Христо Пощаков
Търговска одисея (7)

7.

— Един домакински робот, два кухненски шкафа, три хладилника, една прахосмукачка, една машина за сухо пране, една шевна машина и три автоматични масажьора — каза на сутринта Бени. — Едва ли има нужда да споменавам за отварачките за консерви и сгъваемите ножчета — размаха той пластмасовото листче с данните от последната инвентаризация, извадена от компютъра — Знаеш ли какво означава това?

— Какво? — попита на свой ред съдружникът му и изпи последния остатък в бутилката, останал от снощи. — Не ме гледай така, няма повече.

— Какво ли? — ядоса се Бени. — Това означава, че почти нямаме стока, а ти се правиш на по-тъп, отколкото си в действителност. — Не си ли чувал за древния закон „стока-пари-стока“? Определил го е древен мислител, наречен Маркс. Но тази последователност при нас е на път да се скъса.

— С каква сума разполагаме по сметка? — запита унило Олк и погледна със съжаление към празната бутилка.

— След направените последни разходи, с четиристотин осемдесет и пет хиляди галакси.

— Не са малко пари — каза Олк. — Равняват се на почти две средни заплати, получавани на някоя високо технологично развита планета и ние сме ги изкарали.

— Нещастник — заяви Бени. — Ако някъде не намерим нещо захвърлено или на съвсем евтина цена, направо сме загубени. Трябва да посетим някое небесно тяло заселено с технологично напреднали същества, за да напълним складовото си помещение. Искам да се насочим към нова, все още не посетена от нас планета. Сядай да се ровиш из информационните масиви в хипермрежата, докато аз преглеждам електронния си справочник.

Олк се завря в командната каюта, а Бени остана в общото помещение, наведен над малкият плоския екран в ръцете му. Следващият час измина в тишина.

— Намери ли нещо подходящо? — извика Бени по някое време. — От този справочник не може да се разбере много, сто процента съм сигурен, че вече е остарял. Хипервръзките винаги осигуряват по-сигурна и по-точна информация.

— Какво ще кажеш да посетим Проксима 1, Проксима 3 и Проксима 6. Населени са от една и съща, високо-технологична цивилизация, която доста отдавна е станала член на Галактическата Общност. Само че съществува една малка подробност: за да се разхождаме по повърхността на тези планети, трябва да притежаваме кислородни балони, защото местните атмосфери са отровни за нас.

— Не можем да си позволим да харчим излишни средства — каза Бени. — Вероятно на тях кислородът е скъп продукт и нищо чудно да е предмет на импорт, най вече за технологични цели. Потърси някоя друга планета, чиито газов състав да е годен за дишане.

— Ще трябва да почакаш. Най-добре да поверя тази задача на бордовия компютър. Ще му задам следните параметри: кислородна атмосфера, гравитация в границите до плюс-минус 20% от нормалната за нас и висок средностатистически доход на местното население. Съгласен ли си?

— Да — съгласи се Бени, защото предложението му се стори добро.

След около десетина минути, компютърът определи няколко светове, отговарящи на заданието. Наричаха се Анитра, Бетомал и Еридан 3 и бяха подредени по азбучен ред. И те решиха го следват.

Анитра се оказа планета на цивилизация развила супертехнологии. Корабът им бе сканиран още преди да се приземи на нея и сивите дребни същества с големи очи, които ги посрещнаха на митницата направо им връчиха документ, на който бе написано „нищо съществено за деклариране“, след това им дадоха карта от неизвестен материал, която се активираше чрез докосване на долният й десен ъгъл. Както им обясниха, преди да напуснат митническата зона, тя съдържаше всякаква необходима за един чужденец информация, свързана с пребиваването му на тази планета, по-специално за ползване на подземен и надземен транспорт, хотели и местни забележителности. За тяхно голямо неудоволствие, на Анитра не съществуваше тържище.

— Какво ще правим? — попита Олк, след като излязоха от сградата на космодрума. — Ще продължаваме ли нататък или ще останем тук за някой друг ден?

— Ако намерим складове за отпадъци, несъмнено ще попълним асортимента на стоката ни — отвърна Бени. — Предлагам да останем поне за два-три дена, после ще продължим. Тези сиви същества ми се сториха доста учтиви, не вярвам да срещнем каквито и да е неприятности. Всичко тук ми изглежда прекалено цивилизовано. Хайде да активираме картата, която ни дадоха.

Той докосна левият долен ъгъл на плочката и в пространството над нея възникна холограма с икони, под които се мъдреха надписи, изписани на отлична космолингва.

— Как ли се борави с нея? — зададе резонен въпрос Олк. — Не виждам нито курсор, нито средство за неговото придвижване.

— Изговаряте на глас това, което ви интересува — отвърна картата с равен тон.

— Най-близкият и най-евтин хотел — каза Бени.

— „Белвю“ — отвърна картата и веднага показа изображение на конгломерат от постройки, заснети от птичи полет, след това се появи сградата на хотела, последва преглед на вътрешното обзавеждане на хотелските стаи и списък с цените на предлаганите услуги. Най-евтиният хотел не се оказа от много евтините.

— Искате ли да ви поръчам транспорт до „Белвю“? — попита картата.

— Да — потвърди Бени след известен размисъл.

— След три минути и четиридесет и две секунди унифицирано време, при вас ще пристигне аеротакси. Местоположението ви е установено.

През първия ден на престоя си, Бени и Олк се наслаждаваха на предложения комфорт, след това пристъпиха към основната си задача, но останаха безкрайно разочаровани. Всички производствени предприятия на планетата използваха безотпадна технология, а думата „брак“ беше неизвестна. След като се изхвърляха от употреба, старите модели битова техника задължително подлежаха на рециклиране. Когато двамата съдружници разбраха, че няма какво повече да правят на Анитра, сметката им бе намаляла с около сто и петдесет хиляди галакси.

 

Бетомал се оказа населена с някакви много интелигентни същества, които не подлежаха на определение от човешка гледна точка. Бяха безформени, донякъде слизести и изглеждаха като големи амеби. Общуваха помежду си чрез различни видове припламвания, които се появяваха в прозрачните им тела между вътрешните им органи. Автоматичният преводач се оказа безпомощен, комуникацията с тях се осъществи чрез екраните, на които разговорът се водеше на писмена космолингва. Вещите, уредите и битовата техника, които се предлагаха на тази планета изглеждаха неприложими за която и да е част на познатата галактика. Двамата вехтошари се принудиха на направят ремонт на един от стабилизаторите на кораба и банковата им сметка изтъня допълнително. Когато най-сетне бяха готови да напуснат тази иначе гостоприемна планета, изпитаха чувство на облекчение.

— Сега накъде? — попита по навик Олк.

— Да тръгваме към третата от списъка — изпъшка Бени. — Дано този път да имаме повече късмет, защото работите ни вървят от зле по-зле.

— Дай ми координатите й и отивай да подготвиш импулса за скока. Как се казваше? Аха, сетих се. Еридан 3 — отвърна си сам съдружникът му.

 

Космодрумът на ериданците изглеждаше съвсем приличен, дори надминаваше очакванията. Те забелязаха около себе си изящните силуети на няколко кораба от несъмнено по-висок и по-луксозен клас, а площадките за приземяване бяха снабдени с идеално гладки керамични покрития. Машината с метално-сив отблясък, която се появи от един от многобройните изходи на невероятно дългата сграда бавно и спокойно се плъзгаше над терена и беше явно, че се насочва към тях.

— Дори и най-простите им транспортни средства притежават гравитационно-вълнови двигатели — отбеляза Олк. — Тази цивилизация изглежда много напреднала.

— Не съм предполагал такова технологично развитие за един сравнително нов член на Общността, но както виждаш, всичко е възможно. Компютърът най-сетне ни насочи към подходяща планета — отвърна му Бени. — Да видим какво ще излезе от това посещение.

