Реймънд Фийст
Измяната (22)

Епилог
Посвещение

Арута вдигна чаша.

— За Горат!

Всички в шатрата също вдигнаха чаши и повториха в един глас:

— За Горат!

И пиха в негова чест.

Пъг им бе разказал за последните мигове от схватката и как той и Оуин бяха разиграли едно доста сложно представление, за да докажат на моределите, че Мурмандамус най-сетне е мъртъв. Не пропусна да им разкаже и за саможертвата на Горат, която бе изиграла решаваща роля.

Когато свърши с разказа, Арута помисли за момент и след това каза:

— На пръв поглед ми се струва странно, че един член на Братството на Тъмната пътека е способен на толкова благородна постъпка, но няма друго определение за делата му. Ще призная, че таях известни подозрения, когато го пратих с Джеймс и Локлир. Не можех да се отърва от мисълта, че това е поредният коварен план на пантатийците. Оказа се, че греша.

— Постът ти изисква да си винаги нащрек — успокои го Мартин. — Такъв е дългът ти към Кралството.

Арута отпи от виното и кимна на брат си.

— Може и да е така, но ми се струва, че промених изцяло мнението си за Братството на Тъмната пътека.

— Ще позволите ли, ваше височество? — намеси се Оуин.

Арута даде знак на младия магьосник, че може да говори.

— Прекарах с Горат няколко седмици в неговата родина и ще ви кажа, че е съвсем различна от онова, което си представях. — Той им разказа за човешките поселища, където хората живееха в мир с моределите. Макар обитателите на тези селища да се водеха ренегати, този факт все пак недвусмислено сочеше, че мирът между двете раси не е непостижим. — Може пътят, който са избрали, да ни се струва чужд и враждебен, но не до такава степен, че да не сме в състояние да го приемем. Запознах се с жените на Горат и Делекан — последната е могъщ вожд и ръководи с твърда ръка, а същевременно се отличава със забележителна хубост. Дори ни помогна, защото всичко, което иска, е да запази народа си от бедствия. — Оуин въздъхна. — Когато за пръв път се срещнах с Горат, той каза, че никога няма да разберем сънародниците му. Може би беше прав, но поне се научих да ги приемам такива, каквито са.

— Жалко, че не всички са като него — въздъхна Арута. — Тогава животът в Кралството щеше да е много по-спокоен. Но въпреки победата не бива да забравяме тези дни на премеждия. Трябва да сме готови, в случай че тъмните сили отново се надигнат, инак смъртта на храбреците ще се окаже напразна. Горат ще бъде запомнен не като предател на своя народ, а като герой на хората и моределите. Той умря, за да спаси и едните, и другите.

— Жалко, че не можа да доживее остатъка от живота си в Елвандар — рече натъжено Оуин.

— Това не е решение, което може да бъде взето по желание — каза Мартин. — Агларана беше права — той все още не се бе завърнал напълно и тъкмо омразата му към Делекан му пречеше да се присъедини към еледелите.

— Аз пък съжалявам, че не можах да присъствам на твоето малко представление — обърна се Арута към Пъг.

— Не беше точно мое. Всъщност беше на Оуин — уточни Пъг. — Никога не съм бил голям майстор на илюзията, докато младежът е учил тези неща съвсем наскоро в Звезден пристан. Той изработи образа на Мурмандамус — по мое описание, разбира се. Останалото свърши Оракулът. Надявам се, че номерът ще мине.

— Без никакво съмнение — обади се Мартин. — Бях на десетина крачки, когато чух двама войници да разказват на Мороулф за смъртта на баща му и за края на Мурмандамус. Личеше си, че вярват напълно на онова, което са видели. Дори Нараб бе готов да повярва на историята. Струва ми се, че моределите вече няма какво да търсят в Сетанон. — Мартин остави чашата си и добави: — Време е да си вървя. Чака ме дълъг път до Елвандар, а след това и до Крудий. Ще ида да се наспя, че утре рано сутринта потеглям с моите приятели елфите.

Арута стана и прегърна брат си.

— Напоследък се виждаме все по-рядко.

— Ела в Крудий. Вземи и Анита, Боррик, Ерланд и Елена. И ще останете поне месец.

— Най-много две седмици, и то след като се роди бебето.

— Пак ли ще има бебе? — рече ухилено Мартин. — И кога смяташе да ми кажеш?

— Предполагам — отвърна с усмивка Арута, — че в Крудий вече те очаква писмо с кралски печат и сигурно вече щеше да си го прочел, ако не се бе запилял из горите с твоите приятели елфи.

— Ако не се бях запилял — повтори думите му Мартин, — тези двамата — той посочи Джеймс и Локлир — никога нямаше да се доберат до машината на разлома и да я разрушат. А горите и сега щяха да гъмжат от моределите на Делекан. — Той сниши глас: — А аз нямаше да намеря Нараб и да му помогна да открие Мороулф. — Смени темата и продължи с ведър глас: — Избрахте ли вече име?

