Трейси Хикман
Скоростта на тъмнината (6)

Глава 5
Сверяване на часовниците

Вятърът шибаше начупения, изоставен и от бога пейзаж. Ардо можеше да се закълне, че усеща песъчинките, които си проправяха път в сгъвките на бойния му костюм, но не можеше да направи нищо. Отрядът стоеше в поза „мирно“ и младежът беше сигурен, че ако някой опита дори да си помисли да мръдне, лейтенант Брийн ще се постарае да му е за последно.

Въпреки че костюмът старателно контролираше телесната му температура, за да го поддържа в постоянна ефективност, той усещаше как по гърба му се спуска струйка пот. Може би сержант Литълфийлд беше прав и нещо наистина беше разбъркано в главата му след ресоциализиращия контейнер в старпорта. Още му струваше известно усилие да се концентрира и имаше някакво неясно мрачно предчувствие, носещо се по ръба на съзнанието му. Баща му често беше наричал подобни усещания „напътствията Светия Дух“ — глас, който тихо нашепваше на хората какво е тяхното предназначение в заобикалящия ги свят. „Слушай този глас — повтаряше баща му — и той никога няма да те подведе.“

Къде беше предупреждението на Светия Дух, когато зергите бяха разкъсвали родителите му крайник по крайник?

Остра, заслепяваща болка прониза дясното му око. Ардо се разтрепери, започна да му се повдига. Изведнъж ясно и отчетливо си представи как повръща закуската си върху вътрешната страна на визьора на бойния костюм. „Литълфийлд каза, че ще отмине — мислеше отчаяно, докато се опитваше да си възвърне психическото равновесие. — Просто се успокой, почакай малко и ще отмине…“

Опита да се концентрира върху лейтенант Брийн. Тя стоеше изправена срещу тях, а отразяващата преграда на шлема й беше вдигната, за да могат всички да виждат лицето й, докато говори. Всеки член на отряда гледаше право напред, без да отклонява погледа си — никой не смееше да рискува среща с очите й, докато тя кръжеше пред тях.

— Докато всички останали се изнасят, Конфедерацията реши да ни вкара вътре, красавици — прозвуча гласът й, съвсем леко изопачен от шлема, който носеше. Слуховите усилватели на костюмите караха всички звуци — и предадените по уредбата, и външните — да се чуват точно от мястото, откъдето идват. — В момента всички конфедерационни сили се изтеглят от повърхността на това парче скала.

„А колонистите? — зачуди се Ардо. — Конфедерацията и тях ли ще изтегли?“

— Преди да сме ги последвали, обаче, имаме да свършим малко работа.

— Умирам от нетърпение да изгоря нещо, мадам! — Кътър прекъсна лейтенанта с войнствен и ентусиазиран глас.

В отговор Брийн само пусна една вълча усмивка.

— Надявам се да намериш достатъчно месо за печене с тази твоя играчка, преди да сме приключили, господин Коура-Аби. Предлагам да свършим работата максимално бързо и да се разкараме от тази скала, докато още има с какво.

— Мадам, да, мадам! — гласът на островитянина прозвуча почти разочаровано.

— Вашият нов дом, в случай че на някого му пука за това, е бункерен комплекс 3847. Само преди седмица това е било аванпост и малка колония. Наричали са го Сценик^[1], един бог знае защо. Сега целият е наш. Наслаждавайте му се, докато можете, защото не възнамерявам да стоя и секунда повече от необходимото за изпълнението на мисията.

— Има малко селище в стар метеоритен кратер на североизток — продължи тя. — Представлява купчина боклук, наречена Оазис и се намира на около три клика оттук, на трийсет и пет градуса спрямо отправната точка. Настройте навигационните си системи за тези координати. Капитан Марз ще ни покрива от въздуха.

При тези думи пилотът, удрян от наситения с червен прах вятър, се изпъна като струна и дори успя да възпроизведе жалка имитация на козируване.

— Ще ни… покрива? — гласът беше на едно младо момче, на име Седжак. — С десантен кораб?

— „Виксен“ е екипиран със специален радар, господин Седжак, който ще ни помогне да намерим това, което търсим. Някакъв проблем ли има, редник?

Тонът й почти успя да замрази стъклото на шлема на младежа.

— Не, мадам!

— Намираме това, за което са ни изпратили, прибираме го и се изтегляме. Бързо и чисто. Ефрейтор Смит-пуун ще води първи отряд с вълчъри. Заедно с него отиват Бауърс, Фу, Пийчес и Уиндъм. Литълфийлд?

