Айзък Азимов
Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка (16)

15.

Отвън ги чакаше малък автомобил на въздушна възглавница. Морисън примигна няколко пъти, докато очите му се адаптираха към слънчевата светлина. Разгледа автомобила с любопитство. Липсваше му съвършенството на американските модели и приличаше на шейна с малки седалки и сложен двигател отпред. При студено или дъждовно време щеше да бъде напълно безполезен и Морисън се зачуди дали Съветите нямат закрити модели за лошо време. Може би този модел беше само за летни разходки.

Дежньов седна на кормилото, а Боранова посочи на Морисън мястото отдясно до водача, докато самата тя седна от дясната му страна. Обърна се към стражите и им каза:

— Върнете се в хотела и ни изчакайте там. От този момент ние поемаме отговорността за него.

Подаде им бланка, върху която надраска подписа си, датата, а след като погледна часовника си и часа.

Когато пристигнаха в Маленкий град, Морисън откри, че всъщност града наистина е малък, както твърдеше и името му. Състоеше се от редици къщи, всичките двуетажни и напълно еднакви. Очевидно градът беше изграден за участниците в проекта, каквото и да прикриваха зад приказката за миниатюризация, и беше построен без излишни разходи. Всяка къща имаше собствена зеленчукова гради, а улиците, макар и павирани, имаха незавършен вид.

Превозното средство, което се движеше върху струи въздух, задържащи го над земята, изхвърли малък облак прах, по-голямата част от който остана зад тях щом плавно тръгнаха напред. Морисън забеляза, че пешеходците не са очаровани от преминаването им и се опитват да се отдалечат при приближаването им.

Морисън усети неудобствата, възникващи при подобно пътуване, когато се разминаха с друг такъв автомобил, движещ се в обратна посока и потъна целия в прах.

Боранова го погледна развеселено. Изкашля се и каза:

— Не се безпокойте. Скоро ще бъдем почистени основно с вакуум.

— С вакуум ли? — полюбопитства Морисън, като също се разкашля.

— Да. Не заради самите нас, защото можем да преживеем малко прах, но в Пещерата не трябва да има никакъв.

— А също и в белите ми дробове. Не е ли по-добре тези превозни средства да са закрити.

— Обещали са ни доставка на по-усъвършенстван модел и сигурно някой ден ще пристигнат. Този град е нов и е построен в степта, където климатът е сух. Това има своите предимства и недостатъци. Заселниците отглеждат зеленчуци, както видяхте, а също и някои домашни животни, но мащабното отглеждане на селскостопански култури ще трябва да почака, докато градът стане по-голям и се прекарат напоителни инсталации. Засега това е без значение. Това, което ни занимава е миниатюризацията.

— Говорите за миниатюризацията толкова често и с такова открито лице, като че ли искате да ме накарате да ви повярвам.

— Повярвайте ми! Дежньов е организирал за вас демонстрация на миниатюризацията.

— Не беше лесно да го организирам — обади се Дежньов. — Трябваше още веднъж да говоря с Централния координационен комитет, дано онова, което е останало от косите им да окапе. Както казваше баща ми: „Маймуните са се появили, защото е имало нужда от политици.“ Как е възможно да седиш на две хиляди километра и да управляваш…

Автомобилът се плъзна гладко покрай доста неочаквания край на града към широкия нисък скалист масив, който внезапно се издигна пред тях.

— Пещерата се намира вътре — поясни Боранова. — Дава ни цялото пространство, от което се нуждаем, независима е от приумиците на времето, а освен това е непроницаема за въздушното разузнаване, дори и от шпионски спътници.

— Шпионските спътници са незаконни — каза възмутено Морисън.

— Просто е незаконно да ги наричате шпионски спътници — намеси се Дежньов.

Автомобилът направи завой, спря и се приземи в сянката на скален процеп, издълбан в тялото на хълма.

— Всички да слизат! — обяви Дежньов.

Насочи се напред, а останалите го последваха. В стената на хълма се появи врата. Морисън не успя да разбере как стана. Не приличаше на врата, а по-скоро на неразделна част от скалистата стена. Просто се отвори като пещерата в приказката за четиридесетте разбойници при думите „Сезам, отвори се.“

Дежньов отстъпи встрани и покани с жест Морисън и Боранова да влязат. Морисън премина от ярката слънчева утринна светлина в доста тъмна стая, към чието осветление очите му привикнаха след половин минута. Не беше пещерата на разбойниците, а доста сложна структура.

Морисън се почувства, като че ли е отишъл от Земята на Луната. Разбира се, никога не беше ходил на Луната, но беше запознат, както и всички други на Земята, с изграждането на „подземните“ лунни селища. Тази пещера имаше същия чуждоземен вид, но, разбира се, беше с нормалното земно притегляне.