Борис Балкх
Видовден (41)

§ 8. З — Изявената част от Закона. Човешкото познание.

З — За физиката: Идеен символ за изявената част от Закона.

З — За човека: Идеен символ за човешкото познание, паметта, съхранените сведения.

За придобитото по сетивен път.

ЗА — За физиката: Изявената част от Закона.

Звукът Б от Бхаджа е символ за Мъдростта вложена от Твореца в Единния природен Закон, който е съвършен и управлява всичко което се случва или би могло да се случи във Вселената.

Звукът Б е символ за идеалната, непроявена част от Закона, а звукът З е символ за изявената му „видима“ част — обективната Истина.

ЗА — За човека: Човешкото познание, паметта, съхранените сведения.

Нашата, човешката, субективната истина — познанието придобито по сетивен път.

За съжаление субективната ни истина е само малка част от обективната, но с общи усилия се увеличава.

Хората могат да достигат и до идеалните възможности от Закона — Б, теоретично, чрез своята мъдрост, а тя е различна от човешкото познание. Така твърди и Лао Дзъ:

Мъдрият не е начетен.

Начетеният не е мъдър.

Знаещият е ограничен в разбирането, тълкуването само на известните нему неща, а мъдрият разгадава същността на непознатото и достига в дълбочина до невидими, абстрактни идеи.

ЗАПАД — Днес това е една от четирите географски посоки на света. Част от плоска, двуизмерна система положена и ориентирана върху земната повърхност. Но светът е триизмерен и преди тази система да се приложи двуизмерно, географски тя е била триизмерна, астрофизическа и посоките са имали други направления. За това ни подсказват и думите изток и запад от съвременния български език.

Запад е вторият период от кръговрата, когато пространството се свива, а времето тече обратно.

Съществителното запад идва от глагола западам. Той е различен от падам. Могат да западат цели държави, райони, градове, стопански отрасли, родове, хора и т.н.

Това означава, че материята не само пада надолу, като се стича и втича в Черната дупка, но и че губи качества, свива се и изчезва. Този е западът за древните.

В подкрепа на това ще цитирам текст от свещената „Книга за долното полукълбо“ от древен Египет. Цитатът е от „Басня за слънчевата лодка“.

По принцип там става въпрос за Диханието на Брахма, разделено на двадесет и четири часа, като за долното полукълбо остават дванадесет. Ето какво пише за първия час:

1-я час на нощта. — Той слиза, този велик Бог, под земята, „арит“ на западния небосклон, който има окръжност 120 атруи; Боговете които са с него, минават в този арит. Той не се приближава до боговете на долното небе. Величието на този велик Бог достига тогава до Уер-нес (небето) в едно поле, 309 атруи дълго и 120 атруи широко. Нте-му-ра е името на това първо поле на долното небе. Хенба-в-ш-у е името на боговете, които са с него. Погребалните почести, които се получават на земята с облеклото на истината (мумията), се пренасят в голямото долно небе.

Ето и още един цитат от свещена книга на древен Египет. „Книга за излаза от деня“, погрешно преведена като „Книга на мъртвите“. Цитатът е от „Глава за обществото на боговете“:

О, ти, който установяваш намиращата се у мене тайна, произвеждайки преобразуванията, като Хепра, излизайки във вид на кръг за да осветяваш! Аз съм бил заченат на Западната част на Небето, аз давам светлина на душите в техния ковчег, аз хвърлям лъчи върху ония, които се намират затворени в клетка.

Аз приготвям добър път към вратите Тиау; върша това, защото придружавам оногова който е отпаднал и изнемощял, подкрепям го, защото онзи, който плаче е онзи от Западняците, когото спасявам, на когото аз съм Богът Акер от областта Акер.

ЗАР — За физиката: Изявяващата се част от Закона — ЗА се осъществява — Р.

ЗАР — За човека: Човешкото познание — ЗА се осъществява — Р.

Това е първообразът на висшите владетелски титли: в Асирия — Сар, в Рим — Цезар, във Византия — Кесар, в Австрия и Германия Кайзер, а в България — Цар.

Като се започне още от Сар Гон Първи в Акад и за всички изброени по-горе народи освен общата върховна титла се е запазила и закономерността тя да се извежда винаги като по-висша от името и отделната личност, заемаща този сан. Това е отличителна черта на държавотворните народи. За разлика от тях в туранските племена на преден план е изведена личността с неограничена власт. Такива са Чингис Хан, Отоман Хан, Митхат паша, Тосун бей.

ЗАРА — За физиката: Изявената част от Закона — ЗА е осъществена — РА.

ЗАРА — За човека: Човешкото познание — ЗА е осъществено — РА.

ЗАРА е първообразът на съвременните български думи заря, зора, озарявам.

ЗАРА — В книгата „Веда Словена“, в Толкованье, неразбрани речи пише:

Зара: значи биларин, кой-то гледа на звездите и познава какво ще бъде.

ЗАРАДХУСТРА — Когато изявената част от Закона — ЗА е осъществена — РА, при разполвяването — Д на възможностите — Х са уплътнени — У трите гуни — С, Сама гуна, Т, Тама гуна и РА, Рама гуна.

ЗАРАДХУСТРА, Заратустра — Име на древен персийски маг, мъдрец създал дуалистичното философско-религиозно учение известно като Зороастризъм.

ЗАРЕВ МЕСЕЦ — В книгата „Веда Словена“, в „Толкованье, неразбрани речи“ четем:

Есенскій месец кого-то зафащала зимата.

ЗДРАДЖ — За физиката: Когато изявената част от Закона — З се осъществява с пълна мощ и безусловно — ДРА, се проявяват и химически системи — ДЖ.

ЗДРАДЖ — За човека: Човешкото познание — З се осъществява с пълна мощ и безусловно — ДРА и се изявява — ДЖ.

Мъдростта, Истината от Закона — Б е идеална, невидима и непознаваема, а осъществената, изявената и видима част от Закона е достъпна и опознаваема чрез сетивата и разума, човешкото познание — З.

ЗДРАДЖ е първообразът на съвременната българска дума здрач — полумрак.

ЗДРАДЖА — За физиката: Когато изявената част от Закона — З се е осъществила с пълна мощ и безусловно — ДРА, са се проявили и химически системи — ДЖА.

ЗДРАДЖА — За човека: Човешкото познание — З се е осъществило с пълна мощ и безусловно — ДРА и се е изявявило — ДЖА.

ЗРА — За физиката: Първоизява — РА на изявената част от Закона — З.

ЗРА — Първоизява на човешкото познание.

ЗРА означава гледам, виждам и е първообразът на съвременните български думи зрение, прозрях, зрелост. А заедно с неговият синоним видя и производната му виделина стигаме до единствения обект на човешкото зрение светлината, в прекия и преносен смисъл.

Свет, в българския език означава светът и светлината.