— Да, мадам! — Гласът на възрастния пехотинец прозвуча силно и отчетливо в шлема на Ардо; Литълфийлд стоеше точно до него.

— Ти поемаш втори отряд — това са Али, Бернели, Мелников и Ксианг. Кътър и Екарт ще ви подкрепят с файърбати.

Младежът се опита да запамети добре имената на пехотинците от отряда си. Бернели, Ксианг и Екарт му бяха непознати. За него Кътър все още представляваше една доста опасна мистерия. Ако изобщо имаха нужда от отдельонен, обаче, Литълфийлд със сигурност беше най-подходящият за тази работа и Ардо се чувстваше малко по-спокоен, знаейки, че той отговаря за мисията.

— Мадам! Да, мадам! — излая ентусиазирано в отговор възрастният войник.

Брийн повече не му обърна внимание.

— Йенсен, ти ще ръководиш трети отряд. Това са Колинс, Мелиш, Есон, Седжак и М’буту. Уабовски ще ви подкрепя с файърбат.

— Да, мадам — отговори Йенсен без особено голям ентусиазъм. Човекът изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заспи прав. Ардо се надяваше, че мъжът се бие по-добре, отколкото говори.

— „Виксен“ ще лети високо и ще изследва областта с радара, докато намерим дрънкулката. След това се омитаме оттук, а после и от планетата. Въпроси? — Гласът, с който го произнесе, категорично даваше да се разбере, че не задава въпрос, а отправя предизвикателство.

Ардо не можа да се въздържи. Пристъпи напред и отдаде чест.

— Мадам! Аз имам въпрос, мадам!

— Да, господин… Мелкоф ли беше?

— Мелников, мадам. Извинявам се, мадам!

— Какво искаш да питаш, Мелников?

— Какво търсим, мадам?

Лейтенант Брийн отмести поглед встрани от неговия, а очите й сякаш гледаха нещо, намиращо се много далеч.

— Кутия, редник. Обикновена кутия.

 

 

Ардо се чувстваше чудесно. Обожаваше тичането в боен костюм. Подскачането по земята изискваше невероятно малко усилия, въпреки огромната тежест на бронята. Кликовете се изнизваха под краката му, а след него и отрядът оставаше следа от оранжево-червен прах.

Включи визьора на шлема си на навигационен режим. Винаги, когато поискаше, можеше да види карта на заобикалящия ги терен, с бележки за по-важните отличителни белези на местността. Независимо от мнението на лейтенант Брийн, Сценик беше много уместно назована област. Основната задача на колониалното селище, преди да го изоставят, е била поддръжката на изпомпващата станция и тръбите на акведукта, идващи от Оазис. Станцията се издигаше на стръмния склон, маркиращ ръба на Басейна — огромен кратер, издълбан кой знае преди колко години от паднал метеор. Останките от стената на тази своеобразна купа бяха силно ерозирали и скалата се спускаше почти отвесно. Картата маркираше острите като бръснач върхове вдясно от него като Каменната стена, а възвишението отляво смущаващо точно отговаряше на името си — Зърното на Моли^[2]. Кратерът беше гол и безплоден като по-голямата част от Мар Сара, но в тази грубост имаше красота, която радваше Ардо и резонираше с нещо вътре в него.

Тесен път лъкатушеше по стръмния склон на кратера. Ардо се усмихна при мисълта за горките цивилни, които е трябвало бавно да се тътрят надолу по опасната пътека, преди да достигнат дъното на долината. Пехотинците нямаха такъв проблем — бойните костюми бяха предназначени да поемат много по-голямо натоварване от обикновеното спускане по почти отвесната скала. А войниците, намиращи се в тях, бяха още по-издръжливи, помисли младежът и се усмихна. Целият отряд вече се беше спуснал с бясна скорост по склона и без да забавя темпото, бе продължил по равния терен.

„Високомерие… — Това беше гласът на баща му — Гордостта предхожда падението…“

Ардо се намръщи — главоболието му отново заплашваше да се върне. По-добре да не мисли много за него, а да се концентрира върху задачата си.

Вдясно от групата му профучаха бойците от първи отряд, яхнали ховърциклети — бързи, леки и много маневрени машини, които обаче предоставяха горе-долу толкова защита, колкото средностатистическа хартиена шапка. При нормални обстоятелства формацията щеше да е запълнена с няколко обсадни танка или дори канонерки Голиат. Ардо подозираше, че първи отряд наистина се беше надявал на подобна техника, но вместо тях им бяха връчили стари вълчъри, наскоро „освободени“ от местната милиция. Отдельонният — човек на име Смит-пуун — беше доста затруднен да задържа вълчърите на една линия с пешаците от другите два отряда, докато напредваха по дъното на кратера.

