Мари Никол
Смях през сълзи (11)

Единадесета глава

Сам чу познатия музикален фон, който Джейк бе избрал за изпълнението й и, като държеше здраво микрофона, излезе на сцената на „Тадж Махал“. Усети познатия прилив на енергия и всички проблеми останаха зад гърба й. Същото чувство изпитваше, когато се спускаше шеметно надолу с влакчето в увеселителния парк. Мислите й препускаха бясно — ами ако изведнъж забрави всичко?! О, Божичко, би било ужасно!

Заля я ярката светлина на прожекторите. Дишането й стана по-равномерно. „Господи, не позволявай да се проваля!“

Експлозивното й шоу започна още преди да е достигнала средата на сцената. Публиката я харесваше и Сам ставаше все по-уверена, усещайки топлия прием. Колкото повече се смееха, толкова по-всеотдайно играеше тя. Те я обичаха! Цели двайсет и пет минути…

Напусна сцената сред взрив от бурни аплодисменти. Бе напълно изтощена, но щастлива. Втурна се сияеща към Джейк с думите:

— Взех им акъла, нали?

Той обаче бе започнал да усеща колко много означава публиката за нея. Това бе върховото й постижение до момента. Първата крачка към славата. Искаше му се и той да бе толкова важен за нея. Беше се оказал жертва на собственото си творение, мислеше с тъга, докато я превеждаше през навалицата от сценични работници.

Господи, та той я обичаше! Неангажиращата връзка с хубавата и неуверена в себе си хлапачка бе завършила като сериозно влюбване в жената, която бе открил в нея. Бе положил дяволски усилия, за да я направи звезда, а сега тъкмо успехът й я отдалечаваше от него.

Напоследък се бе променила. Дали се готвеше да го остави? Щеше ли да я изгуби така, както и другите? Джейк стисна зъби. Този път нямаше да бъде само удар по самолюбието му. Щеше да го улучи право в сърцето.

— Беше чудесна — каза, докато й отваряше вратата на гримьорната.

Когато Сам изпробва новия си монолог в клуба на Брайън, успехът й беше огромен. Ала сега играеше в най-изискания първокласен нощен клуб в Лас Вегас, и то от осем седмици — нечуван рекорд за дебютант. А хората продължаваха да идват, за да я видят и да отнесат частица от жизнерадостния й смях, мислеше си Джейк, докато наблюдаваше как тя сваля грима си пред огледалото. Искаше му се и той да притежава частица от нея. Дали някога щеше да му позволи това? Дали някога щеше да свали напълно преградите и да му разреши да се докосне до нежната и уязвима жена, която прозираше зад хапливите й остроумия?

— Разбира се, че бях. Както винаги — подхвърли с приповдигнато настроение Сам. От погледа й обаче не убягна вглъбения му израз. — За какво мислиш?

За малко да й изповяда онова, което го мъчеше, но реши, че моментът не е подходящ. Разговорът им изискваше интимна атмосфера на свещи и искрящо шампанско. Той докосна разсеяно кичур от косата й.

— О, така ти се е сторило.

Тя въздъхна. За момент си беше помислила, че се готви да й каже нещо за тях двамата, нещо чудесно… За Бога, какво й ставаше? Тя потръпна от студения допир на крема за сваляне на грим до кожата на лицето й. Беше се превърнала в сензация, всички я обичаха. А вместо да бъде на седмото небе от щастие, тя се терзаеше. Защото напразно очакваше Джейк да й каже, че я обича.

Погълната от мисли, не усети как протегна ръка вместо към кутията със салфетки за сваляне на грим, към поредния букет рози. Сам извика и пъхна убодения пръст в устата си.

— Какво стана? — попита стреснат Джейк.

— Моите любещи фенове ми изпращат и тръни — смотолеви тая.

— Чакай да видя какво му е — взе ръката й той.

— Може би ще го целунеш, за да му мине? — попита комично тя.

Джейк я погледна. В гласа й имаше нещо странно и трогателно. В следващия миг обаче избухна в смях — лицето й бе невероятна гледка, скрито наполовина зад плътния бял слой.

— Предпочитам да целуна теб, за да се почувстваш по-добре — каза той. — Но само ако махнеш това мазило.

— Искаш да кажеш, че кремът ми за сваляне на грима действа възпиращо на твоето желание? — удиви се Сам.

— Желанието няма нищо общо с крема. То е нещо, което мъжете изпитват само към жени, чиито фигури ги подлудяват, а фотографите светкавично измъкват оръдията си на труда.

