Борис Балкх
Видовден (19)

§ 4:5:2. Радиалното движение към Равновесното положение — ВАН.

Полето на една физическа система има посока, напрегнатост и плътност — следствия от съотношението между тежнението свиване и тежнението разширение на системата.

Полетата на две физически системи които си взаимодействат, се съпоставят и също установяват помежду си определена посока и напрегнатост.

При взаимодействие полетата се стремят към равновесно полево състояние, с нулева напрегнатост едно спрямо друго. За да осъществят това полетата преместват ядрата си на удовлетворяващо целта разстояние между тях (между ядрата).

При взаимодействието си две физически системи могат да бъдат в три пространствени разположения една спрямо друга.

1. Да са на разстояния при които се привличат.

2. Да са на разстояния при които се отблъскват.

3. Да са в Равновесно положение една спрямо друга.

От тези три точки се вижда, че физическите системи се движат, като се приближават една към друга или се отдалечават една от друга. Целта на тези две движения — ВАН на системите винаги е достигане на Равновесното им положение.

Мястото, Равновесното положение на установяване на радиалното движение в езика Бхаджа е ВАНА.

Разстоянието на Равновесното положение между две физически системи е:

1. Съразмерно на разликата от големината на ядрата им.

2. Съразмерно на сбора от посоката и напрегнатостта на полетата им.

Скоростта на движението на физическите системи към или от Равновесното им положение е:

1. Съразмерна на разликата от големината на ядрата им.

2. Съразмерна на сбора от посоката и напрегнатостта на полетата им.

3. Съразмерна на разстоянието от мястото на възникване на взаимодействието до мястото на Равновесното им положение.

Ще дам за пример взаимодействие между звезда и фотон, роден от звездното ядро.

По точка първа за скоростта — разликата от големината на ядрата на звездата и фотона е огромна. Следователно и скоростта на движение към Равновесното им положение ще е огромна.

По точка втора за скоростта — сбора от посоката и напрегнатостта между полетата им, посоката и на двете е разширение, а напрегнатостта на полетата им, и между полетата им е огромна. Следователно и скоростта на движение към Равновесното им положение ще е огромна.

По точка трета за скоростта — разстоянието от мястото на възникване на взаимодействието (повърхността на звездното ядро), до мястото на равновесното им положение е максимално възможното. Следователно и скоростта на движение на физическите системи за достигане на Равновесното им положение една спрямо друга ще е максимално възможната за този случай.

В горният пример фотонът ще бъде изстрелян със скоростта на светлината към мястото на Равновесното му положение спрямо звездата. Ще започне радиалното му движение ВЕДА.

Още от началото на радиалното движението към Равновесното положение на фотона, скоростта му ще се ускорява. Ускорението ще намалява с наближаване на фотона до Равновесното му положение — ВАНА спрямо звездата.

Ако учените днес уловят такава светлина, спектралните и линии ще са отместени към виолетовия край на спектъра.

След като фотонът достигне Равновесното си положение спрямо звездата, ускорението на скоростта му ще престане.

Практически Земята да е в Равновесното положение на фотона спрямо звездата е малко вероятно, но теоретически е възможно и ако учените уловят такава светлина, спектралните и линии няма да бъдат отместени нито към виолетовия, нито към червения край на спектъра.

Щом фотонът премине Равновесното си положение спрямо звездата, неговата скорост ще започне да се забавя. С отдалечаване на фотона от равновесното му положение, забавянето ще нараства.

Ако учените уловят такава светлина, спектралните и линии ще бъдат отместени към червения край на спектъра.

От написаното до тук следват изводите, че:

Скоростта на светлината е променлива и не е пределната скорост във Вселената.

Виолетовото отместване на спектралните линии на светлината е знак и мярка за ускоряване на движението и и приближаване на светлината към Равновесното и положение спрямо излъчилия я източник.

Червеното отместване на спектралните линии на светлината е знак и мярка за забавяне на движението и и отдалечаване на светлината от Равновесното и положение спрямо излъчилия я източник.

А сега ще дам пример за взаимодействие между звезда и комета.

Кометите са небесни тела прихванати и задържани от и в полето на звездата.

В момента на прихващането — начало на взаимодействието им, двете полета се съпоставят и определят мястото на Равновесното положение на двете небесни тела, едно спрямо друго.

