Метаданни
Данни
- Серия
- Фантастично пътешествие (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fantastic Voyage II: Destination Brain, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Радослав Христов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://bezmonitor.com
Copyright 1988 by Bantam Books
Издание:
ФАНТАСТИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ІІ. НАПРАВЛЕНИЕ — МОЗЪКА. 1993. Изд. Бард, София. Роман. Превод: [от англ.] Радослав ХРИСТОВ [Fantastic Voyage II: Destination Brain, by Isaac ASIMOV (1988)]. Редактор: Теодор МИХАЙЛОВ. Предговор: Въведение от автора — с.7. Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32 (125×195 мм). Печатни коли: 30. Офс. изд. Тираж: 10 000 бр. Печат: Полиграфюг, Хасково. Страници: 480. Цена: 36.00 лв.
История
- — Добавяне на анотация
Глава 1
НЕОБХОДИМ
Този, който е необходим, трябва да се научи да понася ласкателства.
1.
— Извинете. Говорите ли руски? — каза на ухото му нисък глас, определено контраалт.
Албърт Джонас Морисън застина в креслото си. Залата беше затъмнена, а екранът на компютъра настойчиво показваше графики, които никой не гледаше.
Вероятно се беше унесъл в дрямка. Когато седна, от дясната му страна със сигурност имаше някакъв мъж. Кога се беше превърнал в жена? Или беше станал и жената беше седнала на мястото му?
Морисън се изкашля и запита:
— Казахте ли нещо, госпожо?
Не можеше да я види ясно в мрачната зала, а трепкащата светлина от компютърния екран по-скоро замъгляваше образа й. Забеляза, че е с права, черна коса, изпъната гладко, покриваща ушите — без украшения.
— Попитах дали говорите руски.
— Да, говоря. Защо се интересувате?
— Защото това ще ме улесни. Моят английски понякога ми изневерява. Вие ли сте д-р Морисън? А.Дж.Морисън? Не съм сигурна в тази тъмнина. Простете ако съм сгрешила.
— Аз съм А.Дж.Морисън. Познавам ли ви?
— Не, но аз ви познавам.
Ръката й се протегна и докосна леко ръкава на сакото му.
— Имам голяма нужда от вас. Слушате ли какво говорят? Струва ми се, че не.
Разбира се и двамата шепнеха.
Морисън неволно се огледа. Залата беше полупразна и никой не седеше наблизо. Шепотът му се сниши до нивото на нейния глас.
— Дори и така да е? Какво от това?
Стана любопитен просто от скука. Изказването беше го приспало.
— Ще дойдете ли с мене? Казвам се Наталия Боранова.
— Къде да дойда с вас, мис Боранова?
— В кафето, за да можем да поговорим. Много е важно.
Така започна цялата история. По-късно Морисън реши, че присъствието му в определена зала, факта, че не беше нащрек и че беше достатъчно заинтригуван и поласкан, за да поиска да тръгне с жената, която му каза, че се нуждае от него, нямат значение.
В края на краищата, тя щеше да го открие където и да беше, щеше да сграбчи и да го накара да я изслуша. Може би нямаше да бъде толкова лесно при други условия, но щеше да доведе до същото. Със сигурност.
Нямаше начин да се измъкне.