Красивата транспортна машина спря пред кораба им и от нея излезе антропоидно на вид същество, облечено в стегната и красива униформа. Ръцете му бяха с по четири пръсти и кожата беше с зеленикав оттенък. Носът му се заместваше от два кръгли отвора, вместо ноздри, а над тях, между очите му, се забелязваше някакво подобие на трето око, впрочем при по-подробно разглеждане би могъл да бъде и друг орган. Не им беше известно, за какво точно служеше, но в момента това нямаше значение. Като цяло, от съществото се излъчваше приветливост.

— Имате ли стока за обмитяване? — зададе посрещачът им стандартен въпрос на завалена, но достатъчно разбираема космолингва, а звуците на речта излязоха от почти незабележимата тясна цепка под дупките на ноздрите му, която явно служеше за уста. — Превозвате ли забранени за внос наркотици и храни?

— Не — отвърна Бени. — Заповядайте да направите оглед.

Митничарят се отзова на любезната покана и набързо огледа товарния отсек на трюма, но вехториите, останали в него явно не го впечатлиха. След като завърши огледа, той не поиска да заплатят вносно мито, но попита как да отбележи в портативния си регистратор целта на пристигането им и накрая записа: „търговия със стари вещи“. Ериданецът се взря в написаното и тънката цепка на устата му се разтегна присмехулно. Бени и Олк знаеха от опит, че много от съществата, обитаващи вселената имат склонността да се смеят, макар да го изразяваха по различен начин. Но антропоидният пред тях направо се заливаше от смях.

— Стари вещи ли?! Ха, ха ха! — затресе се той гръмогласно и се хвана за издутата средна част на тялото си, която вероятно беше корем. — Какви ли не смахнати личности се скитат из космоса! Та ние можем да ви засипем с тях, дори ще ни направите услуга. Рудните запаси на планетата ни са толкова богати, автоматичните заводи непрекъснато бълват метали, пластмаси и какво ли не още, а производителите на всякакъв вид техника и продавачите едва смогват да отправят в цеховете за преработка на отпадъци старите модели, дори някои плащат за това. Ако пристигаха повече такива като вас, щяхме да сме щастливи да се освободим от планините остарели модели, които буквално ни затрупват. Но като гледам обема на трюма ви, не мисля, че може да натоварите кой знае колко. Въпреки това, ще ви дам връзка с гилдията на търговците, те ще бъдат щастливи бързо да се отърват от боклуците си.

— Покорно благодарим за оказаното съдействие — произнесе радостно Бени и потри ръце.

Търговецът с когото първи се свързаха се казваше Крумха. Той пристигна за броени минути с огромно товарно возило, напълнено с всякакви, съвсем привлекателни на външен вид лъскави неща. Крумха беше доста словоохотлив и говореше на съвсем сносна и разбираема космолингва. При по-подробно разглеждане, вътрешността на превозното му средство откриваше невероятно привлекателна гледка. Добре подредените редици от определено битова техника се състоеше от редица машини, уреди и апарати, които изглеждаха съвсем като нови. Бени и Олк се спогледаха и им се прииска да изреват от радост. Несъмнено този път вехтошарското щастие ги бе посетило.

— Бихте ли обяснили за какво служат всички тези красиви неща? — попита Бени с разтреперан глас.

— Това лъскаво нещо е синтезатор за храни — започна ериданецът с обясненията си и посочи едно от няколкото устройства или по-скоро машини, която светеше с полираните си метални повърхности. Способен е да ги произвежда във всякакъв състав, годен за консумация от повечето съществуващи раси в галактиката.

Бени и Олк се спогледаха. Въпреки многобройните им предишни посещения на различни планети, те се срещаха с подобно вехтошарско богатство за пръв път.

— Храните могат да бъдат създавани с всякакъв състав — продължи Крумха. — На органична и неорганична основа, напълно годни за всяко същество, обитаващо вселената. До него се намират машини за тъкани, която работи на същия принцип. Тези по-малки квадратни неща са микровълнови печки, а още по-малките до тях произвеждат обувки, чанти и много други по-дребни аксесоари, които се употребяват в бита, но само в единични бройки и по предварително зададен дизайн. Всеки от бъдещите им притежатели е в състояние да подбере цветовата им гама, материалът, формата и опаковката на изделието, ако от има нужда от такава, когато то се произвежда за подарък. Миникомпютърът с цветен дисплей сам предлага стотина хиляди варианта на изпълнение, но всяко същество може да си направи допълнителни комбинации между тях. Нашата цивилизация почива на принципа на строгата индивидуалност; серийното производство на вещите, предназначени за личния бит, не се предпочита. Трите големи шкафа в дъното на карусерията изработват всякакъв вид облекло, съобразено със собствената фантазия на неговия автор. Тъканите се вкарват в долните им магазини, след това вградените процесорни системи заснемат основните параметри на тялото на някое същество и се пристъпва към творчески процес, съобразен с последните модни тенденции или с традиционен начин на обличане, типични за дадена зона в нашата галактика. Самият процес е програмиран с хиляди спомагателни варианти, например, в зависимост от особеностите на заредената тъкан се предвижда нейното допълнително оцветяване или орнаментиране. Като цяло, създаването на строго персонално облекло е много забавен и увлекателен.

— Какви чудесни неща — изцвили възторжено Олк, но Бени тайно го ритна по кокалчето на ходилото, тъй като проявената емоция бе във вреда на предстоящата сделка. Той се обърна към Крумха и го попита:

— Каква е общата цена на предлаганата от вас стока?

Ериданецът се замисли, като че ли мислено пресмяташе нещо наум.

— Един милион галакси. Имайте предвид, че на такава цена направо ви подарявам всички тези полезни устройства.

— Не е ли доста надута? Струва ми се, че… — понечи да възрази Бени, но фразата му бе прекъсната от пристигането на няколко товарни превозни средства, които застанаха амфитеатрално около кораба им, в съседство до вече пристигналото. Капаците на каросериите им се разтвориха и разкриха добрия изглед на множество други лъскави и приятни за окото неща.

Сънародниците на Крумха се измъкнаха от кабините за управление на машините си и не след дълго между тях избухна ожесточена препирня, която макар и проведена на непознат за вехтошарите език, приличаше на поток от взаимни заплахи. Тонът на разправията се повишаваше непрекъснато, по някое време Бени и Олк помислиха, че ериданците скоро ще се хванат за гушите и в суматохата, самите те могат да пострадат.

— Почакайте! — извика Бени, който беше на мнение, че е по-опитен и по-мъдър от Олк. — За какво се карате?

Разправията временно престана и един от участниците в нея поясни:

— Според нашите закони, Крумха няма никакви приоритетни права за продажба, вие двамата също не спазихте местния закон за защита на конкуренцията. Добре, че нашите спътникови наблюдателни системи, свързани с общо-планетната система за сигурност, бързо откриха опита му за измама и предадоха информацията в търговската гилдия.

— Защо се обърнахте само към един търговец? — отправи въпрос към тях едър ериданец, който въпреки различията на израза на лицето му с човешкото, изглеждаше извънредно ядосан. Сякаш всеки момент щеше да се нахвърли върху двамата вехтошари и да употреби юмручни удари.

— Не бяхме запознати с вашите правила! — извикаха в хор Бени и Олк. — Молим да бъдем извинени!

— Незнанието на законите не оневинява техните нарушители! — изрева грамадният ериданец. — Доколкото зная, това правило е валидно във всяко кътче на познатата галактика!

— Това вече сме го чували — промърмори Бени.

— Добре, какво трябва да направим, за да поправим допуснатата от нас грешка? — попита невинно Олк. — Вече помолихме да ни извините.

— Веднага да пристъпим към търг — отвърна примирително ериданецът. — На Еридан 3 няма фиксирано тържище, но законът позволява всяко място да се превръща в такова, след събиране на не по-малко от трима конкуренти. Предлагам веднага да пристъпим към търг, в противен случай ще отговаряте пред местните власти. Възможно е превозното ви средство да бъде конфискувано, а после вие до края на живота си да гниете някой от нашите социални приюти. — И този тук, също ще отговаря — посочи той Крумха.

