Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)
  2. — Дребни корекции

Продължение на § 1. А — Физическото поле.

АВ — Идеен символ за отсъствие на радиално движение.

 

АВАВА е радиалното движение, а АВА — без радиално движение.

Това е един от начините символично да се изрази третия период от кръговрата и физическото ядро.

Когато пред някоя дума се постави АВА, означава, че смисловото и значение е подвластно на АВА, на ядрото.

В католическата църква се употребява терминът „Аве Мария“ — използван като синоним за Богородица. Той е съставен от АВА — земното ядро и Мария — множествено число на Мар, Мари — мъртво.

Когато от ядрото започне да изтича Втора противоположност, тогава ще се изявят и двете тежнения със своето взаимодействие — физическото поле и неговата напрегнатост — КХРАСТ — Христос. Затова земното ядро е постановено за Аве Мария, Богородица, майката на Христос.

С АВА започва името и на първия наш Кхан, в Именник на българските владетели — Авитохол.

 

АВАДХАРА, Аватара — АВА е ядрото, ДХА е диханието, разширението към междузвездния вакуум, а РА промяната.

Аватара в Индия се превежда спускане. Проявя на някой от боговете на земята, най-често в човешки образ, за да поправят нещата. Така пише в книгата „Индийска митология“:

Аватара, буквално означава „слизане“, „спускане“ — бог слиза на Земята и добива видима форма, защото само на Земята е мястото, където човек може да го възприеме със сетивата си. Божественият дух може да пребивава навсякъде в пространството непроявен, нероден, недвижим… Индуистките философи винаги завършват с думите, че Бог е един и че всяка физическа проява е мая, илюзия, резултат от ограничените ни мисловни възможности.

АВАЛОКА — Лока не е дума от Бхаджа и се превежда място. Авалока означава място без радиално движение — земното ядро.

 

АВЕСТА — В Персия, заглавие на свещената книга на Зороастризма.

Първата гласна А е отрицанието Не. Думата ВЕСТА означава известно, а АВЕСТА неизвестно. АВЕСТА е земното ядро, а известното ВЕСТА е материята около ядрото, всичко видимо и невидимо, знайно и незнайно.

Природата която ни заобикаля тук на Земята е ВЕСТА, родена от земното ядро АВЕСТА.

Същият модел нашите деди са вложили в бита и езика ни. Ако заменим първата гласна А, от АВЕСТА с днешното отрицание НЕ, ще се получи думата невеста. Дума известна и доскоро използвана масово у нас.

Какво означава невеста? Това е млада омъжена жена, която още не е родила. Така жената, като носител и проводник на живота е приравнена, и с право, към Богинята Майка, като част от пътя за прераждане и усъвършенстване на материята. Когато е невеста, тя още не е дала своя дан в този процес, а когато роди става весталка и дава на света нова вест — нов човек и животът продължава.

 

АДДА е посоката разширение на полето, от ядрото до междузвездния вакуум, а АД е посоката свиване, от междузвездния вакуум до черната дупка.

АД е гравитацията, а нейният стремеж е да свие пространството и да върне времето.

 

АД — Преизподня, Ад.

 

АДХАРМАА е отрицанието Не, ДХА е диханието, разширението на полето, Р е промяната, а МА е химическото поле.

АДХАРМА е вторият период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно.

АДХАРМА е обратна дума на ДХАРМА — четвъртият период от кръговрата.

 

АДХАРМАВ Индия, ДХАРМА е обществен, морален закон, а АДХАРМА — Беззаконие.

 

АКХАДЖА, Акаша — А е отрицанието Не, КХА е творческата мощ, а ДЖА изява на химически системи. АКХАДЖА означава, че творческата мощ не изявява химически системи.

АКХАДЖА, Акаша е синоним на Етера, ГАНА, АМАНА, АСТРА — етерната плътност на полето, където съществуват само физически системи.

 

АН — Физическото поле — А се установява — Н.

 

АНА — Физическото поле — А е установено — НА.

С окончанието АНА се образуват думи за място, ограничена част от пространството: ГАНА, МАНА, САНА, РАНА, ТАНА, ДЖАНА и др.

 

АНКХ — Физическото поле — А се установява — Н с творческата мощ — КХ.

При смяна на местата на сричките в АНКХ се получава думата КХАН.

И двете думи означават живителност, оживотворяване, но АНКХ се отнася за цялата физическа система, а КХАН е точно установена живителност по място, в обект или човек.

vidovden_pic_10000119_0252663.jpg

http://photo-cult.com/pics/252/pic_10000119_0252663.jpg

vidovden_inf_2239_xeq.jpg

http://vsedlyastvdenta.narod.ru/inf_2239_xeq.jpg

От рисунките в древен Египет, виждаме боговете да изпращат живителност чрез АНКХ за всичко под небето или за отделен обект.