Трети отряд беше разположен отляво, а групата на Ардо оформяше центъра на формацията. Всички се движеха в редица. Наклонът намаляваше все повече и повече, а над тях се носеше „Валкюри Виксен“, чиито насочени надолу двигатели вдигаха втора стена от прах във въздуха, следваща тази, която оставяха ботушите на пехотинците.

Лейтенант Брийн тичаше с лекота зад опашката на трети отряд, което изненада Ардо — очакваше тя да си стои на борда на десантния кораб и да ръководи цялото шоу оттам. Беше служил много пъти при командири, които предпочитаха да се скрият на закътано местенце някъде много далеч от битката, затова мнението му за Брийн се повиши с няколко степени.

Покрайнините на Оазис започваха да се появяват на хоризонта. Земята се тресеше след всяка крачка, която правеше младежът. Вдишваше кислорода, с който костюмът му бе зареден, и се чувстваше жизнен и готов да изпълнява дълга си към Конфедерацията.

„Ние сме велики — мислеше той. — Всички така казват…“

Макар че не можеше да си спомни кой го е казал или кога е чул такова нещо…

Но беше твърдо убеден, че е решен да въздаде правосъдие над зергите за това, което му бяха причинили.

 

 

ЗАПИС/

КОМАНДЕН КАНАЛ 417/

ВРЕМЕ ОТ НАЧАЛОТО НА МИСИЯТА

(ВНМ): 00:04:23

 

КОМАНДВАЩ ОФИЦЕР (КО): Лейтенант Л. З. Брийн

 

3 ОТРЯДА:

1:a-e (механизиран/ховърциклети);

2:a-g (пехота);

3:a-g (пехота)

 

ПОДДРЪЖКА: Десантен кораб (ДК „Валкюри Виксен“ / Теджис Марз — пилот)

 

НАЧАЛО:

КО/Брийн: Добре, катили такива! Време е за работа! Първи отряд, направете обиколка на периметъра!

1a/Смит-пуун:… моля? Повторете, моля!

КО/Брийн: Първи отряд… обиколете Оазис и докладвайте!

1a/Смит-пуун: Да, разбрах… Фу, отбий вляво и се издигни! И не се отклонявай, човече, или кълна се, ще те усмъртя тоя път!

1b/Бауърс: Да, да, и аз те обичам, ефрейтор!

КО/Брийн: Втори отряд, покрийте трети при онази барикада.

2a/Литълфийлд: Да, мадам, поемаме! Тръгвайте, момчета!

КО/Брийн: Трети отряд…

3b/Уабовски: Хей, ние вече сме там, госпожо!

КО/Брийн: … вървете напред и прихванете… Кътър, ако не чакаш заповедите ми, ще закова кожата ти на стената на офиса ми, ясно ли е!?

3a/Йенсен: Разбрано, лейтенант! Намираме се на позиция.

 

ВНМ: 00:04:24

3c/Колинс: Хей! Какво е това? Покрило е земята навсякъде!

3b/Уабовски: Тая гадост е зергска, Екарт. Разсипват го навсякъде, откъдето минат.

2e/Али: Боже, колко е гнусно! Доколкото виждам, хлебарките са оповръщали целия град!

2a/Литълфийлд: Затваряй си плювалника, Али… и си дръж периметъра! Човек като те гледа как си размахваш пушкалото, ще помисли, че си на парад.

 

ВНМ: 00:04:25

2e/Али: Внимавам, спокойно! Недей веднага да ми се…

3a/Йенсен: Лейтенант, тук Йенсен. Намирам се при пробива в стената. Тук е задръстено от пълзящото вещество на зергите. Сигурно наблизо има колония.

1a/Смит-пуун: Това са глупости, лейтенант! Току-що приключихме оглеждането на периметъра. Тук няма такова нещо.

1b/Бауърс: Точно така, Смит-пуун, кажи им!

3a/Йенсен: … колкото си щеш, ефрейтор, но това е излязло от кошер и е заляло цялата главна улица и сградите. Не мога да разбера откъде идва, обаче!

1a/Смит-пуун: Това е, защото не идва отникъде, Йенсен! Казвам ти, тук няма…

 

ВНМ: 00:04:26

КО/Брийн: Престани, Смит-пуун! Йенсен, да си забелязал нещо ново?

3a/Йенсен: Само пълзящото вещество, лейтенант. Иначе нищо.