— Не се сърдете, моля ви — рече Бени. — Нека да стане така, както предлагате, още веднъж моля да бъдем извинени за нашето незнание. Предполагам, че всеки ще обяви общата цена на стоката, която е донесъл. От каква сума да започнем?

Крумха изглеждаше напълно вбесен, но отсече:

— От един милион галакси.

— Деветстотин хиляди — намали съседа му по превозно средство. Беше по-дребен ериданец, с по-тъмно зеленикава кожа.

— Осемстотин — лаконично произнесе стоящият до него.

— Шестстогин и петдесет хиляди, Тараот да ви отнесе в нищото — изрева Крумха.

— Триста хиляди — каза злобно едрият ериданец, макар досега да изглеждаше невъзмутим.

— Двеста и петдесет — заяви един от пристигналите, който досега беше мълчал.

— Двеста хиляди — едва не проплака Крумха. — Толкова ще дадат и в предприятията за преработка на отпадъци, а аз все пак пристигнах първи и мога да имам някакви претенции.

— Донякъде има право — отбеляза дребният ериданец с по-тъмната кожа. — Предлагам да си тръгваме. Търгът се проведе, законът е спазен и като гледам скапаният им кораб, трюмът му едва ли ще побере товара и на едно транспортно средство. Не виждам смисъл да продължаваме.

— Тараот да ги отнесе в нищото! — повтори плачевно Крумха, след като конкурентите му се разотидоха.

Изглежда че на Еридан 3 не съществуваше по-страшна ругатня.

Бени и Олк съчувствено го придружиха до командната каюта, където включиха хипербанковата връзка и преведоха сумата. Вече се чувстваха съвсем щастливи, но гледаха да не го показват. В това време товарният робот приключи с претоварването на закупената стока.

— Да се сбогуваме с този добър ериданец — предложи Бени. — Повече от сигурно е, че скоро отново ще посетим тази мила планета.

— И аз така мисля — съгласи се Олк. — Само че забравихме да попитаме Крумха за начина на въвеждане в действие на хубавата и полезна техника, която закупихме. По никоя от лъскавите машини не видях сензори за пуск и стоп, нито пултове за извикване на програмите им.

— Изглежда изпуснахме най-важното — затюхка се съдружникът му. — Как може да сме толкова прости? Обезателно трябва да го попитаме, преди да си е тръгнал!

Крумха изглеждаше извънредно изненадан от зададения въпрос.

— Тук всяко дете знае как да борави с тях — насмешливо отвърна той. — Просто си помисляте, че те трябва да се включат и те започват да функционират. После започвате да им давате мислени заповеди, свързани с изпълнението на поръчката. Изключват се по същия начин.

Докато ериданецът се отправяше към товарното си превозно средство, той изглежда се сети за цената на продажбата и отново доби ядосан вид.

— Не ни се сърди! — извика след него Бени. — Би трябвало да ти е ясно, че нямаме вина за станалото.

— Довиждане! — провикна се Олк. — Пожелавам ти всичко най-хубаво и сигурно отново ще се срещнем.

Крумха махна с ръка и изчезна в кабината на возилото си. Така и не стана ясно дали остана със същото настроение.

— Знаеш ли, че поради последните събития изпитвам остър глад — каза Олк. — А хранителните концентрати, с които разполагаме, доста отдавна са ми омръзнали. Защо да не наредим на робата да извади един синтезатор на храни от трюма и да го донесе в общото помещение? Нека да се нахраним като хората, преди да тръгнем нанякъде.

— Прав си — съгласи се Бени. — И без това не е лошо да го изпробваме. — Можем да го накараме да произведе сандвичи с шунка или пилешко филе, които ще ми се отразят много добре. Повикай робота!

След като приключиха с тази операция, те затвориха входния шлюз, върнаха се обратна по късия коридор и не след дълго се изправиха пред чудесната машина, способна да произведе всичко, което се ядеше в галактиката.

Олк се изправи пред лъскавото й тяло и отправи мислена заповед, но това прекрасно домакинско чудо не искаше да се включи. Идеята за вкусен сандвич заседна в съзнанието на русия вехтошар и предизвика отделяне на слюнка в устата му, а той я преглътна в приятно очакване. Единственият индикатор на синтезатора примигна и на цветният дисплей под него се мярна някакъв неизвестен символ, после и двете устройства на синтезатора угаснаха. Магазинът на прецизната машина остана затворен и мечтаният сандвич не се появи.

— Опитай ти, с мен нещо не се получава — подкани Олк съдружника си, който направо изглеждаше възмутен.

Бени сбърчи вежди и отправи най-могъщата мислена команда, на която беше способен. След като индикаторът светна, той си представи огромен сандвич с апетитна миризма, който би следвало да бъде и леко затоплен. Индикаторът отново примигна и по дисплея отново се мярна някаква бледа форма, но след това признаците на живот в машината изчезнаха.

— Дявол да го вземе! — изруга Олк. — Да не би този мошеник да ни е измамил?

— Да слезем в трюма и да изпробваме и останалата стока. Нищо чудно този синтезатор да е бил повреден, но има още няколко. Не забравяй, че купихме всичко на старо и при това много евтино.

Те се спуснаха в товарния отсек и започнаха изпитанията. Останалите синтезатори упорито се съпротивляваха да ги нахранят. Пробите с машините за тъкани доведоха да същия резултат, той не се оказа различен и при микровълновите печки, апаратите за персонални аксесоари и шкафовете за производство на модно облекло.

Съдружниците се спогледаха доста унило.

— Измамили са ни, казах ти! — настоя Олк. — Напоследък навсякъде срещаме гадни мошеници. Още като го видях този Крумха, нещо в него съвсем не ми хареса. Последните ни парички пропаднаха!

— Не мисля, че е така — възрази Бени. — Ериданецът ми се стори много почтен, а сам виждаш, че машините изглеждат съвсем като нови. Вероятно причината е съвсем друга.

— Каква?

— Въпреки че тази планета се обитава от антропоидни същества, подозирам, че нашите и техните мозъци не работят в еднакъв режим. Може би амплитудите на излъчваните от нас мисловни вълни са различни, затова придобивките ни отказват да работят. Вероятно това се дължи на различния тип невронни връзки, синапси и аксони в нашето и тяхното сиво вещество или кой знае по каква друга причина. Не съм специалист по невро-физиология, но се досещам. Структурата на ериданския мозък несъмнено се отличава от човешката, а покупката вече е направена. Струва ми се, че няма да бъде много прилично, ако отново потърсим Крумха, за да му върнем закупеното, а той да ни върне парите. Не забравяй, че купихме всичко безкрайно евтино.

— Какво ще правим, тогава? И с тази проклета стока, и с липсата на пари?

— Или ще търсим планети с население годно да приведе тези иначе чудесни неща в действие, или ще прилъжем по същия начин представители на някоя по-изостанала в технологично отношение цивилизация, а такива дал Бог. Ще ги измамим по същия начин, както нас ни прекараха. Впрочем аз и досега не съм уверен дали са ни излъгали или не. Все пак ми се стори, че този ериданец беше изключително коректен. Сега ти предлагам да отидеш в командната кабина и да потеглим нанякъде. Няма никакъв смисъл да оставаме тук и да предизвикаме излишни разправии. Не си въобразявай, че ще можем да развалим сделката с Крумха, той вече си прибра парите по неговата банкова сметка и по галактическите закони, тя се смята за сключена. Нямам намерение да се унижавам с молби да бъде развалена. Избери някакви пространствени координати и да тръгваме.

Двамата вехтошари мрачно поеха разпределените между тях задължения. Олк се настани пред пулта за управление и се приготви да включи системата за ориентация и гравитационно-вълновото устройство за издигане над планетата, а Бени се зае с подготовката на импулса за хиперпространствен преход. Изминаха няколко минути и физиономията на изпълняващия длъжността навигатор смени вида си. Цялото му лице вече представляваше грозна гримаса.

Минутите изминаваха, корабът продължаваше да стои на мястото си и Бени реши да види какво става.

— Защо се мотаеш? — попита той, след като се вмъкна в командната кабина.

