Борис Балкх
Видовден (2)

Въведение

Много са неизвестните в древната история на българите. Къде е тяхната първа Родина? Към кой духовен и културен кръг са принадлежали? Какви превратности са претърпели?

Аз не знам кога е времето и къде е мястото на нашето начало защото те днес все още са променливи величини. Връщайки се назад в историята, търсейки истината за нашите деди учените достигат до предел във времето зад който няма сведения и той става началото, докато се открият нови данни и истината за нашето начало се премести още по-назад във времето и някъде по картата на Евразия.

Вземайки предвид последните достижения на историците в България и сведенията които са ми известни мога да кажа, че съвременните българи са наследници на народи принадлежали към древния духовен център в района на средноазиатските планини Тян Шан, Памир, Хиндокуш и Западните Хималаи. Район известен като „Люлката на народите“. Древното учение към което са принадлежали нашите праотци е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения.

Името на това учение е Балкхара. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните му може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи Бхаджа. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от учението.

Балкхара е най-мощният идеен тласък в човешката история, но с времето избледнява, а Бхаджа се забравя, препокрити от множеството породени религии, митологии, езици и символи. Тях днес ги няма в обхвата на съвременното човешко познание. Но в Индия, в този океан от религии, философски течения, митове, писмености и езици е останала голяма част от идеите на Балкхара и Бхаджа, като ехо от онези славни времена когато идеализмът беше над всичко.

Балкхара е всеобхватен мироглед, познанието, Истината за Вселената, както в идеалната, така и в материалната и част. От тези две части на цялостното познание се зараждат Идеализмът и Материализмът.

Идеализмът от Балкхара е отворен — познават се директно истинските неща и процеси от действителността. Но той е огромно и абстрактно знание и неговото препредаване през времето и пространството в цялата му пълнота и чистота се оказва непосилно и невъзможно.

По тази причина древните мъдреци го преобразуват на по-ниско ниво и го превръщат в Затворен Идеализъм. Там Истината е заменена със символи, които би трябвало да отвеждат отново назад към Балкхара, но обратният път отдавна е изгубен във времето и пространството обрасъл с бурените на символиката.

Поради това в наше време битува погрешното становище, че всичко в древните писания е скрито, завоалирано, за да не се разкрие Истината. Вярно е тъкмо обратното. Но тъй като Истината е абстрактна, огромна и сложна, а човешките езикови, съобщителни възможности несъвършени и ограничени, не е възможно в онова време тя да се предаде по друг начин, освен чрез символиката, сравнителните асоциации и художествената обстоятелственост. Преплетено всичко това, обемът на писанията, отдалечеността във времето, разнообразието на живи и изчезнали култури и школи, както и спецификата на отделните творци правят Истината в древните писания недостижима.

Затвореният Идеализъм се отдалечава от Балкхара главно в две направления.

Първото е религията. Там истините се превръщат в символи, така че да се запази обратният път към Истината. Но с течение на времето символите се превръщат в догми и се налагат съзнателно и целенасочено на народите чрез празниците и ритуалите, под строгия контрол на властващите и религиозната институция.

В противовес на религиите, с по-голяма свобода и толерантност се зараждат и развиват митологиите. И там истините се обличат в символи, а символите се издигат в култ и се превръщат в догми, но се приемат доброволно от народите, защото са участвали в тяхното създаване.

Второто направление днес се нарича Езотеризъм — тайно знание. То се е осъществявало от малки групи и отделни хора които вярват, че могат да запазят познанието непроменено и се стремят да го предадат на бъдните поколения в първоначалния му вид. Но историята показа, че и те слязоха при символизма и изгубиха обратния път.

Аз считам, че днес е времето и тук е мястото голямата Истина да бъде показана с целия си блясък и достойнство. Опити за това са правени на различни места и по различно време от най-будните умове на човечеството, но по обясними причини те са успявали да придадат само още един, нов тласък на щафетата към следващите поколения.

Днес, благодарение на прогреса и научните достижения, финалът на хилядолетната щафетата вече може да се състои.