Борис Балкх
Видовден (27)

§ 6:1. Кръговратът КХАН.

От първата противоположност, от междузвездния вакуум се отделя втората, свива се и се втича в ядрото. Пътят и от вакуума до ядрото е разединението на противоположностите. За да се затвори кръга, втората противоположност, от ядрото трябва да се върне отново във вакуума. Пътят и от ядрото до вакуума, е обединението на двете противоположности.

Първият период е единство на противоположностите в междузвездния вакуум. Пространството и времето не съществуват.

Вторият период е раздвояване на противоположностите и придвижване на втората от вакуума до ядрото. Пространството се свива, а времето тече обратно.

Третият период е дуализъм на противоположностите. Първата е във вакуума, а втората в ядрото. Пространството и времето не съществуват.

Четвъртият период е обединение на противоположностите и придвижване на втората от ядрото до междузвездния вакуум. Пространството се разширява, а времето тече в права посока.

Днес Слънцето и всички планети и комети в Слънчевата система, са в четвъртия период от своето развитие.

В древността всеки от тези четири периода е получил свой графичен знак:

2. Кхали Марса. 4. Кхала Самар

Тъй като първи и трети период са недостижими и непознаваеми, някъде те само се отбелязват, а другаде направо се изпускат, но и при двата случая се обясняват и разглеждат достижимите и познаваеми втори и четвърти период.

Звукосъчетанието КХ в езика Бхаджа е символ за изграждане или разграждане на материята — творческата мощ, творчеството, творенето, а КХАН е действието осъществяване и установяване на КХ, което е възможно през втори и четвърти период.

Две от имената на четвъртия период са Кхала и Самар, а Самар има много значения и е известен като графичен знак от дълбока древност в Средна Азия.

Първото значение на Самар е за четвъртия — оживителения период от кръговрата КХАН.

В съвременния английски език живителният сезон през годината се нарича Summer (Самър) — Лято.

Второто е символ за оживотвореност, живителност, живот.

Третото значение на Самар е име на планетата Земя — живата планета. Мъртвата планета е Марса — Марс.

От това Самар е и името Самарамада — Семирамида. Тя е майката на Самар — животворния период. Самарамада е земното ядро, а Висящите градини на Семирамида са полярните сияния.

Четвъртото значение на Самар е име на древна държава в Междуречието, известна днес като Шумер.

Петото е име на древна държава в източното средиземноморие, основана от преселници от Шумер, част от които са и хората на библейския Абрахам — Аврам. От Библията ни е известен „Добрият самарянин“ — жител на тази Самария.

И шесто, това са множеството градове със същото име. По-известни са: Самара, където нашите опълченци получиха „Самарското знаме“, Самария в Ирак и перлата на Средна Азия Самарканд.

Знакът Кхала — Самар е вариант на знака Кхали — Марса.

Ако знаците Кхали — Марса и Кхала — Самар са точно в средата на своите периоди, те ще бъдат абсолютно еднакви, а с един знак не могат да се означат два различни периода. За да има видима разлика между тях двата триъгълника в знака Кхала — Самар са се разминали повече. Но истинската причина двата триъгълника в знака Кхала — Самар да са в тази позиция е фактът, че Земята е преминала средата на живителния период Кхала — Самар и отива към своя край.

Така без знака Кхала — Самар, за четирите периода остават само три знака. Те образуват една обща фигура носеща името Кханатица. Тя е графичният символ за кръговрата КХАН.

Кханатица

Кханатицата и всички знаци от кръговрата КХАН са широко използвани мотиви в българските килими, ковьорчета, възглавници, дамаски, дрехи и др.

Освен чрез триъгълници, на изток, в орнаментиката на Тибет, Монголия, Китай, Непал и Индия от дълбока древност до днес Кханатицата се изобразява с други два варианта — на затворен лабиринт от непрекъсната линия известен днес с името Небесна костенурка:

Небесна костенурка

Но Кхан е и древна титла на българските владетели. Хората имащи власт да изграждат държавата, като справедливо административно устройство на обществения живот на българите.

Възможно е Кханатицата да е знакът за произхода на властта на нашите древни владетели — Кхановете. Както е записано за тях в стари текстове: „… от Небето поставен…“

Кхан, като владетелска титла в по-късни времена се променя и в някои народи е Кан, а у други Хан. На английски и днес думата се пише Khan — с четири букви.