— Проклет ден! Проклети ериданци, проклет късмет! Системата за ориентация е излязла от строя, отказва да приема предварително зададени координати. Ние все още сме в състояние да се отправим нанякъде, но няма да знаем къде отиваме. При този повреда, компютърът ще избира произволни параметри, фиксирани в паметта му. Все някъде ще отидем, но като си помисля за вероятната сума, необходима за ремонта на системата, направо настръхвам. Вече нямаме средства и не можем да го извършим, докато се намираме тук.

— Е, нещата можеха да бъдат и по-лоши. Нали ако тръгнем, все някъде ще пристигнем? — почеса Бени дясното си ухо. — Трюмът е пълен със стока, имаме много неща за продаване, а и друг път сме изпадали в затруднено положение, но винаги сме излизали от него. Не се ядосвай, все някъде ще успеем да извършим продажби и да направим ремонт. Хайде, стартирай, че се чувствам като муха залепнала в мед.

 

Хиперпрехода ги захвърли в околностите на слънце, придобило червеникав оттенък. Планетата, към която се насочиха светеше в космоса в тъмно-синьо, но несъмнено на нея съществуваше разумен живот. Макар и произволно избрани, координатите на системата не бяха в състояние да ги изпратят в някой ненаселен свят. Корабът им премина йонна тяга, те преминаха покрай луната на планетата, която светеше в черното пространство с цвят на портокал и след около два часа навлязоха в стратосферата на кълбото под тях. Гравитационно-вълновото устройство се включи в режим на забавено ускорение и те започнаха приземяването. Не можеше да се отрече, че двете небесни тела, които се забелязваха на обзорните екрани, не бяха красиви.

— Прекрасна гледка! възхити се Бени. — Жалко, че централното светило на тази система е започнало да умира. Вярно, че то може и да е повишило инфрачервеното си излъчване, но за всеки случай насочи кораба към екваториалния пояс на планетата, там със сигурност ще ни бъде по-топло.

Олк скоро влезе във връзка с местен диспечер, които говореше на архаична, но достатъчно разбираема космолингва и беше човек. След проведения разговор, той отбеляза:

— Интересна работа, тези отдолу са закрили централния си космодрум, поради липса на достатъчен трафик и са оставили само дежурна диспечерска служба. Вероятно нещата на тази планета не вървят много добре. Едва ли има тържище и кой знае дали ще продадем нещо. Имам чувството, че никога досега не сме посещавали по-западнал свят. Сигурно си дочул какво ми казаха, да се приземяваме в околностите на което и да е населено място. Впрочем панорамният обзор на повърхността вече откри нещо подходящо, но не прилича на град. Забелязват се дребни конгломерати от постройки, разпрострени на обширна територия Тази нещастници отдолу, изглежда нямат големи населени места.

Неприятните мигове на забавеното ускорение отминаха, но те отдавна бяха свикнали с тях. Стабилизаторите на кораба докоснаха твърда почва и на панорамния екран се появи тревиста равнина, всред която в близост до тях се забелязваха няколко сгради. Доколкото бяха запознати с посетените от тях хуманоидни или човешки цивилизации, по-големите от тях определено приличаха на ферми за отглеждане на добитък, типични за планетите от далечната периферия. Погледнато от една страна, това не изглеждаше много добре, понеже не предлагаше комфорт, но от друга гледна точка, белезите на примитивност би трябвало да радват окото на всеки космически вехтошар. Бени и Олк се спуснаха по трапа на кораба и подметките на ботите им докоснаха червеникавата, несъмнено разорана и култивирана пръст на полето, което ги заобикаляше. После те направиха няколко стъпки и краката им потънаха в меката почва, вероятно подготвена за посев или може би вече засята със семена. Околната обстановка им изглеждаше достатъчно непривична. Липсваха митничари, липсваха превозни средства с гравитационно-вълнови двигатели, липсваше и какъвто и да е космодрум.

Те се насочиха към една по-висока близка постройка, от чиито вход излизаше някаква жена. Тя принадлежеше към човешката раса и вехтошарите окончателно се убедиха, че планетата е населена с техни себеподобни. Жената имаше стройно тяло, но слабите бръчки по лицето й издаваха, че не се намира в първа младост. Най-вероятно бе на около петдесет години. Беше облечена с работен комбинезон и бе обута с пластмасови ботуши, които стигаха до колената й. Приближаваше се към тях усмихната и маслиновите й, топли очи, грееха приветливо. Тъмната й кожа бе единствения белег, по който се отличаваше от тях двамата.

— Добре дошли, заповядайте в моя дом! — отправи им тя учтива покана, произнесена на малко архаична космолингва. — Току-що съм приготвила храна за обед, а тук толкова рядко пристигат гости. Понякога ме посещават от съседните ферми, но тези, които пристигат от космоса, винаги са с предимство. Нека да се запознаем, казвам се Мария — ръкува се тя с двамата, а те промърмориха имената си. — Откакто съпругът ми почина, сама се оправям със стопанството, макар че не е кой знае колко голямо — продължи тя. — Синовете ми отдавна се разбягаха по по-привлекателни светове и сега ми помагат само три остарели робота. А вие с какво се занимавате?

— Търгуваме с употребявани вещи. Купуваме и продаваме — поясни Бени.

— Едва ли ще ви бъда много полезна — призна жената. — Преживявам с пенсията на мъжа си и доходите от стопанството, но те не са много високи. Самата аз едва ли ще купя нещо, но мога да попитам съседите. Нека първо да обядваме, тук сме свикнали да сме гостоприемни.

Вълчият апетит на двамата космически вехтошари бързо унищожи почти пълно гърне с варен боб, печено пиле и купа салата, придружени от златисти филийки препечен хляб. След приключването на обеда, Бени и Олк се почувстваха извънредно доволни, а възрастната жена определено се радваше на показаният им здрав апетит. По едно време Бени смигна съучастнически на Олк и с движение на главата си го подкани да излязат навън.

— Ще се разходим до кораба — поясни той на Мария. — След това ще се върнем.

Жената недоумяващо изгледа гърбовете им и повдигна рамене. Не мина много време и товарният робот вмъкна в къщата й кубичен предмет.

— Това е пералня за сухо пране. Последната, която ни остана — поясни Олк и добави: — Един от усъвършенстваните модели, произвеждани на Алфа 4. Не знаехме по какъв начин да ви се отблагодарим за чудесното посрещане, но Бени се сети. Приемете я като подарък от нас, тя работи просто и безотказно.

— Вие сте извънредно мили момчета! — възкликна Мария. Не можете да си представите, че точно такъв домакински уред ми беше много необходим! И аз трябва да ви се отблагодаря с нещо, но не зная с какво. Ако желаете, качете се на тавана ми, там има захвърлени стари вещи и вземете всичко, което ви хареса. За мен те вече нямат никаква стойност. Предполагам, че ще останете за вечеря, сега моля да ме извините, но трябва да дам задачи на земеделските ми роботи.

 

Таванското помещение на къщата беше потънало в прах, а интериорът му бе архаичен, както и всичко останало наоколо. По всичко изглеждаше, че възрастта на постройката надминава хиляда години, подсказваше го древната технология на сглобяване на строителни елементи, чиито свръзки се забелязваха с просто око. На развитите планети, посетени от тях, всяка уважаваща себе си цивилизация, издигаше сградите си монолитно, чрез силови полета, които служеха за кофраж на строителните материали, нагнетявани в тяхната вътрешност. А самите силови полета, съвсем точно копираха контурите на триизмерния архитектурен проект, като привеждаха мащаба му към нормални мерни единици.

Бени и Олк съвсем професионално оглеждаха обстановката около себе си. Наоколо се въргаляха стари мебели, части от машини и няколко метални сандъка. Беше съвсем естествено, вниманието им да се насочи към тях. Бени отвори първият, който се оказа напълнен догоре с правоъгълни предмети с различна дебелина. Олк взе един от тях и го разгледа с любопитство. Докато го почистваше от натрупаната прах, той се разтвори и откри жълтеникава плоскост, изпъстрена с едър шрифт букви.

