Борис Балкх
Видовден (32)

В Балкхара е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните на Балкхара може да се достигне само чрез свещения език на древните българи Бхаджа.

Балкхара е най-мощният идеен тласък в човешката история, но с времето избледнява, а Бхаджа се забравя, препокрити от множеството породени религии, митологии, езици и символи. Тях днес ги няма в обхвата на съвременното човешко познание. Но в Индия, в този океан от религии, философски течения, митове, писмености и езици е останала голяма част от идеите на Балкхара и Бхаджа, като ехо от онези славни времена когато идеализмът беше над всичко.

Нашите деди, знаейки че през Кали Юга — желязната епоха човечеството ще деградира, ще подивее отново, правят всичко възможно Балкхара да не изчезне безвъзвратно. Влагат неговите идеи като символика в обичаите от бита, в приказките, в митовете. Създават религии, писмености и езици. Изпращат ни чрез тях послания за да преоткрием Балкхара защото знаят това което е записано и в Библията:

… няма нещо тайно,

което не ще стане явно,

нито потаено

което не ще се узнае

и не ще излезе наяве.

Но колко назад ще се върне човекът през Кали Юга, никой не знае.

Границата между човека и животното е говора. Затова древните мъдреци са вложили тайните от Балкхара в култивираните и осмислени звуци на речта. Те са най-ниското равнище на човешкото в нас.

В началото бе словото.

Ако всеки от нас отпусне мускулите на лицето и долната челюст, като устните и зъбите са леко отворени и издаде звук, ще чуе само звука Ъ. Той не е обработен от нашия говорен апарат и е звукът майка на всички обработени звуци.

Един бърз поглед, за това как се произнасят звуците съответстващи на буквите от някои азбуки, ще ни покаже нещо интересно.

В испанската азбука буквите се четат А, Бе, Це, Де…, в английската Ей, Бий, Сий, Дий…, в руската А, Бе, Ве, Ге…, а в българската А, Бъ, Въ, Гъ, Дъ… В стария правопис на българския език, в края на думи завършващи със съгласна се е изписвало Ъ: столъ, хлябъ.

Единичните звуци които могат да се произнесат ясно и отчетливо от нашия говорен апарат са двадесет и два. На тази основа нашите деди са създали езика Бхаджа. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от Балкхара за същността и процесите във Вселената.

Езикът Бхаджа е известен в Индия със следните имена: бхача, бхаша, бача, баша, сандхйя бхаша или санкхйя баша.

Ето един откъс от книгата на Шри Свами Рама „Живот сред хималайските мъдреци“.

Този език е роден в Хималаите. Някои съвременни филолози се опитват да преведат и изтълкуват този израз_ (сандхйя баша) _като „език на здрача“, но пътят, по който мене ме учеха на този език, е напълно различен от представата, която имат по този въпрос съвременните писатели. Това е един чисто йогичен език, да говорят на който са имали щастието много малък брой йоги, мъдреци и адепти. Във философски и идеен план сандхйя баша много прилича на санскрит, доколкото всяка дума в него приема пълното си значение от своя коренен звук. Сандхйя баша е език предназначен за обсъждане само на духовни въпроси. Неговият словесен запас не дава възможност да се обсъждат деловите въпроси на този свят. Когато слънцето сключи брак с луната, когато денят сключи брак с нощта, когато токовете Ида и Пингала се изравнят, това обединение се нарича Сандхйя или Сушумна. Сушумна е майката, от чиято утроба е бил роден Сандхйя Баша — езикът на здрача. По време на този период Сушумна йогът изпитва такава огромна радост, каквато изобщо е възможна в съзнателно състояние. Когато такъв йог разговаря с другите адепти, те използват при общуването си този език, който е малко разбираем за другите хора. Знанието да се четат правилно ведическите химни постепенно се изгубва в течение на времето, защото граматиката на Ведите е различна от граматиката на санскрит (граматиката на санскрит се нарича нирукта). По същата причина изчезва и граматиката на Сандхйя Баша, която изцяло се основава на звуците. Така както композиторите на класическа музика записват с ноти височината и силата на тоновете, за да създадат своята музика, така могат да бъдат записвани с ноти и звукове и думите на Сандхйя Баша, който се нарича също и „език на девите“.

В книгата си „Тайното учение“ Елена Блаватска пише за древна „Книга на Джан“ и за езика на посветените, на който била написана тя.

Преданието гласи, че била написана на сен-зар — тайният жречески език — под диктовката на Божествените Същества, които я открили на Синовете на Светлината в Средна Азия още в началото на петата (нашата) раса. Имало е време, когато езикът сен-зар се е знаел от Посветените на всички народи.