Като следствие от това кометата (по-малката система) ще се отправи към Равновесното си положение в посока към звездата — ВИН с постоянно намаляващо ускорение. С достигане на Равновесното положение спрямо звездата ускорението на кометата ще престане, а след отминаването му скоростта и ще се забавя.

След отминаване на Равновесното положение и приближаване към звездата, напрегнатостта — К на полето на кометата ще се повиши, заради влиянието на звездното поле което ще предизвика по-интензивно „излъчване“ от ядрото и. Напрегнатостта на полето на кометата и „излъчването“ от ядрото и, ще се усилват с приближаване на кометата към звездата. Но напрегнатостта на полето на звездата и „излъчването“ и ще подчинят „излъчването“ от ядрото на кометата и ще му наложат своята посока — навън, отдалечаване от звездата — ВЕДА.

Затова около ядрото на кометата се образува светла опашка, която е насочена винаги навън от звездата през цялото време докато кометата е вътре в кръга на своето Равновесно положение спрямо звездата.

След като кометата заобиколи звездата и достигне своя перихелий ще започне да се отдалечава от нея — ВЕН и да се приближава към Равновесното си положение. Скоростта и ще започне да се ускорява, а интензивността на „излъчване“ от нейното ядро ще намалява. Когато кометата премине окръжността на Равновесното си положение спрямо звездата, скоростта и ще започне да се забавя, а светлата и опашка ще угасне. Забавянето ще расте с отдалечаването и от окръжността на Равновесното и положение.

С отдалечаване на кометата, навън от окръжността на Равновесното и положение, върху ядрото и ще се появи и химическа материя. Когато кометата достигне своя афелий, ядрото и ще е покрито с химическа материя. След афелия кометата ще тръгне обратно към Равновесното си положение и към звездата и това орбитално движение вече ще се повтаря многократно.

От написаното до тук се вижда, че кометата е небесно тяло хибрид, звезда — планета. Когато е вътре в окръжността на Равновесното си положение е звезда, а когато е вън е планета.

От представите на съвремието се разбира, че звездата е небесно тяло около чието ядро няма химическа материя (почти), а планета е небесно тяло, чието ядро е обвито с химическа материя.

Как влияе и се влияе химическата материя около ядрата на две физически системи при тяхното взаимодействие?

Мощта на тежнението свиване на централното ядро се усилва от тежненията свиване на физическите и химическите системи в полето му, към него и помежду тях.

Когато си взаимодействат две централни ядра (Земя — Луна), ядрата на физическите и химическите системи от техните полета също се привличат с другото централно ядро. Така те намаляват мощта на тежнението свиване — гравитацията на собственото си централно ядро, повишават напрегнатостта на полето му и се отдалечават от него (от ядрото).

Пример за това са големите морски и океански приливи, предизвиквани от Луната.

Друг пример са вертикалните земни трусове и гигантските вълни цунами. Те се предизвикват от развитието на тъмни петна върху земното ядро, под земната кора. Петната са същите като тези които се появяват и наблюдават върху слънчевата повърхност и се развиват по същия начин.

В случаите когато се образуват цунами, развитието на петното е като падане на капка върху гладка водна повърхност, крайният резултат от което са кръгово отдалечаващи се вълни по водната повърхност, навън от мястото, където е паднала капката. Падането на капката предизвиква вертикалния трус, а кръговото движение на вълни върху земното ядро, под земната твърд предизвикват отвесно над себе си промяна на напрегнатостта на земното поле. Това разширява материята над вълната и върху земната повърхност се движи друга вълна от повишена напрегнатост, следвайки вълната отдолу.

§ 4:5:3. Равновесното положение — ВРАНА.

През втори и четвърти период от кръговрата покоят е недостижим, но въпреки това равновесието е цел на всяко вътрешно и външно движение и състояние. Затова е уместно вместо покой за Битието да се употребява установяване — Н.

То е целта, уравновесяването на физическите системи чрез едновременното осъществяване на радиалното и третото движение и установяването им в Равновесното им положение една спрямо друга.

Едновременното извършване на радиалното и третото движение в езика Бхаджа се нарича ВРАН, а Равновесното положение е ВРАНА.

След първоначалното образуване на спътникова общност между звезда и комета, тяхното взаимодействие ще продължи със съответните следствия.

След много време орбитата на кометата ще се приближи по форма до окръжност и кометата ще остане само планета.

