Сандра Браун
Принцът тигър (6)

Шеста глава

Бавно отвори очи. Сън ли беше изминалата нощ? През мрежата се процеждаха слънчеви лъчи и смътната светлина усилваше усещането за приказност. Очертанията на предметите се сливаха в неясни сенки. Свещите бяха изгорели и застинали сред разноцветни локвички восък. Цветята във вазите все още бяха свежи, но вече не ухаеха. Масичката за сервиране пак стоеше до най-отдалечената стена. Ледът в кофичката за вино се беше разтопил.

Тя лежеше гола и отпусната върху копринените чаршафи. Овчата кожа гъделичкаше пръстите на краката й. От възглавницата до нея се носеше уханието на Дерек. Следите от тялото му личаха върху леглото. Но дори и без тях, тя знаеше, че нощта не е била сън. Истина беше. Мъжът беше оставил следа и върху тялото й, и в душата й. Само след една нощ, тя го познаваше по-интимно, отколкото Уейд, за когото беше омъжена и с когото живя седем години.

Усмихна се доволно, слезе от леглото и отиде до вратата на терасата. Веднага го зърна сред вълните на прибоя. Загребваше самоуверено водата, гъвкав и подвижен като змиорка. Отмерените движения на силните му ръце, за които тя знаеше, че могат да даряват неизказана нежност, го отведоха много по-далеч навътре и тя обезпокоено се вгледа след него. После кафявият му гръб се изви и той изчезна под водата. Когато след миг главата му отново се появи, с рязко движение отърси водата от косата си и заплува към брега. Излезе на пясъка със самонадеяността на морски бог. Солената вода се стичаше по гладките мускули на ръцете му по същите пътечки, които устните й бяха чертали през нощта. Кристални капчици блясваха по косъмчетата на гърдите му миг преди да се спуснат надолу по корема и бедрата. Беше гол. Карин се засмя с обич. Не познаваше друг, мъж или жена, който да се чувства така свободно с голотата си. Уейд не беше кой знае колко свенлив, но го беше виждала гол само в леглото или под душа. Дерек не страдаше от подобни скрупули. Той се чувстваше съвсем удобно напълно разсъблечен. Сега слънцето обливаше тялото му със златиста светлина. Движеше се с грациозността на голяма котка, плавно и без нито едно излишно движение.

Снощи този мъж, този непознат й бе разкрил новия език на любовта. Сутринта се събуди обогатена с множество нови усещания, за чието съществуване дори не подозираше, преди да прекара нощта в леглото на Дерек Алън. Той не само събуди живот в заспалите й сетива, но им показа и за какво са създадени. Нещата, които говореше бяха възбуждащи, всичко, което правеше, беше еротично. А онова, което тя направи, надхвърляше здравия разум. Карин вдигна ръце към трескавото си лице. Нима тази чувствена жена наистина беше тя? Наистина ли се държа по този начин или паметта я лъжеше? И не изпитваше и сянка свян. Защото макар че сексът между тях достигна границите на удоволствието, нищо от онова, което правеха, не беше покварено. Помежду им имаше само красота, сладост и отдаване. Чувстваше се удостоена с висока чест, изпълнена с достойнство, а не унизена, нито пък прелъстена.

Дискретното почукване на вратата я изтръгна от унеса й. Карин хвърли поглед към плажа. Дерек стоеше на пясъка и подсушаваше гърба си с хавлия. Спусна се към дрехите, оставени върху облегалката на стола, грабна плажната рокля, навлече я и бързо се закопча.

— Да — викна тя към вратата.

— Закуската, госпожо.

Отвори вратата и двама мъже от персонала внесоха друга маса за сервиране. Пожелаха й добро утро, а тя стоеше смутено и пристъпваше от крак на крак. Ако на хотелската прислуга се раздаваха медали за дискретност, тези двамата тук със сигурност биха получили отличие. След първоначалния поздрав сякаш забравиха за присъствието й. Оставиха масата, запалиха спиртника под каната с кафе, наляха леден плодов сок в охладени чаши и отнесоха масата от вечерта. Нито за миг не погледнаха към разхвърляното легло в средата на пода.

