Борис Балкх
Видовден (18)

§ 4:4. Изграждане, съществуване и разграждане на една физическа система.

Кръговратът на Втората противоположност — изграждането, съществуването и разграждането на една физическа система, преминава през четири периода.

1. Ако приемем, че във Вселената не съществува нищо друго освен Първата противоположност, това означава, че няма движение, защото няма на какво и към какво. Няма откъде и накъде. Невъзможна е някаква отлика на нещо от друго нещо. Няма тежнения, поле, материя, енергия, пространство и време. Не действа „Законът за единство и борба на противоположностите“ защото всичко е Едно.

По време на първия период от развитието на физическата система противоположностите са в съотношение единство — пълно обединение и са невидими. Поради това, днес този период е непознат за нас.

2. За да започне кръговрата, от Първата противоположност (от нея) се разграничава Втората и от Едно се ражда Две. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата помежду им.

Ако едно тяло тегли след себе си друго с еластична връзка, в началото, при потегляне, първото тяло ще потегли само, ще придобие изпреварваща скорост и ще я увеличава докато му позволява еластичната връзка между телата. Когато еластичността на връзката намалее, ще започне бавно движение и на второто тяло. Неговата скорост ще се увеличава докато еластичността на връзката се изчерпи и скоростите на двете тела се изравнят.

Докато първото тяло поддържа същата скорост разстоянието между двете тела ще се запази непроменено. Но ако първото тяло забави своята скорост, еластичността на връзката и инерцията на второто тяло ще запазят скоростта му непроменена и тя ще превиши скоростта на първото тяло. Ако първото тяло продължи да забавя скоростта си, разликата между скоростите на двете тела ще се увеличава и някъде напред във времето и пространството второто тяло ще настигне първото.

Още в началото на кръговрата, когато започне отделянето на Втората противоположност от Първата (от нея), ще се появят тежненията между тях и като следствие от това, полето. Тогава, според принципа на изпреварващия удар мощта на тежнението на Втората противоположност ще превиши тежнението на Първата и ще определи посоката свиване на полето, а напрегнатостта му ще предизвика действието изсмукване от Първата противоположност (от нея) на частици Втора противоположност — ядра, които ще започнат да се притеглят помежду си и да се сливат. Когато едно от тях превиши останалите по големина ще стане централно за околните и те ще започнат да се втичат в него. То ще стане Черна дупка. Докато посоката на полето е свиване ще продължи пълненето на Ядрото — втичане на ГА в Черната дупка.

Изсмукването на частици Втора противоположност от Първата (от нея), може да става само в размер ГА (най-малките физически ядра).

През втория период от Черната дупка не може да излезе нищо, дори и ГА.

По време на втория период от развитието на физическата система, противоположностите ще са в съотношение разединение. Ще се появят тежненията, полето, движението, времето и пространството. Пространството ще се свива, а времето ще тече обратно.

От този период днес ние познаваме Черните дупки и инплозията на небесните тела. В древността той е наричан ЛИ, КХАЛИ, АДХАРМА, ИВА, МАРСА.

3. Поради увеличаване на големината на Черната дупка и намаляване на ефекта от изпреварващия удар, напрегнатостта на полето ще намалява до установяване на равновесие между тежненията на двете противоположности и втичането на ГА в Черната дупка ще спре. Ще изчезнат тежненията, полето, движението, времето и пространството.

По време на третия период от развитието на физическата система тежненията на двете противоположности ще са в равновесие, а противоположностите ще са в съотношение дуализъм — пълно разединение и Ядрото ще стане невидимо.

Поради това, днес този период е непознат за нас.

4. След като изтече третия период, равновесието ще се наруши. Мощта на тежнението на Първата противоположност ще започне да превишава мощта на тежнението на Втората и ще определи посоката разширение на полето, а напрегнатостта му ще предизвика изсмукване на частици Втора противоположност — ГА от Централното ядро (от него).

За това догоните са казали следното:

Тази частица (По — ядрото),

като разположена в средата на въздушния мехур

се въртяла и излъчвала частици материя

с помощта на светлина и глас,

което обаче било невидимо и безшумно.

По-скоро това била мисъл, отколкото дума.

Изсмукването на частици Втора противоположност от Ядрото (от него), може да става само в размер ГА (най-малките физически ядра).

Във физическото Ядро, никога няма и не може да има друго освен Втора противоположност. В четвъртия период в него не може да проникне нищо, по никакъв начин, дори и части Втора противоположност — ГА.

Ядрото може да бъде: погълнато от друго ядро, раздробено, изсмукано бавно или бързо, чрез енплозия от напрегнатостта на полето, но в него не може да се проникне.

В началото на четвъртия период отново ще се появят тежненията, полето, движението, пространството и времето. Съотношението между двете противоположности ще е обединение. Пространството ще се разширява, а времето ще тече в права посока.

