Мари Никол
Смях през сълзи (12)

Дванадесета глава

През тази нощ Сам искаше да намери утеха в обятията на Джейк. Надяваше се, че най-сетне хармонията между телата им ще разсее поне част от измъчващите я съмнения.

Ала напразно. Макар че бе нежен и мил както винаги, нищо не се промени. Той не каза думите, които бе очаквала. Явно не разбираше колко сериозни са нещата. Нима не виждаше в нея друго, освен клиентка, която трябва да бъде успокоена? Тя не можеше да понесе това!

Джейк изтълкува погрешно държанието й, като го отдаде на преумората. Любовната им игра бе твърде бегла, а малко след това той заспа, без дори да си направи труда да продължи ласките си още малко, за да я накара да изпита пълно блаженство. Сам имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от болка. Беше го изгубила! Но дали някога изобщо го бе имала? Тя въздъхна. Наблюдаваше как ръката му, отпусната върху гърдите й, се издига и спуска в такт с дишането й. Това беше мъжът на живота й, когото би обичала до края на дните си. Ако гледаше на нея като на равна на себе си личност. И който на всичките й протести отвръщаше, че нейната работа е само да разсмива хората. Сам не желаеше това да е единственото й задължение. Тя държеше да я уважава като партньор. Искаше да стане негова съпруга…

Премести внимателно ръката му, за да не го събуди. Стъпи с единия си крак на пода и погледна през рамо, за да се увери, че не се е събудил. Последното нещо, което искаше, бе да се окаже в прегръдките му. Ако това се случеше, щеше да се примири и да остане. А тя трябваше да замине и да премисли нещата. Твърде много се бе отдалечила от себе си през последните месеци.

Облече в тъмнината джинсите и пуловера и като взе чантичката си, тръгна на пръсти към вратата, оставяйки куфарите с великолепните, избрани от Джейк, рокли. Погледна през рамо към него. Какво щеше да си помисли, когато разбереше, че си е заминала? Дали щеше да престане да се интересува от нея?

С тези мисли Сам напусна луксозния им хотелски апартамент…

 

 

Бе още рано, а заведението вече бе пълно с клиенти, мислеше Брайън. Както винаги в понеделник вечер. Понякога се налагаше да даде наградата просто на най-малко ужасния участник. А таланти като Саманта Мадисън бяха истинска находка. Той се усмихна. Откакто вестниците разтръбиха, че е била открита в Нощта на аматьорите, тук идваха много повече хора с надеждата да имат същия невероятен шанс. Те не си даваха сметка, че Сам е заслужила славата, благодарение на изключителния си талант.

Внезапно забеляза на една от масите жената в джинси и пуловер.

— Саманта?! — изгледа я изумено той.

— Здрасти, Брайън. Дойдох да гледам състезанието. — Гласът й бе весел, но дори на оскъдното осветление в бара личеше, че е уморена. — Ей, масите продължават да се клатят, клиентите ти ще получат морска болест — обърна се към Брайън, който междувременно бе седнал до нея.

— Не ми харесва вида ти, Саманта — каза загрижено той.

— Сигурно защото не се чувствам много добре — отвърна тя, като се преструваше, че гледа момчето на сцената.

— Лошо ли ти е? — попита притеснено той.

— Не — най-сетне го погледна в очите Сам. — Всъщност, почти.

— Какво се е случило?

— Оказа се, че мечтата не е толкова красива — вдигна рамене тя и преглътна с усилие. Още малко и щеше да се разплаче. Мразеше да плаче! Сълзите бяха за победените… Значеше ли това, че докато беше на гребена на успеха, неусетно се бе оказала победена? Погледна отчаяно към Брайън. — Мислиш ли, че съм луда?

— Не, не си — отвърна мило той.

— Обзалагам се, че онова момче на сцената, което би дало всичко на света, за да бъде на моето място, е много по-щастливо от мен — отбеляза тъжно Сам.

— Може би да, а може би — не. Ние самите създаваме щастието си, Саманта. Защо си се отказала да го търсиш?

— Говориш като философ — засмя се тя. Една жена от съседната маса й хвърли неодобрителен поглед. Сигурно беше роднина на изпълнителя.

— Древните китайци са били мъдър народ — усмихна й се Брайън и като сложи ръка върху нейната, неочаквано я попита: — Би ли искала да ни изпълниш нещо?

— Брайън, сериозно ли говориш? — изумено попита Сам и погледна към джинсите си. — Та аз приличам на някоя скитничка от крайбрежието!