— О, значи моята фигура не би могла да подлуди никой мъж, така ли? — Опита да убеди себе си, че се преструва на обидена. Ала думите му я бяха наранили. Сам прекалено добре знаеше недостатъците си, но искаше да бъде нещо по-специално за Джейк. Само че какъв шанс да спечели любовта му би могла да има една комедиантка, когато той бе свикнал да бъде обкръжен от изключителни красавици?

Опиянението й от аплодисментите бързо се стопяваше, както се случваше напоследък. Сам разбираше, че само това не й е достатъчно. Нуждаеше се от много повече. От някой, който да я обича, дори и когато лицето й е сплескано с крем!

— Е, може би някои мъже. — Постави ръце на раменете й.

Сам веднага реагира на топлината, излъчвана от пръстите му. „По дяволите, имай мъничко гордост!“, каза си тя и с огромно усилие успя да прикрие обзелото я силно желание. Бързо протегна ръка и взе салфетка.

— Ти направи фигурата ми такава, мой човек! — припомни му тя. — Като ме накара да ям, колкото да не умра от глад, робовладелецо!

— Моето робовладелско отношение те издигна на върха — напомни й той, докато тя довършваше почистването на лицето си.

— О, не го знаех. Но това не е най-важното за мен! — Преди винаги беше мислила, че ако й се удаде възможност да извърши нещо, не би спряла, докато не стане богата и известна. Сега, когато това вече беше реалност, Сам не изпитваше удовлетворението, което бе очаквала. Някъде зад гърба й бе останало желанието да покаже на родителите си и на Елейн на какво е способна. Отдавна не контактуваше с тях и нямаше намерение да го прави и в бъдеще. За нея вече не беше важно да застане пред тях с гордо изправена глава и да каже: „Вие ме отхвърлихте, но вижте какво постигнах!“

Важен за нея беше Джейк. Той, Беки и Силвия. Ала сега мислите й бяха заети единствено с Джейк — неделимата част от успеха й. Сам спря да витае из облаците и отново се върна на земята. Пред очите й внезапно оживя картината на първата й среща с него. Обзе я силно вълнение.

— Джейк? Искаш ли да преместя паравана около огледалото? — попита с мамещ глас тя, ала отговор не последва.

Той беше излязъл. Сам нацупи тъжно устни. Сигурно бе отишъл да провери дали може да удължи договора й с още две седмици. Или да се опита да й осигури по-висок, хонорар. Роклята й за хиляда долара се свлече бавно на пода. Спомни си колко грижливо се отнасяше с онази първа нейна скъпа дреха… Онова време й липсваше. Липсваха й Беки и Силвия. Както и спортните джинси и пуловера й.

Но най-много от всичко й липсваше Джейк…

 

 

— Какво?! — крещеше Сам в същата гримьорна една седмица по-късно. Беше бясна. Оставаха само десет минути до излизането й на сцена, а новината я бе изкарала извън нерви.

— Ролята не беше подходяща за теб — опитваше се да я успокои Джейк. Бе допуснал грешката да й каже, че предния ден е отхвърлил отправеното към нея предложение да се снима в комедия.

Сам бе очаквала с нетърпение подобна възможност и сега се чувстваше като дете, на което са изтръгнали безцеремонно новата играчка от ръцете.

— Ти дори не ме попита! — извика тя. — Нямаше право да отказваш!

— Аз съм твой импресарио — напомни той, изморен от постоянната им борба за надмощие, която продължаваше повече от месец. — И имам всички права да приемам или отказвам предложения за участието ти.

— Толкова много исках тази роля! — Сам седеше пред тоалетната масичка с готов наполовина грим, но не правеше никакво усилие, за да го довърши.

— Ще последват и други, по-добри предложения — погали я по косата Джейк. — Тази роля не беше за теб, освен това щеше да обърка плана ти.

— Моя план? Никой не се е консултирал с мен за него! — изстреля тя и грабна червилото си.

— Какво искаш да кажеш? — Джейк също започваше да повишава тон. — Това е моя работа. Ти имаш достатъчно грижи покрай шоуто си. Те са ти достатъчни.

Тя погледна отражението му, сякаш не смееше да се обърне директно към него.

— Може и да те изненадам, но мозъкът ми е в състояние да мисли за повече от едно нещо и няма да го претоваря, ако мисля както за шоуто, така и за своя живот. Знаеш ли, че всъщност сама си подреждах живота, преди да нахлуеш в него? — попита язвително тя.