Елиптичността на орбитата на небесно тяло е знак и мярка, че то отскоро е спътник и извършва радиалното и третото движение към уравновесяване и установяване в равновесното си положение спрямо централното.

Когато орбитата на едно небесно тяло е окръжност, това е знак, че небесното тяло вече не извършва радиалното и третото движение, а е установено и обикаля по окръжността на Равновесното си положение.

Дължината на орбитата на една физическа система е равна на дължината на окръжността на равновесното и положение.

Съвременното движение по орбита на планетите от Слънчевата система е крайна фаза на тяхното установяване в Равновесното им положение спрямо Слънцето.

Равновесното положение между две физически системи е причината небесните тела да стоят твърдо и непоклатимо на своите орбити.

§ 4:5:4. Промяната, уравновесяването на физическите системи — Р, РА.

За всяка напрегнатост на полето — К има предписани възможности за изява — Х, които се осъществяват чрез второто действие към уравновесяване на физическите системи — Третото движение — РА.

РА е действието за уравновесяване на самата физическа система, като вътрешно състояние, съответстващо на напрегнатостта на околното поле. Така Законът създава, поддържа и разгражда цялото многообразие на форми и движения, които са се случвали, случват се и ще се случват във Вселената.

Действието РА е проявяване, изграждане, структуриране, преструктуриране, поддържане и разграждане на физическите системи и спътниковите общности. То е следствие от промяната на напрегнатостта на полето и взаимодействието на полетата на физическите системи и спътниковите общности.

В книгата Джан можем да прочетем следния текст:

Как ги създава Фохат? Той събира Огнения прах. Образува Огнени Топки. Минава през тях и около тях като им влива живот и после ги привежда в движение: едни в една посока, други — в друга. Те са студени, тай ги стопля. Те са сухи, той ги овлажнява. Те блестят, той ги духа и охлажда. Така действува Фохат, от един Здрач до друг, през Седем Вечности.

Това е философското обобщение от Платон за делото на Хераклит:

Хераклитовото „всичко тече“ е велик философски принцип,

синтезиращ основното противоречие на битието —

противоречието между възникването и унищожението.

Ето защо всичко което възниква, загива.

Нерушима е единствено промяната,

която господства над всяка относителна устойчивост.

Действието РА в съвременната физика се измерва с честотата на електромагнитните трептения, а в древността е египетският бог РА.

Звукът Р е избран за символ на второто действие към уравновесяване на полето и физическите системи — на електромагнитните трептения, поради факта, че единствено при неговото озвучаване езикът ни трепти и вибрира.

За да подчертаят важността на действието древните не четат своите писания, а ги пеят, защото музиката е звуци с различна честота, ритъм и тембър — най-великото изкуство. По същата причина отделните части на писанията се наричат песни.

Това пеене е останало и в днешните религии.

§ 4:5:5. Третото движение на физическите системи — РАН.

Днес е известно, че небесните тела извършват две основни движения — денонощното въртене около собствената си ос и годишното обикаляне около централното ядро. В предишна статия стана ясно, че орбиталното движение на небесните тела е установяването им в Равновесно положение.

Но физическите системи освен горните две движения извършват и трето — въртене около собствена ос, която съвпада с орбитата.

Третото движение е причина, осите на денонощното въртене на планетите от Слънчевата система да имат различен наклон спрямо орбиталните си плоскости, а Венера и Уран дори са се завъртели на 180 и 270 градуса спрямо еклиптиката. Поради третото движение Земята си е сменяла няколко пъти магнитните полюси, а днес те не съвпадат с оста на денонощното и въртене. Третото движение е причина и за промените на климата, сега и преди.

За Третото движение в Библията е записано следното:

Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

И още:

И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

Какво е Третото движение?

От астрономията знаем, че почти всички планети от Слънчевата система имат пръстени. Най-ясно те са изразени при Сатурн. Това показва, че планетните им екватори имат своето продължение във формата на полетата им.

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0903/saturnepicdumidicouleurbis.jpg

Някъде по-горе употребих символиката, че ядрото е ветроходна яхта, полето — платното и, а напрегнатостта между двете полета — вятъра. И тук ще използвам подобна символика. Ядрото ще е човешка глава, полето — широкопола шапка, а напрегнатостта между двете полета — насрещен вятър:

http://sept.hit.bg/windsun.gif

Ако вятърът не е много силен и периферията на шапката е успоредна на посоката на вятъра, шапката ще остане на главата. Но ако вятърът е силен или човекът си повдигне главата, вятърът ще блъсне предния край на периферията нагоре и ще издуха шапката от главата му. Същото ще се случи и със земното поле, ако по някаква причина слънчевото „излъчване“ се усили значително. Земното поле ще се завърти с полюса си към Слънцето и ще бъде издухано, заедно с всичко намиращо се на земната повърхност и тя ще стане бял лист, върху който ще се напише нова глава от развитието на материята върху нея.