— Тук е Калифорния, а не Вегас и се срещат доста такива. Освен това хората ще се радват да те чуят и никой няма да обърне внимание на дрехите ти.

От месеци не бе излизала пред публика другояче, освен с избраните от Джейк рокли, прическа и грим. Ала те принадлежаха на създадения от него идеализиран образ на блестящата Сам Мадисън, не на самата нея.

— Значи ме хвърляш на акулите, а? — преглътна тя и усети как постепенно я обзема предстартова треска, точно както и първия път…

— Не са акули, те са твои приятели, Саманта. Време е и ти да се сприятелиш със себе си. — И без повече обяснения Брайън стана и се запъти към сцената. Сам усети как стомахът й се свива. Изобщо не се беше готвила! Тя…

— Дами и господа, тази вечер имам специална изненада за вас.

Сякаш в просъница до слуха й долетяха встъпителните думи на Брайън, последвани от аплодисменти. Жената, която преди малко я стрелкаше неодобрително, сега не смееше да я погледне. Сам се усмихна. Усмивката й ставаше все по-широка, а аплодисментите — все по-бурни. Тя стана и се запромъква сред масите. Неусетно се озова на сцената.

Всички очи бяха вперени в нея. Беше сама. Сама с микрофона и светлината на прожектора. Без никакви защитни покрития. Сама срещу сто чифта очи…

— Сигурно се чудите какво правя тук — започна тя. — Е, добре, ще ви кажа истината. — Тя направи пауза. — И аз не зная. — Сред публиката се чу смях. Още с първите си думи ги бе разсмяла, дори без да иска. Посрещаха я без никакви резерви, въпреки че изглеждаше съвсем обикновено. Те я обичаха. Напрежението започна постепенно да се смъква като ненужна дреха от нея. Както, когато Джейк я събличаше, за да се любят… Точно така, сякаш тя и публиката участваха в някакво свещенодействие. Сам имаше чувството, че са свързани в някаква своеобразна любовна връзка. Удоволствието от общуването със зрителите, което мислеше, че е изчезнало завинаги, я завладя отново.

Двайсет минути бе на сцената. Колкото повече се смееха хората, толкова по-добре се чувстваше Сам. Очите й блестяха. Само дето Джейк го нямаше, помисли с болка тя.

— Е, стига толкова. Бих могла да ви забавлявам цяла нощ, но тъй като никой не ми плаща за това, защо да го правя? — усмихна се към Брайън тя. — Е, време е да кажем на участниците в състезанието, които се потят от притеснение зад кулисите, че могат да продължат. — С тези думи връчи на Брайън микрофона и се запъти към своята маса.

Ръкоплясканията продължаваха. Някои хора дори станаха на крака. Може би просто искаха да видят къде ще седне? Но тя възнамеряваше да си вземе чантичката и да си отиде. На масата й обаче я очакваше Джейк…

— Беше много добра — каза тихо той.

— Какво?! Нямаш никакви забележки?! — попита шеговито тя.

— Да — кимна Джейк. — Изглежда вече нямаш нужда от мен.

— Брей, какъв всезнайко! — Стисна устни и като се завъртя на пети, пое към изхода.

Като си проправяше път сред навалицата от желаещи да получат автограф, той тръгна след нея. Сам искаше час по-скоро да избяга от него. Не можеше да си прости, че току-що му бе позволила да надникне в душата й. Толкова бе изненадана от появата му, че не успя да скрие радостта си, че го вижда. Защо тези хора не я пускаха да си отиде? Някой я дърпаше за ръката. Докато Сам надраска набързо името си върху някаква салфетка, Джейк успя да я настигне и я хвана за китката.

— Приятели, госпожица Мадисън е доста изморена. Сигурен съм, че ще проявите разбиране. Имаше доста тежък ден. — Решителният му тон оказа нужното въздействие на феновете й. — Мога ли да те изпратя, или предпочиташ да избягаш отново? — попита я спокойно той, когато се озоваха отвън.

— Не съм бягала! — отвърна рязко тя.

— Нима? — Поведе я към лимузината си Джейк. — А как се казва, когато някой се измъква посред нощ от леглото, като оставя всичките си вещи?

Сам сви рамене и се опита да изглежда равнодушна.

— Излязох на разходка и се увлякох — излъга тя.

— Увлякла се била… — намръщи се той. — Бих искал сега аз да се увлека.

— Наистина ли би искал, Джейк? — Спря и го погледна.