— Какво е това? За какво може да служи? — учуди се той.

— Наричало се е книга, спомням си го от видео обучението в детските ми години — поясни съдружникът му. — По онези времена, хората са записвали информацията и по такъв начин. Текстовете са се нанасяли върху доста тънки пластмасови листове, разположени един над друг, които оформяли тялото на книгата. Макар че и тогава са разполагали с примитивни компютри, хората продължавали да използват печатаната информация, тогава привичките са били други, не както ние сме свикнали. Сега холограмният запис сам ти говори и няма никаква нужда сам да четеш написаното. Но що за четене е било по онези древни времена, след като не е било придружено от подходяща видео-картина? Изглежда ми доста примитивно, направо си е било изтезание. Хората са четели книги и по време на четенето е трябвало сами да си представят смисъла на текста! Вероятно съвсем не им е било лесно — отбеляза дълбокомислено Бени. — Освен това тогавашните нещастници не са разполагали с подходяща система за обучение. Не са имали с мнемо-каски за запаметяване, сигурно много са се мъчили, докато нещо им влезе в главите. Не ме гледай така, зная го от курса по праистория. В наши дни четенето се използва само за да дадеш настройка на системата за координация, после да разбереш къде си попаднал или най-вече какво купуваш. За това не е необходимо да прелистваш много страници, както се наричат страните на тънките пластмасови листове на книгите.

— Добре че ми обясни, нали аз съм от онези, по-неграмотните — промърмори недоволно Олк. — Въпреки че от както се помня, сам си чета показанията на уредите и текстовете от холограмното пространство. Но както и да е. Не виждам къде бихме могли да продадем тези книги. Може би на някоя съвсем изостанала планета, ако някъде се намери такава. В познатата галактика всяка съществуваща информация отдавна е преработена в друг вид и е вкарана много по-солидни носители. Може би книгите имат някаква носталгична стойност, но къде ли да търсим колекционери на антики?

— Прав си. Едва ли има смисъл да ги помъкнем, тези тук са невероятно тежки.

Следващият сандък беше запълнен с различни вещи, за чието предназначение можеха само да се досещат. Бени си спомни, че един от металните съдове със странна форма се е наричал чайник. Неръждаемата сплав, от която беше направен, му придаваше красив вид, но за съжаление беше безполезен, също като останалите метални съдове, обслужвали някое древно домакинство.

Вътрешността на третия отворен сандък разкри стълпотворение от малки и тънки плочки, покрити с тънък слой патина или по-скоро вековен, много фин прах. В долната им част се забелязваха малки издатини, а върху горната слабо личаха някакви надписи. Олк обърса с длан повърхността на един от плоските предмети и прочете: „Активация. Насочи към източник на светлина и докосни.“ Той се доближи до близкия прозорец и подложи почистения участък под лъчите на умиращото слънце. Над ръката му неочаквано грейна триизмерна картина, която разкри красотата на тропически пейзаж. Представляваше крайбрежна ивица, насипана с бял коралов пясък. Зад нея се забелязваше редица от палми, а морето пред нея бе с изумруден цвят. В небето с наситено син цвят плуваха пухкави бели облачета.

— Бени, забелязваш ли това? Тези неща стават за продаване!

Съдружникът му се приближи до него и се взря в прекрасната гледка.

— Имаш право — потвърди той. — Да разгледаме какво е заснето и на някои от останалите. При тях е приложен статичен холографски запис, а материалът, носител на информацията, го е запазил напълно. Нищо чудно тези неща да са по-древни от строителството на самата къща. Кой знае колко стотици пъти са предавани от поколение на поколение?

Следващата почистена плочка показа изображението на странен по форма, но несъмнено космически кораб. По белоснежният му корпус се забелязваше дребен надпис. Бени се взря в него и се замисли. После извади от джоба си лупата с електронно увеличение, с която никой уважаващ себе си вехтошар по света не се разделяше, нагласи настройката на едно към пет, после премина на едно към десет. Успя да прочете надписа и остана с отворени уста.

— Защо се умълча? — попита го Олк — Какво толкова си се втренчил в това праисторическо чудовище?

— Тъжно е, когато си имаш работа с невежи хора. Погледни внимателно през лупата!

— Какво толкова? Написано е Прометей, доколкото си спомням това бе името на някакво древно същество, което забравих какво точно беше направило. Надписът дори не е на космолингва, едвам го прочетох.

— Какво знаеш за Прометей?

— Практически нищо. Подробностите от мнемо-обучението са се поизпарили от главата ми — призна Олк.

— Глупав си като онези подобни на червеи от Сигма 15, където се приземихме по погрешка. Холограмата изглежда е автентична и показва старта на първия в света на човечеството междузвезден кораб, способен да прави хиперпреходи. Изображението представлява безценна реликва. Всеки музей на всяка по-сносна човешка планета би заплатил милиони, за да го притежава. То е нещо като древната Мона Лиза, ако имаш представа за какво ти говоря. Досега съм срещал само няколко негови бледи копия, докато това е в отлично състояние.

— Твърдението ти означава ли, че вече сме… вече сме… — запъна се Олк.

— Богати, ако това искаш да кажеш. — Давай по-бързо да преровим и останалите плочки.

След известно време пред погледите им възникна холограмата на мъж с тъмни, леко полегати очи и властен поглед, облечен в бяла униформа. Чертите на лицето му излъчваха гордост и твърдост.

— Гръм да ме порази, ако това не е Виктор Борисов, първият междузвезден навигатор! — възкликна Бени, а Олк го изгледа с чувство на уважение към познанията му.

Прегледът на останалите плочки не предложи нещо по-интересно. Те прегледаха останалите, напълно безинтересни за тях вещи и решиха да слязат на долния етаж, в столовата на къщата. Не мина много време и Мария се завърна при тях, беше приключила със задълженията си. Тя се отпусна на първия й попаднал стол и въздъхна дълбоко. Изразът на лицето й не беше особено радостен.

— Изглеждате отегчена от ежедневието — поде разговор Олк. — Как преминават дните ви?

— Никак. Всеки ден едно и също. Скука и скука. Не е лесно да живееш на изоставена от Бога планета с умиращо слънце. Разбирам защо синовете ми я напуснаха.

— Системата ни за навигация се повреди и още не сме попитали как се казва.

— Земя — отвърна Мария. — От тук е тръгнало към звездите цялото човечество.

— Виж ти, къде сме попаднали?! — изненада се русият вехтошар. — Направо не мога да го повярвам! — възкликна той и реши да се върне към първоначалната тема. — Синовете ви не се ли обаждат от време на време? Не пращат ли известия?

— Не се случва често. Вече си имат семейства и всеки от тях е зает със собствените си грижи, освен това те знаят, че аз все още мога сама да се справям с живота — отвърна възрастната жена и по всичко личеше, че не й стана приятно от обяснението, но продължи: — Напоследък те непрекъснато се местят от едно място на друго, дори в момента не зная къде се намират. А вселената е доста необятна.

— Искам да ти предложа нещо — премина Бени на „ти“ и впи в нея изпитателен поглед. Олк познаваше този напрегнат израз на лицето му, който обикновено се появяваше при преодоляване на критически ситуации. — След като ти е толкова скучно, защо не тръгнеш заедно с нас двамата? Готвиш отлично, ще ни приготвяш храната, а ние в замяна на това ще те развеждаме из други светове и ще ти правим компания. На кораба има две незаети каюти, ще си избереш едната от тях. Дори съществува вероятността на някоя от посетените планети да се срещнеш с някой от синовете си. С две думи, аз ти предлагам да се присъединиш към нашето вехтошарско съдружие, заедно с наличните си продукти, като в замяна ти гарантирам бъдещо житейско разнообразие. Няма да скрия, че напоследък малко сме го позакъсали с финансите, но в трюма имаме доста стока. Остава ни само да намерим начин как да я продадем. Приемаш ли предложението ми?