Дерек влезе в стаята, когато те вече се готвеха да се оттеглят. Карин се извърна и с облекчение въздъхна като видя, че е увил хавлията около кръста си. Той се приближи към нея, хвана дланта й и погали ръката й, после забеляза масата за закуска, кимна одобрително на прислугата и ги освободи.

— Добро утро — извърна се Дерек към нея, щом вратата се затвори зад тях. Очите му блестяха жадно.

— Добро утро.

— Отдавна ли си будна?

— Станах само преди миг.

— Неприятно ми е, че си се събудила сама.

— Няма значение. Гледах как плуваш, когато донесоха закуската. Изглежда вкусно.

Той разви кърпата и небрежно я пусна на пода.

— Ти изглеждаш вкусно — шепотът достигна до нея само миг преди да я прегърне.

Обви ръце около раменете й, сплете пръсти и я привлече към себе си за първата целувка за сутринта. Излишни бяха всякакви уговорки, всички думи, с които би се опитал да оправдае желанието си. Езикът му потъна между зъбите й в дълга, жадна целувка. Познатата отмала отново завладя Карин. Дерек плъзна ръце по тялото й и разтвори роклята й. Пусна я да падне на пода.

— Водата беше освежителна — каза той с лукава усмивка.

— Чувствам това — дъхът й докосна устните му, докато я носеше към леглото. Тя се отпусна върху възглавниците, упоена от магията на целувките, с които обсипваше гърдите й.

— Ами закуската? — изстена тя.

— По-късно.

— А после какво?

— Още от същото — шепотът им се сля, докато той я облада.

Следващите дни протичаха по същия начин. Не правеха планове за бъдещето. Приемаха нещата такива, каквито са. Хранеха се, спяха, забавляваха се, плуваха, излежаваха се на плажа и правеха любов винаги когато пожелаеха.

Карин се чувстваше така, сякаш беше попаднала в рая. Знаеше, че в края на седмицата ще се върне към старото си съществуване, също като Пепеляшка при дванайсетте удара на часовника. И повече никога нямаше да види Дерек.

Но тя се задоволяваше с малко. Това беше нейна приказка, тя беше героинята и щеше да участва в нея и да се наслаждава до самия край. Нали заради това беше цялото това пътуване? Нали така го искаше? Нима не се нуждаеше ужасно от него?

Но също беше и много повече, отколкото тя можеше да се надява. Дерек беше най-страстният мъж, когото познаваше. Той превръщаше храната, напитките, плуването, съня в чувствени преживявания, каквито тя никога не беше предполагала, че могат да съществуват. Предлагаше й храна, каквато не беше опитвала. Струваше й се вкусна. Опитваше силни напитки, които я сгряваха и разпалваха страст у нея. Започна да обожава докосванията на слънцето и пясъка върху голата си кожа. Тропическият бриз рошеше разпуснатите й коси. Широките, лъскави листа на бадемовите дръвчета й доставяха неизказано удоволствие, ярките цветове на тропическите храсти я удивляваха. Небето никога не беше блестяло така ярко за нея.

А що се отнася до любовта помежду им, тя осъзна, че е била девственица в сравнение с онова, на което той я учеше. Не допускаше, че любовта може така да обсеби тялото, сърцето и душата й.

В прегръдките му, завладяна от упоителните целувки и нежни ласки, тя забрави всички свои задръжки и скрупули. Правеха любов на терасата на бунгалото, с блеснали от плажното масло тела, докато върху тях заискряха капчици пот. Под душа, в леглото, на лодката, която наеха един следобед. Веднъж му беше казала, че сексът с Уейд се е превърнал в нещо обикновено, в лишен от въображение навик. Дерек се зае да поправи това. Нищо от онова, което правеха не беше обикновено или лишено от въображение. Ласките му бяха страстни и горещи. Отдаваше й се целия, без разлика дали я люби трескаво и жадно, или лениво и нежно. Същото ставаше и с нея. Беше едновременно възбуждащо и плашещо.

— Не си тук — меко се усмихна той веднъж по време на вечеря.

Бяха решили да оставят бунгалото, където най-често се хранеха и да отидат до комплекса. Там музиката беше пленяваща, а шведската маса винаги добре заредена.