Арута кимна.

— Ако е момиче, ще го наречем Алисия, като майката на Анита. Ако пък е момче — Николас, на прадядото.

— Ще очаквам с нетърпение вестта за раждането.

Арута прегърна отново брат си и отвърна:

— Не се и съмнявам. Пази се и предай обичта ми на Бриана.

Мартин излезе, а Арута погледна сънените скуайъри и каза:

— Нашите младоци са доста изморени. Какво смяташ, Пъг?

— Мисля, че вълшебната билка, дето им я е дал твоят знахар, вече не действа. И примка да им окачиш на шията, няма да ги събудиш.

— Радвам се да го чуя — рече Арута. — Значи няма причина да им се разсърдя. — Той се обърна към Оуин. — А с теб какво да правим?

— Ваше височество, отдавна трябваше да съм се прибрал у дома и ме чака един доста сериозен й неприятен разговор с баща ми. Напоследък нещата между нас не вървяха никак добре, а сега колкото повече се бавя, толкова по-голям ще е гневът му.

Арута се почеса по брадичката и рече:

— В такъв случай проблемът може да се реши с един добър кон и шепа жълтици, които да ти осигурят топла постеля по пътя. Освен това смятам да пратя писмо до баща ти, в което да изразя личните си благодарности на сина на барона на Тимонс за достойната му служба на Короната. Ще препоръчам също, ако баща ти не може да ти намери някоя подходяща служба, да те прати при краля, за да служиш на Короната в Риланон. Освен това ще изпроводя вест до брат ми да те вземе при себе си, веднага щом се явиш. Ако наистина го искаш, сигурен съм, че ще се намери място за един умен младеж като теб.

Оуин се усмихна. Със сигурност гневът на баща му щеше да се изпари в мига, когато прочетеше това писмо. Без да се брои дори препоръката до краля. Сега вече завръщането му в родния дом щеше да е направо триумфално.

— Благодаря ви, принце.

— Арута — намеси се Пъг, — трябва да поговорим за онова, което се случи в Сетанон, и за мерките, които се налага да вземем, за да не се повтори. — Той сдържа с мъка прозявката си. — Но първо — лека нощ.

Останалите също пожелаха лека нощ на принца и напуснаха павилиона. Пъг тръгна с Оуин към шатрата, която им бе отредил Арута. Когато влязоха, попита младежа:

— Какво ще правиш, когато се прибереш?

— Не зная още — отвърна Оуин. — Но едно съм сигурен — животът ми никога вече няма да е същият. Когато преживееш толкова много неща… не може да не претърпиш промени.

Пъг го чукна с пръст по челото.

— Тук имаш твърде много, за да не го използваш. Върни се в Звезден пристан. Така ще помогнеш никога вече да не се изправяме срещу побъркани магьосници като Макала.

— Не зная — рече Оуин. — Ще ми се да науча нещо повече за тези сили, дето дремят в мен, но преди това ще трябва да изслушам тежката дума на баща ми за бъдещето ми.

— Такъв е дългът на всеки истински благородник — рече Пъг. — Поне ще имаш време да обмислиш внимателно всички възможности, а без съмнение има доста неща, за които можеш да помислиш.

— Без съмнение — повтори като ехо Оуин. — Да ти кажа право, една от причините да напусна Звезден пристан беше обстановката там. Двамата кешийски студенти, Корш и Ватум, сформираха група от свои последователи и се готвеха да създават сериозни проблеми на останалите. Някой трябва да се погрижи да разтури всички тези фракции.

— Готов съм, само дето не знам как точно да постъпя — въздъхна Пъг.

После седна на леглото си, а Оуин почна да спуска завеските на прозорчетата. За миг спря и се загледа към притихналата гора отвъд лагера. Чуваха се гласовете на войниците, събрани около огньовете, а над дърветата ярко блещукаха звезди.

Помисли си за Горат и се зачуди дали най-сетне се е събрал със своите Майки и Отци, или пък е попаднал право на Блажените острови.

„Където и да си — помисли си Оуин, — никога няма да бъдеш забравен. — И добави: — Приятелю.“

Отиде до леглото си и се изтегна. Въпреки пороя от въпроси, които не му даваха покой, сънят го обори бързо.

Загледан в младия магьосник, Пъг си спомни времето, когато беше на неговата възраст и трябваше да се бори срещу противници, които Оуин сигурно, дори не можеше да си представи. Зачуди се какъв ли избор ще направи младият магьосник.

Какъвто и да беше, едно бе сигурно — сега домовете на всички бяха в безопасност. Известно време се порадва на мисълта, че Гамина вече си е у дома и че той скоро ще се събере със семейството си в Звезден пристан. С тази мисъл в ума Пъг постепенно се унесе в сън. Сънят му бе дълбок, продължителен и спокоен.