— Като чиновник в архива — допълни студено Джейк.

— Инспектор! — поправи го тя и се обърна. — Инспектор от архива. И се усмихвайте, когато го произнасяте, господине! — Отново намери убежище в чувството си за хумор. Тази разпра й костваше неимоверно много. Изпитваше неудържимо желание да отвори вратата и да избяга навън.

— Пет минути, госпожице Мадисън — сякаш от някаква далечна планета достигна до слуха й гласът на организаторката.

Кошмар! Мозъкът й бе блокирал напълно. Нямаше да успее да се справи…

Джейк усети колебанието й. Недоразуменията останаха на заден план, той обви ръце около раменете й.

— Ще можеш ли да излезеш?

Не казваше: „Не отивай. Сам, ти си твърде разстроена“. Или: „Ще им кажа да отложат шоуто и ще те закарам у дома“. Нищо, с което да покаже загрижеността си към нея! Тя пое дълбоко дъх и вдигна високо глава.

— Само ме заведи при тях. — Този път дори не опита да се усмихне. Изпитваше нужда да чуе гласа му, ала Джейк мълчаливо я изведе от стаята и я съпроводи зад кулисите. После усети как ръцете му се отдръпват от раменете й.

Беше сама. Съвсем сама. До слуха й долетя познатата музика и светлинният кръг на прожектора трескаво я затърси. Сам пристъпи сковано на сцената. От всички страни я заливаха аплодисменти. Нейната публика я очакваше. Тя поне я обичаше…

 

 

Залата кънтеше от аплодисменти, по-възторжени от обикновено. Сам беше изпълнила монолога си, без да си спомня нищо. Сякаш изобщо не бе присъствала. О, да, това бе последната й вечер в „Тадж Махал“.

— Страхотна, както винаги — каза й водещият на програмата, когато тя слезе от сцената.

Беше карала на автопилот, а никой не го бе усетил. Виждаш ли, мислеше си тя, всичко върви гладко и без да влагаш разум и сърце. Господи, колко изтощена се чувстваше! Джейк я чакаше зад кулисите, а в очите му се четеше безпокойство.

— Какво има? — попита го тя. — Изпълнението ми не беше ли на ниво?

— Ти беше на сцената — каза тихо той. — Ти ми кажи.

— Прекрасно — отвърна Сам. — Така твърди водещият, а публиката е във възторг. — Пое дълбоко дъх. — Бях страхотна.

— Беше малко разсеяна — отбеляза Джейк и я последва към гримьорната. Единствено на него не му бе убягнало. Ала той я познаваше толкова добре! Всъщност дали наистина беше така?

— Ще се старая повече, о, безпристрастни наставнико! — провлече иронично тя.

Когато се озоваха в гримьорната й, Джейк понечи да я прегърне. Съвсем спонтанен жест, продиктуван от нежност и желание да я защити.

— Джейк, така ме изненадваш. На какво дължа тази внезапна атака? Повече от седмица не си докосвал и кутрето ми. — Погледът му сякаш проникваше в мислите й и тя извърна глава, преди да продължи: — Ти вече не владееш мислите ми, както преди. Някои територии все пак трябва да си останат мои.

— Сам — пусна я той, — за какво говориш?

— Губя контрол върху нещата — призна тя.

— Често съм ти го казвал. — Той усещаше, че е дошъл дълго отлаганият момент Сам да го напусне. Тя просто търсеше думи, за да му го каже. Искаше да й попречи да го стори.

— Губя контрол над онова, които се случва в живота ми, а не че не мога да се контролирам. Държиш си с мен, сякаш съм марионетка! — извика с обвинителен тон тя. — Или че съм твоя собственост!

— Никога не съм твърдял подобно нещо — възрази Джейк и протегна ръце да я прегърне.

Ала Сам отстъпи на безопасно разстояние от него. Не желаеше близостта му да замъглява разсъдъка й. Когато беше до него, забравяше всичко, а сега това не биваше да се случва!

— Каза, че аз съм най-доброто нещо, което си постигал досега — припомни гневно думите му тя.

— Това е самата истина — потвърди, без да разбира с какво бе предизвикал яростта й.

— Аз не съм НЕЩО! — кресна му тя. Ръцете й се свиха в юмруци, а ноктите й се забиха в дланите. — И ти не си ме създал! Аз се бях представила блестящо, преди да се появиш наперено в живота ми!