Мария се позамисли. В продължение на няколко минути, лицето й остана безизразно, после тя неочаквано се усмихна и отвърна:

— Всъщност защо не? Едва ли в космоса ще нападнете една баба, а роботите ми са достатъчно добре програмирани, за да си вършат селскостопанската работа и без мен. Ще изкарат без основен ремонт поне още три години, а спестената от мен сума ще стигне за тяхната евентуална поддръжка и презареждане по време на отсъствието ми. После ще реша, дали да остана с вас за по-дълго. Сега не ми остава друго, освен да си събера багажа. Но първо ми покажете, къде ще живея.

Бени намигна на Олк, който едва сега осъзна, че съдружникът му направо гениално бе разрешил критичното положение, в което бяха изпаднали. След това двамата заведоха Мария на кораба, за да избере каюта. Наистина, предлаганите условия за живеене не можеха да се нарекат комфортни, но поне бяха прилични. Възрастната жена остана доволна от огледа и вече по всичко личеше, че не съжалява за даденото съгласие.

След като тя опакова малобройния си багаж, живата част от хранителните й запаси бързо се превърна в дълбоко замразени пилета, пуйки, бутове и други телесни части на две прасета, останалото се състоеше от пакети с брашно и ориз, бутилки с олио и оцет, сол и подправки. Те бяха натоварени в незаетия складов отсек за продукти от трюма на кораба, където се върна и пералнята за сухо пране. Впоследствие, съседите на Мария не проявиха интерес нито към автоматичните отварачки за консерви, нито към джобните ножчета, нито към шевната машина. Липсата на продажби не успя да сломи духа на вехтошарите и на следващия ден, разширения им екип стартира в нова неизвестна посока.

През първите седмици на съвместното им странстване, волята на случайността ги отнесе на няколко различни планети. Половината от тях се оказаха населени с потомци на човешката раса, останалите с ракообразни и паякообразни същества. За техен късмет, посетените планети разполагаха с тържища, разположени в близост до космодрумите им, но за тяхно нещастие, те не успяха да продадат нищо от така успешно закупената ериданска стока, защото се проваляха при опитите за нейната демонстрация. В случаите, когато трябваше да заплащат дребни митнически такси или транспорт до някой от близките градове, Мария на няколко пъти им помогна с пари от собствената си банкова сметка. Естествено, те не можеха дори да си помислят за отсядане в някой хотел. Докато отсъстваха от кораба, новият член на екипажа успешно им приготвяше много вкусна храна, снабдяваше ги с почистени дрехи и свежо изпрано бельо. Изобщо се грижеше за коремите им и добрият им външен вид. След около месец, Бени и Олк започнаха да чувстват възрастната жена като тяхна втора майка, но засега единственото, с което можеха да й се отблагодарят, беше добрата изява на собствената им признателност.

Времето минаваше и посетените, произволно избрани планети вече наброяваха десетина, а главното им богатство така и не срещна очаквания търговски прием. Музеите упорито се съпротивляваха за исканата от тях сума за безценната холограма, въпреки, че тя непрекъснато намаляваше. Останалите предлагани холограми предизвикваха известен интерес, но им предлагаха смешни цени. Закупените от ериданците така ценни вещи продължаваха да стоят в товарния отсек на трюма и въпреки тяхната реклама, никъде не се намираха наивници, които да ги закупят без тяхната демонстрация. Накратко казано, продажбите изобщо им бяха обърнали гръб и търговията никак не вървеше.

После късметът им като че ли реши да се посъбуди и ги отнесе на Хортензия, която се оказа вече два пъти посетена от тях, добре позната планета, на която технологичният възход на амбициозните й обитатели не бе спрял подема си. Бени веднага се набута в едно от ведомствата, където и друг път беше получавал „благодеяния“ и успя да се снабди с десетина стар модел пощенски телепортатори, предвидени за замяна с по-нови и с по-съвършено действие. Дори за тяхното извозване до кораба му броиха малка сума. След това новопоявилият се дребен късмет ги заведе на Ермта, където един от местните предприемачи ги купи на доста добра цена, достатъчна за ремонта на системата за навигация. Старият им верен кораб отново знаеше накъде отива, но енергийното му сърце, което осигуряваше необходимата за хиперпреходите мощност директно от вакуума и същевременно захранваше йонните двигатели, вече се беше разболяло и плачеше за подмяна на поне седемдесет процента от елементите си, което искане непрекъснато се появяваше на контролния дисплей на Бени, свързан с импулса, нужен за реализацията на поредния преход. Това също означаваше предстоящ неотложен ремонт, който не струваше по-малко от осемстотин хиляди галакси и въпреки че справедливо погледнато, сумата не беше кой-знае колко голяма, те я нямаха. Неумолимата сянка на пълния крах вече беше надвиснала над главите им и изглежда ги преследваше упорито. По някое време Бени си помисли дали да не направи ипотека на кораба в някоя от местните банки, или да поиска някакъв друг вид заем, но при не изплащането на вноските съществуваше реалната опасност да попаднат в някой затвор за длъжници. Ръцете на банкерите бяха прекалено дълги и достигаха до почти всяка точка от познатата галактика. Едва ли щяха да успеят да се укрият, дори и на някое съвсем забутано кътче.

Сега се намираха на Минерва и се канеха отново да тръгнат нанякъде, обхванати от хроничната болест, наречена неуспех. За изминалото време от съвместното им съжителство, Мария така и не успя да открие децата си. Тя продължаваше да очаква съобщения от тях на адреса си в хипервръзката, но те не пристигаха. Изглежда, че на местата, на които бяха се установили, напълно бяха обсебени от грижите за семействата си и собственото им съществуване. Но възрастната жена продължаваше да таи надеждата, че все някой ден ще ги срещне и показваше присъствие на висок дух. Собствените й несгоди изглежда не й пречеха да продължава да се грижи за Бени и Олк с видимо удоволствие, а с всеки изминал час душевната й близост с тях нарастваше. Мария продължаваше да осигурява прехраната им и те се чувстваха прекалено задължени към нея, но засега оставаха само с мисълта, че някога ще й се отблагодарят както подобава. Ястията й наистина бяха много вкусни и чудесни на вид, но в живота нищо така хубаво не продължава безкрайно. Един ден тя неочаквано се изправи пред тях, скръсти ръце пред гърдите си и им заяви безкомпромисно:

— Фризерите в складовия отсек за продукти са пусти, съществува реалната възможност скоро да пукнем от глад. Останали са ни десетина пакета с брашно, малко сол и оцет. Имате ли някакви предложения?

— Не може ли да прескочим до Земята? — неуверено произнесе Олк. — Твоите роботи сигурно добре са си гледали работата в наше отсъствие и все нещо са посъбрали.

— Дотам ли стигнахте, нещастници такива! — неочаквано избухна иначе кротката възрастна жена. — Когато пристигнахте при мен, изглеждахте много по-оперени. Харесвам ви, но докато съм с вас, няма да ви позволя да се превърнете в измет на обществото! Сега искам ясно да ми обясните проблемите си, а не да мълчите и да си шушукате, за да не ви чуя, както напоследък го правите.

Бени беше принуден да я запознае с последиците от посещението на Еридан 3, с плачевното положение на енергийното сърце на кораба, със съпротивата на музеите и с някои други тънкости, свързани с неуспехите във вехтошарската професия.

— Добре — рече властно Мария, след като го изслуша. — Да започнем от самото начало. Какво искахте да ядете, след покупката на синтезаторите на Еридан 3? Сандвичи ли? Тръгвайте с мен към трюма!

— Какво имаш предвид? — попита озадачено Бени.

— Ще реша проблема на място. Така съм свикнала.

Един от синтезаторите за храни проблясваше с полираните си повърхности в претъпканото от непотребни за сега вещи пространство. Мария величествено се изправи срещу него, а погледа й излъчваше яростна предизвикателност. Индикаторът на машината и цветният й дисплей светнаха. Измина около минута и по всичко пролича, че те нямат намерението да угаснат. След това долният й панел щракна и се отвори, а в магазина му се появи чудесен на вид сандвич, който изпускаше слаба пара, защото бе произведен затоплен. Беше с пушено филе от пуйка, гарнирано с апетитна на вид подправка. Панелът на магазина се затвори, но не след дълго повтори действието си, после го потрети. Машината функционираше безупречно.