В отговор той я сграбчи в прегръдките си и впи устни в нейните. Никога преди не се беше държал така с нея! Импулсивната му постъпка я изненада. Целувката му бе изпълнена с неудържима страст и… още нещо…

— О! — каза тя, останала без дъх, след като устните им се разделиха. — Мисля, че съм зажадняла за живот.

— Това е единственото ми желание — отвърна пресипнало той.

— Какво? — попита озадачена Сам.

— Ела, ще поговорим в колата. Фред трябва да се прибере по-рано. Цял ден е зад волана — преди да дойдем тук, обиколихме целия Лас Вегас.

— Защо просто не му кажеш да се прибира у дома? — попита тя.

— Първо искам да уредим някои въпроси — отвърна той.

Фред не скри удоволствието си, че я вижда отново.

— Прав бяхте, сър — обърна се той към Джейк.

— Той винаги е прав — отбеляза кисело Сам.

— Не, не съм — каза тихо Джейк, докато затваряше вратата.

Сам се престори, че й прилошава и се хвана за сърцето.

— Доживях да чуя как великият Джейк Бенедикт признава, че е сгрешил.

— Оказва се, че за доста неща съм бъркал напоследък — продължи сериозно той. — За теб. — Сам не смееше да продума. Готвеше се да й каже, че приключва отношенията си с нея! Това бе наказанието за бунта й… — Мисля, че трябва да поговорим.

— Тогава говори — каза насмешливо тя и се загледа през прозореца към тънещите в мрак улици, които напълно съответстваха на чувствата й. Така по-лесно щеше да понесе думите му…

— Като казвам да си поговорим, имам предвид НИЕ да поговорим — рече той.

— Би ли повторил? — обърна се невярващо към него Сам.

— Когато хората разговарят, има равностойна размяна на мнения. Иначе би бил монолог.

Колата вече излизаше на магистралата и набираше скорост, както и пулсът на Сам.

— Наистина ли се притесни за мен? — тихо попита тя.

— Не, просто обичам да се правя на патрул, да обикалям и да разпитвам хората дали не са те виждали. Помислиха ме за откачен. Естествено, че се притесних! — извика той. — В състояние си да направиш какво ли не! — Изпитваше облекчение, примесено с гняв. Сега, когато бе убеден, че тя е добре, имаше правото да й се накара, задето му изкара акъла… — Ти си жена, а не дете! По дяволите, какво става с теб? — прогърмя гласът му.

— А теб какво те засяга? — отвърна не по-малко ядосано Сам.

— Разбира се, че ме засяга, Сам! И то много!

Думите й заседнаха в гърлото. Току-що я бе нарекъл с името й! Каза й, че го е грижа за нея!

— Наистина ли?!

— Да не би да искаш да кажеш, че не го знаеш? — попита изумено Джейк.

— Не го зная — прошепна, хапейки долната си устна тя. — Никога не си ми го казвал.

— А как си обясняваш нощите, които прекарвахме заедно?

— Мислех, че просто ме… успокояваш… — смънка тя. Бе доста объркана, ала щастието, което напираше в гърдите й, затъмняваше всичко останало.

— Така значи… — засмя се той. — Въпреки това нямаш вид на усмирена — добави нежно и я придърпа към себе си. Наклони се към нея и прошепна в ухото й: — Обичам Саманта Мадисън много, въпреки че е малко опърничава. Тя е най-прекрасното нещо… Най-прекрасното създание — бързо се поправи той, — което някога съм срещал. — Гласът му заглъхна. — И аз се боя да не я изгубя.

Сам не вярваше на ушите си.

— Не се безпокой, няма да се откажа от договора — обеща тя.

— По дяволите договорът! Нима мислиш, че бих искал от теб да работиш, след като си толкова нещастна? Сам, наистина много те пришпорвах, но го правех заради теб. Отдавна съм в този бранш и знаех с какво се захващаме. Не исках да се провалиш и да страдаш. Правех всичко възможно, за да те направя истинска звезда, защото мислех, че това е твоята цел.

— Колко безкористно от твоя страна! — В гласа й се долови нотка на сарказъм, за което веднага съжали.

— В случай, че все още не си забелязала — отвърна с нарастващо нетърпение Джейк, — ще ти кажа, че парите изобщо не са проблем за мен. Бих казал, че съм доста заможен.

— А в случай, че ти още не си забелязал, успехът не ме прави щастлива. — Сам опря пръст в гърдите му. — Ти ме правиш щастлива.

— Да не би да казваш, че ме обичаш? — попита на свой ред изненадан той.

— Искаш да го напиша ли?

— Не — притисна я по-плътно към себе си Джейк, — искам доказателство.