 

АНКХАР — Физическото поле — А се установява — Н с творческата мощ — КХ и се променя — Р.

 

АНКХАРА — Физическото поле — А е установено — Н с творческата мощ — КХ и е променено — РА.

АНКХАРА, Анкара е името на столицата на съвременна Турция.

 

АСТИКХА, Астика — Звукът А е отрицанието Не, ефирната — С и твърдата — Т плътности на полето се свиват към Долната вода — И от творческата мощ — КХА.

Противоположната и дума е СТИКХА — стика. Днес тя звучи стича. Движението стичане е винаги надолу. Тук то се отнася за стичането, което преминава във втичане на ГА в черната дупка.

АСТИКХА означава нестичане, невтичане.

 

АСТИКХА, Астика — В Индия, име на герой от древния епос Махабхарата. Той е заченат и роден с цел, да спре стичането на ядрата — ГА в черната дупка. Но тъй като митовете, легендите и приказките са символични подобия на действителните неща и събития, ще отделя място за обяснение на повествованието за героя Астика.

В божествения свят нищо не се случва „ей така“, случайно. Всичко предстоящо е предписано и може да се узнае.

Един от змийските царе, Такшака, убива цар Паракшит и след време неговият син, новият цар Джанменджая решава да отмъсти, като изгори всички змии на клада в жертвен обред. Знаейки това, върховният змийски цар Васуки събира всички змии на съвет и научава от старата и мъдра Елапатра, че добрите и почтени змии ще бъдат спасени от сина на мъдреца отшелник Джараткару и неговата съпруга, сестрата на цар Васуки, която също се казва Джараткару. Роденият от тях син Астика ще стане жрец на Брахма и ще спре обреда за изгаряне на змиите недовършен.

Змията, змеят, драконът в древността са символ за долната граница на физическата система У, между ядрото и полето. Изгарянето на змиите е символ за втичане на ГА в черната дупка. Астика, чието име подсказва, че той ще спре стичането и втичането на ядрата на ГА в черната дупка, за да започне обратното движение, изтичане на ГА от ядрото, а след време да се появи и живота.

Името Астика е много близко до името на американското индианско племе Ацтека. А може би малката отлика, се дължи само на разликата във времето и особеностите на различните езици. Ацтека почитат пернатата змия и змиите въобще, а Астика е наполовина змийски потомък. Като се прибави и фактът, че американските индианци произлизат от района на съвременен Непал, приликата се отдалечава от случайността.

 

АСТРАА е отрицанието Не, а СТРА е едновременното съществуване на трите плътности на полето: ефирната — С, твърдата — Т и течната — РА.

СТРА е пространството на химическото поле МАНА, а АСТРА е местото над МАНА, над атмосферата — ГАНА, АМАНА, АКХАДЖА, Етера.

 

АСТРАВЕДА — Всички знаем, че Астрология и Астрономия са думи от древногръцки произход и това не подлежи на съмнение. Но дали е така?

Първообразите на древногръцките Астрология и Астрономия са древнобългарските думи-понятия Астраведа и Астралока. Те се състоят от по две части: астра и лока или веда. Веда е и съвременна българска дума и означава знание. Какво означава астра пише в предната статия.

Какво означава лока?

От чужди езици в българския са навлезли думите локал — местна кръчма и локатор — радар с кръгово въртящ се лъч.

Не е беда, ако някоя дума от нашата древност не е оставила следа в съвременния ни език, но лока е останала и днес в нашия говор с цели три думи: лъка (Широка лъка, голям завой на река), лъкатуши (реката, пътят) и лакът. И трите означават извивка, окръгленост на определено място.

Лока означава място. Известно, определено, ограничено, окръглено място. Двуизмерно, някъде върху земната повърхност и триизмерно, някъде в пространството.

Астралока означава място в пространството, където съществуват само физически системи — АКХАДЖА, АМАНА, ГАНА, Етера — пространството над атмосферата — АСТРАлът.

Всички физически полета образуват Единното всемирно поле и всичко започва и завършва там. Той е началото и краят. Чрез Единното всемирна поле АСТРАлът въздейства навсякъде във Вселената и всичко е подвластно нему.

vidovden_lh95_hst_big.jpg

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0803/lh95_hst_big.jpg

Нашите деди, опознавайки АСТРАла създават АСТРА ВЕДА — най-висшата наука. Науката за полето и за влиянието на близките и далечни небесни тела чрез своите полета, върху полето на Земята, а така и на всичко намиращо се на нейната повърхност.

