— Не очаквам да разбереш.

— Обясни ми тогава.

— Не.

— Защо?

— Това е тъжна, досадна история.

— Нощта е пред нас.

— Не можеш ли да се сетиш за нещо по-…

— По дяволите, искам да ми разкажеш — Дерек изръмжа като тигър, комуто са отнели обяда.

— Добре — изкрещя тя в отговор, — ще ти кажа щом това е условието, за да се измъкна оттук и да се махна от теб по-скоро. — Тя го отблъсна и седна с кръстосани крака. Нервно сплиташе и разплиташе пръсти докато говореше. — Бяхме женени седем години. Мислех, че сме щастливи. Разбира се, след време много неща вече бяха лишени от очарование. Но това е нормално, нали? Станаха навик.

— Кои неща? Сексът? Сексът ли стана навик?

Защо не му кажеше, че това не е негова работа? Карин гневно вдигна очи, но искрената загриженост, изписана на лицето му, уталожи яда й.

Може би наистина имаше нужда да разкаже всичко? След нощта, когато Уейд си тръгна, не беше разговаряла с никого за случилото се. Не искаше да товари Кристин с проблемите си. А и тя беше прекалено млада, за да има някакво отношение към тях. Малкото й приятелки бяха щастливо омъжени и не можеха да разберат болката от усещането, че е отхвърлена.

— Да, и това. Правехме го активно, с много въображение. Но имаше и нещо друго. Той стана разсеян, резервиран. Не говорехме много. Опитвах се да го накарам да говори, но той само свиваше рамене и казваше, че има проблеми в работата си.

— И после?

— Няма кой знае какво. Страхувам се, че е съвсем банално. Една вечер се върна в къщи и ми каза, че иска развод.

— Посочи ли някаква обективна причина?

Карин се засмя, явно развеселена.

— Съвсем реална причина друга жена. Съпругът ми ме остави заради друга жена. Това е.

— И това те кара да се чувстваш сексуално непълноценна?

— А ти не би ли изпитвал същото?

— Не.

— Е, аз пък се чувствам така. Не говоря само за секс. Става дума за много повече неща.

— Още ли обичаш този глупак?

Карин вдигна поглед към него.

— Не. Споделяше с този непознат неща, които не беше доверила никому. Мислеше, че е неспособна да бъде толкова доверчива, когато с изненада се чу да казва: — Не мисля, че и тогава съм го обичала.

— А защо се омъжи за него?

— Харесваше ми усещането за сигурност, което ми внушаваше представата за брак. Баща ми почина, когато Кристин беше бебе. Майка ни отгледа сама. Виждах тъгата й, колко й е трудно да се бори с всичко. Мисля, че се омъжих за Уейд, защото той пръв ме помоли за това. Може би съм се страхувала, че ще бъде единственото предложение, което ще получа. Между нас съществуваше някакво привличане. Той имаше добра работа и бъдеще пред себе си. Влюбих се в американската мечта. А не в мъжа. Като си помисля сега — не. Изглежда наистина не съм обичала. Не и по начина, по който бих искала. — След тези думи Карин почувства, че сваля огромен товар от раменете си. Товар, който носеше вече цяла година. Вината за разсипания им брак не беше изцяло в Уейд. Сега, когато призна грешките си, се почувства по-добре. Може би така щеше да забрави болката, бавно и малко по-самоуверено, тя вдигна очи към Дерек.

— Нарече го глупак. Защо?

Той докосна лицето й.

— Съвсем по женски. Просиш комплименти.

— Може би. — Карин тръсна глава.

— Не прехвърляй вината на Уейд върху себе си. — Начина, по който произнесе това я накара отново да вдигне поглед. — Искала си да спасиш брака, а той не. Оскърбил те е като те е напуснал заради друга жена. Ужасно те е наранил. — Дерек докосна лицето й. — Довечера ще те накарам да забравиш болката. Ще ти покажа колко красива и желана си. Утре този глупак ще остане само лош спомен. Ще прогоня спомена за ненавистното му присъствие в живота ти. — Дерек леко докосна устните й. В ласките му нямаше и следа от предишното настървение, а само безкрайна нежност. — Искаш ли вино? — попита той и отметна кичур коса от рамото й.

— Да.

Дерек повдигна мрежата за комари и протегна ръка към кофичката за лед. Обви бутилката в бяла ленена кърпа, отнесе я до леглото и ловко я отвори. Напълни двете чаши с искрящо златисто вино и подаде едната на Карин.