Носеше роклята, купена в града. Косата й беше вдигната на хлабав възел на върха на главата и украсена с яркожълт цвят от хибискус. Чувстваше се много женствена и крехка, съвсем различна от силата и мъжествеността, които се излъчваха от Дерек. Дерек отпи от виното и плъзна жаден поглед по тялото й.

— О, извинявай.

— Не се оплаквам. Просто искам да зная какво става зад красивите ти кафяви очи, когато ме гледаш по този начин. Често го правиш.

— Така ли?

— Така — той се наведе над масата и открадна въздушна целувка. — Да — каза до устните й. — Какво виждаш, когато ме гледаш така настоятелно?

— Ще ти се стори глупаво — искрено призна тя. — Изглежда сякаш…

Дерек изви глава и се разсмя.

— Няма значение.

— Това е почти лудост.

Дерек хвана ръката й и стисна пръстите й.

— Продължавай, кажи ми.

Тя впери поглед в палеца му, които масажираше дланта й.

— Толкова си загадъчен. Понякога си съвсем обикновен.

— Това комплимент ли е? — попита той и очите му дяволито проблеснаха. Карин се усмихна разсеяно и се опита да обясни.

— Искам да кажа, че понякога си истински американец. На езика, на който всички говорим, жестовете ти са толкова различни. Ти можеш да бъдеш който и да е мъж на улицата.

Той изведнъж стана сериозен. В погледа му почти се усетиха заплашителни нотки.

— Тогава съвсем неочаквано… — Тя прехапа долната си устна. Понякога, особено когато се любим, се променяш…

— Да — предпазливо се съгласи той. — На публични места, мога да контролирам тялото си, но когато съм с теб и си гола, става…

— Нямам предвид, че се променяш физически — побърза да го прекъсне тя и бързо се огледа наоколо.

Той се засмя и погали гърба на пръстите й.

— Какво искаш да кажеш?

— Ставаш друг човек. Сякаш в твоята кожа живеят различни хора. Единият е типичен американец, а другите двама… Не зная… чужденец. Променя се езикът ти. Думите, които използваш са така изтънчени. Понякога ми говориш на език, който не разбирам.

Дерек се облегна назад и замислено завъртя столчето на чашата между пръстите си. Това не беше просто движение, което увеличи разстоянието помежду им. То беше знак, че не желае да продължи разговора.

— В училище научих няколко езика. Лесно преминавам от един на друг.

Обяснението бе напълно приемливо, но Карин си помисли, че има и нещо друго. А затвореното, напрегнато изражение на лицето му ни най-малко не разсея съмненията й. Очевидно, не искаше да й даде обяснение или това просто не беше нейна работа.

— Казах ти, че звучи глупаво — тя се усмихна примирително. — Просто приеми, че си по-добър любовник, от всеки друг, когото съм имала.

Изведнъж доброто му настроение се върна. Отново се приближи към нея и надникна в очите й.

— Колко любовника си имала, Карин?

Тя пламна и за миг сведе очи под настоятелния поглед на зелено-златистите му очи.

— Двама — тихо призна тя. Моят съпруг и ти. А ти?

Мисълта как и къде беше научил еротичното изкуство, което практикуваше толкова умело му причини странна болка. Колко любовници бяха нужни, за да научат един мъж как да задоволява най-интимните желания на всяка жена? Поднесе пръстите й към устните си и целуна кокалчетата й.

— Много, Карин. — После вдигна към нея пламнал поглед, който я прониза. — Но никога по този начин. Никога като теб.

Дерек с изненада забеляза, че е искрен. Стотици пъти беше казвал същото на различни жени, но това бяха само празни думи, с каквито той разполагаше и които бяха предназначени да доставят удоволствие на някоя жена.

Карин Блейкмор беше различна още от началото. Първо го беше привлякла свенливостта й. Страстта, която той възпламени у нея беше приятна изненада, но и преди беше любил страстни жени.