— Зная, че беше. — За разлика от нейния, гласът му бе станал неочаквано тих. Искаше да й даде възможност да излее яда си.

— А защо тогава се държиш така?

— Какво искаш да направя, скъпа? — напълно озадачен попита Джейк.

— Като начало спри да ме наричаш „скъпа“! Не желая да се обръщаш към мен с това лишено от истинска стойност прилагателно, което използваш към всичките си познати. — На лицето й се появи усмивка. — Каква уста за хлапачка от Бронкс, а?

— Казват, че в Бронкс имало доста интелигентни хора — отбеляза тихо той и се приближи към нея. За първи път му направи впечатление колко уязвима изглежда Сам.

„Дявол да го вземе, толкова е отзивчив и добронамерен. Бих помислила, че е разбрал проблема ми“, каза си тя. Ала явно щеше да е нужно да му покаже кървящата си рана…

Джейк обви ръце около отпуснатите й рамене и я загледа с очакване.

— Имам нужда да чувствам любовта ти — заровила глава в гърдите му, прошепна тя. Ала когато той затегна прегръдката си, Сам се отдръпна. — Имам предвид друг вид любов, а не само физическата. Искам да я почувствам със сърцето си. — Ами сега? Ако той се откажеше от нея? Бе достатъчно старомодна, за да мисли, че инициативата трябва да е негова. Джейк я слушаше, без да я прекъсва. — Имам нужда обаче и да не губя своята индивидуалност. И лично да вземам решенията, касаещи живота ми. — Тя се отпусна на дивана, физически и емоционално изчерпана до краен предел.

— Това означава ли — наруши надвисналата като меч над главите им тишина, — че не искаш вече да работим заедно?

В очите му сякаш проблесна страх. „Страх да не загуби скъпоценните си инвестиции или нещо друго?“, запита се Сам.

— Вече не зная какво да кажа… — промълви отчаяно тя.

— Все пак мисля, че някои неща си остават същите. Слушай, това е последната ти вечер във Вегас, защо не отидем да пийнем и поиграем на рулетка, както се полага за това място? — Може би това би я настроило по-оптимистично, помисли с надежда той, ала идеята не я въодушеви. Джейк обгърна раменете й и я придърпа към себе си. — Ще бъде чудесно…

Обещанието му бе заредено с толкова неизказани неща! Но дали съдържаше онова, което тя искаше от Джейк? Оказа се, че само успехът не й е достатъчен. Нуждаеше се и от мъж до себе си. Но не мъж, който да прави всичко вместо нея, лишавайки я от право на свободен избор. А мъж, който да се грижи за нея. Не желаеше да се чувства като търговски артикул. Искаше да види у нея личността, а не само жената. Доколкото знаеше, в живота му нямаше друга. Но прекрасните мигове в леглото не й бяха достатъчни. Искаше да почувства любовта му към Саманта Мадисън — грозното патенце от Бронкс, а не към известната шоу звезда Сам Мадисън. Да я обича така, както тя го обичаше…

— Много съм изморена — тръсна глава тя. Чувстваше, че го желае. Дори сега, обзета от отчаяние, тя продължаваше да изпитва болезнено привличане към него. Само през времето, през което се любеха, усещаше, че живее истински.

Джейк я гледаше, обзет от желание да направи всичко за нея, но не намираше подходящи думи, за да й го каже. Притисна я до гърдите си и й се усмихна.

Господи, усмивката му можеше да превърне снежна преспа в басейн с гореща вода, а нея — в безмозъчна глупачка, чието единствено желание беше да отиде с него в леглото!

— Какво ще кажеш да се усамотим само двамата? — предложи той. — Позволи ми да те заведа до хотела и да прогоня всичките ти черни мисли — промълви Джейк и я хвана за ръка.

Излязоха от гримьорната и минаха покрай малка група от хора, които засияха, щом я видяха. Тя си наложи да се усмихне.

— Кога ще се върнеш пак, Сам? — извика някой.

— Когато ме ангажират отново — отвърна тя. Нито разбра кой й бе задал въпроса, нито я интересуваше. Единственото, което я вълнуваше, бе Джейк да удържи на обещанието си.

Докато минаваха през главното фоайе на клуба, наоколо се носеше шум от тракащи жетони, бръмчене на игрални автомати и оживен говор. Ала тя не чуваше нищо, освен гласа на Джейк и неспокойните удари на сърцето си.