Рей Бредбъри
Марсиански хроники (5)

Март 2000
Данъкоплатецът

Той искаше да отлети с ракетата на Марс. Рано сутринта отиде на космодрума и започна да крещи през телената ограда на хората в униформи, че иска да отиде на Марс. Каза им, че е данъкоплатец, че се нарича Причард и че има пълното право да отлети на Марс. Не беше ли роден тук, в Охайо? Не беше ли добър гражданин? Тогава защо той да не може да отлети на Марс? Размахвайки юмруци, той им каза, че иска да напусне Земята; всеки здравомислещ човек искал да се махне от Земята. След около три години на Земята щяла да избухне голяма атомна война и той не искал да бъде тук, когато това се случи. Той и хиляди други като него, които имали малко ум в главата си, биха отишли на Марс. Питайте ги тях самите! Да избягат от войните, от цензурите, от бюрокрацията и военните служби, от правителства, без чието разрешение не можели нищо да предприемат и които контролирали и изкуството, и науката! „Вие може да си останете на Земята, ако искате!“ Той обаче бил готов да даде дясната си ръка, сърцето, главата, само и само да отиде на Марс! Какво трябва да направи, къде да се подпише, какви връзки трябва да има, за да стигне на Марс.

В отговор те само му се изсмяха през телената ограда. Освен това той съвсем не искал да отива на Марс, казваха те. Не знае ли той, че Първата и Втората експедиция пропаднали, изчезнали безследно? И че участниците в нея вероятно са загинали?

Но това още нищо не доказвало, никой не знаел какво точно се е случило, крещеше той, вкопчил се в телената ограда. Може там да има реки от мед и масло и капитан Йорк и капитан Уилямс просто не искат да се върнат. Така че — ще му отворят ли вратата и ще го пуснат ли в ракетата на Третата експедиция или той трябва да влезе насила? Те му казаха да си затваря устата.

Той видя как космонавтите тръгнаха към ракетата.

— Почакайте! — извика той. — Не ме оставяйте тук, в този ужасен свят, аз трябва да се махна оттук; скоро ще започне атомната война! Не ме оставяйте на Земята!

Те насила го издърпаха настрана от оградата, тръшнаха вратата на полицейската кола и го откараха в утринния час. А той притисна лице до задното прозорче и тъкмо преди колата да завие по един хълм, видя червените пламъци, дочу силното бучене и усети мощното сътресение — сребристата ракета се стрелна нагоре, оставяйки го на тази незабележителна планета Земя, в това незабележително понеделнишко утро.