— Целувките ти са по-сладки от всяко вино. — Това не беше съвсем традиционен тост, но Дерек поднесе чашата си към нейната и после и двамата отпиха. Той се наведе напред и я целуна. След глътката вино устните му бяха прохладни. Когато се отдръпна, тя закопня за тях. Меката светлина на свещите се отразяваше в блесналите й очи.

— Харесва ми тук — каза тя. — Имаш въображение.

— Може би трябваше да стана филмов продуцент — разсмя се той.

— Или актьор.

— Абсурд — поклати той глава.

След всяка глътка, новото й самочувствие нарастваше все повече и повече.

— Защо?

— Не обичам да бъда фотографиран — отвърна той неочаквано рязко и с това показа, че темата е изчерпана.

Карин не знаеше как да приеме уклончивия му отговор. Гласът му я накара отново да се върне към действителността. Питаше я дали е гладна.

— Май да — каза тя и замълча за миг, преди отново да продължи. — Днес следобед ходих в спортния център на комплекса и…

Целувките му я накараха да замълчи. Лениво докосна лицето й, после ухапа долната й устна.

— И какво?

— Забравих — прошепна тя и устните им отново се сляха.

— Надявам се вечерята, която поръчах да ти хареса. — Той се извърна, приведе се към масичката за сервиране и вдигна капаците на тежките сребърни подноси. — Ухае божествено. — Дерек напълни голямо блюдо с храна и го остави в скута й. После се настани с лице към нея. — Пиле. Мариновано с подправки, готвено на бавен огън върху дървени въглища. Много популярно на острова. „Унищожи и подмини“, друго национално ястие.

— Така се казва ли?

Той кимна.

— Треска, задушена в пипер и подправки, навита на руло, потопена в масло и изпържена.

Имаше също и папая, ананас и пресни зеленчуци. Карин беше очарована. И от вида на местната храна, и от вкуса и познанията на Дерек. Когато той изброи всички блюда, Карин вече едва устояваше на изкушението да ги опита.

— Нямам прибори.

— Не са ти нужни. Затова избрах блюда, които се ядат с пръсти. Аз ще те храня.

Прониза я сладостно усещане. Никога не беше получавала толкова еротично предложение. Не заради самото него, колкото заради начина, по който беше казано. Дерек вдигна късче пилешко месо и го поднесе към устата й. Прекалено замаяна, за да направи каквото и да е, тя прие хапката. Бавно задъвка, без да откъсва поглед от него. Великолепно беше.

— Харесва ли ти?

— Хмм. Да.

— Мога ли да получа и аз?

Тя застина за миг, после вдигна късче месо и го поднесе към устните му. Той отчупи хапка от него и задъвка, вперил поглед в нея. Преглътна и взе остатъка от пръстите й.

Опитаха всяко блюдо върху масата. Бавно. Мълчаливо. Говореха единствено погледите им. Карин имаше усещането, че живее в пленителен сън, от който се надяваше никога да не се събуди. Чувстваше се като героиня на вълшебна приказка, прекалено красива, за да е истинска.

Дерек леко се повдигна и нежно събра косите й в дланта си. Вдигна ги, наведе се напред и притисна устни към трапчинката между ключиците й. Топлият му дъх погали кожата й. Почувства неуловимата влажна ласка. Устните му погалиха шията й. Промърмори нещо, но тя не чу ясно думите му. Те не бяха важни. Знаеше какво казва.

После Дерек отново се облегна назад и отпиха от чашите си. Наля още вино. Сложи късче сочен ананас в устата й и попи устните й с ленена салфетка. Плъзна поглед по лицето й.

— Много си красива, Карин. Искам да видя повече от теб.

Вдигна ръка към горното копче на дрехата й и го разкопча. Карин смутено сведе очи към старата рокля. Навлече я след душа, защото беше свободна и удобна.

— Исках да облека новата си рокля тази вечер.

— Друг път.

Дерек не откъсна поглед от лицето й, докато не разкопча дрехата й до кръста. Сведе надолу очи едва когато свали корсажа й. Остана задълго загледан в нея, котешките му очи жадно светеха.

— Красиви са — прошепна той. Почти с благоговение прокара пръсти по гърдите й. — Толкова нежни! — Дланите му обвиха гърдите й, повдигнаха ги, пръстите му погалиха зърната. Карин притвори очи. — Не — глухо прошепна той, — гледай ме.