— О, за Бога, бяха ми предрекли, че някой ден ще срещна мъж, който ще ми каже тези думи. — Тя взе лицето му между малките си ръце и изрече сериозно: — Обичам те, Джейк. Обичам те от цялото си сърце и душа. — Очите й се напълниха със сълзи.

— И какво мислиш да направиш по въпроса? — попита той.

— Да правя нещо по въпроса ли? — повтори неразбиращо Сам.

— Ти държиш да контролираш живота си сама. Е, инициативата е твоя. Какво мислиш да направиш сега?

Сам не разбираше какво очаква да каже.

— Какво трябва да направя, според теб?

— Помоли ме да се оженя за теб — отговори кратко Джейк.

— Какво?!

— Мисля, че се изразих на чудесен английски — отбеляза той. — Е, хайде. Поеми водещата роля и поискай ръката ми. — Тя мълчеше, напълно изумена.

— А ти ще се съгласиш ли? — промълви накрая Сам.

— И още питаш! Готов съм, ако поискаш да облека и булчинска рокля!

— Не искам аз да нося панталона — погледна го тя.

— И аз — гледаше я с дяволито пламъче в очите. — Биха ми пречили ужасно. — Протегна се и погали бедрото й, вкусвайки неописуемо приятното усещане от допира. После се наведе и свали леко матираното стъкло, което ги отделяше от шофьора. — Фред, ние се женим! — обяви Джейк.

— Сега ли? — Въодушевлението му се бореше с надеждата да не се окаже прав, защото бе изтощен от работа.

— Сега ли? — обърна се към нея Джейк.

— Утре — поклати глава Сам.

Джейк се обърна към нея и прошепна в ухото й:

— Чудесно. Можем да направим репетиция на първата ни брачна нощ!

От гърдите на Фред се изтръгна въздишката на облекчение. После отново вдигнаха стъклото и Джейк се отпусна на седалката, като сложи Сам в скута си.

— Ей, да не би да започваш репетицията, Джейк?

Ръцете му обхващаха талията й, а движенията им предизвикваха у нея нарастваща възбуда.

— Защо да губим време? Остават още трийсет километра.

Тя с готовност се съгласи с разумния му довод.

 

 

— Как така не си разбрала, че те обичам? — попита я късно през нощта Джейк, когато лежаха прегърнати и останали без дъх.

Сам се сгуши в него, покрита с тънкия чаршаф.

— Мислех, че си влюбен само в образа ми, който създаде.

— По тази логика щях да остана без дъх да тичам след всяка втора фуста в града. Аз те обичам, умницата ми! С теб всичко е по-различно. Познавал съм много красавици, ала ти си една-единствена и неповторима!

— Но всички тези рокли, прически…

— Бяха за шоуто ти. Исках да успееш.

— Но ти никога не ми каза нищо — продължи да упорства тя.

— Любовта е нещо, което се усеща — възрази и Джейк. — Както сега. — Сам почувства възбудата му.

— Това не е любов — каза шеговито тя, — а физическо привличане.

— Съгласна ли си да изпробваме силата на физическото ни привличане? — подпря се на лакът Джейк и погледна лицето й.

— Само ако влагаш и любов! — Сам обви ръце около врата му.

— Каква претенциозна дама! — поклати тържествено глава той. — Не й стига това! — Джейк се наведе и обхвана с устни връхчето на лявата й гърда. — Нито това — повтори същото и с дясната той, ала този път я засмука нежно, изтръгвайки сподавен стон от гърлото на Сам. Внезапно устните му се спуснаха надолу и очертаха огнена диря по гладкия й корем. — Ако продължаваш да стискаш коленете си така — дъхът му пареше нежната й кожа, — ще пропуснеш най-хубавата част.

— Не, няма — промълви с усилие. — Най-хубавата част си ти.

— Хм, странно… Току-що си помислих същото за теб — прошепна той.

Последвалите ласки я доведоха до невероятна възбуда. Сам вплете пръсти в косата му. Не можеше да откъсне устни от вълшебството на целувката им, ала даде израз на силното си желание, като се притисна към Джейк.

— Обичам те, Сам — изрече с пресипнал глас той, когато твърдата му мъжественост я изпълни до край.

— Хм, странно… Току-що си помислих същото за теб — едва изрече тя, задъхана от насладата.

Всъщност нямаше нищо странно. Просто беше прекрасно! Когато се понесоха на крилете на екстаза. Сам усети вкуса на истинското щастие. Най-сетне бе намерила своето място под слънцето.

Бе у дома…