Какво правеше Карин толкова различна? Не можеше да определи. Но това неопределено нещо дяволски го измъчваше. Всеки път, когато се любеха, той й се отдаваше целият. Оставяше у нея малко късче от душата си, което на друга жена не беше давал. Отначало дори не го съзна. Но една сутрин, докато тя спеше, той я наблюдава известно време и изведнъж разбра колко много значи за него. Винаги се радваше да я види, дори когато бяха разделени само за няколко минути. Удоволствие му доставяше не само сексът с нея. Харесваше чувството й за хумор, умението й да говори интересно, и това за всяко… нещо, което го караше да ревнува от всяка нейна дума, която би останала скрита за него. И докато беше там, заслушан в тихото й дишане, осъзна, че няма да е лесно да я остави. Тази деликатна жена с меки като от кадифе очи и коса с цвят на мед.

Това бяха опасни мисли. Онази сутрин го изплашиха, почти го изплашиха, както и сега. Светлината на свещта в средата на масата хвърляше отблясъци върху гладката й като порцелан кожа. Очите й бяха толкова дълбоки, че той почувства, че може да потъне в тях и никога повече да не изплува.

Тази сутрин нежните му ласки я бяха събудили. Тогава не беше в състояние да се овладее. Както и сега.

— Танцувай с мен, Карин. Така ще мога да те държа — каза той и се изправи и протегна към нея ръце.

Карин се притисна до него. За миг останаха така, със слети тела.

 

 

Дерек се беше затворил в себе си. Без лични въпроси, напомни си тя. Колкото по-малко знаеш за него, толкова по-добре. Краят на седмицата наближава. Тази мисъл й донесе непоносима болка. През нощта се любиха както никога досега. Сякаш го правеха за последен път. Когато заспаха прегърнати беше вече много късно.

Тя не спа добре. Събуди се много рано. Небето беше с цвят на бледа лавандула. Тихи вълни пробягваха по брега. Той беше пуст. Като повечето сутрини и този ден Дерек се събуди преди нея. Но за разлика от друг път не отиде да плува, видя го видя седнал на брега, вперил поглед във водата.

Внезапно поиска да бъде с него, да почувства успокояващата топлина на тялото му. Странен импулс, предизвикан от внезапния страх, че ако не го докосне веднага той може да изчезне. Навлече единствената дреха, която имаше полупрозрачната рокля от предишната вечер и забърза надолу към брега.

Дерек чу стъпките й секунди преди тя да се отпусне до него. Разтвори ръце и я притисна до себе си. Двамата се свлякоха върху пясъка.

Обзет беше от същото безпокойство. Целуваше я като обезумял. Провря пръсти в косите й. Когато най-накрая вдигна глава и двамата се задъхваха.

— Какво правиш тук толкова рано?

— Всяка сутрин заставах там и те гледах докато плуваш. Тази сутрин исках да те видя по-отблизо. — Сега тя беше достатъчно смела, достатъчно самоуверена, за да прокара пръсти по кожата на гърдите му. Вдигна глава и потърка лице във врата му.

— Можеш да получиш повече, отколкото си очаквала — промърмори той с нисък глас като забеляза оскъдната дреха. В бързината нямаше време да облече бельо под роклята си.

— Обещаваш ли? — попита тя и върху очите й падна сянка.

Дерек се изправи и й подаде ръка. Побягна към водата, без да пуска дланта й. Карин потръпна, когато студената вода докосна глезените й, прасците и накрая бедрата, докато Дерек я теглеше все по-навътре и навътре.

— Какво има? — усмихна се момчешки той.

— Студено е.

— Така ли?

Протегна ръка, обхвана главата й и я потопи. Тя изплува задавена от солената вода.

— Защо, ти…

Втурна се след него, но Дерек се гмурна и заплува под повърхността. Закръжи около нея като акула, която се готви за пир. Внезапно изскочи от водата с яростен рев и оголени зъби. Карин изпищя и високо се засмя. С труд си проправи път към брега. Мократа дреха й пречеше да върви. Дерек отново се гмурна, обви глезените й с пръсти и с шумен плясък я повлече надолу. Когато Карин изплува, той я привлече към себе си и пресече протестите й със задушаваща целувка. Устните му пареха кожата й, сега охладена от студената вода. Целуваше я така, сякаш никога нямаше да я освободи, сякаш се опитваше да се слее с нея.

