Рей Бредбъри
Марсиански хроники (10)

Февруари 2002
Скакалците

Ракетите изгаряха сухите ливади, превръщаха скалите в лава, дърветата във въглени, водата в пара, разтапяха пясъка и кварца в зелено стъкло, което се пръскаше навсякъде като парчета счупено огледало, отразяващи ракетното нашествие. Ракетите пристигаха с барабанен грохот в нощта. Ракетите пристигаха като рояци скакалци и се настаняваха сред кълба от розов дим. А от ракетите се изсипваха хора с чукове в ръце — да придадат познатия им приличен вид на този чужд свят, да избият всичко необикновено; от устата им стърчаха гвоздеи, така че те приличаха на стоманенозъби хищници; гвоздеи, които те изплюваха в чевръстите си ръце, докато сковаваха панелни къщички и ги покриваха с летви, за да се укрият от страшните звезди, и поставяха зелени щори, за да се предпазят от нощта. И когато дърводелците бяха отминали бързешком, пристигнаха жените с цветните саксии и пъстри басми, с купища съдове и подхванаха познатия кухненски шум, за да заглушат тишината на Марс, която чакаше вън пред вратите и под засенчените прозорци.

В продължение на шест месеца на голата планета бяха издигнати десетина малки градове, пълни с безброй съскащи неонови тръби и жълти електрически крушки. Около деветдесет хиляди души пристигнаха на Марс, а на Земята мнозина други си стягаха багажа…