Днес Земята е в четвъртия си период. В древността той е наричан ДХАРМА, ЛА, КХАЛА, ЕВА, САМАР.

Всички промени в състоянието на физическата система са следствие от промяната на напрегнатостта на полето, а напрегнатостта се променя като следствие от промяната на съотношението (неравновесието) между тежненията на двете противоположности.

Съотношението между тежненията на двете противоположности на всяка физическа система е следствие от естественото, закономерно развитие на самата система и въздействието върху нея на Единното всемирно поле, чиито посока, напрегнатост, плътност и мощ се променят и различават в зависимост от наличието, броя, състоянието и взаимното разположение на физическите системи в него.

Материята около Ядрото през първата половина от четвъртия период ще се изгражда низходящо и сферично, отвън навътре. Първо ще се изгради ефирът — физическите системи (състояние на материята около Ядрото, различно от твърдо и течно). Ефирът също ще се изгради отвън навътре. Първо най-отдалечените владения на Ядрото, състоящи се от ГА. По-вътрешният слой ще бъде от по-големи елементарни частици и така все по-навътре към Ядрото, докато се стигне до атомите и атмосферата. Естествено, според таблицата на Менделеев първо ще се появи водородът, след него хелия и т.н. Това действие на езика Бхаджа е ВИДА или ДИВА.

Днес учените знаят, че главите на кометите са обвити във „водороден облак“, а около ядрата на звездите „гори водород“. Така е защото той се произвежда там, от изсмуканите от Ядрото (от него) и групирали се около него елементарни частици и се преобразува в хелий.

По-късно ще се появят пари, под които ще се образува течност, а още по-късно, под течността ще се образува и твърдта.

В Библията това е записано така:

И Бог каза;

Да се събере на едно място водата,

която е под небето,

та да се яви сушата;

и стана така.

И Бог нарече сушата Земя,

а събраната вода нарече Морета…

Разграждането на материята около Ядрото през втората половина на четвъртия период ще става в същия порядък — от горе надолу. Първо ефира, след това течността и накрая твърдта. Това действие на езика Бхаджа е ВЕДА или ДЕВА.

Развитието през четвъртия период на една макрокосмическа физическа система е в следната последователност.

Звезда, „излъчваща“ в най-високата част на електромагнитния спектър, над видимата светлина.

Звезда, от спектрален клас О, с бял цвят.

Звезда, от спектрален клас В, със синьо-бял цвят.

Звезда, от спектрален клас А, със син цвят.

Звезда, от спектрален клас F, със зелен цвят.

Звезда, от спектрален клас G, със жълт цвят. Такова е и нашето Слънце.

Звезда, от спектрален клас К, с оранжев цвят.

Звезда, от спектрален клас М, с червен цвят.

Звезда, наричана „Кафяво джудже“.

Звезда, чието ядро е обвито с газове и пари — газова планета — Юпитер.

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0605/redspot2_hst_f.jpg

След парите ще се появи течността, а след нея и твърдта. След изграждане на трите агрегатни състояния на материята около ядрото, при определени стойности на напрегнатостта на полето, според израза „Всяко нещо с времето си“, ще се появи и цялото многообразие от материални образувания които съществуват днес върху земното ядро. Това е нашият дом, планетата Земя.

http://www.solarviews.com/raw/earth/earthafr.jpg

В древна Индия за този процес е казано:

Диханието става камък;

камъкът растение;

растението животно;

животното човек;

човекът дух,

а духът бог.

След време ще започне разграждането на нашата физическа система, отгоре надолу. Първо ще изчезне ефирът, след него атмосферата, течността ще слезе в земята, а после ще изчезне и тя. В такова състояние е днес Марс.

http://www.msss.com/mars/pictures/usgs_color_mosaics/marineris.gif

След още време той ще стане като Луната.

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0012/moon3rd_armstrong.jpg

Цялостното развитие на разгледаната дотук физическа система е следствие от „излъчването“ от Ядрото на Втора противоположност и намаляване на нейното количество, а от там и намаляване на размера на Ядрото. Това ще продължи до окончателното, пълно изчерпване на Втората противоположност от Ядрото и следователно ще изчезне и то. Системата вече няма да е физическа. Ще остане каменно кълбо, без гравитация и центробежната сила при неговото въртене ще го раздроби и по орбитата на нашата мъртва физическа система ще се понесат каменни отломки, като тези в астероидния пояс между Марс и Юпитер.

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0406/idadactyl_galileo_big.gif

Това е „нормалното“, еволюционно развитие на физическите системи, но не винаги се случва така. Всичко във Вселената е настроено много фино. Единното всемирно поле е единно, но напрегнатостта му навсякъде е различна. Затова физическите системи прескачат някои части от процеса описан по-горе. А има и такива, които стигат до края на периода за „нула време“. Това са познатите ни инплозии (колапси) на небесните гиганти и енплозиите на нови и свръхнови звезди.