Борис Балкх
Видовден (37)

§ 4. Г — Физическите системи.

Г — Идеен символ за физическа система.

 

ГА — Символ за действително съществуваща физическа система.

Най-важни от всички физически системи са най-малките и най-многобройните — единствените които нямат спътници. Те са първото осезаемо нещо, което се появява във Вселената и последното което се унищожава. Те са полето, материята. От тях е изградено всичко осезаемо и отново на тях ще се разгради.

 

ГАВА — Физическите системи — ГА са извършват радиално движение — ВА.

 

ГАВАН — Физическите системи — ГА са извършват радиално движение — ВА и се установяват — Н.

 

ГАВАНА — Физическите системи — ГА са извършили радиално движение — ВА и са установени — НА.

ГАВАНА е първообразът на съвременните български думи гаван, гавана, гаванка — издялан от дърво съд за домакински нужди, но най-често използван за хранене на домашните животни.

 

ГАВРА — Физическите системи — ГА извършват радиалното — В и третото — РА движения.

 

ГАН — Физическите системи — ГА се установяват — Н.

 

ГАНА — Физическите системи — ГА са установени — НА.

Физическата плътност на полето. Мястото, над земната атмосфера, където са установени физическите системи — АКХАДЖА, АСТРА, Етера.

За ГАНА — Етера, Акаша в книгата „Фините неща в природата“, от Рама Прасад е записано:

Акаша — название на първата Татва, етера на звука. Тя е особено важна, тъй като в нея възникват, съществуват и действат всички останали Татви. В Акаша се съдържат всички форми и идеи на Вселената, тя предхожда или следва всяко същество. От това състояние може мигновено да се появи всяка друга Татва или субстанция или по-точно — в него съществува всичко в непроявена форма.

ГАНА, АСТРА, АМАНА, АКХАДЖА — Акаша, Етер са синоними за едно и също понятие.

 

ГАНА — Съвременно българско женско име. Мъжките му съответствия са Ганю, Ганчо.

 

ГАНЕДЖА, Ганеша — В книгата „Индийска митология“ за Ганеша можем да прочетем следното:

Господар на демоните — джуджета Гана… Бог изобразяван като слон с провиснал корем и човешка глава… Ганеша символизира единенито на човека, на индивидуума и микрокосмоса с вселената или макрокосмоса, която често бива изобразявана в образа на слона, царя на животинския свят. Набожните индуси често отправят молитвите си към Ганеша с надеждата, че той ще се застъпи за тях пред страховития Шива…

На небето Ганеша бил определен от своя баща Шива за стража или пазач на дверите на Кайласа (двореца на Шива)

Ганеша, както всички индийски богове има много имена. Едно от тях е Гаджанана.

ГАНДХАРВА — За физиката: Физическите системи — ГА се установяват — Н, по време на диханието — ДХА, когато са осъществени третото — Р и радиалното — ВА движения.

Промяна на движенията на физическите системи на съвременен език означава, промяна на честотите и дължините на вълните от електромагнитния спектър. За нас гандхарва е светлина, топлина и звук, а най-приятният начин, чрез който хората възприемат ГАНДХАРВА е музиката.

 

ГАНДХАРВА — В „Индийска митология“: „Низши божества, пребиваващи на небето и владеещи неговите тайни, включително и най-съкровената и заедно с това най-жизнената тайна на боговете — тайната за приготвянето на Сома, божественото вино… Гандхарвите са небесни певци и музиканти.“

ГАНКХ — Физическите системи се установяват — ГАН от творческата мощ — КХ.

 

ГАНКХА — Физическите системи са установени — ГАН от творческата мощ — КХА.

От ГАН творческата мощ КХА е изградила цялото материално многообразие, съществуващо днес върху земната повърхност.

 

ГАНКХА, Ганга — име на голяма, свещена река в Индия. За нейната поява в „Индийска митология“ четем:

Ганга била дъщеря на бога на планината Химаван, „Владетеля на снеговете“, и сестра на Парвати, божествената съпруга на Шива. В началото боговете я пазели цялата за себе си, тъй като я намирали за твърде скъпоценна и красива, че да я делят със земните жители. Но ето че се явил Бхагирадха и поискал от Брахма да му даде дар за продължителния аскетизъм.