— Как се справи с този изрод? — попита я изненадан Олк и побърза да захапе произведението на синтезатора.

— Откакто се помня като човек, винаги съм приготвяла храна за някого — отвърна жената. — Внуших му, че ако не приготви сандвичи, самият той ще умре от глад. Всяка машина е малко тъпичка, дори и да е снабдена с най-съвършена програма, затова трябва да се пребориш с нея. В случая синтезаторът работи на принципа на мислена заповед, затова внушението за искания продукт отнема известно време, а вие сте смятали, че това става веднага. Той няма да се съпротивлява повече, защото вече свикна с командите на човешкия мозък, чието действие вероятно е било по-слабо от ериданското. Това ви е грешката, момчета, липсва ви търпение и настойчивост. Винаги бързате и не изпипвате работите. По всичко изглежда, че ще се наложи да поема командуването на екипа, което включва и търговските сделки. Гарантирам ви, че няма да сбъркате, ако новата ви майка Мария поеме ръководството. Съгласни ли сте?

— Ами-и-и… — не се доизказа Олк и погледна очаквателно към съдружника си.

— Да — приключи с решението Бени. — Изглежда, че засега нямаме друга алтернатива — профъфли той с пълна уста.

— Тогава да започваме с останалите проби. С машините за тъкани, при които сигурно съм по-веща от вас, с шкафовете за производство на облекло, за които определено може да се каже същото и така нататък. Усещам как остатъците от скуката окончателно ще ме напуснат.

От този момент, съдбата на Бени и Олк определено се промени. Тя престана да си прави лоши шеги с тях, реши да се реабилитира и оловните облаци, които се бяха сгъстили над главите им се разпръснаха. Мария се оказа много способен търговец и успя да продаде безценната холограма на Централния музей в главния град на Земя 2 за умопомрачителната за тях сума от пет милиона галакси, след това разпродаде на добра цена и останалите плочки. Наистина, те отначало бяха нейни, а след това им бяха подарени, но отдавна се смятаха за общо имущество. Този зашеметяващ неин успех напълно им отне възможността за минимална съпротива спрямо нейните действия и двамата смели вехтошари окончателно предадоха ръководството на търговското си сдружение в нейни ръце. Вече просто правеха това, което тя им нареждаше. Плодовете на този забележителен финансов успех се реализираха в ремонта на енергийното сърце на кораба, след което последва подмяната на вътрешното обзавеждане на каютите, които придобиха много по-уютен вид.

На следващата, подбрана от нея планета, Мария организира продажба с наддаване за ериданските технически чудеса, а проведените от нея демонстрации на техните качества бяха повече от убедителни. С изключение на един синтезатор за храни, който оставиха за себе си, цялата им налична стока изчезна от трюма на кораба и банковата им сметка неимоверно набъбна.

Бени и Олк незабавно се завърнаха на Еридан 3, защото по всичко изглеждаше, че тази планета ще се превърна в тяхна бъдеща златна мина. Още докато се приземяваха на нея, установиха връзка с Крумха и той ги посрещна с нови модели, подготвени за изхвърляне, но този път те не забравиха да проведат задължителния законен търг и повикаха конкуренцията. Техният познат отново го „спечели“ и отново си развали настроението. Докато уреждаха финансовите си отношение с него, двамата вехтошари искрено му съчувстваха, защото напоследък именно той бе помогнал за техния просперитет. И те искрено искаха да му помогнат с нещо, но не знаеха с какво. В случая, само доброто им отношение към него, като че ли не беше достатъчно. Мария усети настроенията им и се затича след ериданеца, който приключил с новата неизгодна сделка, вече ядосано вървеше към кабината на собственото си возило, с цел да се махне възможно по-бързо от космодрума.

— Почакайте! — извика тя след него. — Желая да поговорим.

— За какво? — попита Крумха, но все пак се спря.

— Искам да ви попитам занимавате ли се с експорт на вашите прекрасни уреди, машини и апарати?

— Експорт ли? Тук за какво са ни подобни главоболия? Някога сме го правили, но отдавна се отказали от него по редица причини. Най-главната от тях е, че всеки местен търговец има договори за пласмент на артикулите, които купува от заводите производители, а той е пожизнен и се прави на абонаментен принцип. Например аз наследих от баща си около пет хиляди клиенти и си намерих поне още толкова. Неприятностите ми идват, когато някой от тях заяви нов модел битова техника, а по закон аз съм длъжен да прибера стария, след което получавам комисионна от производителя върху разликата в цената. Мисля, че вашите спътници вече са запознати с моите проблеми. Съгласно тукашните закони, всеки търговец може да препродаде само стар модел, но това съвсем не е лесно. В противен случай трябва да го откара за своя сметка за рециклиране. Жителите на нашата планета по принцип са много богати, и аз не съм беден, но разправиите със старата техника откровено ме изморяват, а не крия, че имам естествената нужда да спечеля нещо отгоре. Втората причина е, че след като има силно развит вътрешен пазар, нуждата от износ липсва. Защо да си правим труда да търсим клиенти, след като тук има милиони такива? Като трета причина искам да изтъкна високото износно мито, което обаче важи само за произвежданите в момента най-нови модели, а е съвсем естествено, че никой външен търговец няма да поиска да купи стар. Тогава защо да си намалявам печалбата като плащам мита? А ако ги плащам и искам да покрия загубата, драстичното увеличение на цената на стоката би я направила непродаваема. Такива като вас се появяват рядко, въпреки че биха могли да ми бъдат много полезни.

— Интересно — отбеляза Мария. — От досега чутото разбрах, че постоянно имате проблеми със старите модели битова техника, която ви се връщат от вашите пожизнено установени клиенти.

— Разбира се — намръщи се Крумха. — Почти винаги това означава допълнителни разходи за транспорт до предприятията за рециклиране, от които получаваме нищожни суми.

— Тук възможно ли е да се наемат по-големи товарни космически кораби?

— Защо? — учуди се търговецът. — Какво имате предвид?

— Превозът до друга планета излиза ли скъпо? — продължи тя с въпросите.

— При същия тонаж, сумата за транспорт в ерата на трансгалактическите преходи едва ли ще превишава тази за местен транспорт. Защо ме питате?

— Защото искам завинаги да ви освободя от проблемите ви. Ако откарвате остарелите модели до моята планета, ще ви заплащам превоза, плюс двойната стойност, която бихте получили от старата стока в предприятията за рециклиране. Така няма да има нужда да участвате в търгове и винаги ще бъдете на печалба.

Зелената кожа на Крумха потъмня от щастие, а отворите на ноздрите му се разшириха.

— Възможно ли е? — попита той невярващо.

— Напълно — потвърди Мария. — Олк ще ви даде координатите на планетата, само че ще се наложи да ни придружите. Ще трябва да придобиете визуална представа за местоположението на фермата ми и ще уточним нейните локални координати. В кораба ще ви предоставим добре обзаведена каюта, после моите момчета ще ви закарат на Еридан 3, а вие ще трябва да се примирите с последния наш търг, който ще последва, тъй като те трябва да натоварят нова стока. Не е редно да се върнат с празен трюм. Няма да ви забавим повече от един ден, макар че ако при нас ви хареса, можете да ни погостувате. Съгласни ли сте?

— Да — отвърна ериданецът без да се замисля. — Предложението изглежда доста интересно. Изчакайте да откарам товарната платформа на мястото й, след това ще се върна.

Двамата вехтошари, които стояха встрани тях и чуха разговора, я наблюдаваха изумени.

— Какво си намислила, Мария? — попита я Бени. — Няма ли да се отправяме към някоя друга планета, за да продадем закупеното?