Тя отвори очи. Дългите му, изящни пръсти тъмнееха върху кожата й. Движенията му бяха красиви. Усмихна й се.

— Харесваш ми.

Вечерята им продължи неочаквано дълго. Храната беше превъзходна, виното опияняващо. Между хапките си разменяха целувки и ласки, които разпалиха и друг глад у Карин. За десерт имаше пържени банани със захар и канела. Дерек постави една хапка върху устните й и се разсмя на захарта, полепнала върху тях. Събра я с върха на пръста си и го поднесе към устните й.

Дъхът му остро изсвистя през стиснатите зъби. Очите му блестяха като топази.

— Знаех, че устните ти ще ми доставят удоволствие дрезгаво — процеди той. Дерек отмести сребърния поднос и се наведе към нея. Карин бавно се облегна на възглавниците. Искаше й се да се слее с него, да го притисне, докато стане част от него, от почернялата, гладка кожа, от топлото му тяло. Пръстите й бавно, много бавно решеха косите му. Наслаждаваха се на допира на златистите кичури. Копнееше за него, за целувките му. Нетърпеливо притисна устни към кожата на врата му.

Той повдигна глава и погледна надолу към пламналото й лице.

— Не бързай. Имаме цяла нощ.

Дерек леко се изправи и Карин замръзна от мисълта, че навярно изглежда прекалено невъздържана. Роклята й беше разкопчана до кръста и разкриваше потръпващите й, порозовели гърди. Вдигнатата й пола откриваше бедрата. Виждаше се дори дантелата на бикините й. Разбъркани кичури коса падаха върху лицето й.

Тя се изправи, прикри гърдите си с корсажа и дръпна полата си надолу. Опита се да подреди косата си, макар да знаеше, че усилията й са напразни.

— Прекрасна си — в очите на Дерек блеснаха искрици. — В един миг си като подивяла котка, в следващия свенлива и плаха. Господи, с какво удоволствие бих надникнал във всичките ти тайни.

Дерек се извърна и започна методично да покрива подносите върху масичката за сервиране. После я избута в най-отдалечения край на стаята.

— Харесва ли ти музиката?

— Прекрасна е.

— Трябва да ми кажеш, ако нещо не ти харесва — тонът му подсказа, че говори не само за музиката, и тя го разбра.

Отново се върна при леглото, повдига мрежата против комари и й подаде ръка. Тя я пое и се изправи. Бавно и неумолимо той я привлече към себе си. Лениво я целуна и свали роклята й. Плъзна я по тялото й, надолу по ханша и краката и я пусна върху матрака. Тя остана само по бикини. Би трябвало да се срамува. Но не чувстваше свян. Благоговението в погледа му не би допуснало това. Покри гърдите й с длани и продължи да я гали. Играеше си с нея, като със скъпа играчка. Полумракът на стаята не скриваше удоволствието, изписано върху изящните черти на лицето му и блясъка на очите. Устните му докоснаха зърната на гърдите й. Карин се олюля и впи ръце в косата му.

— Дерек — тихо извика тя.

— Да, Карин, да, мила.

Чувстваше се изгубена и покорена от магията на тези устни. Ласките му бяха опияняващи и романтични, дръзки и покоряващи. Езикът му направляван единствено от желанието да достави удоволствие и на двамата. Плъзна длани надолу и обви кръста й. Прокара пръсти по ръба на бикините й. Свали ги и ги пусна да паднат около глезените й. Тя стъпи извън тях.

Дерек се изправи и жадно огледа тялото й. Погледът му направо я изгаряше. Карин пламна от възбуда, която не можеше да скрие. Дерек погледна гърдите й и се усмихна. После сведе очи и стисна зъби. Меката сянка между бедрата й го заинтригува. Докосна я с върховете на пръстите си. Карин стаи дъх. Той се свлече на колене, обви ханша й с ръце и я привлече към себе си. Целуна копринената й кожа с нежна настойчивост. Карин се чувстваше замаяна. Никога най-интимните кътчета на тялото й не бяха докосвани с толкова нежност и самозабрава. От устните й се отрони стон. Дерек за миг отново се изправи, обгърна я с ръце, обхвана главата й с длани и я притисна към гърдите си.

— Ш-шт. Отблъсква ли те тази интимност?

— Не, не — изстена тя. — Просто… О, Дерек, прегърни ме.

Той я притисна и леко я залюля. Отпусна ръце едва когато почувства, че тя отново диша спокойно.