Бхагирадха се помолил да разрешат на свещената Ганга да слезе на земята. Брахма го предупредил, че това би станало само ако Шива се съгласи да я пусне да тече през сплетените си коси.

След още един дълъг период на лишения Бхагиратха накрая накарал Шива да се съгласи.

Ганга се спуснала ревяща и пенлива и сигурно щяла да наводни Индия, ако косите на Шива не били като гъста гора, където тя се успокоила и добила днешния си вид.

ГАНКХА, Ганка — Съвременно българско женско име.

 

ГАР — Физическите системи — ГА се променят — Р.

 

ГАРА — Физическите системи — ГА са променени — РА.

 

ГАРВАН — Физическите системи — ГА извършват третото — Р и радиалното — ВА движения и се установяват — Н.

Но може да се преведе и ГАР+ВАН — Физическите системи — ГА се променят по време на радиалното движение — ВА и се установяват — Н.

 

ГАРУДА — Физическите системи ГА са променени — Р уплътнени — У и разполвени — ДА.

Изграждането на полето около ядрото, става отвън навътре. От ГА — физическите системи се изгражда първо ГАНА, след това от нея и в нея се изграждат трите ГУНИ. Целият този процес е ГАРУДА.

 

ГАРУДА — В „Индийска митология“ за Гаруда четем:

Свещената птица-полубог, която превозва на гърба си Вишну… Гаруда е цар на птиците — слуга на Вишну… Сияел така неотразимо при раждането си, че го взели за превъплъщение на Агни… Веднъж откраднал гръмотевицата от Хиндра и богът трябвало да се сражава, за да си я върне обратно… Гаруда е главният враг на змиите.

Изобразява се като белоглав орел или брадат хималайски лешояд.

 

ГАУРИ — Едно от имената на богината Кали в Индия.

Гаури — „Блестящата“, „Златната дама“. Първото име на Парвати или Кали, яздеща върху тигър.

 

ГРА — Първоизява — РА на физически системи — Г.

 

ГРАД — Първоизява на физически системи — ГРА и разполвяването им — Д.

ГРАД е първообразът на съвременната българска дума град, в смисъл на градеж и градиране.

 

ГРАКХ — Първоизява на физическите системи — ГРА от творческата мощ КХ.

 

ГУН — Физическите системи — Г се уплътняват — У и установяват — Н.

В ГАНА и от ГАНА започва уплътняване на ГА, на полето и в долната част на ГАНА се уплътняват и установяват физически системи — ГУН. Така от ГАН и физическото поле А се образуват ГУН и химическото поле М.

 

ГУНА — Физическите системи — Г са уплътнени — У и установени — НА.

Химическото поле М има три плътности. Те са: САМА ГУНА — ефирната плътност — въздуха, РАМА ГУНА — течната плътност — водата и ТАМА ГУНА — твърдата плътност — земната кора. Гуните са трите агрегатни състояния на материята.

В Индия те са наричани: Сатва гуна, Раджас гуна и Тамас гуна.

Тук не бива да отмина четиринадесета песен от най-великата поема — Бхагавад гита, от най-великият епос „Махабхарата“, където е описана същността и действието на трите гуни върху отделния човек.

Повествованието там е разговор между бог Кришна и войнът Арджуна, един от братята Пандави. Кришна е аватара, едно от превъплъщенията на бог Вишну, който в Индия е символът за Закона от Балкхара, по чиито правила се извършва всичко във Вселената, а Арджуна е символ за светлината и в текста е назован с много имена.

А ето и цялата четвърта песен от Бхагавад гита:

Върховносияйният каза:

 

Ще разкрия пред теб по-нататък

това най-висше от всички знания.

Щом мъдреците в света го постигнат —

постигат пълното съвършенство.

 

Приютени във висшето знание,

те придобиват моята същност:

нито се раждат при сътворението,

нито умират при разрушението.

 

Великият Брахма е моята утроба.