Карин се притисна към него и обви врата му с ръце. Водата обливаше бедрата им. Лъчите на слънцето, което изплува иззад хоризонта се разпиляха около тях като разтопено злато.

Дерек внезапно откъсна устните си от нея и напрегнато се взря в очите й. Обви главата й с длани и вплете пръсти във влажната й коса. Дишаше тежко. Приличаше на човек, който се мъчи да овладее чувствата и страстта си. Но те надделяха. Плъзна длани по гърдите й, прегърна я и високо я повдигна. Тя опря ръце на раменете му. Обгърна я с жаден поглед. Тялото й се открояваше под влажната дреха. Роклята й беше почти прозрачна и я правеше много по-възбуждаща. Пълните й гърди с тъмни зърна ясно се очертаваха, мократа дреха лепнеше върху трапчинката на корема й, и се спускаше надолу към бедрата.

— Красива си, Карин и аз много те искам. Дори не можеш да си представиш как се чувствам, когато съм в теб.

Той притисна лице към корема й и потри глава в гърдите й. През мократа дреха топлият му дъх докосна кожата й като нежна милувка. Мускулите на ръцете му се напрегнаха, когато я притисна към себе си и докосна гърдите й с устни. Захапа твърдото зърно. Езикът му я галеше, възбуждаше, разгаряше копнеж в кръвта й. Обезумяла от страст, Карин зовеше името му като езичник по време на ритуален танц. Дерек бавно се наклони над нея, без да престава да я обсипва с целувки. Мократа й пола полепна по него и тя остана гола. Той изстена и сля устните си с нейните. Езикът му проникна дълбоко между зъбите й и силните му ръце я повдигнаха. Краката й спонтанно се обвиха около него. С меко и уверено движение на тялото си той проникна в нея. Земята можеше да спре да се върти, и тя не би го разбрала. Всъщност, Карин си помисли, че точно това става, когато Дерек се наведе и двамата се потопиха в плитките води. Косата й се разстла и заплува зад нея като гъст воал. Единственото, което осъзнаваше бяха ритмичните движения на тялото му в нейното. От двамата се изтръгна вик на екстаз, който се сля с плясъка на вълните. Телата им бавно се отпуснаха във водата и останаха отпуснати и неподвижни, обливани от меките вълни.

 

 

Слънцето изгря. Вятърът тихо зашумя между клоните на палмовите дървета по плажа. Лодките, хвърлили котва в залива за през нощта, вдигаха една по една платна. Природата се събуждаше след мирен сън. А те останаха неподвижни и изтощени, оцелели след буря.

Тя потръпна и отвори очи. Беше в собственото си легло, в бунгалото си. Бяха дошли тук, за да поспят. Дерек се беше привел над нея. Нежно я целуна.

— Не исках да те събудя. Оставих ти бележка. Ще отида до залива. Ти поспи още.

— Ще се пазиш, нали?

— Обещавам да не се оставя на нито една акула — разсмя се той и целуна връхчето на носа й. После докосна устните й. — Ти ми подари един чудесен ден, Карин. Сладки сънища.

Той внимателно излезе и притвори вратата зад себе си. Тишината и полумракът на стаята я обгърнаха. Чуваше единствено бързите удари на сърцето си. Обичаше го. Сега, когато той излезе от стаята, самотата й се стори непоносима. А когато се разделят, самотата й ще бъде още По-мъчителна. Карин се извърна и зарови лице във възглавницата. В очите й напираха сълзи. Как можа да се случи? Трябваше отдавна да разбере, че това не е леко приключение, което може да захвърли като стара обвивка на бонбон. Нали преди време самата тя бе говорила толкова много на Кристин! Сексът не е само физиологичен акт. Но остана сляпа за онова, което й бе говорила. Необмислено се беше влюбила в мъж, който нямаше да види никога повече след тази седмица.

Колкото по-дълго беше с него… болката, която внезапно я прониза, я накара да седне.

Мислеше си да си тръгне. Сега. Така щеше да си спести сцената на мъчително сбогуване. Нямаше да понесе да го види как той си тръгва и я оставя с кървящо сърце. Или жизнерадостните му пожелания.

