Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (35)

34.

Вървяха един зад друг, отдалечени на известно разстояние. Дежньов пръв, след това Калинина, Боранова, Морисън и накрая Конев.

Почти веднага Морисън разбра каква е целта на това подреждане. От двете страни на коридора се бяха наредили мъже и жени — участниците в проекта, очевидно наблюдаващи с нетърпение. Ако не целия Съветски съюз, поне те знаеха какво става.

Дежньов, вървящ напред, махаше пламенно надясно и наляво с маниера на любезен и популярен монарх, а тълпата отвръщаше по подходящ начин, крещейки, махайки и викайки името му.

Хората викаха имената на всеки един, тъй като очевидно членовете на екипажа бяха познати на всички. Двете жени бяха по-сдържани в приветствията си, а Конев, когото Морисън се обърна да погледне, вървеше безразлично, с поглед вперен напред.

Изведнъж Морисън се сепна, когато съвсем ясно чу да се вика на английски:

— Ура! Американецът!

Погледна в посока на гласа и автоматично помаха, при което също толкова автоматично се разнесе силен и ентусиазиран вик, чиито думи се размесиха, докато накрая „Ура, американецът!“ надделя над всичко останало.

Морисън откри, че не може да продължи с предишното си намусено примирение. Никога по-рано не беше ставал предмет на ликуването на тълпата. Поддаде се на усещането без никакви усилия, като махаше и се усмихваше лудо. Долови мрачното развеселение, с което Боранова го наблюдаваше и видя, че Дежньов го сочи с пръст, но не допусна тези действия да го обезпокоят.

Преминаха през шпалира от наблюдатели и влязоха в голямата зала, където Шапиров почиваше в умствения пашкул на комата. Корабът също се намираше в залата.

Морисън хвърли удивен поглед наоколо.

— Отвън има снимачен екип — подхвърли той.

Калинина беше застанала до него. „Колко са красиви гърдите й!“, помисли си Морисън. Бяха покрити, но не и скрити от тънката памучна материя и сега беше съвсем ясно защо Конев спомена, че го е разсейвала.

— О, да, ще ни показват по телевизията — отвърна тя. — Всеки значим експеримент се записва подробно и при всеки подобен случай има репортери, които да го опишат. Дори вчера, когато ни миниатюризираха, имаше камера, но ние я замаскирахме, защото не трябваше да знаете, че ще бъдете подложен на процеса.

— Но ако това е секретен проект…

— Няма винаги да бъде секретен. Някой ден, когато постигнем пълен успех, етапите от прогреса ни ще бъдат разкрити на нашия народ и на света. А ако се появят признаци, че друга държава отбелязва напредък в същата област, тогава резултатите ще бъдат публикувани по-скоро.

— Тази непрестанна загриженост за първенството не ми харесва — поклати глава Морисън. — Прогресът би бил много по-бърз, ако в работата се включат още умове и ресурси.

— Бихте ли отстъпили доброволно първенството във вашата собствена област?

Морисън замълча. Отговорът беше очевиден.

— И аз мисля така — добави Калинина. — Лесно е да си щедър с чужди пари.

Междувременно Боранова разговаряше с някакъв човек, за когото Морисън реши, че е репортер, който слушаше внимателно. Морисън се съсредоточи върху интервюто и откри, че и за него то представлява интерес.

— Това е американският учен, Албърт Джонас Морисън, който е професор по неврофизика, която, разбира се, е областта на академик Конев. Присъства тук едновременно като американски наблюдател и като асистент на академик Конев.

— Следователно на борда на кораба ще бъдете петима?