Ако земният екватор е в една равнина с орбиталната плоскост, на Земята няма да има сезони. Зеленият пояс ще се среща с полярните шапки на ширините на южна Европа. Така е било при последния ледников период. Ако екваторът е с наклон към земната орбита от 20 до 25 градуса, какъвто е сега, се оформят три зелени пояса, екваториален и два умерени, разделени от два пустинни.

Ако наклонът започне да се увеличава, климатът ще се затопля и ще се разширяват пустините към екватора и повече към умерените пояси, а умерените пояси ще се преместват към полярните кръгове. Полярните шапки ще се свият и значителна част от ледовете им ще се стопи. Продължителността на зимата и лятото ще се увеличи за сметка на пролетта и есента, а температурите ще са по-високи през лятото и по-ниски през зимата.

Ако наклонът продължи да се увеличава, поради Третото движение, ще дойде момент когато Земята ще се завърти на 90 градуса и ще застане с полюса към Слънцето. След време ще се завърти на 180 градуса и екваторът отново ще съвпада с орбиталната плоскост, но Земята ще се върти обратно, а Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток. Магнитните полюси ще са сменили местата си. Ще се измени и земната магнитосфера.

Днес Венера е в това положение.

Преди да продължа трябва да направя едно уточнение. Двигателят на денонощното въртене на Земята не е оста, а магнитосферата. Не е ядрото, а Полето.

В древността, смяната на полюсите и посоката на въртене на Земята, заедно с нейната магнитосфера е изобразявано с два варианта на един символ — пречупеният кръст известен днес с името свастика.

Суастикха, асуастикха

Първият вариант, който днес е религиозен символ в будизма е наречен Су асти, което означава Добре. Ако искаме да определим това Добре в сегашно време, трябва да добавим и глагола съм, в сегашно време, трето лице, единствено число Добре е — Су асти е.

Това Су Асте е, както твърди Милош Сидоров е първообразът на съвременната българска дума щастие и аз съм напълно съгласен с него.

Какво символизира Су асти?

Погледнато от небесния север, сегашното денонощно въртене на Земята е Су асти — в правилна посока, от запад на изток.

Когато Земята, поради Третото движение се завърти на 180 градуса и застане в положение в каквото е сега Венера, погледнато от небесния север денонощното въртене ще бъде А Су асти. Земята ще се върти от изток на запад, а Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток. А Су асти означава Не е добре. Този вариант на пречупения кръст беше използван от нацистите.

След време Третото движение ще завърти Земята на 270 градуса, с другия полюс към Слънцето. Днес в това положение е Уран.

А когато Земята опише пълна окръжност по меридиана и се завърти на 360 градуса, екваторът отново ще съвпада с орбиталната и плоскост, а денонощното и въртене отново ще бъде Су асти.

Но тогава на Земята ще са настъпили съществени промени. Гравитацията ще е намаляла. Стойността на магнитосферата също. Условията на земната повърхност ще са различни от днешните. От това следва, че и животинският, и растителният свят на Земята ще са нови и видоизменени.

За наша радост, слънчевата активност все още се повишава в „нормални“ граници и предизвиква само смущения в транспорта, електроснабдяването, съобщенията и в човешкото здраве. Но при мощните звезди, които нямат химическа материя нещата стоят по друг начин.

Когато има струпване на звезди и няколко обикалят около една централна, обикалящите постоянно променят местоположението си една спрямо друга. С това се променя и влиянието им една спрямо друга, като следствие от непрекъснатото съпоставяне на полетата им и промяната на напрегнатостта.

Тъй като те са силно напрегнати физически системи и „излъчването“ им е мощно, символично това означава, че широкополата шапка е здраво закрепена за главата на човека и вятърът от централната звезда не може да я издуха. Но ако зад някоя от звездите мине друга звезда, тогава периферията на шапката ще бъде подложена на двоен натиск. Отпред, от централната звезда нагоре, а отзад, от третата звезда надолу.