КО/Брийн: Много добре. Марз, ти какво ще кажеш? Има ли…

la/Смит-пуун: Фу, за последен път ти казвам, издигни вълчъра по-високо! Уиндъм! Не се отдалечавай толкова, а? И внимавайте с акведуктите — ако ударите някой от тях, ще си провалите целия ден!

ДК/„Валкюри“: Повторете, лейтенант!

КО/Брийн: Има ли следа от това, което търсим?

 

ВНМ: 00:04:26

ДК/„Валкюри“: Нищо, лейтенант. Радарът още мълчи. Мисля, че сградите пречат прекалено много на излъчването. Ще се наложи да…

1b/Бауърс: Така достатъчно близо ли ти е, Смит-пуун, или искаш да ти управлявам ховърциклета вместо теб?

КО/Брийн: Млъквай, Бауърс! Марз, повтори!

ДК/„Валкюри“: Отрядите трябва да се приближат повече. Разпръснете ги из сградите.

2e/Али: Вътре? Бъзикаш се, нали?

КО/Брийн: Разбрано, Марз. Трети отряд, мърдайте! Втори отряд…

3a/Йенсен: Разбрано… мърдаме.

КО/Брийн: … покрийте източните сгради до…

2a/Литълфийлд: Какво? Повторете!

КО/Брийн: Казах да разпръснеш отряда си и да покриеш източните сгради до предавателната кула. Трети отряд, вие…

1b/Бауърс: Тук няма нищо, Смит-пуун! Само си хабим горивото във въздуха.

1a/Смит-пуун: Радвай се, Бауърс, защото, ако имаше нещо…

КО/Брийн: Не може ли да си лафите извън командния канал? Трети отряд, поемате западната страна. Минете през кондензаторите и заобиколете административния център!

 

ВНМ: 00:04:27

3a/Йенсен: Разбрано, поемаме го. Седжак, ти и Мелиш отивате да проверите кондензаторите. Останалите идвате с мен.

2a/Литълфийлд: Всички чухте дамата, движение! Кътър, ти следваш Али и Ксианг по главната улица. Екарт, ти си с Мелников и Бернели. Вървете надолу по пътя и после поемете на север към…

ld/Пийчес: Хей, Смит-пуун! Видя ли това?

1a/Смит-пуун: Не чу ли лейтенанта, Уиндъм! Престани да плямпаш…

1d/Пийчес: Нещо се движи там долу, сър!

1a/Смит-пуун: Къде?

1b/Бауърс: Нищо не мърда, казвам ви!

 

ВНМ: 00:04:28

3d/Мелиш: Сержант? Можем ли да вървим по това… по това нещо?

3a/Йенсен: Наричат го пълзящо вещество, Мелиш! И да, можеш да вървиш по него, спокойно. Изглежда лигаво, но вероятно е по-здраво от бойния ти костюм.

2a/Литълфийлд: Продължавайте да движите сензорите, дами! Колкото по-скоро намерим това, което търсим, толкова по-бързо се омитаме и отиваме да хапнем нещо.

1e/Уиндъм: Пийчес е прав, ефрейтор, тук наистина нещо мърда.

1b/Бауърс: Привижда ти се, Уиндъм!

1d/Пийчес: Не, и аз го виждам. Там, при комуникационната кула, в сенките!

КО/Брийн: Давайте да свършваме с това и да се махаме. Марз, нещо да се е появило?

 

ВНМ: 00:04:29

ДК/„Валкюри“: Още не, лейтенант… продължавайте да се движите.

2d/Мелников: Хей, мисля, че отчитам нещо тук!

КО/Брийн: Мелников… Какво?

2d/Мелников: Сержант, мисля, че трябва да видиш това!

2a/Литълфийлд: Къде си, Мелников?

 

ВНМ: 00:04:30

2a/Литълфийлд: Мелников, отговори! Къде си?

КО/Брийн: Литълфийлд, какво става?

2a/Литълфийлд: Екарт, къде е Мелников?

2g/Екарт: Не съм му детегледачка на това хлапе, сержант.

2a/Литълфийлд: Екарт, отговори ми!

2g/Екарт: Виж какво, беше зад гърба ми само преди минута!

2a/Литълфийлд: Бернели?

2c/Бернели: Точно зад ъгъла е, сержант.

2a/Литълфийлд: Виждаш ли го?

2c/Бернели: Ами да, той е… Хей, къде изчезна?

 

ВНМ: 00:04:31

КО/Брийн: Мелников, обади се!

 

ВНМ: 00:04:32

КО/Брийн: Мелников! Обади се!