Наистина нямаше да понесе това. Стана от леглото и започна трескаво да отваря чекмеджетата и вратите на гардероба. Събираше си нещата като ги хвърляше в куфарите. Нямаше време. Ако се върнеше, погледнеше я, докоснеше я…

Затвори и последната чанта и огледа бунгалото. Питаше се да не е забравила нещо. Погледът й попадна върху бележката, сложена под дамската й чанта.

„Карин, отивам да поплувам. Разбира се, ако намеря сили. Желая те и това ме прави слаб.“

Дерек

Думите бяха изписани с чисти и ясни линии. Почеркът му й напомняше за самия него. Той правеше всичко без излишни движения, без да пилее енергия. Думите загубиха очертанията си пред премрежените й очи. Трябваше да смачка листа и да го хвърли, и да събере сили. През седмиците, които не през месеците и годините тя щеше да бъде свидетелство, че тези вълшебни дни са били истина. Сложи бележката в чантата си.

Затвори бунгалото зад себе си и забърза към рецепта.

— Бих искала да освободя бунгалото — каза тя на администратора и усмивката му се стопи.

— Но резервацията ви е валидна до края на седмицата. Ако нещо не е по вкуса ви…

— Не, не, съвсем не. Всичко е великолепно, но аз трябва да се прибирам вкъщи.

Искаше й се да изкрещи да побърза и да приготви сметките. Страхуваше се, че всеки миг може да чуе стъпките на Дерек зад себе си с неизбежния въпрос, на който не знаеше какво щеше да отговори. Не би могла и да му попречи отново да я вдигне на ръце и да я пренесе в бунгалото си. Страхуваше се и от себе си. Опасяваше се да не промени внезапно решението си и да не побегне назад към бунгалото, към него и към насладата на всяка безценна минута, която й оставаше.

Но не биваше да прави това. Една раздяла без излишни сцени беше за предпочитане. Нямаше да понесе отново да бъде изоставена от мъж, когото обичаше. Дерек й беше възвърнал самочувствието. Ако сега си тръгнеше, щеше да го съхрани.

Задушавана от пристъпите на отчаяние, тя взе разписание на самолетите и като по чудо получи място за следващия полет. Макар че трябваше да направи връзка в Ню Йорк, пътуването й до вкъщи беше съвсем спокойно. Колата я чакаше паркирана от няколко дни на летището. Когато се отправи към Джорджтаун, проблемите в живота й отново започнаха да изплуват. През изминалата седмица беше успяла да се скрие. Сега отново трябваше да се изправи пред тях.

На първо място, разбира се, стояха парите. Не биваше да пропилява всичките си спестявания за тази разточителна ваканция. Училището на Кристин беше скъпо. А трябваха пари и за дрехи, такси, учебници. Списъкът беше безкраен.

Имаше нужда от това повишение. Лари можеше да задвижи нещата. Но той беше разтревожен за нея. Навярно вече нямаше шансове да спечели тази работа. Върху й натежа безпокойство, мъчително като куфарите, които повлече нагоре по стълбите към апартамента си. Вътре беше непроветрено. Потискащо. Пусто. Отиде да вдигне щорите. После хвърли поглед към куфарите си. Гледката беше обезкуражаваща. Довлече ги до вратата. Това нямаше да й помогне да спре да мисли за Дерек, но поне щеше да я измори дотолкова, че да може да поспи. Но й липсваше воля и желание да го направи, заряза куфарите, където бяха, извади намачкана пижама, взе хапче за сън, което й бяха предписани след развода и си легна. Заспа скоро, упоена след умората.

 

 

Събуди се от настоятелно чукане на вратата. Инстинктивно протегна ръка към мястото до себе си. Търсеше Дерек, но празното легло отново я върна към тъжната действителност. Дерек го нямаше, сподави риданието, което напираше в гърдите й и погледна часовника на тоалетката до леглото си.

Три часа сутринта. Кой, по дяволите, чукаше по това време на вратата. Набързо навлече един халат. Олюля се, преди да отвори попита:

— Кой е?

Отговорът прозвуча рязко и официално.