Научавайки за Астралока и Астраведа, древните гърци ги превеждат на гръцки. Вероятно за АСТРА са нямали подходящо слово, защото не са я заменили, но заменят лока и ВЕДА с две гръцки думи. Първата е ном — административна провинция, област, окръг. Така АСТРАлока става Астроном и съответно науката Астрономия. Втората дума е логос — разум, познание. Така АСТРА ВЕДА става Астрологос и съответно науката Астрология.

Днес астрономията е наука подчинена на материализма, отчитаща предимно следствията. А Астрологията, би трябвало винаги да е наука подчинена на идеализма, отчитаща главно причините.

Като следствие от прочетеното по-горе не виждам причина, защо от тук нататък вместо Астрология да не ползваме хубавите древнобългарски думи АСТРА ВЕДА, а вместо астролог, астраведар.

Но какво е станало в древността с Астраведа? Къде изчезва тя и защо не се знае нищо за нея?

Когото някой титан на разума или група мислещи хора достигнат до безценни знания и ги оформят в ново учение — обикновено само нов, по-съвременен поглед, естествено ги предават на своите ученици или последователи да ги пренасят през времето и пространството. Но поглеждайки в историята за такива примери ставаме свидетели как „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“.

Последният пример е Елена Блаватска и нейната Теософия. След мощния тласък в началото, днес теософските общества по света са се превърнали в своего рода литературни кръжоци. Виж: http://www.theosophy.ru/

С една дума, всеки ден не се раждат гении. Техните висши достижения избледняват с времето и преминаването им от човек на човек, от група в група. Висшето, сакралното се превръща в догма, а учението в религия или безпаметни традиции. От криле за полет, в тежки окови.

 

АСТРАЛОКААКХАДЖА, АМАНА, ГАНА, Етера.

 

АСУАСТИКХА — Дума с обратно значение на СУАСТИКХА.

АСУАСТИКХА е действие и име на графичен знак, символ за действието.

Днес околоосовото въртене на Венера е АСУАСТИКХА — обратно. Знакът за това е АСУАСТИКХА — пречупеният кръст използван от нацистите в Германия.

 

АСУРСУР означава светъл, излъчващ светлина, а в частност Слънцето.

АСУР означава тъмен, неилъчващ светлина.

В древността много родове, племена и народи се наименоват с термини от Балкхара. Такива са вара — авара, сура — асура и др. Вара са варягите, викингите, аварите са известни, сура са сирийците, а асура асирийците.

Има исторически текстове които сочат, че българите са от Асирия и древен техен цар е бил Набухудонасур. Но тъй като асур означава тъмен, черен, вероятно това е причината част от българите през средновековието да бъдат наричани черни българи.

 

АСУРВАКХА — Дума обратно на СУРВАКХА, Сурвака.

СУРВАКХА се случва днес около слънчевото ядро.

На 21 декември е Бъдни вечер. На 22 е Коледа, краят на старата и началото на новата година. Нулев ден.

Числата произлизат от нулата и завършват в нулата. Заедно с нея те са десет.

Деветте дни след Коледа са наричани от народа ни мръсните, черните дни, през които, според традицията Слънцето — Сур се колебае дали да продължи по стария път или да поеме по нов. Тогава се празнува Марду Кхан и играят кхукхарите — кукерите. В края на периода, на десетия ден се провежда ритуална битка между Марду Кхан — черният и Сурва Кхан — белият. Може би затова в навечерието на Суров ден — Нова година коледарите пеят: „Бог се роди Коледо. Млада бога, Бела бога.“ В тази битка победител винаги е Сурва Кхан и животът продължава. А в утрото на Суров ден тръгват урвакхарите.

Действието е сурвакха, управителят на сурвакха е Сурва Кхан, а човекът, който почита и слави Сурва Кхан е сурвакхар.

Но, ако някога победи Марду Кхан, Слънцето ще поеме по нов път и ще настъпи промяна — Земята ще се обърне с полюса към Слънцето. Това действие ще е АСУРВАКХА.

 

АУРА — Обратна дума на УРА, а УРА означава мощното изтичане на физическо поле — А през отворената за изтичане долна граница на физическата система УР.

Мощта на това изтичане е достатъчна „излъченото“ да достигне междузвездните простори. Изтичането от Слънцето е УРА.

От това УРА е бойният вик на българската войска при атака.

АУРА означава, че УРА вече е спряло някъде в далечното пространство.