— Засега не — отсече приемната му майка. — Връщаме се на Земята. Ще изградим складове край фермата ми, за да разширим дейността на нашето сдружение. Ако работата потръгне, ще си купим кораб от по-голям клас. После може и да си направим частен космодрум и да приемаме клиенти, които вече знаем къде да намерим. Основата на всеки успех стои в проявената инициатива, момчета. Докато се скитахме из космоса, забелязах, че повечето от посетените планети са обхванати от необяснима леност, което не води до нищо добро. Задоволените общества обикновено не се напъват да постигнат нещо повече и са обречени на упадък. За сметка на това съществуват такива като нас, които да извличат полза от такива ситуации. На територията на моята ферма ще закипи усилена дейност. Ако моите глупаци не ме бяха напуснали, сега щяха да имат с какво да се занимават и добре да печелят, а не да се скитат из космоса и да очакват нещо да им падне на готово. И за мен е по-добре да се намирам там, където винаги съм била. Кой знае, може би някой ден разочарованите ми синове съвсем неочаквано ще пристигнат на Земята, а аз винаги съм готова да им простя и да ги посрещна както подобава. Жалко, че те наследиха характера на баща си. Той беше добър, но съвсем непрактичен човек, мир на праха му. Толкова по въпроса, няма да правя повече лирични отклонения. Заминаваме за старата Земя, за да си изградим собствена търговска база.

Бени и Олк отдавна се бяха простили с желанието да се противопоставят на решенията й, защото откакто тя бе поела ръководството, те се оказваха правилни.

Докато роботът им приключи с натоварването на стоката в трюма, Крумха се завърна с таксиметров превоз. Те любезно го поканиха да се изкачи по корабния трап и го последваха. После Мария го настани в определената за него каюта и даде знак на двамата си приемни синове да тръгнат.

 

От посещението на добрия ериданец бяха изминали няколко месеца. Мария беше избрала за тяхна търговска база територията на собствената си ферма по понятни причини — тя нямаше намерение търговията с Еридан 3 да премине в чужди ръце, понеже в космоса сигурно се намираха и други инициативни същества, готови да влязат във връзка с ериданските търговци. С две думи, тя имаше намерението търговското им сдружение да се превърне в монополист, поне докато някой друг не се усети за изгодата от ериданските чудеса на техниката.

Крумха спази обещанието си и само след няколко седмици изчерпа собствената си залежала стока, но и той прояви инициативност и започна да я изкупува от колегите си. Като местен търговец, условията за търг на Еридан 3 не важаха за него. Отначало Бени и Олк се изпотиха да разкарват получената стока по други планети, на които търсенето й неимоверно нарасна. След това беше построен частният им космодрум, същевременно Мария бързаше да натрупат резерви от ериданска стока и складовите й площи около него нарастваха, благодарение на непрекъснатите парични постъпления. Големите транспортни кораби вече редовно пристигаха от Еридан 3 и разтоварваха все по-нова и по-лъскава, радваща окото битова техника. Най-сетне пристигна и първият чужд търговски кораб, за да откара част от стоката им, закупена от предприемчив търговец от Минерва 2, впрочем това беше първата им сделка, уредена по хипервръзката. Сплотеното малко търговско сдружение вече се радваше на своя възход, бизнесът му непрекъснато се разрастваше. След това пристигна и вторият чужд кораб, последва и трети. Настъпи и времето, когато Бени и Олк можеха да си отпочинат. И те се настаниха в стаите на синовете на Мария и се отдадоха на безделие — нещо, което не бяха правили много отдавна.

Още с пристигането им на Земята, приемната им майка се бе отказала от услугите на синтезатора и се бе отдала на основния си вроден талант — да приготвя вкусна храна. Сега те консумираха превъзходните й ястия и сумтяха от удоволствие. Наистина, синтезаторът на храни беше много прецизна машина, но като че ли нещо не й достигаше, особено когато трябваше да произведе смесица от добри подправки. Затова през един от късните следобеди, те останаха доста изненадани, когато Мария им съобщи, че ги кани на „много вкусна официална вечеря“ и ги помоли да се приведат в добър външен вид. След като се бяха отдали на мързелуване, двамата не се бяха бръснали от няколко дни и действително наболата по лицето им четина не изглеждаше много привлекателна. Но те решиха да изпълнят молбата й и след като намазаха лицата си с депилатоаторен крем, се изкъпаха, после облякоха най-новите си дрехи и се отправиха към столовата.

Масата беше сервирана. За тяхна изненада, около нея се бяха разположили и две тъмнокожи млади красавици.

— Запознайте се — каза Мария. — Карина и Мирта са дъщери на мои приятели от съседни ферми и реших да ги поканя на гости. Познавам ги от малки, и двете са много добри и работливи момичета. Може и да сте забравили, но на днешния ден се навършва година откакто ви срещнах и реших да отпразнувам събитието. Бени и Олк също са много добри момчета — обърна се тя към своите гостенки. — Заедно с тях посетих много светове и разширих кръгозора си. Дължа им благодарност.

Бени и Олк придобиха най-хрисимия си вид, на който бяха способни и скромно посегнаха към купите със салата, които изглеждаха подредени като произведения на изкуството, после сервираха части от нея в чиниите на младите дами, встрани от приготвения ордьовър. Из главите им за щастие се мотаеха спомени от хипнообучението по етикеция, получено на по-млади години, което им подсказа, че точно така трябва да постъпят. Карина и Мирта кимнаха свенливо с глави, Мария отвори бутилка вино, разля го по чашите им и вдигна тост:

— За нас и за бъдещите ни по-големи успехи! За вехтошарската професия!

След третата чаша, ледът между съдружниците и младите дами се поразтопи и разговорът потръгна. Постепенно Бени се ориентира към Карина, а Олк към Мирта. След привършването на вечерята, Мария нареди на приемните си синове да изпратят дамите до фермите им, както го изискваше земното благоприличие. И двамата, както винаги я послушаха, но се върнаха в дома й със смесени чувства. Завариха я в гостната, масата вече беше прибрана.

— Какво беше това изпълнение? — попита я Бени директно от името на двамата. — За какво ги повика тези момичета, така и не разбрахме? Винаги сме имали жени когато си поискаме и сме си плащали честно. Но при тези, които беше поканила, не можеше и да става дума за това. Бяха едни такива… особени. Когато ги оставихме по фермите им, те само се ръкуваха с нас за довиждане… и толкова.

— Ами да — промънка Олк. — Вярно, че на Синдия се влюбих в една жена, но и там си платих, каквото ми поиска, а после преболедувах дълбоката си любов. Оттогава не ми се е случвало нещо подобно. А тези двете можеха да ни поканят да прекараме нощта с тях. Но не поискаха.

— Идиоти такива! — почервеня от ярост Мария. — С какви жени сте си имали работа досега? Изобщо влезе ли ви в тиквите защо ги поканих?

— Защо? — смутолеви Бени.

— Защото всеки нормален мъж на този свят един ден и на дадена възраст създава семейство, но за това трябва да срещне подходяща, добра и разбрана жена. Но не и от този тип, от който вие сте срещали. И понеже сте негодни да си я намерите, аз трябваше да се погрижа за това. Вече изгубих надежда, че моите синове някога ще ми се обадят, търговията се развива отлично и скоро всичките сделки ще се уреждат оттук. Мисля, че е крайно време да си седнете на задниците, което означава да ви оженя и после да се занимавам с отглеждане на деца. Вашите!

Смелите съдружници наведоха глави и доста посърнали се разотидоха по стаите си, понеже мисълта за семейство, кой знае защо, определено ги плашеше. Но и двамата придобиха кроткото чувство, че тяхната търговска одисея вече е приключила и пред тях предстои нов етап от живота им, може би защото бяха свикнали да изпълняват нарежданията на Мария. Освен това съществуваше реалната възможност следващата им житейска одисея да бъде по-привлекателна.

Преди да заспят, Бени и Олк получиха еднакво съновидение. Представиха си малки мургави деца с черни къдрави коси, които се катереха по тях и ги дърпаха за носовете. Може би бяха техните, на които им предстоеше да се родят.

Заспаха усмихнати.