Във Вселената всичко се намира във фино неравновесие и всяка рязка промяна довежда до сериозни последици. В нашия случай е достатъчна само лека промяна на наклона на периферията на шапката и ще последва действие с геометрична прогресия. Наклонът на полето на потърпевшата звезда ще се променя с увеличаваща се скорост, което ще предизвика съответно усилване на нейното „излъчване“. На практика това ще бъде избухване на свръхнова звезда.

В древността, в Индия, според книгата „Индийска митология“ това действие е описано така:

Вадждра е мълнията на Хиндра.

Това е оръжието което богът запраща по враговете си.

То е диск,

с дупка по средата

и се върти непрекъснато докато лети към целта.

През цялото време от него изскачат светкавици

и той заприличва на огнено колело.

Вадждра е това, което наблюдават астрономите по време на избухване на свръхнова звезда. Каква е мощта на Вадждра можем да научим от следния цитат от популярно списание (цитирам по памет):

Американски учени са наблюдавали в далечния космос с телескопа Хабъл избухването на свръхнова звезда. То било толкова мощно, че взривната вълна по пътя си запалила стотици нови звезди.

Ето, това е Вадждра.

При планетите Третото движение се извършва бавно и плавно, незабележимо за нас. При звездите бързо и рязко, забележимо за нас, но еднократно. В микросвета Третото движение се извършва рязко, бързо и многократно. Затова там може да се отчете и неговата честота, т.е. с каква скорост полето на ядрото ще се върти спрямо „посоката на вятъра“, последователно в положения: екватор с право въртене, северен полюс, екватор с обратно въртене, южен полюс и отначало.

http://pic.srv6.wapedia.mobi/thumb/692714432/bg/fixed/230/180/Dipole_field.jpg?format=jpg,png,gif

При позиция екватор с правилно въртене към „вятър отляво“, физическата система няма да „излъчва“.

Изразено чрез графиката синусоида, това ще е нулева пресечна точка.

При позиция северен полюс към „вятър отляво“, физическата система, освен собственото си „излъчване“ ще пропуска през себе си ГА и от слънчевия вятър защото магнитносиловите линии на полето при полюсите и съвпадат с посоката на слънчевия вятър, а „излъченото“ ще е отдясно, от южния полюс.

Изразено чрез синусоидалната графика това ще е най-високата и точка, плюс.

При позиция екватор с обратно въртене към „вятър отляво“, физическата система няма да „излъчва“.

Изразено чрез графиката синусоида, това ще е нулева пресечна точка.

При позиция южен полюс към „вятър отляво“, физическата система ще приема през северния си полюс, отдясно ГА и ще ги „излъчва“ през южния, ще е „запушена“ за слънчевия вятър защото магнитносиловите линии на полето при полюсите и са насочени срещу посоката на слънчевия вятър.

Изразено чрез синусоидалната графика това ще е най-ниската точка от синусоидата, минус.

Постоянното въртене и многократното повторение на горните четири позиции на физическата система се нарича РАДХА.

Синусоида

Съответствие на Третото движение, днес във физиката е честотата, електромагнитният спектър, а в древността бог РА.

Скоростта на Третото движение — честотата, следствие от взаимодействието между две физически системи е:

1. Съразмерна на разликата от големината на ядрата им.

2. Съразмерна на сбора от посоката и напрегнатостта на полетата им.

3. Обратно съразмерна на разстоянието между ядрата им.

При взаимодействие между звезда и фотон, фотонът в стремежа си за уравновесяване ще извършва едновременно радиално движение за установяване в равновесно положение и третото движение. На езика Бхаджа едновременността на двете движения ще се изрази с думата ВРАН. А Равновесното положение ще е ВРАНА.

Тъй като физическата система се състои от ядро и поле, едновременното радиално движение на ядрото на фотона към Равновесното му положение и Третото движение, извършвано от полето му, са причините за дуализма на светлината вълна — частица в съвременната физика.

Скоростта на Третото движение е честотата на вълната, а скоростта на Радиалното движение на ядрото към Равновесното му положение определя дължината и.

Съответствие на едновременното осъществяване на тези две движения — ВРАН в съвременната физика са електромагнетизмът, енергията. Електричеството в твърдата материя, а магнетизма в ефирната. Посоката на движение на ядрата определя вида на енергията: положителна — разпад или отрицателна — синтез.