В нея аз поставям зародиша.

И така се пораждат всички

същества на света, о, Бхарата.

 

Каквито и тела да се раждат

в различни утроби, о, Каунтея,

Брахма — природата — им е утроба,

а аз съм бащата: аз давам семето.

 

Святост — саттва, Страст — раджас и Тъма — тамас

са трите сили на природата.

Те свързват с тялото, о, Мощноръки,

Непреходното Въплътено.

 

От тях саттва — сияйна и здрава,

поради своята неопетненост —

обвързва с връзки от земно щастие

и от познание, о, Безгрешни.

 

Раджас е силата на пристрастията,

родена от жажда и от привързване.

Тя оковава в плътта Въплътеното

чрез веригата на деянията.

 

Тамас е рожбата на незнанието,

която мами в света въплътените:

оковава ги с тъпо лентяйство

и летаргичен сън, о, Бхарата.

 

Саттва привързва към щастието.

Раджас привързва към действието.

Тамас, като забулва знанието,

привързва към мързела и нехайството.

 

Потискането на Страстта и Тъмата

предизвиква в човеците Святост.

На светостта и Страстта — Тъмнодушие.

На Тъмата и Светостта — Страстност.

 

Когато през всички врати на тялото

прониква светлината на знанието,

тогава със сигурност можеш да кажеш,

че надделява Светостта — саттва.

 

Алчност, деятелност, предприемчивост,

безпокойство и похот възникват,

щом надделее в твоето тяло

Страстта — раджас, о, Бхаратаршабха.

 

Помрачение и безделие,

нехайство и заблуди възникват,

щом надделее Тъмата — тамас

в твоето тяло, о, Курунандана.

 

Когато при нарастваща Святост

Въплътеното напуска тялото,

към чисти светове се отправя —

към световете на мъдреците.

 

Когато напуска тялото в Страстност,

то се ражда в света на действащите.

А когато в Тъма го напуска —

се ражда от безпросветна утроба.

 

Плодът на добрите дела — на саттва

е от саттва — чиста хармония.

Плодът на раджас е от земно страдание.

Плодът на тамас е неведение.

 

От саттва покълва знанието.

От раджас — алчността и жадуването.

От тамас покълва летаргията,

заблудата и безумието.

 

Които пребивават във Святост —

те ще се издигнат нагоре.

Страстните ще останат в средата.

А Тъмните ще пропаднат надолу.

 

Щом съзерцателят вижда, че няма

друг деятел в света освен гуните

и вижда по-висшето над трите гуни —

той се слива със моята същност.

 

 

Щом Въплътеното преодолее

тези три сили, пораждащи тялото,

от смърт, раждане, страст и болка

се освобождава — вкусва безсмъртие.

 

Арджуна каза:

 

По какви признаци се познава

превъзмогналият трите сили?

Какви са делата му, о, Господарю?

Как побеждава всевластните сили?

 

Върховносияйният каза:

 

Който не мрази озарението,

действенастта и помрачението,

когато идват, нито мечтае

за тях, о, Пандава, когато ги няма,

 

невъзмутим, нетрепващ от силите,

казва, запазил самообладание:

„Не аз — природните сили действат!“

И не трепва от техните действия,

 

неизменен в неволя и радост,

равнодушен към кал, камък, злато,

към желаното и нежеланото,

към похвали и хули — еднакъв,

 

и към почести и унижения,

и към приятел и враг — еднакъв,

отхвърлил личните земни стремежи —

този човек е надмогнал силите.

 

Който с любов, с благоговение

ме почита — такъв бхактийогин,

надмогнал трите природни сили,

се слива с Едното — Вечният брахман.

 

Защото аз съм дом-въплъщение

на нерушимия безкраен брахман,

на абсолютната правда,

на неизчерпаемото блаженство.

 

ГУНА — Дума от съвременния българския език, означаваща дреха. „Защо си се навлякъл с десет гуни?“, което означава „Защо си се облякъл с десет дрехи: ризи, фанели, якета?“.

 

ГУНА — Съвременно българско женско име. Мъжките му съответствия са Гуню, Гунчу.