— Да. Едва ли някога ще се събере отново толкова забележителна петорка, нито пък ще имаме толкова забележително събитие, дори миниатюризацията да се използва още милион години. Академик Конев е първия човек, подложен на миниатюризация. Д-р София Калинина е първата жена, а професор Албърт Морисън е първия американец, които са били подложени на миниатюризация. Калинина и Морисън са първите хора, които са били миниатюризирани заедно и освен това са първите, които са били миниатюризирани в кораба. Що се отнася до днешното пътуване, за първи път петима човека ще бъдат миниатюризирани заедно и това е първия случай, при който миниатюризиран кораб и неговия екипаж ще бъдат вкарани в живо човешко същество. Човекът, в когото ще бъдем вкарани, разбира се е академик Пьотр Шапиров, втория човек, който е бил миниатюризиран и първия, с когото се случи нещастен случай.

Дежньов, който неочаквано се оказа до Морисън, дрезгаво прошепна в ухото му:

— Ето, Албърт. Вече сте неделима част от историята. Може би досега сте си мислили, че сте се провалили, но не е така. Никой не може да ви отнеме факта, че сте първият американец, който е бил миниатюризиран. Дори ако сънародниците ви разработят миниатюризационния процес и миниатюризират американец, той ще бъде само втори.

Морисън не беше помислял за това. Вкусваше това ново усещане и откри, че е приятно. Разбира се, това щеше да бъде вярно, ако Съветите някой ден публикуваха изказванията на Наталия без изменения.

Все пак не се чувстваше доволен.

— Не заради това искам да си спомнят за мене.

— Поработете добре през предстоящото пътуване и ще бъдете известен с още много неща — рече Дежньов. — Освен това старият ми баща казваше: „Приятно е да си начело на масата, дори ако с тебе има само още един човек, с когото трябва да си разделите паница зелева супа.“

Дежньов се отдръпна и Калинина отново застана до Морисън. Тя подръпна ръкава му:

— Албърт!

— Да, София.

— След вечеря бяхте с него, нали?

— Показа ми картата на мозъка на Шапиров. Чудесна е!

— Каза ли нещо за мене?

Морисън се поколеба.

— Защо е трябвало да каже нещо?

— Защото сте любопитен човек, който се опитва да се отърве от дяволчетата, които го тормозят. Сигурно сте го попитали.

Морисън потрепна, щом чу тази характеристика за себе си.

— Той се защити.

— Как?

— Спомена предишна бременност и… и аборт. Не бих повярвал в това, София, освен ако не го потвърдите.

Очите на Калинина заблестяха от насъбралите се сълзи.

— Той описа ли… описа ли обстоятелствата?

— Не, София. А аз не го попитах.

— Трябвало е да ви каже. Изнасилиха ме, когато бях на седемнайсет години. Последствията бяха неописуеми и родителите ми предприеха съдебни мерки.

— Разбирам. Може би Юрий е решил да не повярва на тази версия.

— Ако иска може да мисли, че аз съм го пожелала, но всичко е описано, а изнасилвачът е все още в затвора. Съветските закони са строги за подобни престъпници, но само в случаите, когато може да бъде доказано. Разбирам, че една жена може несправедливо да обвини мъж в изнасилване, но онзи случай не беше такъв и Юрий го знае. Колко подло от негова страна да спомене факта без оправдаващите подробностите.

— Все пак сега не е време да мислим за това, макар да разбирам колко дълбоко ви засяга. Работата ни на кораба ще бъде сложна и ще изисква пълно съсредоточение и всичките ни умения. Уверявам ви, че съм на ваша страна, а не на негова.

— Благодаря ви за любезността и съчувствието, но не се страхувайте за мене. Аз ще свърша работата си.

В този момент Боранова каза високо:

— Ще влезем в кораба по реда, в който ще изброя имената: Дежньов, Конев, Калинина, Морисън и аз.

Боранова се приближи към него и промърмори:

— Как се чувствате, Албърт?

— Ужасно. Очаквахте ли друг отговор?

— Не. Но все пак очаквам да свършите работата си така, като че ли не се чувствате отвратително. Разбирате ли ме?

— Ще се опитам — отвърна Морисън през стиснати устни и, следвайки Калинина, влезе в кораба за втори път.