— Не мислиш ли, че върху ми има прекалено много дрехи — попита той. — Ще ме съблечеш ли?

Карин втренчи в него широко разтворени очи, после впери поглед в гърдите му.

— Щом искаш.

— Аз искам ти да пожелаеш това.

Пръстите й плахо докоснаха няколкото, все още закопчани копчета на ризата му. После я издърпаха от колана му и продължиха да я разкопчават. Той измъкна ръце от ръкавите и хвърли дрехата настрани. Карин протегна дланите си към колана на панталоните му. После ги оттегли. Направи нов опит и отново изгуби кураж.

— Съжалявам — прошепна тя.

— Всичко е наред.

Той й помогна и свали панталона си. Карин стоеше безмълвна, вперила поглед в гърдите му. Тялото му беше хармонично. Мускулите на гърдите, гърба, раменете и краката бяха добре очертани. Целият беше силен и изящен.

— Красив си.

Тя не съзнаваше, че произнася мислите си на глас, докато той не сведе глава към нея и погледът му не я прониза. Сега, когато беше гол, усещането за първичност, което се излъчваше от него беше по-силно от всякога и сърцето й нервно заби, сякаш се готвеше да скочи от висока скала. Дерек протегна ръка и вдигна от земята сребърен поднос, който Карин не беше забелязала до сега. Върху него бяха поставени флакони със златиста течност.

— Легни.

Тя се приведе към купчината възглавници.

— По корем — каза той и Карин покорно се подчини. Коленичи до нея. Предпазливо постави подноса до себе си.

— Трябва да се отпуснеш — прошепна той и прокара ръце от раменете до коленете й. Топлата му длан се задържа само миг по-дълго върху гърба й, ханша, бедрата.

Тя опря чело на дланта си и притвори очи.

— Ще ме масажираш ли?

— Не, ако това ще те приспи — погъделичка той гърба после седна върху бедрата й и Карин си помисли, че това, би било невъзможно. Дерек се изправи на колене, но чувстваше твърдите му бедра, притиснати към кожата на краката й. Събра косата й в кок и откри тила. Изля съдържанието на единия флакон върху дланта си. До ноздрите й стигна уханието на екзотични цветя, чието име дори не можеше да назове. Не така деликатни като карамфили, не толкова тежки като гардения.

— О, великолепно е — сънливо прошепна тя.

— Кое? Уханието, или ръцете ми?

— И двете.

Той разтри раменете й, докато у нея не остана и следа от напрежението. Мускулите й сякаш се стапяха, масажирани от силните му пръсти. Обви китките й с длани и разпери ръцете й встрани. После разтри мишците й, докато Карин доби усещането, че няма сила и воля да повдигне и перо. Пръстите му притискаха всеки прешлен на гърба й, а когато се спуснаха към ханша й, тя потръпна от удоволствие. После се плъзнаха към глезените. Карин вече не беше толкова сигурна, че това, което той прави, наистина е масаж. Но каквото и да беше, я възбуждаше както никога досега. Настъпи миг, в който възбудата й се превърна в копнеж и агония и тя отчаяно поиска да бъде обладана. Дерек се отпусна върху нея и леко ухапа врата й, после плъзна длани и обхвана гърдите й.

— Толкова си сладка — шепнеше той, — толкова те харесвам. Така ти е добре под мен.

Тя се чувстваше безсилна, прикована под натежалото му, горещо и напрегнато от желание тяло. Той леко се повдигна и я извърна към себе си. Целувката му беше изпепеляваща. Разтвори краката й и погали бедрата й.

Карин зарови лице във възглавниците.

— Не, не — възпротиви се Дерек. Искам да виждам лицето ти — каза той и се повдигна върху й.

Докосна я. Тя изстена и постави ръце върху гърдите му, пръстите й се впиха в плътта му, зъбите й хапеха долната му устна.

— Искам те, Дерек.

— Карин, Карин, мила. Приеми ме в себе си. Дълбоко. Дълбоко.

С едно движение тя обви бедра около него и го привлече към себе си, докато той я изпълни. При всеки нов тласък върху лицето му се изписваше неизказано удоволствие.

Произнасяше думи, които й звучаха странно, но отекваха в стаята.

Малко след като усети, че тя остава съвсем без сили и конвулсии разтърсиха тялото й, той се отпусна, зарови лице в шията й и се освободи от страстта си.

Задоволени, изтощени, бездиханни, останаха за дълго притиснати един до друг със слети тела.